сряда, 15 февруари 2017 г.

Чукът на Тор от Рик Риърдън


Хей хора пак съм аз, но този път с ревю на една книга, която прочетох за два дни. Щеше да бъде един, но не можах да удържа фронта, умората надви любопитството ми.

ЧУКЪТ НА ТОР ОТНОВО ЛИПСВА.
Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошия враг на Боговете - Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока...




Когато излезе "Мечът на лятото" първата част от новата поредица на чичо Рик за скандинавската митология бях още същия ден на премиерата ѝ, в оринджа, чакайки да получат копията ѝ, за да си я взема. При "Чукът на Тор" положението беше друго. Поради ред причини (училище, стрес, болници) не можах да си взема книгата веднага, което сигурно си мислите не е голяма работа. Така е, но като знаеш, че това синьо бебче може да ти ощастливи живота с няколко часа, докато ти си бил под голям стрес цели два месеца преди това...пуф голяма си е. Така че при първото ми свободно време (23.12.2016 г.) набарах книгата и два дни по-късно, на връх Коледа реших да ѝ се отдам като един страстен и отдаден читател. Това бяха едни от най-хубавите ми дни за 2016 година.


Има си защо чичо Рик да е любимия ми автор и има защо всяка година, с всяка една негова книга да удържа първото място.
"Чукът на Тор" бе нещо, което ме караше да избухвам в истеричен смях на почти всяка страница. И не, не преувеличавам. Защото ако си представяте дословно всичко, за което автора пише, със всичките обстановки, дрехи и диалози на героите ще се получи наистина комедийно приключенски филм, след чиито край ще се чувствате щастливи и кипящи от енергия.

Какво харесвам в "Чукът на Тор". Доста неща като цяло.
Харесва ми как чрез нея автора развива и показва света за скандинавските митове,  как представя нови създания, светове, Богове и Богини. Отново не го прави по скучния и отегчителен начин както е написано в повечето учебници, а по неговия собствен - със сарказъм, приключения, битки и като цяло по такъв, който да омагьоса читателя и да поддържа интереса му да чете. Харесва ми колко разнообразни и интересни са героите, как външността и общото мнение за тях са съпоставени и показват нов поглед към същността им. Харесвам колко страхлив е Магнус, въпреки че от него зависи дали света ще оцелее или не, колко човешко и тийнейджърско е поведението му на моменти. Харесва ми колко леко, приятно и разтоварващо е написана книгата, въпреки че има доста важни моменти, на които трябва да се обърне внимание и от които може да се вземе някаква поука. Харесвам дори до някаква степен корицата, защото оценявам колко оригинална е, но не мога да преглътна колко много ми напомня на нещо ала "Малкият принц". Но най-вече харесвам сюжета, който макар че за пръв път ми се случи да разгадая преди героите ми хареса адски много и с удоволствие бих препрочела книгата.


Heartstone is the biggest bae.
За мен си остава загадка защо толкова харесвам Харт, като изключим колко силен (психически) е въпреки че е глух, колко лоялен е към приятелите си, колко добър и грижлив е и колко забавен и симпатичен е. Изключваме че е и елф, да не кажете нещо. Като изключим всички тези неща - нямам идея.
Хареса ми, че тази книга беше малко повече посветена на Харт и ни показва малка част от миналото му. Показва ни през какво е трябвало да премине като по-малък и какво го е накарало да напусне Алфхайм.
п.с. повечето елфи за ужасни...най-вече бащата на Харт

Блицен също присъстваше в книгата и макар, че  няма да успеете да научите още нещо за героя му както се случи в "Мечът на лятото", тук той отново ще покаже колко добър и точен вкус има за модата. И как понякога една чанта може да помогне в спасяването на света. Харесвам Блиц, защото ми напомня на таткото в семейството - винаги готов да се притече на помощ ала също и готов да ти се скара и накаже, когато вижда, че грешиш. Мисля че с право чичо Рик е решил да  сложи него и Хартстоун като "майката и бащата" на Магнус, защото макар и не постоянно неотлъчно до него, те го подкрепяха, защитаваха, насочваха и не го оставяха, освен когато не се налагаше.

До едно време възприемах Самира като бъдещото гадже на Магнус. Защо - идея нямам. Тук се убедих, че такава вероятност няма. Сам е по-скоро като голямата сестра в семейството, която ще се заяжда с теб, но види ли че някой друг го прави ще му срита задника. Тук ще видите една от по-несигурните ѝ страни, тези, които показват, че макар и момиче войн, макар и валкиря, тя също е човек и като всеки един и е позволено да изпитва страх и несигурност.

Иии идва моментът в който ще говоря за героя, който обожавам и това НЕ Е МАГНУС. Шок, как може да не е Магнус, се питате. Ей, така.
Алекс Фиеро е новото попълнение в семейството на Магнус, който/която за разлика от другите е трансполов/а. Или накратко човек, който не определя себе си нито към единия, нито към другия пол, в резултат на което (както го представя автора) тя/той преминава от единия към другия, когато реши. В началото бях малко объркана, защо Риърдън бе решил да създаде подобен тип герой, но след като разбрах, че е дете на Локи всичко ми стана ясно. За Локи има митове, които са прекалено странни, за да се видят на бял свят, но автора е решил да използва точно един такъв, за да създаде Алекс. Good job.
Алекс ми допада като образ, харесва ми, въпреки че се опитваше да се изкара лош/а, всъщност е добър/добра, имащ/а нужда от семейство и приятели. Хареса ми колко студена беше първоначално, но после успя да омекне и допусна "групата" до себе си, като с това тя сама стана част от нея. Харесвам външния и вид, тази комбинация от омразното ми розово и любимото ми зелено. Харесвам и отношенията ѝ с Магнус, защото мисля че тя е неговата половинка. Ако питате защо пиша "тя", а не "той/тя" - обърквам се, а и така е по-лесно.

И накрая следва моят любим Магнус Чейс.
Вече свикнал (или поне опитал се да свикне) с новия си живот на айхеряр, тук виждаме един по-смел, по-находчив и по-силен Магнус, който спасява света, въпреки че желанието му отново да умира е нулево. Харесва ми как въпреки израстването на героя му, той все пак си остава момче от Бостън, чиято смелост си има граници и той осъзнава това, позволява на приятелите си да му помагат и не крие слабостите си. Сарказма и остроумните коментари са неговата запазена марка и той не пропуска момент да покаже и тук малка част от тях, с което забавлява читателя неописуемо много. В комбинация с Джак, неговия мултифункционален говорещ меч (да, детето има играчки) двамата ме караха да се смея от сърце, дори и във всевъзможно най-странните и опасни ситуации, в които попадаха.

Като за край ще препоръчам (каква изненада) "Чукът на Тор" на всички, които търсят една по-съвременна книга, изпълнена с много приключения, митични създания и скандинавски богове, хумор, симпатични и разнообразни герои, с интересен сюжет и знания, които трудно ще се забравят. Ако не ми вярвате, то намерете книгата и я зачетете или попитайте всеки, който я е чел. Ще получите един и същ отговор и той е, че си заслужава всяка стотинка.

"Мечът на лятото" - първа книга
"Хотел Валхала" - справочник
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Страници: 510      Цена:19.90 лв.         Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи роман

https://www.goodreads.com/book/show/32687155?from_search=truehttp://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/magnus-cheys-i-bogovete-na-asgard-611/2-chukat-na-tor-2990.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар