четвъртък, 25 януари 2018 г.

Сянка и кост от Лий Бардуго


Здравейте жълъдчета! Два поста в един ден? Да, знам, чудо!
Както и да е, днес ще си говорим за една позабравена, но хубава книга - "Сянка и кост" от Лий Бардуго. В края на миналата година започнах поредица отначало и препрочетох това съкровище, което макар и да не ми беше толкова интересно, колкото при първият му прочит, определено ми хареса.

Анотация:
Заобиколена от врагове, някога могъщата Равка е разделена на две от Долината на смъртната сянка, ивица от почти непрогледен мрак, населена с чудовища. Сега съдбата й лежи на плещите на самотно осиротяло момиче.
Алина Старков не е видяла добро в живота си. Но когато полкът й е атакуван на ръба на Долината и най-добрият й приятел е смъртно ранен, Алина открива в себе си неподозирана сила, която не само ще спаси живота й, но и може би е ключът към обединяването на раздираната от войни страна. Откъсната от всичко, което познава, Алина е отведена в двореца, за да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит, предвождан от тайнствения Тъмнейший.
Но този великолепен свят не е това, което Алина е очаквала. Мракът напредва, страната разчита на неосъзнатите й сили, а тя ще трябва да се изправи пред тайните на Гриша... и пред тайните на сърцето си.

За пръв път се срещнах с творчеството на Бардуго преди почти четири години, когато попаднах на тази книга в библиотеката. Прочетох я и доколкото помня, останах много очарована от нея. Ала така и не успях да стигна до втората част, вследствие, на което постепенно забравих за "Сянка и кост", докато не се стигна до момента, в който казвах, че съм я чела, но реално погледнато имах доста бегли спомени от началото и края ѝ.
Забравих я изцяло. Докато не прочетох "Six of Crows", която  разпали желанието ми да науча още и още неща за света на Гриша.

Обичам начина, по който пише Лий Бардуго, думите, които използва, езика, който е измислила, начина ѝ на описание, кратките и хапливи диалози между героите..
Докато четях имах чувството, че съм обгърната в магия на Гриша, че съм с тях къде в двореца, къде в Безморието. Самият начин, по който авторката предава обстановката от книгата, в нашият свят е толнова реално на моменти, че ми спираше дъха. Тъй като съм упорито магаре и я влачех къде ли не, четях при всевъзможни ситуации и дори на шум, пак успях да се пренеса там, където се намираше Алина. Възхищавам се на подобни автори, защото според мен е адски трудно да пренесеш някого, било то само с думи, от едно място на друго.

Тъй като съм чела книгата веднъж  и имах бегла представа какво ще се случи, не успях да изпитам шока от обратите предвидени за накрая, нито пък успях да ѝ се насладя изцяло. Нещата, които поглъщах  бяха описанията на света, защото от всичко, бях изтрила от съзнанието си точно тези неща. Затова сюжета ми беше предвидим, леко скучен бих казала дори. Но съм сигурна, че хората, които за пръв път се впускат в приключението на Алина ще останат очаровани, както от сюжета, така и от света.

Като казах света, споменах ли,  че го обожавам? Гриша звучи толкова магично и могъщо (стига да не го свързваме само с Григор Димитров). Малко пояснение: Гриша се наричат тези хора, които имат свръхестествени  способности и умеят да манипулират различни части от материята. Делят се на три ордена - Корпоралки, Материалки и Етералки, като първият е най-могъщ.
Всеки орден се дели на няколко подвида.
Корпоралки (ордена на Живите и Мъртвите) на  Сърцеразбивачи и Лечители.
Етералки (ордена на Призоваващите) на Вихротворци, Огненотворци и Вълнотворци.
Материалки (ордена на Фабрикаторите) на Дурасти и Алкемици.
Спокойно, не сте длъжни да си водите бележни, защото тази информация можете да намерите още в началото на книгата. Лий Бардуго се е погрижила за всичко.
Anyway, в книгата се срещаме с почти всички представители на Гриша, като основно се набляга на Корпоралките, което мен леко ме подразни, защото намирам Етералките за по-интересни, но това е мое мнение. Надявам се обаче в следващите части,  Бардуго да ни запознае по-обстойно с останалите Гриша.

Между другото в книгата ще срещнете доста руски имена и думи, защото вдъхновение за "Гриша" Бардуго открива измежду разказите и легендите на руската култура. Когато прочетох "Сянка и кост" за първи път не обърнах особено внимание на това, ала наистина по време на втория успях да го забележа. Така че ако сте фенове на ледената страна, то тази книга би ви се харесала. А дори и да не сте, спокойно можете да научите и някоя друга нова дума.

След доста дълги размишления стигнах до извода, че харесвам Алина, въпреки че през повечето време ме нервираше с наивността си. Като типична героиня за подобен тип книги (където нищо неподозиращото момиче, става изведнъж последната надежда на страната/разбира че е нещо уникално и неповторимо) тя израства от началото до края, но не и без ничия помощ. Харесвам я, защото в много от случаите бе нахакана, смела и изключително любопитна, но през други ме дразнеше, защото бе страхливка, която чака някой да я спаси, не виждаше по-далеч от носа си и се колебаеше между много много неща. Интересно ми е обаче, какво е предвидила Бардуго за нея в останалите части.

Четейки книгата ще се срещнете с много второстепенни герои, но най-ярко от тях ще се открои Тъмнейший, злодеят в нашата история. Дори още при първият ми прочит не успях да го намразя, и сега това не се промени. Изпитвам силни симпатии към него, защото го намирам за изключително интересен и имам странното чувство, че фанатизмите излезли от устата му крият някаква надежда, въпреки че авторка се опитва да ни убеди в обратното. Чакам с нетърпение да се разкрие повече информация за миналото му в следващите две книги от трилогията.


Няма как да не спомена нещо за Мал и Женя, към които не мога да определя, какво изпитвам.
Мал ми беше безразличен на моменти, в други ме изненадваше с постъпките си, в трети ме дразнеше..Имам наистина противоречиви чувства към този герой, което силно ме притеснява, защото не знам дали се дължи на това, че не го харесвам (несъзнателно) или защото не успях да се привържа към него по никакъв начин. Надявам се в следващите части това да се промени обаче.
Що се отнася до Женя, нея определено я харесваХ. Саркастична, красива, хитруша, как да не ти стане драга на сърцето. Докато накрая не се оказа нещо съвсем друго, което ме издразни с действията си.

Не знам за вас, но аз харесвам корицата. Тъмна, в любимите ми сиви цветове, излъчваща понякакъв начин мощ и магия, придърпваща те да я открехнеш. Какво повече да искаш? Между другото в книгата ще откриете и карта на света, която е изключително красива и дори бих казала, по-хубава от тази в Дворовете или Трона.

Като за край ще кажа, че "Сянка и кост" е едно добро начало на една магична, поостаряла поредица, която си заслужава прочита. Лека, приковаваща вниманието и изпълнена с действие, книгата ще ви потопи в света на Гриша, техните закони и правила и ще ви разходи из равните на Равка, докато разказва историята на едно момиче, способно да промени света.

Ревюта на други книги от Лий Бардуго:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
            Страници: 312        Цена: 12.90 лв        Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи

  

Няма коментари:

Публикуване на коментар