Двор от мъгла и ярост от Сара Дж. Маас

Както обещах започвам с постовете, които твърде дълго стояха в чернови и хващаха прах. Днес ще си говорим за една книга, която се превърна в една от най-любимите ми за 2017 година. Приятно четене.
п.с. честит ден на детската книга!

Анотация:
Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.
Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят
Като цяло не очаквах, че книгата ще ми хареса толкова много, нито пък това, че след прочита ѝ ще съм емоционално разтроена и ще искам да говоря ли, говоря за нея. А в началото дори не помнех повечето неща от първата книга и бях леко объркана от това, какво става, защото в тази няма прескачания във времето и всичко започва долу-горе оттам, откъдето свършва "Двор от рози и бодли". Както и да е, припомних си ACOTAR набързо с помощта на интернет и се потопих в елфическия свят излязал изпод перото на Маас, доразказвайки историята на Фейра, Рис и Тамлин в ACOMAF.

Харесвам "Двор от мъгла и ярост", защото четейки я успях да изпитам почти всяко едно познато чувство - гняв, радост, страх, срам, напрежение, желание да цапардосам няколко героя по главата с тиган. Тя успя да ме погълне, да ме накара да се влюбя в героите, да стана част от тях. Привързах се толкова много към тази атмосфера, към света, създанията и персонажите, че с всяка прочетена страница, усешах как края наближа и мисълта да се разделя с всичко ме ядосваше. А когато края наистина дойде, едновременно се смях и плаках. Станала съм доста емоционална напоследък, така че не ме съдете, че две сълзи паднаха върху страниците. (Шегувам се, избърсах ги преди да са опропастили книгата)

Действието бе бързо, не динамично, наситено с много напрегнати моменти, обрати и солидна доза хумор, присъщи за творчеството на Маас.

Сюжета бе по-задълбочен от колкото в първата книга, разкривайки ви допълнителни картини и информация за Притиан и отделните Дворове, изпълнен с нови чаровни герои, както и много и разнообразни емоционални моменти. Имаше обаче и няколко, които лично според мен можеха да бъдат спестени, както и такива които бяха излишни, ала въпреки тях, успях да се насладя на книга.

Появиха се нови герои, всеки носещ белезите на миналото на гърба си, доказвайки и развивайки се пред очите на читетеля, докато старите бавно, но осезаемо израстват както духовно, така и физически. Всичко се променя, всеки показва своята истинска същност, носещ отговорност за собствените си действия и постъпки, като с това допълнително заинтригува читателя, оставяш го с отворена уста, невярващ и предаден сам от себе си.

Фейра израства много в тази книга. Докато в първата получаваше солидно количество помощ, за да премине през поставените ѝ предизвикателства от Маас, то тук, тя става малко по-самостоятелна, по-борбена, по-готова да се бори със зъби и нокти. В началото ме дразнеше, заради лекомислието и слепотата си, ала без тях израстването ѝ не би могло да бъде толкова истинско. Определено в тази книга се издигна в очите ми и нямам търпение да разбера, как ще постъпи в третата част.

Рис е главната тема в "Двор от мъгла и ярост" и всеки, който я чел би я описал с него, защото тук той не само че очарова читателите със своя елфически чар, но ги спечелва със своето отношение, характер и позиция. Харесвам Рис още от първата част и се радвам адски много, че успях да се докосна повече до него, защото той е палитра от емоции и преживявания, които са го превърнали в това, което е. Носещ голям товар на плещите си, но и голяма надежда в сърцето, нищо чудно Рисанд да омае и вас, дори само с поглед. Моментите между него и Фейра ми бяха любими, защото бяха изпълнени с много саркастични и хапливи коментари, скрити страсти, похотливи подбуди и емоционални разкрития . Много хубава двойка са тези двамцата. И все пак към края се чувствах като натрапница, заради няколко интимни момента помежду им.

Тамлин е героят, от който съм страшно разочарована, ала въпреки постъпките му (да, дори накрая на книгата) не бих казала, че го мразя, защото мисля че разбирам мотивите му. Anyway, в тази книга за мен той показа, колко слабохарактерен е в някои отношения, което ми беше непонятно и постъпките му много ме разочароваха. Въпреки това обаче, незнайно защо една малка част от мен продължава да му симпатизира. Интересно ми е как ще се изяви в "Двор от крила и разруха" и как ще се издигне в очите ми, защото ми споделиха, че освен глупости, върши и нещо добро.
Както казах по-горе в книгата се появяват нови герои и двама от тях са Касиан и Азриел, които бързо и неусетно се наместват в историята, правейки я още разнообразна, оплетена и интересна.

Кас е типичен елф - красив, арогантен, мъжествен и смъртоносен, готов да убива на място само да получи разрешение, но като всеки друг той крие нежна душа, търсеща любов и нещастно, мрачно минало. Аз (Азриел) не е много по-различен от него, ала той е този който допълва и кара да изпъква екпресивността и първичността на Касиан, защото е по-тих, премислящ. Но не и по-малко смъртносен. Радвам се че успях да се докосна до тях, защото те разнообразяваха историята и я правеха по-хумористична, по-държаща вниманието и със сигурност, по-приятна. Лично аз предпочитам Касиан пред Азриел, но и двамата са ми еднакво интересни и нямам търпение да видя какво им е предвидила Маас в третата част.

Мориган и Амрен са другите две прекрасни елфи, които ще хванат вниманието ви в острите си нокти. Мор ми е страшно симпатична още с първото изречение, с което се появяви в книгата и до последната страница, успя единствено да натрупа точки. Подобно на Касиан, тя също има своя истроя за разказване, причини поради които е това сега. Тя е хитроумна и устата, но и опасна като кобра, готова да хапе ако я припариш. Същински ураган, готова да те помете ако я излъжеш, но вярна до живот, със сърце пълно с надежда и мечти.
Амрен от друга страна е чисто зло. Шегувам се, но на фона на Мор, Амрен е тази, от която ще ви побият тръпки и ще се чудите, къде да се скриете, за да не я видите никога повече. Смъртоносна, но красива, тя ще всява респект в душите ви, само докато не я опознаете и не разберете, че съвсем спокойно би ви убила наистина. Дап, би. Имам чувството, че тя е някакво тайно зло, което нарочно е в Двора на Рис, само за да може един ден да възстане срещу него. Изпитвах такова чувство 45 % от времето докато четях, а през другото ѝ се радвах адски много. Защото кой не обича нахакани и страшни омайващо красиви елфи?

Помните ли сестрите на Фейра? Илейн и Неста? Тук ще ги срещнете отново и както при Рис, ще ги видите под друга светлина. Харесвам начина по който авторката ги е включила в книгата и в развоя на събитията накрая на книгата, на които се смях с глас.
Мразех Неста в първата книга и си признавам, че все още една малка част от мен я мрази, но като цяло тя успя да се издигне в очите ми, чрез постъпките и действията си.
Илейн уви все още не я харесвам достатъчно, било то защото не е имала достатъчно време да се изяви или защото я имам за слабохарактерна, затова не мога да кажа нищо за нея. Страшно ми е интересно обаче как ще протече живота и отсега нататък след....ех, добре че се спрях, че щях да кажа най-интересното.

Може ли просто да вметна колко обожавам  корицата ? Толкова ми е естетическа! Благодаря на Издателство Егмонт, че са я запазили, защото в момента гордо краси библиотеката ми! (Нещо, което искам да вметна е, че аз притежавам хартиеното копие с меките корици, което лично според мен е много по-красиво от това с твърдите.)

"Двор от мъгла и ярост" е едно невероятно продължение, което нито за миг не ми показа обратното. Пропита както от емоции, така и изпъстрена с герои, тази книга ме заплени от първата страница и не ме  подведе до края. Ако се чудите дали да я започнете, не се колебайте. Тя си заслужава всяка минута отделено време.

Ревюта на други книги от Сара Дж. Маас:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 718         Цена: 19.90 лв.      Издателство: Егмонт       Жанр: Фентъзи роман

  

Коментари