събота, 10 декември 2016 г.

Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди

Поредицата за "Скълдъгъри Плезънт" е една от любимите на Вероника, която ме убеждаваше щом мога да и дам шанс. Е, преди няколко дни бях в библиотеката и щом видях първите две книги не се сдържах иии.... И резултата е на лице.


"Скълдъгъри Плезънт" беше книга, за която имах наистина ниски очаквания (Ronnie please don't kill me), защото от малките абзаци, които успявах да прочета в книжарниците, когато я намирах не ми допадаше изобщо, (и тук идва голямото but) НО в край на сметка, след като приключих книгата искам да се самобичувам за тази моя мисъл. НИКОГА не съдете за книгата по два-три реда, които сте прочели от нея. ВИНАГИ си правете сметка каква е, след като поне сте я преполовили. Иначе бой.

Нека започнем с историята.
Книгата най-общо взето е нещо като детективски роман, но тъй като аз не съм чела истински такъв не мога да кажа дали е вярно или не. На мен лично  ми приличаше на чиста фантастика с лек привкус на Шерлок * страхотно сравнение*, който се играеше от вече познатия ни г-н Плезънт и Стефани Еджли като Уотсън. 
След като чичото на Стефани умира и ѝ завещава един от имотите си, с нея започват да се случват странни неща и тя започва бавно, бавно да навлиза в свят, различен от нашия, където магьосници и странни създания се подготвят за предстояща война. Забъркана в нещо, което никога не си е представяла, че може да се забърка, тя започва приключението си в деня, в който среща Скълдъгъри, при нотариуса когато завещанието на чичо ѝ се разпределя между роднините му. В последствие разбирайки, че чичо ѝ не е умрял просто така, а е бил убит, двамата със Скълдъгъри се заемат да разберат какво всъщност е станало. Но докато разкриват една загадка пред тях се показва друга, по-голяма заплашваща света и застрашаваща човечеството. Стефани и Скъдъгъри се впускат в опасни битки и преминават през трудни препятствия, за да спасят света от Нефариан Серпин , който  копнее да изтрие човешкия род от лицето на Земята и да въдвори вечен хаос. Търсейки начин да го спрат, те се срещат, и с приятели, и с врагове, като чрез тях те бавно ни показват магическия свят стоящ пред очите ни.

"- Както казах имената са власт. Всеки има три имена. Това, с което си роден, това, което другите ти дават, и това, което сам си даваш. Всеки, абсолютно всеки, е роден с име. Ти също. Знаеш ли това име?"

Ще кажете история, като история има много подобни, какво толкова отличава книгата от другите безброй много? Абсолютно сте прави, но нещото което я отличава са героите, Скълдъгъри, Дерек Ланди и като цяло всичко останало.

Стила на писане на Дерек Ланди ми хареса веднага щом свикнах с него. В началото имаше моменти (които в момента не мога да проумея защо) в които стила не ми допадаше и влачех книгата, ала веднъж щом свикнах всичко започна да си върви като мед и масло и скоро вече бях на 200 и някоя си страница след пламенно четене. Ланди пише леко, приятно, наблягайки на по-важните неща, с невероятни описания на битките и остроумни и забавни диалози между героите. Нещото, което най-много харесвам в стила му, е че всичко е балансирано, колкото описания, толкова и диалози и двете обилно поръсени с щипка сарказъм и чаша епични боеве. Много готварски съм настроена знам. Харесва ми как постепенно чрез развитието на историята бавно ни запознава със света на Скълдъгъри, как ни държи в напрежение какво е това или онова, харесва ми и факта, че пише и глави отдадени  на други герои, освен главните, било то добри или лоши. С една дума - обичам стила му.
But the characters are my favourite.

" - Ами магия?
- Какво магия?
- Ще ме научиш ли?
- Дори не знаеш дали си способна на магия.
- Как да разбера? Някакъв тест ли има?
- Да, отрязваме ти главата. Ако ти порасне нова можеш да правиш магия."
Ох, героите.
Започвам с имената им.
До сега не бях срещала автор, който да се постарае да измисли имена на героите си, които да описват или да са пълната противоположност на характерите им. Бях приятно изненадана, когато видях че Ланди беше направил точно това. Адмирации.
Що се отнася до мнението ми за всеки герой, нека най-общо да кажем, че всички ми допаднаха.

Стефани Еджли или още Валкирия Кайн ми допадна като образ още в началото. Признавам си очаквах прекалено надценена героиня, взимаща прибързани решения които винаги се оказват правилни, но не. Беше точно обратното. На много пъти тя беше несигурна, взимаше грешни решения и си патеше от тях. Смятам че това я изграждаше като характер през цялата книга, което много ми допадна, защото обичам когато героите се променят бавно, бавно пред очите ми. Бих я описала и като устата бунтарка, но пък доста смела, която държи на приятелите си е готова на всичко за тях. О, и е на 12. R.I.P. self-confidens.

"От съвсем нормално момиче се бе превърнала в  цел за откачалки, разтварящи се във вода до в партньор на детектив-скелет, тръгнал да разрешава убийството на чичо ѝ."

Скълдъгъри Плезънт....
Не знам за вас, но аз много се забавлявам, когато произнасям това име. Г-н Плезънт е от малкото скелети.., добре може би единствения (за сега), които са ме карали да се усмихвам под мустак на всяка негова реплика. Изключително остроумен, саркастичен и по един странен начин харизматичен, Скълдъгъри ще ви се пъхне под кожата за секунди ако му дадете шанс. Добър стратег, лоялен приятел и даже склонен към малко лудост, Плезънт беше един от най-интересните герои в цялата книга, не само заради гореспоменатите качества, а защото е нещо по-различно (или поне беше за мен), по-оригинално и със сигурност по-откачено.

Танит Лоу, която ще срещнете малко по-навътре в книгата беше другата симпатяга, която си харесах. Допадна ми героя ѝ, най-вече защото е мъжко момиче  умеещо да сритва задници и едновременно с това е мила и добра. Между другото споменах ли колко ми харесва името ѝ?

 "Стефани се бе нагледала на всякакви странности през последните няколко дни, тъй че малко неща можеха да я учудят. Скълдъгъри, ходещ по вода, обаче определено ѝ направи впечатление. Той се носеше по вълните, но пазеше перфектно равновесие и когато пристъпваше от водата на пътеката, от костюма му се вдигна пара, която се върна в морето."
- този цитат ми е любим. Не знам защо, но си го представям като Иисус ходещ по вода.

Нефариан Серпин, главния злодей в тази книга, беше симпатичен. В общи линии, да беше зъл, но симпатичен, със зли подбуди желаещ смъртта на човечеството, но симпатичен. Всъщност  като се замисля , всеки един герой е симпатичен в тази книга и за това е виновен Ланди и неговия стил на писане. Дори лошите са поне малко привлекателни (малко, но са). Не е честно. Върху кого ще си изливам омразата?

Гастли, който за съжаление не можах да опозная толкова колкото ми се искаше, заради нещата които се случиха в книгата (danke schön Landy) беше също един от приятните, добри и противоречиви герои,  за които имам надежди, че ще срещна в следващите книги. Защото кой не иска да чете за боксьор  с невероятен усет за дрехи? Аз бих.

"- Я по-ведро - подхвърли той. [Скълдъгъри]" -  Така и така ще умрем по ужасен начин, какво сте се вкиснали?

instagram - @aus.fangirl
Чайна Сороуз беше друга личност, за която бях 50/50. Красива, но и опасна Чайна може би беше един от най-непредсказуемите и манипулативни герои, които можете да срещнете. Поне това ще ви бъде първото впечатление. Вследствие развитието на историята обаче ще разберете, че тя всъщност действа изключително прецизно премисляйки всички варианти и последици, заблуждавайки ви че (понякога) върши зли неща ала всъщност е точно обратното. Прекрасна героиня.

Преди да обобщя искам да спомена колко много ми харесва цялостното оформление на книгата. И корицата, и оцветените отстрани страници, и подвързията, и по-големия шрифт който са използва ли - всичко, наистина адски много ми хареса и мисля, че допълнително прави книгата по-атрактивна. Кликнете тук , за да я видите.



И така като за край ще препоръчам "Скълдъгъри Плезънт" по няколко причини:
1) Нещо различно е.
2) Ще се смеете от сърце и ще ви се иска да се биете рамо до рамо с героите.
3) Няма да срещнете детски лигавщини, въпреки че може да сте с нагласата за тях (аз бях...убийте ме)
4) Написана е по един лек и приятен начин.
5) Започнете ли я и ѝ се отдадете напълно, тя ще ви погълне и ще се откъсне за малко от реалността.
6) Поредица е, но можете да спрете на която книга си поискате, но ви уверявам, че ако ви хване, ще тичате до книжарницата за следващата част.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници :320     Цена: 13.99 лв.    Издателство: Artline Studios     Жанр: Фентъзи (най-общо)

https://www.goodreads.com/book/show/8526529http://www.artline-store.net/

1 коментар:

  1. Да, бих те убила заради първоначалната ти нагласа...BUT NOW I AM JUST TOO HAPPY!
    Суперсуперсупер много се радвам, че ти е харесала и напълно споделям впечатленията ти, относно героите. Trust me, it gets even better!
    просто
    омиргам

    ОтговорИзтриване