Отвъдземя от Тахере Мафи


"Отвъдземя" бе първата книга от  Тахере Мафи, която прочетох, но със сигурност няма да бъде последната. Едно от най-очарователните, интересни и оригинални, изпълнени с голямо количество магия, цветущи описания и герои  четива, до които съм се докосвала. Така бих описала тази малка синя тухличка.
Откакто книгата излезе на българският пазар си казах, че ще я имам, само че преди да успея да изпълня заканата си, една приятелка ме изпревари и ми я подари за Коледа. Благодарих ѝ поне към сто пъти, но ще го направя пак. Благодаря ти, Поли, за този прекрасен подарък!

Анотация:

Какво бихме могли да сторим, ако баща ни изчезне? Да го открием, естествено! Но през какво ли ще минем по пътя?
За Алис Алексис Куинсмедоу някои факти са изключително прости и очевидни:
- На майка ѝ няма да ѝ е много мъчно, ако Алис изчезне.
- Магията и пъстротата не я обичат много.
- Баща ѝ изчезна преди три години и Алис трябва да го намери.
Родена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В
Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, a хартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата.

За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Както казах, това бе първата ми книга от авторката, но няма да бъде последната. Стилът на писане на Тахере Мафи определено ми допадна - лек, интересен, увлекателен, все притежаващ нещата, които оценявам най-много . Хареса ми заигравката с  читателя още от началото, създаването на усещане, че няма автор, а любим човек, който просто разказва любимата си приказка на читателя. Употребените думи, начина на изразяване, на описание, както на героите, така и на света бяха уникални и изключително ярки, което също много ми хареса и изненада. Какво имам в предвид под ярки, ами, тъй като четях книгата предимно вечер, на светлината от фенерчето на телефона ми (because school), някак си в един момент тъмната стая сякаш се оцветяваше в цветове, вече нямаше таван, а едно безкрайно небе, покрай мен растяха цветя, и можех да видя Алис и Оливър, бродещи из Отвъдземя. Беше невероятно. Много лесно можеш да си представиш самата атмосфера на романа, въпреки че на моменти има неща, които може да ви се сторят нелогични, но само първоначално.
Друго, което също ми хареса е това, че Мафи не стоварва цялата информация в началото, а постепенно разказва и допълва своята история, като с това разпалваше желанието ми да чета ли, чета за приключенията на нашата главна героиня.

Замисъла на сюжета ми допадна, както и чудатият начин на представянето и развитието му. Алис е от онзи тип герои, с които и читателя израства, учи се и разбира, какво е важното в живота. Краят е предвидимо щастлив, но това ни най-малко не пречи на книгата да бъде интересна. Разбира се аз до последно се надявах, че ще има някакво отлагане и в следващата част всичко ще се разкрие,  и да, останах леко разочарована от това, че нямаше подобно нещо, но каквото такова. Смисъл да се нервя няма. И все пак лекото, като че ли сбиване на нещата, не ми допадна.
Действието от друга страна бе доста бавничко поне за моят вкус и на няколко момента се улавях да се дразня от това. За щастие съм инатлив човек и не му се поддадох, така че скоро свикнах с това и се наслаждавах на всяка една страница. До колкото мога. Защото си падам по по-динамичните действия.

Алис е една малка, очарователна и сладка героиня, с която си припомних колко е важно да се харесваш такъв какъвто си. Обожавам начина на израстване на героя ѝ, как в началото бе поредното плахо и ядосано на себе си дете, което бива отритнато за едно или друго нещо, смятано за странно. После как постепенно разбра, че колкото и несправедлив да е света, винаги можеш да откриеш някого на който да разчиташ. Как се сблъска с много препятствия и изкушения, но накрая разбра, какво всъщност е важно, коя е истинската Алис. Една от многото герои, от които ние хората трябва се поучим, според мен. Това е тя. Между другото много харесвам физическото ѝ представяне. Външният ѝ вид е уникален и много чудат, а да не говорим за възможностите ѝ. Възхищавам се на Мафи за това, че е успяла да създаде подобен тип герой и да я включи в такава увлекателна история, като "Отвъдземя".

Що се отнася до другарчето на Алис - Оливър, с него свързвам онези хората, които не знаят  какво искат, които чакат всичко наготово, онези страхливци, заради които ние хабим нервите си и се съмняваме в себе си. Не го харесвах през половината книга, защото държанието му бе доста обидно и на моменти ми идеше да го удуша. Но както в живота често се случва и тук той имаше някаква причина, за да постъпва по този начин, след чието разяснение читателя е по-благосклонен да му прости.
Anyway, хареса ми как героят му израства от началото до края на книгата, което разбира се не беше нещо уникално и непредвидимо, но пък беше напомняне, затова че понякога вторият шанс не е излишен.

И сега, нека споменем нещо за прекрасната корица дело на Матея Аркова. Повече от страхотна работа. Използваните цветове, малките детайли като линийката, крушката, розовото цветенце, черният плик, всички тънкости, всички неща, които трудно могат да се забележат с просто око ако не се вгледаш - уникални са. Обожавам я и съм изключително радостта, че има толкова надарени креативни хора в България.

С няколко думи "Отвъдземя" е книга за порастването, приятелството, поемането на необмислени решения и завръщане към детските безгрижни години, представена по един магичен, нелогично-логичен и чудат начин, с която ще си припомните най-важните максими в живота. Ще се потопите в цветущия и колоритен свят създаден от Тахере Мафи, за да приключенствате заедно с едно малко чудато момиче на име Алис, притежаващо голямо сърце и нейния приятел Оливър, с твърде много тайни. Но преди да започнете книгата, вземете си една линийка, защото в Отвъдземя, времето се измерва с нея. И внимавайте как ще го използвате, защото всяка пропиляна минута си има цена.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Страници: 405    Цена: 14.90 лв.    Издателство: Orange books     Жанр: Детско фентъзи


Коментари

  1. Когато видях, че тази книга ще излиза и при нас не бях особено ентусиазирана, но след това ревю определено мисля да си я взема.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че съм успяла да разпаля интереса ти към нея! Стискам палци да ти хареса толкова, колкото на мен! :3

      Изтриване

Публикуване на коментар