сряда, 20 декември 2017 г.

5 дни до Коледа - Какво стана през ноември и декември?



Здравейте жълъдчета! Отдавна не сме се виждали.
Аз съм като вятъра - духам силно от време на време и после изчезвам безследно за няколко дни. В моя случай седмици. Не го правя нарочно, но просто кажа ли си, че ще правя нещо и хоп сумати и неща ми се изсипват на главата. Не пиша този пост, за да се оправдавам *за кой ли път поне*, а защото ми се пише. И като цяло искам да споделя какво се случи с мен през този и миналия месец. Надявам се да ви е интересно, защото последните няколко седмици ми се случиха къде добри, къде лоши работи, къде изненадващи, къде умопомрачаващи. С две думи имаше от всичко по-малко.





Ноември беше един доста негативен и странен месец за мен. Още от първи всичко тръгна с краката нагоре. На 31 октомври се събрахме няколко момичета в една приятелка и гледахме страшни филми, за да отпразнуваме Хелоуин, ала главната цел беше, просто да се срещнем за по-дълго време, защото с училището, всичките ни срещи и събирания намаляха драстично. Както и да е, изгледахме един филм заедно и после лека, по-лека всички започнаха да заспиват, докато не останах аз..в 03:15 вечерта "сама". А всички знаем, че това не е добро време да си буден. Anyway, I survived и на другата сутрин отново гледахме филми до 12:00, което се оказа лоша идея, поне за мен, защото после ми се караха.

Започнахме училище и аз както винаги бях оставила презентацията си по практика недовършена. Което се оказа проблем, защото в сряда ми сервираха, че трябва да направя друга презентация свързана с библиотечното дело, за която бях забравила, и че има конкурс за есе на тема "Чета и летя на крилете на мечтите", в което изявих желание да се включа, но и което е за другия понеделник. О, трябваше да пиша е есе за Ботевото творчество. Доста неща се натрупаха нали? Знам че сама съм си виновна и че не трябваше да забравям за презентациите си. Вярвайте ми съдих се повече от колкото вие ме съдите сега.
Преживях няколко депресии за тези кажи-речи пет дена, но успях да предам всичко с малко или много закъснения. Бях щастлива, че съм постигнала всичко това за толкова кратко време! Но се появи друг проблем.


Брат ми има проблеми в училище...и като цяло със самото учене. Не му се учи на човека и това е. Затова се старая да му помагам, както и когато мога, защото има потенциал, но този мързел, който го е налегнал, обърква всичко. Съответно, когато обръщам повече внимание на себе си, той остава на заден план и аз се чувствам виновна за това. Налягаме депресията и започвам да се обвинявам за въпроси и неща, с които буквално нямам нищо общо. Лоша черта от характера ми, която се опитвам да премахна.

Преживях няколко такива "кризи", говорех с майка си, помагах на брат си и малко, по-малко в крайна сметка, като че ли всичко се нормализира. Но за около седмица бях една голяма черна дупка за самосъжаление, която не спираше и не спираше да расте. Опитвах се и все още се опитвам това да го избия като вариант за всяко лошо нещо, което ми се случи, защото знам че няма с какво да ми помогне. Но всички знаем, че е много по-лесно да се самосъжаляваш, отколкото да се изправиш пред проблема.


Мина ми и започнаха да се случват хубави неща. Взимах участие в различни конкурси и един ден БАМ - бях спечелила единият. Благодарение на една от групите, които организират различни книжни конкурси успях да спечеля "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан! Обожавам първата книга и нямах търпение да се докосна до втората, колкото се може по-скоро. Затова страшно се радвам, че успях да я спечеля!
Друго нещо, което спечелих е една уникална рисунка дело на @pearls_workshop , за която ще ви говоря в отделен пост. За сега ви трябва да знаете, че тя е една страшно талантлива българка, която рисува уникално и заслужава да я подкрепим в начинанието ѝ. Веднага щом видях giveaway-а ѝ в инстраграм реших да се запиша, защото рисунките, които прави са омагьосващи и фантастични, и определено нещо, което бих искала да виждам често и да притежавам. Рисунката можете да видите отгоре.

От към книги страдах много и дори може би пак изпадах в депресии. Прочетох "Двор от мъгла и ярост", която ми разказа играта, преминах през "Софийски магьосници", която се оказа изненадващо добра, скочих в дълбините на английския и завърших "A Dreadful Tale of Prosper Redding", която заобичах адски много и погълнах "Од и ледените великани", която беше поредното доказателство, защо  Геймън ми от любимите автори. Прочетох също и "Предимствата да бъдеш аутсайдер", която не ми хареса много, ала все пак успя да ме докосне малко, защото определено не е лека книга, въпреки размера си. Месецът беше доста плодороден.

Откъм излизане - излизах, да..и после че чувствах виновно за това. Да, аз съм ужасна, знам.
Като изключим депресионната част обаче, излизах и се забавлявах - пиех кафе с приятелки, разкривахме тайните на живота с парабатаят си и ходих на кино с новото попълнение на в кръга "Книжни приятели на Елен-а". Гледахме "Тор: Рагнарок", който се оказа страшно забавен и ефектен, но лично на мен ми дойдоха малко повече шегичките между героите. Изключвайки това филма беше страхотен.

И така с това се характеризира месец ноември за мен - много неща, много депресии, много силни чувства, много нещо. Ако ноември бе като сеитбата, то представете си, че декември е като обирането на реколтата.
-----
Само че месецът започна със спиране на водата и пукната тръба. Йеп, предимствата да живееш в стар апартамент - всеки един възможен момент може да ти се спукат тръбите или да стане нещо по-гадно. Anyway,  пуснаха ни водата след три дни, но стояхме без "баня" поне седмица. Да ви кажа, тогава осъзнах колко обичам водата и колко НЕ завиждам на средновековните хора.
Направихме няколко ремонта, купихме малко техника, като цяло освежихме апартамента. С брат ми се карахме от време на време, но като цяло си помагахме и учехме.


Ходих отново на кино и гледах "Лигата на Справедливостта", която ми хареса страшно много и благорение на нея реших да си направя Marvel vs DC Movie Marathon.

Започнах да си водя Bullet Journal.

Излизах.

А в училище събирах плодовете на моята калпава работа. На ботевото есе имах пет, което силно ме озадачи и се оказа, че съм спечелила и конкурса за есето на тема "Чета и летя на крилете на мечтите". Бях много щастлива.
Но следваха класни, контролни и изпитвания и щастието ми не трая дълго. На няколко пъти отново изпадах в депресии, защото ми идваше много ученето, да не говорим за моментите, в които се сещах, че не знам какво да правя с живота и бъдещето си  и вината, която изпитвах към недовършената работа. Имам проблем с тази вина за нищо, знам, но хей, на 17 съм позволено ми е да се обвинявам за щяло и не щяло. Хубавото в цялата ситуация е, че имам рамо на което да се облегна и човек, който да ми каже да се стягам, и да не мисля много за бъдещето, а за настоящето. Майка ми е една невероятна жена. Всички майки са такива, предполагам.

Декември се свързва с Коледа и коледните чудеса, които се случват, когато най-малко очакваме, нали? И с коледната трапеза, сладки и подаръци! Тази година реших да направя малко diy нещица и за няколко от моите обични хора направих пет красиви и тематични медальона. Севро („Червен изгрев“), Лотор (Valtron), Сини китчета, Stranger Things и Рисанд („Двор от мъгла и ярост“) бяха моята муза, моето вдъхновение. Получиха се уникални медальони и се надявам да им харесат. Е, поне на останалите четири, защото едната вече получи своя коледен подарък.

Поръчах си още няколко неща - два чифта чорапки от новооткритата страничка във фейсбук ChoraUP, за която разбрах от коленият BOPS, който беше моя подарък от мен за мен хд Йеп аз нямам приятели, затова сама си правя подаръци ( Ви, твоят подарък не се брои). Те ще се включат към подаръците за мама и моят парабатай. Надявам се да успея да ви ги покажа преди да ги подаря, защото изглеждат страшно яко!

Като казах BOPS, поръчах си двойната кутия за месец декември и въпреки, че очаквах малко повече, много ми допаднаха нещата в нея. Да си призная след лимитираните кутии очаквах някоя коледна свещ или нещо такова, но уви такова нямаше. Но за сметка на това имаше много други и интересни нещица.

Какво друго интересно нещо се случи през месец декември до сега?
Хмм.... Опитах се да направя шоколадови cupcakes, но не ми се получи. Ядохме подобие на сбит кекс с нескуйк. Да, когато ти свърши какаото слагаш нескуйк.
Първият ми опит беше неуспешен, но се надявам през ваканцията да успея да се усъвършенствам и да направя нещо по...ядливо.

От към книги отново страдах. Прочетох "Six of Crows" от Лий Бардуго и останах изумена от тази книга. Света, героите, атмосферата, действието..всичко беше уникално. Написах ревю на книгата от над 2000 думи, но все пак имам чувството че нищо не съм написала. Книгата е невероятна и си заслужава да я прочетете щом имате възможност.

О, помните ли че казах, как трябваше да подготвя презентация свързана с библиотечното дело в училище? Подготвих я, но не можах да я представя. Понеже се славя с идването в последният момент, този път реших да отида по-рано. Но автобуса ми не дойде, а този който хвана закъсня. Да не говорим, че от притеснение бях забравила и в коя стая ще се провежда представянето! Аз съм ужасен карък, да знаете..
В същият ден обаче госпожата ми по български дойде и ми тикна една грамота и книга в ръцете и се омете. Оказало се, че съм спечелила....без да представям нищо. Същата госпожа спасила положението и представила презентацията вместо мен и познайте, проекта ми ще се осъществи! Все още не мога да го повярвам, честно да ви кажа..
Книгата, която получих е "Скритият дар: 101 притчи за истински ценното в живота", която беше моята компания докато пътувах в автобуса цели два дни поред. Една малка, но пък изпълнена с много мъдрости книжка. Имаше много интересни разкази, накои от които дълбоко докосващи, но всичките - поучителни. Определено не съжалявам, че я прочетох.

Е, ами това беше поста за днес. В следващите дни не съм планирала нищо, защото както видяхте, когато искам едно - става друго. Така че, каквото ми хрумне утре това ще правя/пиша. Можете да очаквате ревю или някакъв пост свързан с всичко или нищо, или просто едно голямо отсъствие. Последното е най-вероятно...или пък не?

Благодаря ви, че стигнахте до тук, благодаря ви че ме изслушахте, че продължавате да следвате блога ми и да го четете, въпреки честите отсъствия.
Благодара ви, наистина!


1 коментар: