петък, 21 април 2017 г.

Слейд Хаус от Дейвид Мичъл

Близо до английска кръчма за хора от работническата класа, на малка уличка при подходящите условия ще намериш входа към Слейд Хаус. Непознат ще те посрещне и ще те покани да влезеш. Първоначално няма да искаш да си тръгнеш. По-късно ще установиш, че не можеш. На всеки девет години обитателите на къщата – брат и сестра – отправят уникална покана към някой, който е различен или самотен: странен тийнейджър, наскоро разведен полицай, срамежлива колежанка. Но какво в действителност се случва в Слейд Хаус? За тези, които узнават, вече е твърде късно…

Интересна анотация нали? И на мен първоначално много ми допадна. За съжаление обаче книгата не ми хареса толкова колкото очаквах и не ми повлия толкова колкото исках. Мислех, че между страниците ѝ ще успея да намеря нещо, което да ме накара да настръхна, да се изплаша от тази толкова загадъчна къща, но в край на сметка не получих това, което исках и се оказах с напразни очаквания.

За пръв път чета нещо от  Дейвид Мичъл, но съм чувала за книгите му, но да ви призная нямах представа каква вселена се върти  в главата на този човек. "Слейд Хаус" обаче успя да ми покаже малка част нея, една доста страховита и умопомрачителна част, но пък интересна и определено злодейска.

Започвам с това, че книгата обхваща пет десетилетия от края на 1979 година чак до наши дни (2015 г.), като за цялото това време единствените постоянни герои, които ще срещнете ще са така наречените злодеи. Останалите ще се сменят на всеки девет години позволявайки ви да наблюдавате промяната в поколенията хора и техния светоглед, но не и непрестанното любопитство, което придърпва всички до един към Слейд Хаус.

tumblr
Стилът на писане на Дейвид Мичъл е лек, но не бих казала, че е особено увлекателен, защото имаше моменти, в които се отегчавах и едва успявах да задържа вниманието си към книгата. Но пък имаше и такива, в които четях толкова бързо, че чак прескачах редове, погълната от случващото се. Бих го описала като доста странен, но аз така го виждам - 50/50.
Харесаха ми по-специалните думи, които беше използвал като лакуна и операнди, които определено правеха романа по-интересен и ми допадна факта, че в самата история главна роля играе човешката душа - нейните аспекти, проява и какво всъщност означава тя за нас.

Корицата е много симпатична, на пръв поглед загадъчна, излъчваща тайно послание към всеки посегнал да я погледне.

Получи се доста кратко ревю, но наистина нямам какво повече да кажа. Книгата ми допадна, насладих ѝ се доколкото можах, но истината е, че не беше за мен. Явно съм от по-капризните читатели, които не четат често хорър, но когато го правят, искат нещо наистина страшно.
Ако вие се двоумите дали да дадете шанс на книгата, не мога да ви посъветвам нищо. Сама по себе си "Слейд Хаус" не е лоша, интересна е, с доста оплетена история и определено е добър избор за убиване на време. Но ако търсите нещо наистина страшно, от което после да се страхувате да заспите - то тогава тази книга не е за вас.
..
Но все пак си зависи от човека.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
               Страници: 255      Издателство: Прозорец      Цена: 16 лв.     Жанр: Хорър

https://www.goodreads.com/book/show/33358390http://www.prozoretz.com/?act=products&do=details&id=1659

Няма коментари:

Публикуване на коментар