неделя, 14 май 2017 г.

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Как е хора? Аз приключих с ученето..за днес. Не мога да повярвам, че сме май...времето минава толкова бързо, когато си затрупан с учене, body goals и купчинка от непрочетени книги, която продължава да расте. Преди няколко минути се сетих, че не съм качвала нищо в последно време (въпреки, че имам подготвени постове) и реших да пусна нещо набързо. Въпреки че никой не ме е тагвал в тага реших да го направя, защото изглеждаше интересен. Тагвам Габи, Валя, Силвия и Криси, защото ще ми интересно да видя техните отговори.

И така, да започваме!

1. Най-добрата цветова комбинация на корица.
"Домът на Хадес" от Рик Риърдън е може би една от любимите ми негови книги, както и външно така и вътрешно. Корицата е невероятна с тези преливащи се червено, черно, лилаво, жълто, оранжево и т.н.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица.
"A Song for Ella Gray" от David Almond притежава невероятна красота в себе си. Външно може да не ви изглежда много привлекателна, но веднъж щом я прочетете - ще останете с различно мнение. Поне при мен беше така. А що се отнася до шрифта...невероятен е, нали? Дори е релефен....

3. Най-хубавата семпла корица.
"Ние останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес и "Everything, Everything" от Никола Юн си казват всичко. Кориците са страхотни.

4. Най-хубавите последни страници.
За съжаление тук нямам какво да посоча, защото такава книга все още нямам.
Но има време да се сдобия!

5. Най-хубавата карта.
Картата от трилогията на Лий Бардуго - "Гриша" - ми е любима и до сега не съм открила друга, която да я измести.

6. Най-хубавите открити твърди корици.
Не съм чела Хари Потър, но..тази корица. Просто невероятна е! А какви красиви снимки се получават! Разгледайте tumblr и instagram и ще видите. Има наистина невероятни неща.

7. Най-хубавата задна корица.
Тук посочвам трилогията за "Братя Улф" от Маркъс Зюсак.

8. Най-добрите хедъри на глави.
Съвместната поредицата на К.Клеър и Х.Блек - Магистериум - определено има най-страхотните хедъри-рисунки, които притежавам. Вие какво мислите за тях? Допадат ли ви?

9. Най-добрите илюстрации.
"Светът на огън и лед" е илюстрованото издание към "Игра на тронове", което разказва и показва всичко, което автора не е успял да опише и предаде на читателите по-подробно в оригиналната поредица. Илюстрациите са на съвсем друго ниво и са просто повече от прекрасни. Ако сте фенове на поредицата, но не ви се харчат много пари, то 24 иде, а тогава Сиела ще имат 50% намаление! Пригответе се.

10. Най-хубавото гръбче.
Има толкова красиви гръбчета у нас, но тези са ми любимите.

11. Любимата ти корица на рафтовете ти.
   Както се вижда повечето книги от предната снимка се повтарят, но какво да ви кажа - щом гръбчето ми харесва няма как да не обичам и корицата.
Освен ако не говорим за Магнус Чейс. Наистина не харесвам особено българските корици, но оценявам старанието и времето вложено в тях.

Е това беше от мен за днес. Нямам никаква представа кога и какво ще публикувам, защото идващата седмица ще ме побърка от контролни, а аз допълнително ще се побъркам от приключването на поредици. Почти съм приключила "Град на небесен огън" и умирам вътрешно, а съм запланувала след нея да започна "Утринна звезда". Ако юни месец съм активна значи съм жива. Ако ли пък не -  да знаете, плача в нечий тъмен ъгъл.

Приятен ден/нощ/каквото е там при вас.

понеделник, 8 май 2017 г.

Звезден полет от Мелиса Ландърс

"Звезден полет" е една от най-чаровните книги, които съм чела. Въпреки че не беше нищо особено и историята беше предвидима, успя да ме разчувства (в хубавия смисъл на думата).

Сюжетната линия проследява двама герои - Солара и Доран - които съдбата решава да събере на един кораб, пълен с непознати, преследван от всичко що живее в галактиката.
Солара е момиче механик израснало на Земята ала живота ѝ не е бил цветя и рози, и доста пъти ѝ се налагало да върши какви ли не неща в името на оцеляването. Попадала е на грешното място, с грешните хора в погрешното време и за това свидетелстват татуираните ѝ ръце, които ѝ напомнят за допуснатите грешки. Само че те я уличават като престъпник, а всички знаем, че когато си посочен за такъв живота ти става ужасен. Затова тя решава да замине за най-отдалечените планети в системата, убедена, че там ще намери своето място сред обществото. Ала докато се стреми да изпълни целта си, случайността я среща с нейния бивш съученик. И то не особено обичан.
Доран е нейна пълна противоположност - богат, красив и арогантен - който тя ненавижда по обясними причини. Както и той нея. Но въпреки това той решава да ѝ помогне като ѝ предлага превоз, без да споменава на какво унижение ще я подлага. Ала когато чашата прелява и на Солара и писва от това да се прави на добрата прислужница, всичко поема по нов път.
Сменят се роли, кораби, позиции и какво ли още не, докато цялата ситуация не се промени коренно. И не започне истинското галактическо приключение...

източник: twirlingpages
"Звезден полет" беше една изненада за мен. Бях чела доста мнения за нея, които в край на сметка бяха 50 на 50 и аз не знаех какво да очаквам. Започнах я един ден в автобуса от чисто любопитство и докато се усетя, трябваше да слизам, а вече бях на 40 страница. Започна сравнително интересно, но не чак толкова че да чета като невидяла, (стигнах до 40 страница, защото пътувах почти един час) ала въпреки това любопитството ми се бе отключило и два дни по-късно книгата беше отметната като "прочетена".

Сюжета бе интересен, но както казах беше сравнително предвидим и неоригинален. Рядко ми се чете за типичните тропи "бедно момиче-богато момче", защото съм им се наситила, а и честно да ви кажа скучни са ми. Но тук нещо като скука нямаше. Винаги се намираше нещо, което да се случи, нови герои, които да се появят  на хоризонта и да разклатят краткотрайното спокойствие настъпило в книгата. Имаше пирати, скъпи рокли, бунтари, катерички, полу роботи, кораби, изненади, зли учени - все неща, които можете да срещнете в необятния космос. Хареса ми идеята, че действието се развива точно там, извън Земята, защото обожавам подобни книги, които ти позволяват да пътуваш из него и да опознаеш една част от представата на автора, за това как и какво може да съществува извън нашата планета. Кажи-речи обожавам абсолютно всичко в тази книга, с изключение на тази тропа, която просто не успя да ми се понрави. Но както и да е.

Харесвам стила на писане на Мариса Ландърс, защото се свиква бързо с него, изключително лек и приятен е, да не говорим хумористичен. Обожавам книги, където героите притежават чувство за хумор и го показват, И чрез действията си, освен словесно. Тук Ландърс ме спечели, защото това нещо присъстваше в книгата. Хареса ми как авторката бе представила и развила герои си като характер и постъпки, и ѝ се възхищавам по колко лек и плавен начин го бе направила, а не на едната страница корава главна героиня, а на следващата изведнъж е станала леко слабохарактерна. Адмирации.


източник: jaimearkin
Първоначално очаквах, че героите ще бъдат само двама и ще следя само тяхната история. Но бях изиграна. Веднага щом Солара и Доран започват своето приключение се появяват още четирима нови герои (и една катеричка), които правят книгата още по-забавна и интересна. Няма да издавам, кои са те и каква е тяхната роля, защото се надявам, че ако сами ги откриете ще ви бъде по-интересно затова ще кажа само едно нещо: Допаднаха ми адски много и това не беше, само защото имаха домашен любимец катеричка. Всеки един от тях  имаше своя харизма, своя история и тайна, която те кара да им симпатизираш. Не знаеш какво може да очакваш - някой може да се окаже престъпник, друг - крал или кралица - и точно заради това пасажерите от кораба "Банши" са толкова чаровни. Всеки крие нещо и постепенно с развитието на историята тайните се разкриват, но вместо да ги мразите - може би ще ги заобичате.

А сега нека да преминем към главните.
Солара. Солара бе типичната bad-ass героиня, която макар че не сритваше задници в прекия смисъл на думата, успя да ме спечели с тази независимост, упоритост, инат и талант, които притежава. За пръв път ми се случва да попадна на книга, в която главната героиня е механик и ми беше малко странно когато авторката започваше да описва вида на машините, с които борави Солара, инструментите, механизмите и т.н. Ала това не ми попречи да я харесам. Хареса ми този хъс, с който поправяше машините и това желание с което работеше. Допадна ми и това, че макар авторката да я представяше на пръв поглед като доста силна, после започна да се поддава на ситуациите, в които попадаше и бавно започна да сваля гарда. Но не го свали напълно. Разкри нежната и плаха страна от себе си, но пък в замяна на това ми показа, че може и да бъде още по-смела отколкото е била преди. Хареса ми как на моменти си противоречеше, как в една ситуация беше смела и първична, а в следваща несигурна и изплашена. Това е едно от качествата, които ценя у героите, защото ги прави някак по-истински. Чувството за хумор няма да го коментирам - затапките и хапливите забележки присъстваха почти на всяка страница и ме забавляваха адски много, за което ѝ благодаря.

Що се отнася до Доран - не ми направи особено впечатление. Както казах той бе типичен богаташ, а всички знаем че зад арогантното поведение и формалности се крие мрачна история, която в повечето случаи е и трагична. Тук ситуацията беше същата, макар че ми хареса как авторката беше извъртяла нещата, така че към края интригата да се разплете и чак тогава читателят да добие представа за цялостното минало на героя.
Характера му - не ми допадна. Поне не в началото. В последствие обаче, след като разбра доста неща за семейството си, за себе си и Солара се промени доста и успя да ме спечели със всяко едно решение, което вземаше. Обичам когато чета за герои, които изживяват такава промяна и в край на сметка разбират, кои са важните неща в живота.

А сега - корицата.
Аз съм изключително благодарна и възхитена от издателство Сиела и художника на тази корица. Това е единствената книга у нас с толкова красива, някак истинска и напълно оригинална българска корица, която дори е и по-някакъв начин мека, сякаш е покрита с малки мекички влакна. Невероятна е. Буквите, светлосенките, самите цветове, кораба, планетата и пръстените ѝ - всичко е изпипано до най-малкия детайл, който може да идентифицира окото ми и съм страшно удивена от това. Притежавам книги с красиви корици, но тази...тази няма сравнение.

Като за край ще препоръчвам "Звезден полет" на всички, които търсят забавни, интересни, с разнообразни герои книги, с които искат да си починат от тягостния ден. Ако искате нещо по-обемно, но което се чете бързо, нещо по-романтично, но не и лигаво - то мисля, че тази книга е за вас. Има хумор, приключения, любов, приятелство, катерички - почти всичко, от което една хубава книга се нуждае. 
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 396    Цена: 14.90 лв.   Издателство: Ciela    Жанр: Young Adult, Научна фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/29638341http://ciela.bg/books/book/zvezden-polet/2393

събота, 6 май 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Здравейте книжни червейчета и честит Ден на храбростта и Българската армия! Пожелавам на всички именници, които празнуват днес да носят с гордост имената си, да бъдат живи и здрави и много щастливи, защото живота е прекалено кратък, за да обръщаме внимание и на лошите неща. :)

Както се вижда от заглавието днес ще направя един таг благодарение на Илияна, която ме покани да го направя преди доста, доста време...
Но по-добре късно отколкото никога.
Между другото искам да се извиня на всички останали, които през тази година са ме тагвали в други тагове. През последните месеци не ми се четяха особено такъв тип постове и затова ги избягвах, но от седмица-две мисля да се върна назад и да видя какви интересни тагове са се появили.

И така, нека започваме!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Тук ще посоча "Игра на Тронове" от Джордж Р. Р. Мартин. Мисля че проблема с нея беше в големината и нарастващата купчина непрочетени книги в къщи. Обичам големите книги, но когато знам че на рафта ми ме чакат към още двадесетина, към които всеки месец се присъединява поне още една....ми става ми гузно. Надявам се обаче някой ден да я допрочета, защото въпреки че съм изгледала сериала до 3 сезон, книгата бе по-интересна (поне до там докъдето стигнах).


2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Не мисля че има такава книга или поне не се сещам в момента.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
"Орденът на ясновидците" от Саманта Шанън. Прочетох първата книга, която ми хареса ала все пак имаше неща, които не ми допаднаха и повлияха на оценката ми за книгата. Мисля че това е една от причините, поради които не искам да започна втората част - не искам да срещна лошите черти от първата книга и в продължението.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Не успях да се сетя за такава книга, затова минавам на следващата категория.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА...
"Град на небесен огън" от К. Клеър и "Завещанието" от Кристен Ашли. Ситуацията е същата като при "Игра на тронове". Просто книгите са доста големи, отнемат повече време, за да се прочетат, а през това време tbr купчинката расте или ме гледа с обвинителен поглед...

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
За тази категория отново няма да посочвам книга, защото няма такава. Явно умея да избирам внимателно четивата си :D 

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Плашеща? Смисъл като обем? Или жанр? Или спада към типа не-съм-емоционално-готова-за-това?
Ако говорим за първия вид може би няма, защото както казах аз обичам по-големите книги, но проблема е в това, че  ги чета повече време, а the tbr pile в къщи расте. Но ако я нямаше тогава нямаше да има такъв проблем. (п.с. работя по въпроса)
Ако говорим за втория вид, такава книга отново няма. Но за третия има.
Започвам с "Утринна звезда" от П. Браун, която въпреки че имам, се страхувам да прочета, защото....не искам да свършва хора. Не мога да приема че в един момент дадена поредица ще свърши. Особено ако ми я любима. Не искам да се  разделям с нея. Болезнено е.
Други книги, които заплашват емоционалното ми състояние са "Полу Изгубен" от С. Грийн , "Кралска клетка" от В. Айвярд, та дори и "Tiger's voyage" от Колийн Хоук. Последната ме притеснява най-много от трите, защото като знам колко чувства изпитах докато четях "Търсенето на тигъра" и "Проклятието на тигъра" просто ми се реве. Но някой ден ще ги прочета....след години :D

Е, това беше от мен за днес. Надявам се поста ми да ви е харесал и да е бил поне малко интересен. Очаквайте скоро още тагове, защото както казах, ще се разровя и ще видя какви нови са се появили в книжното пространство. Ако се сещате за някой интересен, можете да споделите  :D Отворена съм за предложения ^^

А сега ще тагна теб, човека който стигна до тук и има интерес към този таг. Бъди свободен да го направиш, когато искаш, но не забравяй: сподели го с нас, за да видим и твоите отговори ;3

Хубав ден/нощ/каквото е там при вас.

неделя, 23 април 2017 г.

Летни дни и летни нощи от Стефъни Пъркинс и компания

Здравейте! Как сте? Аз се чувствам страхотно.
Днес ще ви говоря за една от най-красивите (буквално и преносно) книги, които притежавам - "Летни дни и летни нощи" от Стефъни Пъркинс, Лий Бардуго, Касандра Клеър, Вероника Рот, Джон Сковрон, Либа Брей, Джесика Е. Смит, Франческа Лия Блок, Нина Лакор, Тим Федерле, Лев Гросман и Бранди Колбърт. (Доста са нали?)

Започвам с това, че макар разказите да са класифицирани като любовни, НЕ ОЧАКВАЙТЕ лигавщини или бурни чувства, които пламват между героите още на първата страница. Аз очаквах нещо подобно, но, както казва господина по биология, такова животно нямаше. Да разказите са любовни, но са изпълнени с толкова топли и искрени чувства, че дори и да сте от онези читатели, които искат да изградят връзка с героите за които четат, пак ще се влюбите в някои за толкова кратко време.

В книгата ще наблюдавате разликата в стиловете на писане между различните автори, идеите, които са заложили в произведенията си и посланията, които искат да предадат чрез тях като единственото нещо, което ще ги свърза е лятното време на жеги и любов. Всеки автор е включил индивидуалност, малко оригиналност и нестандартност в разказа си, като дори в някои можете да срещнете отпечатъка на фантастиката, което прави тази книга още по-привлекателна, защото не дава ограничения на въображението на човек, затова къде и как може да пламне любовта. Разбира се не всички  може да ви харесат, някои може да не понасяте и да ви отегчат, други може да харесате толкова много, че да искате продължение, но нима това не е хубаво? Все пак 12-те автора имат различно мислене и въображение и няма как да задоволят всеки читател по всички начини.

Няма да издавам за какво се разказва във всеки разказ, защото те са сравнително кратки, не повече от 50 страници и смятам, че ако започна на дълго и на широко да обяснявам, кои са героите, какво правят просто ще  убия интереса и желанието ви да посегнете към книгата.
Но пък вместо това ще ви покажа, кои ми хареса най-много и кои - най-малко.

"Любовта е последното прибежище" от Джон Сковрон - 5/5

"Карта на мъничките съвършени неща" от Лев Гросман - 5/5

"Инерция" от Верони Рот - 5/5

"Последна съпротива в "Синегор" " от Либа Брей - 5/5

"Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго - 4.5/5

"След деветдесет минути завийте на север" от Стефъни Пъркинс - 4/5

"Чисто нова атракция" от Касандра Клеър - 4/5

"Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка" от Дженифър Е. Смит - 4/5

"Краят на любовта" от Нина Лакор - 3/5

"Сувенири" от Тим Федерле - 3/5

"Късмет и довиждане" от Бранди Колбърт - 2/5

"Нездрави удоволствия" от Франческа Лия Блок - 1/5

Ако все пак искате да научите нещо повече за определен разказ, то тогава натиснете тук и прочетете прекрасното ревюто на Теди, която ги е разгледала малко повече.

Както виждате не всички  ми харесаха толкова много, но като цяло всеки един ми допадна по някакъв начин.

Във всеки разказ има различна идея, кратък сюжет, който да проследите, обикнете или намразите, чието съдържание да насочи вниманието ви към една или друга важна мисъл - за това колко измерения може да има любовта, колко важни са понякога малките и незначителни неща, че семейството е нещо незаменимо, но и не винаги включва майка и баща.
С една дума книгата е свят, където всяко измерение ще ви посрещне с нещо, над което може да се замислите.

Докоснах се за пръв път до творчеството на няколко от авторите като Стефъни Пъркинс, Лев Гросман или Джон Сковрон, от които останах приятно изненадана и нямам търпение да прочета още едно тяхно творение и си припомних какво е да четеш нещо написано от Касандра Клеър, Лий Бардуго или Либа Брей.

Преди краят на това ревю искам да спомена и нещо за тази невероятна корица! Погледнете я! Страшно оригинална е, а да не говорим колко е симпатична и чаровна. Определено е една от любимите ми и страшно се радвам, че притежавам книга с подобна "зареждаща" визия, защото щом я погледна се зареждам с някаква положителна енергия.  
(а да не говорим колко много, много, много ми допада гръбчето ѝ)

Като за край ще кажа, че "Летни дни и летни нощи" е едно невероятно кътче на свежест, радост и тъга, на забави и размисли, което всеки който има желание може да прочете. Дори и от 50 страници, разказите в  тази антология ще ви накарат да се замислите за важните неща в живота, ще ви размиват и може би ще ви разплачат.
Едно обаче със сигурност ще се случи след като я започнете - ще искате да е лято.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 472       Цена: 14.90 лв.    Издателство: Ciela     Жанр:Young Adult, Романтика

https://www.goodreads.com/book/show/30645402?ac=1&from_search=truehttp://ciela.bg/books/book/letni-dni-i-letni-noshti/2440


Между другото, Честит международен ден на книгата и авторското право!

източник

петък, 21 април 2017 г.

Слейд Хаус от Дейвид Мичъл

Близо до английска кръчма за хора от работническата класа, на малка уличка при подходящите условия ще намериш входа към Слейд Хаус. Непознат ще те посрещне и ще те покани да влезеш. Първоначално няма да искаш да си тръгнеш. По-късно ще установиш, че не можеш. На всеки девет години обитателите на къщата – брат и сестра – отправят уникална покана към някой, който е различен или самотен: странен тийнейджър, наскоро разведен полицай, срамежлива колежанка. Но какво в действителност се случва в Слейд Хаус? За тези, които узнават, вече е твърде късно…

Интересна анотация нали? И на мен първоначално много ми допадна. За съжаление обаче книгата не ми хареса толкова колкото очаквах и не ми повлия толкова колкото исках. Мислех, че между страниците ѝ ще успея да намеря нещо, което да ме накара да настръхна, да се изплаша от тази толкова загадъчна къща, но в край на сметка не получих това, което исках и се оказах с напразни очаквания.

За пръв път чета нещо от  Дейвид Мичъл, но съм чувала за книгите му, но да ви призная нямах представа каква вселена се върти  в главата на този човек. "Слейд Хаус" обаче успя да ми покаже малка част нея, една доста страховита и умопомрачителна част, но пък интересна и определено злодейска.

Започвам с това, че книгата обхваща пет десетилетия от края на 1979 година чак до наши дни (2015 г.), като за цялото това време единствените постоянни герои, които ще срещнете ще са така наречените злодеи. Останалите ще се сменят на всеки девет години позволявайки ви да наблюдавате промяната в поколенията хора и техния светоглед, но не и непрестанното любопитство, което придърпва всички до един към Слейд Хаус.

tumblr
Стилът на писане на Дейвид Мичъл е лек, но не бих казала, че е особено увлекателен, защото имаше моменти, в които се отегчавах и едва успявах да задържа вниманието си към книгата. Но пък имаше и такива, в които четях толкова бързо, че чак прескачах редове, погълната от случващото се. Бих го описала като доста странен, но аз така го виждам - 50/50.
Харесаха ми по-специалните думи, които беше използвал като лакуна и операнди, които определено правеха романа по-интересен и ми допадна факта, че в самата история главна роля играе човешката душа - нейните аспекти, проява и какво всъщност означава тя за нас.

Корицата е много симпатична, на пръв поглед загадъчна, излъчваща тайно послание към всеки посегнал да я погледне.

Получи се доста кратко ревю, но наистина нямам какво повече да кажа. Книгата ми допадна, насладих ѝ се доколкото можах, но истината е, че не беше за мен. Явно съм от по-капризните читатели, които не четат често хорър, но когато го правят, искат нещо наистина страшно.
Ако вие се двоумите дали да дадете шанс на книгата, не мога да ви посъветвам нищо. Сама по себе си "Слейд Хаус" не е лоша, интересна е, с доста оплетена история и определено е добър избор за убиване на време. Но ако търсите нещо наистина страшно, от което после да се страхувате да заспите - то тогава тази книга не е за вас.
..
Но все пак си зависи от човека.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
               Страници: 255      Издателство: Прозорец      Цена: 16 лв.     Жанр: Хорър

https://www.goodreads.com/book/show/33358390http://www.prozoretz.com/?act=products&do=details&id=1659

сряда, 19 април 2017 г.

Бронзовият ключ от Холи Блек и Касандра Клеър

Исках да прочета "Бронзовият ключ" веднага щом завърших "Медната ръкавица", защото втората част ме остави с отворена уста и нямах търпение да видя как ще се доразвие историята оттам нататък. Е, тази книга ми показа, че Клеър и Блек имат скрити карти, които щом поставят на масата всичко отива по дяволите. Мислех си, че досега съм видяла всичко и че няма какво още да ме изненада, но не. Писателките бяха на друго мнение.

Кал, Аарън и Тамара се събират за поредната учебна година в Магистериум, след цяло лято почивка от опасните битки на живот и смърт, разкритите заговори и фанатици магьосници, с мисълта, че тази година ще бъде по-спокойна от другите. Но естествено се случва точно обратното. Някой се опитва да убие младите макари с всички сили, без значение колко жертви може да има. И докато ръководството на Магистериум и всички магове уверяват Кал и Аарън, че няма от какво да се страхуват, защото те са там, за да ги пазят, двамата приятели и тяхната непоклатима спътница Тамара, решават че няма да стоят безучастно и ще направят свое разследване. Само че всяка нова улика, която откриват ги води към нещо, което никой от тримата приятели не е очаквал, дори и след изненадите поднесени им в предходните години. Разкриват (още по-) дълбоко пазени тайни и откриват неща, които никой до сега не е смеел да признае...

Започвам с това, че тази книга ми хареса една идея по-малко от предходните заради едно нещо - любовта. Знам, знам, героите са пораснали и е нормално вече да искат гаджета и т.н., но аз съм свикнала да ги виждам как свиват носле и казват "Отврат!", когато видят някой да се целува. Беше ми адски странно да чета, как Кал се замисля за неща от сорта на: "Дали ще ме хареса?", "Защо да не ме хареса?", "Защо да харесва него повече от мен?" през 1/5 от времето през, което никой не правеше опит да му откъсне главата или да му заложи капан. Затова дадох на книгата 4/5 звезди, но не съжалявам.
Като изключим това тя бе страхотна.

this tumblr
Сюжета бе развит по един интересен начин като героите не скучаеха нито минута, отново изучаваха Магистериум и откриваха все нови неща за така "обичаното си" училище. Разкриваха тайни, уличаваха престъпници, губеха приятели и създаваха нови, като през цялото време се виждаше промяната в характерите им. Забелязва се колко са "пораснали" от първата книга насам, колко внимателни и подготвени  са (на моменти) за различните опасности, които ги очакват. 
В книгата имаше обрати, имаше и моменти, които не можех да осмисля веднага и след 20 минути се взирах гневно в нея, повтаряйки "Е, не...това не се случи.". Имаше забава имаше и типичните глупости, които едни 14 годишни може да правят, имаше любов, приятелство, имаше и израстване. А краят....
Краят беше ужасен и неочакван.
Имах чувството, че писателките  са играли на руска ролетка с героите си, което НЕ МИ ХАРЕСА. Изобщо.

Препоръчвам ли "Бронзовият ключ"? Определено. Защо? Защото макар да се класифицира като книга за деца от 8 нагоре, тя е много повече от едно детско четиво. Съдържа в себе си всички неща, които един роман за тийнейджъри притежава с изключение на две - няма драма, нито задълбоченост във всяко нещо. Всичко е поднесено леко, просто ако щете, за да не натоварва читателя и за да може да се чувства "свободен" от това да помни нечии роднини, корени, дом, свят, способности и т.н. Аз поне така го виждам и смятам, че  точно това е една от главните причини, поради които да обичам толкова тази поредица. Така че, ако искате нещо по-леко, буквално и преносно, защото книгата не е повече от 200 и няколко страници, то "Бронзовият ключ" е за вас. 

п.с. не търсете нищо в tumblr свързано с тази книга ако не сте я прочели. в противен случай ще се спойлнете много яко

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 250          Цена:12.90 лв.   Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи роман

https://egmontbulgaria.com/magisterium-389/3-bronzovijat-kljuch-p2963https://www.goodreads.com/book/show/31924586

вторник, 18 април 2017 г.

Мнение vs налагане



Здравейте!
Как прекарахте ваканцията и празниците? Аз си почивах и последните три дни се тъпках като прасе. Да ви кажа честно не е хубаво да имаш майка и баба, които да готвят страхотно. Качват се много килограми само с един поглед към това, което са сготвили..
Но обясненията на страна.
Днес реших да пусна един бърз пост преди да почна с ревютата (отново), защото този месец съм страшно продуктивна и чета като невидяла.
Ще си говорим за няколко важни според мен неща касаещи, точно така, книгите и по-специално колко нашето мнение за тях влияе на другите.

Когато пиша ревю, независимо дали ще е на книга, която обичам или не, казвам, че да, БИХ я препоръчала на всички. Но никога не съм казвала, че тя ТРЯБВА да се прочете от всички. Защото това звучи като някакво задължение, а и не винаги има гаранция, че ще се хареса на абсолютно всеки, което пък от своя страна означава, че ако аз не харесвам нещо, вие се отказвате автоматично от него, което е глупаво.
Не разбирам защо се хващате на подобни глупости - когато вие проявявате интерес към някоя книга, но в следствие на нечие негативно ревю/мнение/препоръка интереса ви спада. Не искам да обидя никого, но като се има на предвид, че сте се чудили толкова много каква е тази книга, толкова ли е интересна, какви са героите и т.н. изведнъж всичко това отива в канала само заради едното мнение на приятел и т.н. Защо просто не кимнете с глава и не кажете: "Окей, разбирам, не ти е харесала много...но пък на мен може да ми хареса точно заради тези неща, които изброи!".
Изключително много мразя хора, които "хейтват" или преведено "мислят, че след като имат едно мнение, то важи за всички и те са винаги прави". Е, седнете да му се не види. Това че на ВАС не ви е харесал нечий роман, МЕН не ме касае. Щом аз съм казала, че тази книга ще се чете, ще се, и това че ТИ я плюеш, обиждаш и хулиш пред всички останали, защото акъла не ти стига, не ме бърка. Защо? Защото щом тази книга е издадена и преведена то тя заслужава поне малко уважение. Най-малкото заради автора, който се е потил над творбата си поне година, докато я завърши. И ти нямаш никакво право да го обиждаш поне заради труда му.

Половината свят мразят "Хари Потър", другата половина вече са готови да им приложат заклинанието "Авадакедавра!". И аз какво да правя, горката, която не е чела романите? Да прочета само половината от книгите и да ги оставя, за да има мир и покой във вселената? Мне. Ще направя това, което АЗ искам.
Друг пример "Двор от рози и бодли". За пръв път чух за тази книга от  момиче, което беше написало ревю на книгата, в което казва, че не ѝ допада много-много. Беше изложило всичко черно на бяло, без да се пести, напълно искрена за всичко. И аз какво направих? Отидох в goodreads и я сложих на рафта със заглавие "никога не купувай". Да ама не. Амбицирах се и щом имах възможност си купих книгата и я прочетох. И хоп! ти да видиш хареса ми! Адски много се забавлявах с нея и ми беше изключително приятна за четене. Какво направи ревюто на момичето? Отказа ме да я прочета? Изобщо. Защо? Защото точно тези "негативни", макар че според мен са "искрени" ревюта, влияят най-много. Поне на мен. И ме надъхват много повече да си купя съответната книга, вместо положителните.
Друг пример, другото момиче написа ревю за "Carry on" от Рейнбоу Роеъл, в което казва, че книгата не е особено добра. Аз обаче вече си я бях купила и чаках да ми дойде музата да я започна. След като прочетох ревюто ѝ я започнах и я, чудо! пак нещо, което друг не харесва, на мен ми хареса (въпреки, че съм съгласна с мнението ѝ, донякъде).  Шок, как може. Разбирате ли, това че на съседа Пешо не му хареса "Да убиеш присмехулник" или "Игра на тронове", това не означава, че и на вас няма да се харесат. Може пък тези "кървави битки" и "извратени роднински връзки" на вас да ви се сторят логични и интересни и всъщност епосите (защото стана ясно, че говоря за книгите на Дж. Р. Р. Мартин) да ви харесат адски много. Няма как да знаете това, а ако се доверите на мнението на Пешо без вие самите да дадете шанс на поредицата, какво губите? Губите само възможността да дадете шанс на нещо, което би ви харесало. БИ. А не ЩЕ. Правете разлика. Не винаги има гаранция, че като започнете нещо, то ще ви хареса. Абсурд, не живеем в съвършен свят. Но да има вероятност макар и малка, ала няма как да знаете ако първо не опитате.

Така че ви съветвам, когато сте си наумили да прочетете нещо, направете го без да се колебаете. Четене ревюта, искайте препоръки и мнения, но независимо дали са положителни или не, не им отдавайте голямо значение. Доверете се на вътрешният си глас, защото той от всички хора на света, знае кое ще ви се хареса най-много. И обратното, няма нищо лошо да се доверите на нечие мнение за дадена книга, но помислете какво изпускате. Защото както казах, да Пешо е казал, че не обича роклите и разглезените главни героини в този роман, но на вас може да ви допаднат. Не защото вие обичате подобни работи, а защото сте открили как разглезените героини стават смели и спират да търсят нечия помощ, а роклите биват заменени с костюми. Голяма глупост написах, но идеята ми е винаги има нещо, което остава скрито за едни, но се открива пред други. Замислете се часовете по литература и вземете "Извора на белоногата" за пример. Четете го веднъж - нищо не откривате, но след една хубава лекция от страна на госпожата ви и 35 прочитания по-късно, вече плачете и се възхищавате на Славейков за тази прекрасна поема. Само че не всички  ваши съученици реагират така, защото още с първия прочит те вече знаят тези неща. Разбирате ли? Едни виждат едно, а други - друго. Не се доверявайте на мнението на други, щом ВИЕ имате намерение да прочетете тази/онази книга. Или изобщо за всичко. Слушайте главно себе си и после другите.

А тези, които смятат, че след като нещо не им е допаднало, трябва да го натякват на всеки по един особено груб и нетактичен начин - вратата е там. Никой не иска да чете/слуша подобни коментари, защото на никой 1) не му е приятно и 2) не му пука, след като е прочел книгата. Безсмислено е и язък за батерията, която сте изхабили, за да напишете подобно нещо. Имайте мнение, изразявайте го, но по такъв начин, че да не звучи все едно това е някаква забранена книга, която са ви накарали да прочетете едва ли не насила и сте се мъчили. Кажете си, че не ви харесва, обосновете се, да стане едно страхотно ревю/мнение и оставете на нас, читателите/слушателите да преценим дали ще дадем шанс на книгата или не. Не го окепазявайте като казвате "Не трябва да се чете!" или "Каква лоша книга!". Грозно е. И няма лоши книги. Има просто книги, а дали са добри или лоши, зависи от нас и от това какво харесваме НИЕ. Ала дори тогава пак нямаме право да ги класифицираме като такива. Те са книги – това е важното и са тук с една единствена цел: да ни правят щастливи.

понеделник, 10 април 2017 г.

Краят на дните от Сюзън Ий


Доста време се чудих как да започна това ревю, макар че не ми се искаше изобщо.
Мразя когато започна дадена трилогия/поредица и стигна до края ѝ, и в един момент трябва да се разделя с нея. Трябва да я оставя и да се примиря с факта, че няма да има други книги, които ще разказват за живота на героите, с които съм преживяла куп приключения, опасни битки и любовни афери. Няма да го има онова чувство на неописуема радост, което се разпростира из цялото ти тялото, когато докоснеш поредното продължение, нямайки търпение да останеш сам със себе си и да се потопиш в любимия си измислен свят. Мразя когато трябва да се разделя с всичко това и се стремя да го избягвам. Ала любопитството е по-силно понякога..


... И "Краят на дните" го доказва. Също като първите две книги, тази не остана по-назад и отново бе изпълнена с толкова битки, емоции, хумор и сарказъм, присъщи за творчеството на Ий, които за последен път ме връхлетяха като буря и ме пренесоха  в разпадащия се свят на Пенрин и Рафи.
Последната книга бе един подобаващ завършек на една от най-интересните, страшни и определено поглъщащи вниманието апокалиптични трилогии, които съм чела.
Сюзън Ий пише леко и приятно, без значение, че в романите ѝ има доста страшни и неприятни сцени, защото тя използва думите по такъв начин, че единственото силно чувство, което читателя може да изпита четейки произведенията ѝ е любопитство и интересен.

Пенрин е една удивителна главна героиня, която през тези три книги претърпява доста големи душевни и физически промени, учи се на много неща, най-важното, от които е да обича, независимо от всичко и всички. Ще я запомня с борбеният ѝ дух и този невероятен и не стихващ сарказъм, който дори в най-откачената, ужасна или опасна ситуация винаги намира място за изявление.
А Рафи като представител на ангелите, които слизат на Земята с цел да ни изтребят ще запомня с това, колко въздържан, арогантен и привлекателен (да си го признаем) бе, но с течение на историята успя да се промени и да измени, някои от лошите си черти в добри, а други - да подсили и утвърди. За съжаление си остана така красив и привлекателен въпреки лошите неща, които му се случиха. С това ще трябва да се примирим, уви..
А останалите герои - второстепенните или епизодичните, които в първите две книги не допринасяха с много за историята, в тази ще ви изненадат. Тук те ще покажат каква е истинската им цел и колко са важни както за Пенрин, така и за всички останали, ще разкрият части от характерите си за които не сте и предполагали...

В книгата има доста изненадващи моменти, доста емоционални, но най-вече има изобилие от забавни и саркастични части, които я правят толкова привлекателна (като изключим Рафи).
Чете се бързо и неусетно, защото главите за кратки, не повече от 5-6 страници, като не са просто "ей така" отделени. Във всяка има отделен смисъл, отделен момент на който да се обърне внимание и винаги завършват по такъв начин, че да събудят интереса ти към следващата глава.
Сюжетът е страхотен и лично на мен страшно ми допадна, защото цялата концепция на книгите, начинът по който е развита историята, героите, света, създанията - всичко е изпипано, макар и не до най-малката подробност, но до толкова, че да отключи любопитството ти и да продължаваш да четеш. Адски съм благодарна на Елена Павлова и най-вече на Издателство Емас, които ми предоставиха възможност да се докосна до тези интересни четива, които се превърнаха в едни от най-любимите ми книги. Благодаря ви още веднъж!

Знам че се получи доста нестандартно ревю, но това чувствам, това пиша. Няма да ви лъжа. "Краят на дните" и като цяло цялата трилогия може да не ви допадне, може да ви отегчи и да се обвинявате, че сте си изгубили времето с нея. Но, никога няма да разбере ако не опитате. И аз съм сигурна, че след като ѝ дадете шанс - няма да съжалявате. Защото книгите за интересни, интригуващи и малко по-различни от това, което сме свикнали да срещаме в нашумелия young adult фентъзи жанр.

Анотация на книгата:
Пенрин и Рафи са се спасили на косъм от ангелите и бягат за живота си. Сега най-важното е да открият лекар, способен да поправи стореното от небесните бойци - да върне крилата на архангела и да възстанови нормалния облик на Пейдж. А докато търсят отговори, наяве излизат обезпокояващи истини за миналото на Рафи и отприщват със себе си силите на мрака... Ангелите пускат на свобода чудовищата на Апокалипсиса и хората се подготвят за война. Заформят се неочаквани съюзи, стратегиите се изменят, но кой ще спечели? Пенрин и Рафи неизбежно трябва да заемат страна в битката за земното царство и са принудени да избират: собствения си вид или любовта? 

Между другото, знаете ли че през май предстои издаването на една изключително интересна книга? Не? Е, вече сте информирани. Издателство Емас са планирали да издадат първата книга от трилогията "Четирите цвята на магията" (с оригинално заглавие "A Darker Shade of Magic") на Е. В. Шуаб и просто нямам търпение. Анотацията ѝ звучи страхотно, а цялата идея на сюжета - като нещо оригинално. Дали е така, не знам, но определено нямам търпение да разбера. Съветвам ви и вие да направите същото. Повече информация за книгата можете да откриете тук. А тук можете да прочетете прекрасното ревю на Юли върху първата книга.


Огромни благодарности на издателство Емас за предоставената възможност  да прочета книгата в замяна на честно ревю!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
               Страници: 392          Цена: 14.90 лв.        Издателство: Емас            Жанр: Фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/34339287http://www.emasbooks.com/

неделя, 2 април 2017 г.

Градът на гладните от Рансъм Ригс

"Бях дошъл на този остров, за да разгадая тайната на дядо ми, ала докато го правех, открих своята загадка."

Преди да започна това ревю искам да благодаря на Дида, една от най-скъпите ми приятелки, която беше така добра да ми даде назаем тази прекрасна книга, без която нямаше да искам да убия Рансъм Ригс в момента.

Винаги съм проявявала интерес към "Домът на мис Перигрин за чудати деца", с тези нестандартни, тъмни и загадъчни корици и страховити снимки криещи се измежду страниците ѝ и се радвам изключително много, че имах възможност да се докосна до нея. Естествено след края ѝ умрях от яд, защото нямаше как да си набавя втората книга, а имах толкова много въпроси, които останаха без отговори и чувства, свити на топка. Когато Дида ми предложи да ми даде на заем "Градът на гладните" се зарадвах адски много, независимо от това, че бях прочела първата книга преди повече от година. Исках отново да се потопя в света, с който Рансъм Ригс успя да ме заплени преди и пак да се впусна в приключенията на Джейкъб и неговата чудна тълпа от чудати деца. Исках отново да си припомня Милърд, Ема, Инок, Хю, Клеър, Олив и невероятно изискания Хорас, които първоначално ме плашеха, а после започнах да чувствам като приятели. Исках да разбера как ще продължи приключението на Джейк и дали най-накрая ще успее да намери себе си и ще разбере  къде принадлежи истински.

"- Някои истини се изразяват по-добре под формата на митове."

"Градът на гладните" по нищо не отстъпваше на първата книга и също като нея бе изключително интересна и леко плашеща, но бе малко по-динамична и историческа. Все пак времето, в което се развиваше действието е през 1940 година и докато в първата книга не се споменаваше почти нищо за Втората Световна Война, то тук тя играеше ключова роля и показваше какви са последиците от нея за света.
 Историята на Джейкъб продължава като  няма прескачания във времето и започва от там откъдето свършва първата книга. Само че за разлика от "Домът на мис Перигрин за чудати деца", където Джейк нямаше представа какво става и бе уплашен, тук той е възмъжал, нагърбен с тежката задача да помогне на  приятелите си да върнат облика на своят имбрин - Мис Перигрин - без да привличат вниманието на гладни и гадини ала това не се оказва лека задача. В търсене на начин как да поправят нещата чудатите деца се сблъскват не само с препятствия и капани на времето, но и с неща, на които трудно могат да повярват. Примката в която са живели  през целия си живот я няма и на тях им се налага да се примирят с факта, че нямат дом където да се върнат, нито пък има място, където може да бъдат защитени напълно. Защото гладните са станали по-силни и нищо не може да ги спре да осъществят своя план - нито примки, нито имбрини са в състояние да им се опълчат за по-дълго. Положението изглежда така сякаш никой няма шанс срещу тях ала Джейкъб е на мнение, че няма смисъл от самосъжаление  и биене на отбой. Или се бориш, или си мъртъв, и въпреки несигурността си той избира да се бори..

"- Истинската природа на парите е да манипулират другите и да ги карат да се чувстват по-нисши от теб.
- Не съм съвсем сигурна в това - противопостави се Ема.
- Майтапих се, бе!  - засмя се Хорас. - Всъщност са, за да си купуваш дрехи. "

Рансъм Ригс има онзи особен стил на писане, където повече преобладават цветущите описания, вместо диалозите, с който трудно се свиква в началото. Помня колко трудно започнах първата книга и тук положението беше същото, че дори на моменти се изнервях колко бавно чета. Но щом привикнах всичко започна да ми върви по мед и масло и бързо,  бързо всичко свърши (за мой голям ужас).

"И така, ето че се стигна до това: всичко зависеше от един гълъб."

Харесвам "Градът на гладните" повече отколкото "Домът на мис Перигрин за чудати деца" едно заради доброто продължение на историята и второ - за това, че ни показва героите извън комфортната им зона, поставяйки препятствия на пътя им, чрез които изпъкват повече с добрите/лошите си качества и правят романа много по-интересен. Защото не вярвам някой да подкрепя безхарактерните герои. Или изобщо безхарактерните хора като цяло.

 "Странно, помислих си, как е възможно да живееш едновременно в мечта и кошмар."
 
Както казах героите са променени до един и в тази книга показват черти от характера си, които в първата книга оставаха скрити за читателя. Всеки ще ви изненада с по нещо, било сила на духа или тялото, или тайна за която не сте ѝ подозирали. Любимците ми Милърд и Хю бяха едни от ключовите герои в книгата, за което се радвам адски много, защото те бяха тези, които ме забавляваха най-много, пък и да не ви лъжа, ако Ригс ги беше оставил зад кулисите просто щях да оставя романа.

"Смехът не прави лошите неща още по-лоши, също както и плачът не ги подобрява."

Между другото ако се чудите дали и в тази част от трилогията ще срещнете запазената марка на автора - черно-белите призрачни снимки - о да, ще ги. В книгата се крият нови и чудновати фотографии, които я допълваха и правеха още по-атрактивна за хората в които надделява повече любопитство, отколкото страх или неприязън.

"Градът на гладните" е едно от най-добрите продължения, които съм чела. Страховито, интересно, на моменти дори хумористично, леко драматично, но най-вече приключенско. Рансъм Ригс успява да обедини една увлекателна история за чудатост и магия със зловещи, но симпатични фотографии, които допълнително да акцентират върху идеята, че тази история може би е истинска. Препоръчвам книгата и с двете си ръце и стискам палци,  ако я започнете - да ви хареса. Ако ли пък не - книги има колкото искате.

"Домът на мис Перигрин за чудати деца" - ревю
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Страници: 420             Цена: 26.99 лв.        Издателство: Бард              Жанр: Хорър

https://www.goodreads.com/book/show/25780466?from_search=truehttps://www.bard.bg/

събота, 1 април 2017 г.

3 в 1 - част 1

Хей хора, пак съм аз. Преди обаче да започна искам да благодаря на всички, които прочетоха и коментираха предишната ми публикация. Признавам, очаквах повече негативизъм, но уви доста от вас бяха съгласни с мен, което ме зарадва, защото явно не съм единствената скръндза хд. Шегувам се. Но ви благодаря за коментарите! <3
 
А сега да се върнем към съдържанието на този пост.
Ако сте забелязали последните три месеца не пиша "Wrap-up" постове, защото..хех не знам. Не, всъщност реших да не пиша Wrap-up за всеки месец по отделно както преди, а да обединя три wrap-up-а в едно. Откъде ми хрумна тази идея? Нямам представа, но определено ми допадна, защото имам възможност да направя този пит постове по-дълги, по-интересни и да споменавам нещо повече за прочетените книги. Дано да нямате нищо против.

А сега ето списъка с прочетените от Елена книги  от началото на годината до сега.

Януари:
"The Blood of Olympus" - Рик Риърдън, 5/5 звезди
"Дневниците на героя" - Рик Риърдън, 5/5
"Нощният цирк" - Ерин Моргънстърн, 5/5
"Не пускай ножа" - Патрик Нес, 5/5
"Carry on" - Рейнбоу Роуъл, 4/5

Февруари:
"Градът на гладните" - Рансъм Ригс, 5/5
"Never, never" -  първа част - К.Х. и Т.Ф,  3/5
"В плен на снега" - Джев Кини, 4/5
"Аз съм пратеникът" - Маркъс Зюсак, 5/5
"Горещници" - Джев Кини, 4/5
"Never, never" - част втора - К.Х. и Т.Ф. , 3/5
"Кралят демон" - С. У. Чайма, 5/5

Март:
"Слейд Хаус" - Дейвид Мичъл, 3/5
"Never, never" - част трета - К. Х. и Т. Ф., 2/5
"Краят на дните" - Сюзън Ий, 5/5
"Milk and Honey" - Rupi Kaur, 4/5
"Гранатовият дом" - Оскар Уайлд, 4/5
"Бронзовият ключ" - К. Клеър и Х. Блек, 4/5
"Вълшебникът от Оз" - Л. Ф. Баум, 3/5
"Дневникът на един дръндьо" - Джев Кини, 3/5

Прочетох доста интересни и разнообразни по жанр книги през тези три месеца и се радвам, че успях да се докосна по-обстойно до творчеството на много от авторите. Имаше добри, имаше и лоши заглавия, имаше от всичко по-малко както се казва. Направи ми впечатление обаче, че всъщност книгите предназначени за деца като "Гранатовият дом", която е сборник с разкази и "Вълшебникът от Оз" изобщо не са само за деца. Има толкова мъдрост в тези малки книжки, толкова поуки и важни житейски уроци, че накрая ти се иска да заплачеш. Аз поне така се чувствах след книгата на Уайлд. Толкова малка, ала изпълнена с много неща, над които да се замислиш. Би било добре ако всеки един от нас, независимо дали е читател или не, се върне понякога към онези времена, в училище, където се изучават всички тези "детски приказки", защото макар и посочени като "детски" те са много повече от това. Те са тези, които малко или много пораждат въпроси в съзнанието ни като деца, карат ни да се чудим, защо се случва това или онова в съответната приказка ала когато пораснем разбираме, че сами сме открили отговора. Защото сме се променили, пораснали и вече виждаме смисъла в онова, в което сме мислили, че го няма. И разбираме колко истини се съдържат в тях.

Е, това беше от мен. Утре или в други ден отново започвам да спамя с ревюта, но не ме съдете - просто последно време доста ми се говори за книги. Ще се постарая да разнообразявам с различни по тип публикации като..уеу ще видите...

Приятен ден/нощ/ каквото в там при вас.