четвъртък, 21 декември 2017 г.

4 дни до Коледа - Counting Stars, подаръци и Lego movies

Ахой, жълъди!
Днес ще си говорим за три основни неща:

1.Counting Stars a.k.a специални песни.
2. Подаръци.
3. И Lego филимите - класация.

Знам, не го очаквахте нали? Заглавието нищо не издаде, не.
И така, започвам с първата тема.

Последно време слушам много рядко музика, защото си счупих слушалките преди три-четири месеца и от тогава, слушам както дойде. Работата е там, че когато си взема скъпи слушалки след точно една година се прецакват, а ако си взема евтини - след два месеца. Не знам, явно аз съм машина за чупене на слушалки. Anyway, в училище приятелите ми ме спасяват и ми дават "глътка музика", когато ги помоля, така че спокойно, взимам си дневната доза! Не изоставам и с новите парчета благодарение на The Voice и City, с които всяка сутрин ставам и често, даже и си лягам.


Counting Stars на OneRepublic се превърна в една от любимите ми песни от тази година, защото чувствам текста някак тясно обвързан с мен. В комбинация с мелодията и гласа на вокалиста, всичко си пасва идеално и всеки път щом я чуя се изпълвам с желание отвътре да стана, да се поклащам на ритъма и да пея, колко ми стига глас. За щастие последното не го правя (често), защото щяхме да останем без съседи.

Коя е тази песен за вас? Тази, която ви изпълва с енергия и разтърсва цялото ви същество?

Аз имам още няколко.


Thunder е песен, която знам наизуст още от преди да я пуснат по телевизията, защото още с първото изслушване си казах: "Това е...песента.". Разбирам текста по един доста особен начин, който страшно много ми харесва и ме кара да си мисля, че има справедливост в живота и като цяло - съдба.


Hold me tight or don't е песента, която измести Thunder като мелодия звънене на телефона ми преди няколко седмици и определено се превърна в тази, която тихо си тананикам, когато се ядосам. Станели нещо криво, слагам слушалките на брат ми (които намествам по специален начин поне пет минути, защото прецаках И тях) или си я пускам на компютъра. След няколко минути съм по-спокойна. Тя е нещо като моята терапевтична песен.


Walk on water е песен, от която се плаша ако я слушам често. Гласът на Джаред винаги ми е въздействал по много емоционален начин и затова избягвам да го слушам всеки ден. Но имам ли нужда от подкрепа, от стимул да постигна нещо, то тогава  избирам песента и се унасям в мечти, които ще се стремя да изпълня след края ѝ. Класифицирам я в клас "надъхващи песни".


Що се отнаса до Mic Drop..влюбена съм в ритъма, в текста, в танца, в клипа, във всичко. Харесвам BTS още от една-две години, макар че не съм им голям фен. Определено харесвам музиката им и начина ѝ на представяне, но чак да се обвържа с членовете на групата по някакъв начин (както съм виждала да става) - не, мерси. Стига ми музиката.
Mic Drop е една уникална колаборация със Steve Aoki, която ми изпълва душата всеки път щом я чуя, а да не ви говоря, как ми идва да започна да се мятам като момчетата. За няколко дни, песента се сдоби с голямо значение за мен, защото пусна ли си я, забравям почти всичко и си мисля за текста, танца и ритъма. Промивам си мозъка с корейски поп, знам. Но ми харесва..


Обичам Коледа, защото винаги се събираме цялото семейство, ядем от уникалните гозби на мама, гледаме филми, ходим по пижами и да, разменяме си подаръци. Обичам Коледа, защото няколко дни след нея се виждам с второто си семейство и повтаряме процедурата. Обичам Коледа, защото тогава забравяме всичките ни обхванали тревоги поне за малко и се наслаждаваме на компанията на семейството и приятелите ни.
Само че както знаете, по традиция си подаряваме подаръци, стараейки се чрез тях да покажем своята обич или признателност към ближния. Затруднявате ли се когато избирате подаръци? Или предпочитате да ги правите ръчно? Аз обичам да избирам и правя, и затова всяка Коледа се старая близките ми да получат красиви и оригинални подаръци. До някаква степен. Тази година реших да наблегна малко повече на diy нещата и да измисля нещо по-абстрактно, наред с книгите и другите неща, които планирах да взема.
А сега, ще ви споделя, какво реших да подаря тази година.
вляво - за мама, вдясно - за парабатаят ми
За мама избрах чорапки от ChoraUP (Meow) групата във фейсбук, които са страшно мекички и определено ще топлят измръзналите ѝ крака след  работа.
За татко - все още мисля.


На брат ми тази година взех калиграфски писец, който залепих за перо и допълнително купих туш. Детето беше удивено, как Паисий Хилендарски пишел с перо и каза, че и той искал да опита. Е, речено - сторено. Стискам палци да му хареса.

Ако помните, в предният пост ви казах, че направих няколко медальона за "моите хора", но не ги ви показах. Това ще направя сега.

За моят парабатай, реших да направя медальона със Stranger Things, да нарисувам няколко тематични книгоразделителя, които все още са в процес "рисуване" и да включа още един чифт чорапки от ChoraUP. 

Разбира се, нямаше как да мина и без книги. За една приятелка, която постоянно се оплаква, че нямала какво да прави, взех "All the Things That Could Go Wrong", която мисля, че ще ѝ хареса, защото изглежда като доста интересно четиво, а и от първото изречение те грабва. So I hope she won't throw it away.

Между другото, случвало ли ви се е да ви сервират, че ще получите подарък от някого, но точно за този човек, не сте подготвили нещо? На мен да. Затова един съвет: взимайте им книги.
Малка и практична или голяма тухла, зависи от вас, но като цяло книгите са един от най-лесните подаръци, които можем да подарим. Стига да не е някоя конкретна или пък се стигне до момента, в който се чудите дали човека вече я е чел или не.
Книгата, която възнамерявах да подаря беше "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман, но за съжаление днес не можах да я открия в книжарницата на път за училище. Тъй като бързах нямаше как да отида в друга, затова помолих продавачката да ми предложи нещо и тогава тя ми подаде новата книга на автора - "Сделката на живота ти". Бях чувала за нея, но като цяло знанията ми за тази малка книжка бяха нулеви. Затова силно се надявам да е също толкова въздействаща, както останалите книги на Бакмам и да се хареса на момчето, за когото я взех.


Ииии сега, The Lego Movies.
Първо знам че темите нямат нищо общо, но както казах, ще пиша за какво ми скимне. Дано нямате против.
Btw it's kind of relaxing to be honest.
Лего филмите станаха част от живота ми благодарение на брат ми, който ги харесва доста.
От всички лего филми, които съм гледала, "The Lego Batman Movie" ми е любимият. Забелязах, че типичните черти за Батман, които знаем от комиксите и другите адаптации са запазени и дори са добавени леки нотки на нови и непознати такива. Препоръчвам ви го ако си търсите лек, забавен и разпускащ филм.

Идва време за класацията.
Подреждам ги от "най-много ми хареса", до "можеше и по-добре".

1. The Lego Batman Movie
2. The Lego Movie
3. Lego NinjaGo
4. Lego Batman: The Movie - DC Heroes Unite
5. Lego Justice League - Attack of the Legion of Doom
6. Lego Justice League vs Bizardo League

Със сигурност има още поне пет филма, които не съм гледала, но пък има предостатъчно време, някой ден като ми доскучее да поправя това. Така или иначе, филмите са страшно забавни, приключенски и по детски наивни, което ги прави страхотен вариант да разнообразите ежедневието си или да разведрите настроението си.

Поста свършва тук. Надявам се да ви е било интересно, въпреки random темите, които включих в него. Но пък колкото по-шарено, толкова по-добре, нали?

До скоро ~

Няма коментари:

Публикуване на коментар