неделя, 4 юни 2017 г.

Повикът на водата от Таня Щевнер

Хей, хора как сте? Последно време се изгубих, знам, но поне контролните приключиха и останаха само изпитванията, което означава, че ще имам повече време за блога. Или по скоро за редактиране на постове за блога. Надявам се да не сте ме забравили.

Днес ще ви говоря за една книга, за която не знаех абсолютно нищо - от заглавието, през автора и съдържанието докато стигнем до корицата, която май всъщност бях виждала само няколко пъти в социалните мрежи. Единственото нещо, което знаех за нея бе, че е издадена от ИК Емас и съдържа нещо морско в себе си. Нищо друго. Не знаех какво да очаквам, нямах идея дали ще ми допадне,  ала въпреки това я започнах веднага щом пристигна в къщи. Защо? Наречете го привличане. От пръв допир.

Анотация:
Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Това са били последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с кораба си "Круцис". Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства. И от тогава нищо вече  не е същото...

Започвам от автора.
Стилът на писане на Таня Щевнер не се отличаваше с нещо забележително от много други. Имаше по-малко цветущи описания, по-малко задълбаване на нещата, но това беше нормално като се има на предвид, че книгата е предназначена за по-малката аудитория читатели (поне според мен).
От друга страна сюжета бе нещо интересно. Както разбрахте от анотацията той проследява живота на Алеа, от моментите в които е живяла в страх заради болестта си, през приключението ѝ с тримата симпатични пирати - Бен, Сами и Тес - на борда на кораба Круцис, до момента, в който тя разбира, че е нещо повече от обикновено момиче и притежава нещо, което никой друг няма. За сега. Интересното тук освен самата идея, бе че всичко се случва доста бързо, ала авторката знае кога да забави темпото, да наблегне малко повече на един или друг момент, като в същото време не отегчава и/или дразни читателя. За мен това е прекрасно, защото като фен на литературата за деца и като читател докоснал се не малко до нея, знам че има моменти, в които всичко изглежда не на място, обръща се прекалено внимание на нещо, което няма никакъв смисъл или всичко изглежда супер нереално. Тук такива моменти се срещаха рядко, но ще излъжа ако кажа, че не ги е имало изобщо. Пък и една книга не е книга ако няма поне един минус.
Харесвам идеята на сюжета. Не знам за вас, но аз обожавам книги, в които присъства темата за водата, морския свят или русалки. Тук имаше от всичко по-малко, представено по един необичаен, но интересен и приятен начин, който съм сигурна, че ще допадне на повечето почитатели на морските приключения.
Но нещото, което най-много харесвам в цялата книга е идеята на авторката да направи водата жива. Да, водата е жива и отразява нашите чувства, оцветявайки се в съответния цвят, ала малцина са способни да я разчетат. И Алеа е една от тях. Моменти, когато тя бе под водата или в близост до нея, когато я "разчиташе" така да се каже са едни от най-любимите ми, защото макар самата идея да е супер нереална, на мен страшно ми харесва, защото кой не би искал да разчита чувствата на хората по водата? Аз искам. И определено завиждам на Алеа.

Изпитвам необичайна нужда да говоря за героите. Какво става с мен?! Последно време е обратното...
Започвам с Алеа. Първоначално бях безразлична към нея, не ми направи особено впечатление, защото не се различаваше по нещо от другите главни герои в книжното пространство. В началото бе плаха, после започна бавно, бавно да проявява смелост и упоритост в търсене на майка си, докато накрая се промени и се превърна в нещо различно - физически и душевно. Типично израстване на главната героиня. Не бих казала, че и в момента я харесвам особено, но със сигурност бих искала да видя как ще се развие приключението ѝ за напред. Стискам палци тогава да ми направи по-силно впечатление.
От друга страна екипажа на Круцис, този симпатичен кораб кръстосващ морета и океани, са нещо за което имам друго мнение. Тримата страшно си приличат по любовта и приключенският дух, които носят в сърцата си и са толкова  симпатични, чаровни и допълващи се един друг, че трудно можеш да им устоиш. 
Тес с нейният невероятен талант да пее и свири на (забележете) акордеон, Сами с неговата хиперактивност, наивност, странности и любвеобилност и Бен, "таткото" на групата, който макар и понякога да им се кара, ги обича от все сърце, но и също е толкова луд и забавен като тях. Едно необичайно, но истинско семейство събрано на едно малко корабче. Не знам защо толкова ми допаднаха героите, като се има на предвид, че не са нещо особено. Явно Щевнер е имала резервен план. Ако не се влюбите в Алеа, то екипажа на Круцис ще спечели сърцата ви. Хитра жена.
Преди да обобщя искам да кажа нещо и за Ленокс, героят, който за мен си остана загадка. От интересно му име до самата му личност, Ленокс е герой, който няма как да не привлече вниманието ви. Нито ние читателите, нито самите герои, знаят какво да очакват от него, защото той е непредвидим във всяка една ситуация. Не знам каква е била първоначалната мисъл на Щевнер за това малко момче, но определено той е един от главните виновници, книгата да е толкова оплетена и интересна. Нямам търпение за останалите продължения на трилогията, защото искам да разбера каква всъщност е истинската роля и цел на Ленокс. Защото малко ми се вярва да е тази, за която се споменава в тази част. Усещам, че има нещо по-дълбоко.

Между другото ако разлистите книгата ще забележите, че заглавието на всяка една глава е изписано по такъв прекрасен  начин, че дори само заради това ще ви се прииска да я прочетете. Издателство Емас са се постарали всяко едно заглавие да е оригинално и различно, като няма да срещнете две еднакви! А да не говорим симпатичните капки вода, които шарят страниците, вдъхвайки  чувство, че се намирате в близост до морето. Аз поне така се чувствах всеки път щом ги зърнех и смятам, че те са част от виновниците да харесам книгата.

"Повикът на водата" е една страхотна книга, на която успях да се насладя максимално. Написана увлекателно, съдържаща лекотата и приключенския дух на детското фентъзи, с нея се потопих в едно морско пътешествие изпълнено с музика, странности и забавни моменти, след които се чувствах по-щастлива и определено копнееща за лятото. Идеална компания за горещите летни дни, прекарани близо до морето...или където и да е. Препоръчвам ли я? Определено!

"- Е, може би така е по-добре. Предпочитам ужасен край пред ужасен безкрай."

Искрено благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!
 --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 320         Цена:14.90 лв.     Издателство: Емас        Жанр: Детско/Тийн Фентъзи

https://www.goodreads.com/book/show/35262020http://www.emasbooks.com/

2 коментара: