неделя, 22 октомври 2017 г.

Къщата на езерното дъно от Джош Малерман

Здравейте жълъдчета, как сте тази вечер? Надявам се добре.
Преди да преминете към четенето на ревюто искам да благодаря на всички включили се в моята анкета*въпросник* за това за коя книга по напред да пиша. Наистина не очаквах толкова хора да се включат и все още не мога да повярвам на бройката. Благодаря ви искрено! Очаквайте скоро нови книжни публикации.
А сега, да преминем към "Къщата на езерното дъно"..
*бележка: написах това ревю преди време, още когато прочетох книгата, защото ми остави силно впечатление. Мнението ми от тогава до сега не се е променило.*
 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Къщата на езерното дъно" е книга, която не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Изключително просто (в добрия смисъл на думата) написана, толкова леко и плавно, като късометражен филм, в който липсата на многото описания и герои не ти прави впечатление, защото има нещо по-важно от тях. Тръпката. Мистерията.
Шепотът между редовете, който оставя съзнанието ти само да запълни празнините, да създадеш света по свое усмотрение само с най-малките късчета, които автора ти дава присъстваше на всяка една страница, засилваше чувството на мистерия, на опасност и по някакъв странен начин на реалност.
Докато стигна до мен, книгата премина през няколко чифта ръце, а притежателите им казваха едно и също - че е невероятна. Щом затворих последната страница, разбрах, защо са смятали така. И определено съм на същото мнение.

Анотация:
Те са на 17. Уплашени, но любопитни.
Първата им среща започва обещаващо - с кану върху езерото, сандвичи и бира в хладилната чанта.
Джеймс и Амелия обаче откриват нещо под водата, което ще промени живота им завинаги.
То е на два етажа. Има си градина. Външната врата зее отворена..
Двамата са открили къщата на езерното дъно.
Има само едно правило: никакви въпроси
И все пак: възможно ли е нещо толкова удивително да няма цена?

Още от началото автора въвежда читателя в приключението на двамата младежи без да разказва тяхната собствена история. Дава направо, кратко, точно и ясно, заобикаляйки осезаемо повечето описания на обстановката, външния вид и качествата на героите. Постепенно те се разкриват чрез техните действия, държание и изречени и неизречени думи, защото макар книгата да е написана от трето лице, автора се е постарал да ни представи нещата от гледна точка на Амелия и Джеймс.
Действието се развива бързо, в повечето случаи плавно, ала има и някои, в които взима рязък завой и се случва нещо неочаквано.

Както казах още в началото, всичко в книгата изглежда някак просто, леко, спокойно. Няма я тази натовареност, няма го това цялото действие тук и там, няма толкова много второстепенни или епизодични герои с нестандартни имена, които да помним, няма я тази тегавост, че всеки момент някой ще умре, няма я тази сложност на света, в който героите живеят. Всичко е...просто. Лежерно. Като ден насред гората, където сте само вие, гората и всички животинки щъкащи из нея.  Авторът дава свобода на читателя, дава му шанса сам да пресъздаде в съзнанието си героите и езерото, и може би до някаква степен тази чудата къща. Не го задължава, не го ограничава, а напротив - оставя го на въображението му, давайки му само основите, подпорите и гредите на историята.
Признавам, че в началото не харесах особено този негов стил на писане, на тази липса на толкова много описания, за които съществото в мен крещеше "КЪДЕ СА?!" (не ме съдете,  преди това бях приключила "Град на небесен огън" и "Четирите цвята на магията", а разликата между книгите е огромна) и ми беше малко трудно да привикна към това. Ала веднъж щом успях да се нагодя към стила на Малерман и темпото на книгата се наслаждавах на всяка една страница, жадна за още малко мистерия. Приключих книгата за отрицателно време, не защото чета бързо (добре де и това оказа малко влияние), а защото главите не са по-дълги от страница-две, в най-добрия случай до четири-пет. Сравнително кратки са, което според мен е плюс, защото аз се наслаждавам повече на книги с по-кратки глави (нямам против по-дългите, но ме изтощават повече).

Как бих описала "Къщата на езерното дъно"? Лека, мистериозна, увлекателна и определено моята глътка свеж въздух. Последно време чета толкова книги, изпълнени с много действие, герои и сюжетни линии, че в един момент имам чувството, че ще ги намразя. Защото омръзва или поне на мен ми омръзва да помня това и онова, този и онзи, независимо колко е хубава книгата. Изморително е поне за моя мозък. С тази книга успях да си почина, да си отдъхна за малко, да се насладя на една история, с която не изградих никаква връзка, но смятам, че това е най-хубавото. Защото макар да не се замислих над важни житейски уроци си отдъхнах, починах си и се потопих в езерото, заедно с Джеймс и Амелия, изследвайки тази мистериозна къща на езерното дъно.
Препоръчвам "Къщата на езерното дъно" на всеки, който търси книга с необвързваща история, с двама авантюристични главни герои и мистериозна къща, която ще ви плаши и привлича едновременно.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 150       Цена: 11.90 лв.   Издателство: DejaBook    Жанр: Мистерия, Хорър

https://www.facebook.com/DejaBookPublishing/https://www.goodreads.com/book/show/33849714?ac=1&from_search=true

Няма коментари:

Публикуване на коментар