понеделник, 8 август 2016 г.

Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас

Как да опишеш една от най-любимите си книги? Лесно. С викане.

Когато деветнайсетгодишната Фейра убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейра открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувствала за прекрасния и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейра трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.



Днес почвам на обратно.
Първо хора, кажете ми как няма да бъдете привлечени от тази така прекрасна корица? Дори само да я гледаш е прекрасно. Може ли само да обърнем внимание на детайлите като татуировката на Фейра? В началото си мислех, че е просто ей така за красота, обаче не. Тя е пряка свързана с книгата и единствено, човек който я чел би разбрал ролята ѝ. Adrian Dadich е невероятен илюстратор. А корицата е още по-невероятна.
Колкото е красива книгата отвън, толкова е и отвътре. Едно магическо приключение, което ми хареса твърде много и ме накара да съжалявам, че не се докоснах до него по-рано.

"Гората се превърна в лабиринт от сняг и лед."

Историята меко казано ми хареса. Като за начало аз съм голям фен на Красавицата и звяра и факта, че книгата е един много видоизменен преразказ на оригиналната приказка ме притесняваше в началото, защото не очаквах да е нещо толкова добро, колкото четох в други ревюта. Да ама не. Това, което получих четейки тази книга просто сдъвка и изплю всички мои предположения каква е и какво ще се случи и ме остави безмълвна накрая  с мозък, даващ на заето. Тази книга е едно пътешествие в един свят на елфи и хора, на добро и зло, на избори и задължения, което ако смятате че не си заслужава да поемете, сте глупаци. Книгата е един червен рубин, който свети толкова ярко и отвън, и отвътре, че не  знам има ли човек на Земята на когото изобщо да не е допаднала.

Това е втората книга, която чета от Сара Дж. Маас, но вече със сигурност знам, че тя се превърна в един от любимите ми автори. Не само заради магическият ѝ стил на писане, който те върти ли, върти с думи, показвайки ти историята, а заради фантазията ѝ. Хареса ми как беше измислила това разделение - на елфи и хора - различните дворове, описанията им, самите елфи, облеклата им, природата, духовете, злите същества, всичко! Толкова магично, толкова леко и приятно описано, толкова...ох, как да го опиша..толкова реално на моменти, че можеш да усетиш студа в гората или да си представиш красивите поляни в Двора на Пролетта. Уникално е.

Героите са сладурчета до един ( да, включително и Амаранта).
Фейра като главна героиня ми хареса. Не знам защо в другите ревюта повечето хора я обиждаха и прочие, аз не видях да проявяваше слабост в ненужни моменти или да се предава когато все още може да се бие. Смела, борбена, силна и физически и психически Фейра ме спечели  още в началото. Заради ревютата, които четох очаквах всеки един момент да прояви слабост или да направи грешка, за да я обвиня, но не. Всичко което правеше, рисковете които поемаше, за да защити семейството си, изпитанията, които трябваше да премине, за да спаси Тамлин и народа му, всички напрегнати и опасни ситуации преживяваше с вдигната глава, готова за бой. Но като всеки друг боец, тя имаше и нежни страна, по-уязвима, по-мека, която според мен беше перфектно съпоставена с борбения ѝ характер. Между другото в нея ми хареса също и убийствения ѝ инат и умението ѝ да дразни хората. Много ме забавляваше на моменти това момиче.

Тамлин, този загадъчен, божествено красив, с каменно сърце боец не ми взе сърцето, но пък ме спечели на своя страна. Тамлин е от онези герои, по които ако не си паднеш, то ще им бъдеш верен приятел до гроб. Лидер, поел голям товар на плещите си, строг, но справедлив, готов да направи всичко за поданиците си - как бихте описали такъв елф? Мисля, че ако имаше рицари днес, то Тамлин щеше да бъде един истински пример за тях. Естествено, изключваме умението му да съчинява и рецитира мръсни стихчета и това да се превръща в мечо-елено-вълк.
Хареса ми романса, който се оформи между него и Фейра, как в началото бяха "Погледни ме и ще те убия", а вече към края: "Погледни ме, защото дори само един твой поглед ми носи щастие". Как да не обичаш такава връзка? Нямам търпение да докопам следващата книга и да видя, как ще продължат да се развиват нещата помежду им.

Люсиен обаятелния приятел на Тамлин, който много често ще срещате в книгата е червенокосото чудо, което ми влезе под кожата. Държеше се доста гадно с Фейра в началото, което до някаква степен ми пречеше, за да го обикна напълно, но когато разбрах, че е го правил с мотив...е, нека да кажем, че който пипне Люсиен ще има пръстени вместо очи. #amaranthastyle
Люсиен е един доста важен второстепенен герой, който въпреки грубото си държание в началото, разкрива че под повърхността се крие един достоен за уважение елф, ценящ и обичащ близките си, лоялен до гроб на приятелите си. Да не говорим, че и е голям сваляч, което мен ако питате също вдига летвата.

Рисанд е другото чудо, което обожавам. Един от най-загадъчните, странни, да не говорим колко сексапилни и с неясни намерения персонажи. Не знам как бих описала Рисанд, той е от онези герои, за които трябва да четеш, за да разбереш характера им. Контрастиращ персонаж е, в един момент се опитва да те убие, в следващия се оказва, че всъщност е искал да те спаси. Напомняше  ми на Локи в някои аспекти, но за да го опиша с няколко думи ще изчакам да прочета следващата книга, където 100% ще присъства.
( п.с. страхотно се спойлнах за следващата книга и не мога да повярвам какво ще става..не влизайте в tumblr...там има зли хора)

Амаранта, която влиза в ролята на Гастон (но един много по-красив,  хитър и подъл Гастон) ми допадна, не защото е зла, а защото е един от много добре изградени злодеи, за които съм чела. Безпощадността, която проявява не е просто защото и е скучно и е решила да убие някого (но е възможно да постъпи така, злодей е все пак), а защото има минало, доста черно и кърваво минало свързано с хората, което обяснява жестокостта ѝ към тях. Друг е въпроса, че мрази и елфите, които и противоречат. Някои елфи имат проблеми, нека го приемем.

Две думи за семейството на Фейра - мразя ги. Мразя ги всички до един и в червата. Не знам как Фейра намери сили да им прости и да жертва толкова много за такива неблагодарни и отвратителни хора (визирам главно сестрите ѝ - Неста най-вече, Илейн..тя миналата ми беше с една дума много слабохарактерна).

И така, като за край ще препоръчам този роман с високо вдигнати ръце и крака. "Двор от рози и бодли" е от малкото красиви книги и отвън, и отвътре, с които можете да се потопите в един магичен свят от който трудно ще излезете после. Обаятелна, невероятно красива, мистериозна и вълшебна, с тази книга ще избягате от реалността за няколко часа и няма да искате да се върнете отново.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 500        Цена: 16,90 лв.     Издателство: Егмонт      Жанр: Фантастичен роман
 
http://egmontbulgaria.com/https://www.goodreads.com/book/show/28645841

петък, 5 август 2016 г.

Сърца за разбиване от Али Новак

"Сърца за разбиване" беше една от най-леките и приятни книги, до които успях да се докосна тази година.
 В нея се срещаме със седемнайсетгодишната шантава и обичаща фотографията Стела, чиято единствена мисия в живота  е да направи този на сестра си Кара по-забавен. Тя и брат ѝ Дрю не спират да се суетят около нея, пренебрегвайки собствените си цели, за да накарат тяхната близначка да се усмихва колкото се може повече. Защото Кара е болна от рак и никой не знае кога може да се случи най-лошото. Затова когато Стела получава възможност да докара инфаркт от щастие на сестра си тя не го пропуска. Нищо че ще ѝ се наложи да чака четири часа на опашка, за да вземе автограф от най-омразната ѝ група - Heartbreakers, по-която сестра ѝ е откачила. Само че когато нещата се объркват и плановете на Стела отиват по дяволите, тя се оказва забъркана в едно приключение, което ще остави трайна следа не само в живота ѝ, но и в сърцето ѝ

"Сърца за разбиване" не беше точно от онези книги, които съм свикнала да чета. Нямаше нищо фантастично, нито нищо неочаквано и смятам, че точно в това е чара ѝ. Не посягам особено към любовните романи, защото там всичко ми се струва някак...просто. Прекалено лесно. Но понякога и на твърд фентъзи читател, като мен, му омръзва да чете за постоянните нещастия и екстремни приключения на героите и му се иска точно такава книга като тази. Лека, забавна и обикновена, изключваща всякакви убийства, бой и забранена любов. Е, последното го има, но в приемливи количества.

"Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Въпросът е как ще поемеш удара."

Стила на писане на Али Новак не се отличаваше с нищо интересно, но въпреки това ми допадна, защото тя не беше от онези автори, които разтягат локуми и те отегчават с описанията си. Напротив, тя описваше всичко точно и ясно, и макар че на моменти описанията ѝ да ми се струваха прекалено малки , успявах да си представя каква щуротия прави Стела в момента.

снимката е направена от авторката на книгата, която можете да последвате в Instagram
 тук
Както казах историята беше много приятна за проследяване. Не бих казала, че беше особено интересна, защото знаех още от самото начало, че главната героиня ще се събере с възлюбения си ала въпреки това, любопитството започваше да ме яде всеки път когато трябваше да оставя книгата, за да свърша нещо. Мисля че именно заради това любопитство, в комбинация с лесния начин на четене успях да я прочета за по-малко от ден.
Хареса ми как самата история беше разказана като едно (бих казала дори леко нереално) приключение на едно момиче, което в стремежа си да зарадва сестра си успява да се забърка в животите на членовете от групата Heartbreakers и постепенно да се влюби в един от тях (Оливър). Допадна ми и това как показва, че понякога прекалената загриженост към някой, може единствено да го нарани. В днешно време има доста хора, които разсъждават като Стела и смятат, че когато се отдадат изцяло на грижите към един човек, без да предприемат нищо за себе си му помагат. Напротив, получава се точно обратното, защото както каза Кара, понякога просто трябва да загърбим останалите за малко и да бъдем егоисти. Хареса ми как точно това се показваше между редовете, а не беше стоварено просто ей-така в началото или края.

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се  с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато  сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

Що се отнася до героите - не бих казала, че успях да се привържа към някой, защото не ги намирах за достатъчно изградени, но пък до колкото разбрах тази книга ще има продължения, така че стискам палци там да се разкрият повече неща (поне за някои).

когато снимаш приятелите си с книги
Въпреки това Стела ми хареса като главна героиня. Беше забавна, шантава, говореща преди да мисли и като цяло симпатична личност. Допадна ми привързаността ѝ към фотографията и смисъла, който имаше за нея. Харесах също и загрижеността, която проявяваше към близките си и дори несигурността, която смятам че беше едно от най-реалните неща в характера ѝ - как постоянно се двоумеше какво ще стане ако направи това, как ще се справи ако  реши да избере онова. Доста ми напомняше на мен на моменти.
Дрю и Кара, останалите близнаци от чудните тризнаци Стела, Дрю и Кара, ми бяха симпатични също. Кара беше борбен персонаж, чийто кураж щях да кажа, че е прекалено нереален ако към края не показа емоциите си. Дрю от друга страна много ме радваше, но не успя да се запечата в съзнанието ми с нещо специално.

А сега нека поговорим за Heartbreakers.
Оливър - главния вокалист и китарист - беше типичният пример за идол, секс символ и с една дума, човека по който всяко едно момиче ще си падне. Хареса ми как отношенията им със Стела започнаха още със срещата в кафенето, как беше толкова учуден че тя не го познава, как после се забавляваха заедно и т.н. Естествено имаше и любовна драма, която е присъща за този тип книги, но не бих казала, че бе нещо дразнещо.
Деремая Джеймс (трябваше да го напиша...просто...много ме радва) или накратко Джей Джей - барабаниста на групата - беше един от героите, заради които исках да чета още. Откачалка. С една дума. Така бих го описала - от безобидния му и обикновен външен вид до шантавото ( и на моменти леко перверзно) държание. В началото си мислех, че може би ще се оформи някакъв любовен триъгълник между него, Стела и Оливър, но добре че такова нещо не последва. Джей Джей беше сладур, чийто откачени идеи и бъркотии ме караха да се усмихвам на моменти.

" - Какво значение има, че били известни? - попитах го и пак сложих ръка на кръста. - Да не би известните момчешки групи да имат способността да  забременяват момичетата само с дяволски сексапил?"

Зандър - другия китарист на групата - който освен странния си вид и алергичността си към почти всичко на тази планета, не успя да се отпечата с нещо специално в съзнанието ми освен с алергиите си.
Алек - бас китариста на Heartbreakers - беше най-мистериозният от групата. Или поне трябваше да бъде такъв. В началото също като Стела го смятах за доста особен, заради неразговорливостта си и неочакваната си поява на различни места. В край на сметка обаче се оказа, че той е от онези герои, които винаги изслушват проблемите ти и са готови да ти дадат съвет.

А сега, нека поговорим за корицата. Не знам защо, не знам и как, но щом погледна корицата ми става забавно. Вероятно заради цветовете или това симпатично дупе, но някак си ми оправя настроението.

Като за край ще кажа, че "Сърца за разбиване" е една книга, с която всеки би се разтоварил и би разведрил настроението си. Забавен, но и на моменти леко тъжен, този роман е добър избор за разпускане на плажа или в къщи на леглото.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 280         Цена: 11,90 лв.        Издателство: Ибис       Жанр: Тийн роман

https://www.goodreads.com/book/show/31215586http://www.ibis.bg/

Simon vs the Homosapiens Agenda от Becky Albertalli

"Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-прекрасните книги, които съм чела.

Саймън Спинър е на шестнайсет, симпатичен, русокос, забавен и саркастичен младеж, който тайно крие от всички, че е гей, изчакващ да събере достатъчно смелост, за да го признае открито. Крие от всички, освен от един човек - неговия виртуален приятел под прякор Блу, с който си разменят имейли почти всеки ден. Само че, когато един ден имейлите биват прочетени от съученикът на Саймън - Мартин - нещата започват да се объркват. Мартин иска Саймън да му помогне да свали момичето по което си пада, като в замяна предлага да не издава тайната за сексуалността му. Но Саймън отказва да бъде изнудван ала да изложи отношенията си с Блу го плаши повече от това. Защото за него Блу е нещо повече от виртуален приятел в нета....


" Bram was right: people really are like houses with vast rooms and tiny windows. And maybe it's a good thing, the way we never stop surprising each other."

Не знам как да започна това ревю, защото всеки път щом се сетя за тази книга широка усмивка цъфва на лицето ми и се изпълвам с толкова много радост, сякаш все едно съм видяла сладко кученце. Знам глупаво е, но това съкровище успя да ми стопли сърцето толкова много, че нямам идея как ще я дам на хората, които искат да я прочетат. И все пак, въпреки тази сладост, в книгата се срещат и доста важни теми, засягащи порастването, рисковете които ни се налага да поемаме понякога, смелостта да бъдем себе си, които правят това червено бебче толкова специално и различно от другите любовни романи.

Обичам я тази книга. Честно. Да не ви казвам колко се радвам, че успях да я открия в книжен вариант и сега мога да си я гушкам колкото, когато и където си поискам. #strongrealiationshipwithbooks
Както и да е, да оставим това на страна. Книгата е невероятна сама по себе си, изпълнена с хумор, но все пак и сериозна, съчетаваща едновременно забавни и тъжни моменти. Едно леко, приятно и хубаво четиво. 

Беки Албертали пише много приятно. Въпреки че книгата е на английски се чете наистина лесно, леко и то не само заради кратките глави. Самият роман излъчва едно такова спокойствие  и когато го започнах без да се усетя успях да прочета към стотина страници (друг е въпроса, че влачих книгата месец, проблема си беше в мен, защото не е хубаво да четеш много книги на веднъж ама...кой да слуша). Друго нещо, което искам да спомена е това, че въпреки размера на книгата, кратките глави и лесния за четене стил на писане, всеки читател би се привързал към добре изградените герои. Което е хубаво, защото има много тънки книги с плоски герои. Тук за щастие такова нещо няма. Саймън, Блу, Аби, Леа, Ник, Нора, Мартин - всички те са прекрасни (като изключим малко Мартин, макар че не го мразя кой знае колко), с интересни характери, странности и изобщо хубави персонажи за разглежда под микроскоп.

" Because who you like can't be forced or persuaded or manipulated. If anyone knows that, it's me. "

Историята беше невероятна, сладка, сериозна, забавна и ме изпълваше с много положителни чувства. Хареса ми и как беше разказа - една глава за живота на Саймън, следваща имейлите му с Блу, като не се губеше връзката когато едното преминаваше в другото. Възхищавам се на идеята на Албертали да напише книга, засягаща така нареченото "coming out", което ще рече да се покажеш пред света такъв какъвто си, с гордо вдигната глава. Хубаво е поне един път през живота си да прочетем подобно нещо, независимо дали сме хетеро- ,хомо- или бисексуални, защото тези книги ни учат на толерантност. Защото всички ние сме хора, независимо кого обичаме  и никой няма никакво право да ни обвинява и да ни кара да се чувстваме виновни заради избора си. Тази книга е точно за това - в началото ни показва едно несигурно момче, което не знае кой е и какво иска, докато постепенно през книгата не се променя и накрая не става едно целеустремено и напълно сигурно кой е, без да му пука за мнението на другите гей-момче. 


Саймън е сладурче. Просто нямаше как да не го кажа. Симпатичен, сладък, с чувство за хумор, умен, мил и просто няма как да не го обича човек. Хареса ми колко внимателен беше, как понякога обмисляше какво да направи, друг път действаше импулсивно, как не се страхуваше да поема рискове, а други пъти постъпваше точно обратното. Харесвам тази контрастност в характера му, защото много ми напомняше на моята. Хареса ми и как се двоумеше дали наистина обича Блу и момента, в който го разбра. Хареса ми как държеше на приятелите си и колко зле се почувства, когато разбра, че започва да ги наранява. Хареса ми. Просто Саймън ми хареса.
"I have no idea who he is. No freaking clue.
But I think I'm falling for him again.''

Към Блу изпитвам също толкова положителни чувства, колкото и към Саймън. Въпреки че за него разбираме по-малко неща, защото единствената информация, която има идва от имейлите, които си разменят със Саймън, той е също толкова очарователен, мил и симпатичен като приятеля си. Обичам главите с имейлите им, защото те са толкова сладки и съкровени моменти между двата, че ми идваше ( и все още) да се разкрещя с онзи fangirl scream, който ти се иска да пуснеш на свобода винаги когато си прекалено развълнувана и щастлива. Толкова сладко и все пак сериозно. Хареса ми как въпреки хумора и сарказма, който имаше, двамата си споделяха за по сериозни проблеми, като тези в семейството на Блу или странните традиции на това на Саймън ( което ме подсети... кой нормален ще си кръсти децата на Катеричоците?? Е, семейство Спинър явно...). Хареса ми как постепенно със всеки следващ имейл връзката им започваше все повече и повече да се усеща. Хареса ми и това как двамата заедно признаха на хората, които обичат се са гейове и колко съпричастни бяха един към друг, независимо от това, че не знаеха дори истинското име на другия. Много, много, много, много ми харесват като двойка.


Ник, Леа и Аби - приятелите на Саймън - бяха героите, които показаха как едно приятелство може да има своите възходи и падения ала въпреки случващите се неща, не бива да се разпада. Ник харесах още в началото, когато се появи. Макар и не толкова действаш персонаж, той беше един от важните герои, които допринасяха за цялостната същност на книгата. Симпатично геймърче на което може да се разчита - така бих описала Ник.
Леа от друга страна ми беше също толкова приятна колкото Ник. Въпреки че намирах ревността ѝ за глупава и цялото сърдене и мусена щом видеше Ник и Аби заедно, успях да се привържа към нея, защото чувствата, които изпитваше са ми познати  и колкото да ми беше досадна я разбирах. Разбирах, че се чувстваше застрашена, че можеше да я заменят. Радвам се обаче, че такова нещо не последва, а всичко се изясни. Беше ми очарователна, с доста интересни занимания, ума и смела, по един  нейн начин, героиня. 
Към Аби, която се явяваше "новата птица в групата на  Саймън" имах лошо предчувствие. Мислех си, че ще окаже някоя гаднярка или нещо от този, но добре че сгреших отново. Тя беше от онези мили героини, които ако не харесаш още в началото, то в последствие се случва. Същото стана и с мен. Веднага щом я опознах я хареса. Мила, толерантна, готова да се бие рамо до рамо с враговете си, за да защити тези които обича - истински приятел.

Нора и Алис, сестрите на Саймън, всяка със своите странности и предимства показаха как семейство винаги е насреща и независимо какъв решаваш да си или по какъв път решаваш са поемеш, те ще те подкрепят. Смятам, че много семейства по света трябва да взимат пример от семейство Спинър. Защото, както се случи и с тях, не всичко по мед и масло, когато Саймън им призна, че е гей ала никой не го съди. Всеки има право на свой избор и има нужда от подкрепа.

Мартин, нашият "злодей" заради, който се случи всичко - за него ми беше жал. И на моменти ми идеше да го набия с тигана, но през повечето ми беше жал за него. Доста глупава постъпка според мен, да изнудваш някой, само за да излезеш с една от приятелките му. Не разбирам хората, разсъждаващи по този начин. Да тероризираш някой, за твоя изгода. Това е ужасно. Но се радвам как Саймън хубаво го нареди. Обичам когато героите се разправят само с думи без физическа сила. Така вредата, която на нанасят е много по-дълбоко и има по-голяма вероятност да промени нещо.

Две думи за корицата - обичам я. Моля ви, ако някое от издателствата реши да преведе книгата, моля ви не сменяйте корицата с нещо ужасно. Моля ви. Или я запазете така прекрасна, или измислете някоя още по-добра. Но не по-грозна. Моля ви...


Като за край на това ревю ще кажа, че "Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-хубавите книги, които съм чела и която горещо препоръчвам. Хумористична, приятна и лека за четене, като същевременно засяга сериозни теми ала все пак сладка и караща читателя да се усмихва почти на всяка страница. Контрастираща книга, предоставяща различни емоции на читателя, като преобладаващите ще бъдат радостта и щастието.

 Можете да си изтеглите книгата в pdf вариант от тук.
(ако линка не ви се отваря пишете ми по имейл/фейсбук, за да го сменя )
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 310     Цена: 19,90 лв.    Издателство: Penguin Books    Жанр: Съвременен роман, LGBTQIA

https://www.penguin.co.uk/https://www.goodreads.com/book/show/19547856-simon-vs-the-homo-sapiens-agenda

четвъртък, 4 август 2016 г.

Планове за август и защо Елена не става за читателски маратони


 Лол пускам нещо след цели три седмици отсъствие. Някой да го запише!
Спирам със сарказма и веднага се извинявам на читателите си.
Просто последно време не ми се занимава с блога, което е ужасно, защото има толкова неща които искам да напиша, но когато седна нищо не излиза. Ужасно се чувствам заради това. Чак ми иде да се самонабия. Но мама не дава.Както и да е.

През месец юли както знаете се проведоха доста читателски маратона (тоест два) и аз реших да взема участие в тях. Първо започнах с БКМ, с който установих, че не ставам за маратони. Не мога да чета определени книги за определено време. Просто живота ми е такъв, че когато кажа че няма да ям сладки неща, майка ми решава да направи шоколадова торта, да купи сладолед и да направи бананов шейк. Същото е с книгите. Казах си че трябва да прочета 6 книги за седмица, а то какво стана? Прочетох само 3 като през другото време ходих къде ли не, защото всички мои познати решиха, че точно в тая седмица ще им трябвам. Вселено благодаря ти!
Няма смисъл да казвам, че след като реших да се включа и в най-популярния маратон Booktube-a-thon се провалих с гръм и трясък, прочитайки една книга (но пък "Домът на Хадес" си заслужаваше). Просто ще си замълча.
Чудите се къде бях през другото време? Във вкъщи, пред компютъра, играейки smite. Тази игра е прекалено обсебваща, поне за мен. Играя я от 4 месеца, а вече съм на 16 ниво! #обсебена
Anyway като изключим smite и разсейването от страна на приятелите ми, успях да пиша в блога макар и да не пусках нищо. Имам готови 3 ревюта и 4 тага, като за последното не съм сигурна де някой ме е тагвал, де не, но важното е че ги направих и се забавлявах. Защото таговете са за това нали?
Като казах тагове открих един доста интерес, който нямам идея дали някой друг български блогър е правил, но и да е, и да не е тага е хубав и мисля че доста хора ще се радват да го направят.
Спирам с обясненията за юли и преминавам към скритата част, която не я пише в заглавието.

July wrap-up!
През юли прочетох 7 книги? Лол чак аз се изненадах. Е, браво на мен!
Започнах месеца с "Тартюф" на Молиер, която ми се стори доста интересна и за това и дадох 3/5 звезди. След нея се насочих към "Арена 13", за която имам ревю, което можете да прочете тук.
Третата книга за месеца беше "Simon vs the Homosapiens Agenda", която е една от най-забавните, сладки и топлещи сърцето книги! (Дори бих казала подходящи за зимата, понеже действието се развива тогава). Ревюто ми за нея е готова от години и мисля, че ще го пусна утре или най-късно в други ден. Естествено книгата има 5/5 звезди.
След Саймън започна БКМ и аз се бях въоръжила с 6 книги, от които както казах прочетох само 3. Първата беше "Макс. Всичко на макс", която е хубаво четиво с ужасен главен герой. Ще разберете защо от ревюто ми. 3/5 звезди дадох на книгата в Goodreads.
Втората книга, която прочетох бе "Двор от рози и бодли", която е *диша трудно* *не може да диша*.... нека кажем, че много ми хареса. Много. Дадох и 5/5 звезди, също и сърцето си. Обожавам това червено чудо (тук визирам и Люсиен, защото...хех нали е червенокос).
И третата книга, която прочетох беше "Легендата", която ми хареса и за която все още не съм написала ревю (нямам обяснение за това). Искам да ѝ напиша, защото книгата е наистина хубава и си заслужава да ѝ се обърне внимание, така че най-вероятно в следващите дни ще залегна над телефона (защото там пиша ревютата, после ги обработвам на компютъра)  и ще напиша едно бомбастично ревю. Иска ми се. "Легендата" получи 4/5 звезди в Goodreads от мен. И така, стигнах ме до последната книга, с която приключих месец юли - "Домът на Хадес", която обичам, обожавам и за която ме е яд, че не прочетох по-рано. Да се върнеш към старите си приятели от Лагера на нечистокръвните и лагер Юпитер е все едно да опиташ майчините гозби след дълго отсъствие. Обичам ги тия тухлички и ми се плаче, като знам че остава още една преди всичко да приключи. Защо, Чичо Рик, защо написа само 5 книги с по 500-600 страници? Защооо? *плач* *плач* *плач*. Книгата имаше 100/5 звезди естествено.


Ето така приключих месец юли, читателски погледнато. Не читателски, на 30 тичах 5 километра покрита с прах и ходих на нощно къпане. Беше много забавно.
(Важно нещо, което не споменах - през юли прочетох и четири комикса! Обичам комикси.)

А сега да преминем към частта на тази публикация, която включа заглавието.
През август ще чета, но нямам идея какво. Надявам се да прочета много книги, защото идва септември и после...ох, после. Така че. Ще чета нещо, но каквото ми хареса, няма да си набелязвам нищо, защото ще стане  като при БКМ и ще прочета 0 книги.
Смятам също и през август да излизам по-често и да се смея с приятели, защото и без това няма да ги видя цяла година. Because the school fucked up everyone. Смятам да играя smite и да си взема Янус или Фрея, даже съм навита и за новата богиня Тера (римския еквивалент на Гея), която е guardian с които аз не струвам, но никога не в късно да се науча да играя с тях. Ако някой е стигнал до тук сигурно гледа така о-О. Стискайте палци един ден да се навия и да ви обясня по какво съм запалена в момента (А.к.а smite) . Смятам също и да гледам анимета и Game of Thrones, защото защо не? Друго, друго, друго... Друго май няма да правя. Ще ходя на плаж ако става и ще се правя на делфин (вече бях кит, сега малко долфин). Вие какво смятате да правите? Надявам се да е нещо забавно.

Това беше поста за днес. Доста дълъг, но поне следващите поколения ще го видят един ден и ще си кажат: "Тая е егати нередовната! Но пък е забавен делфин". Приятен ден/нощ/каквото е при вас от мен и ви оставям в компанията на една от песните, които обожавам в момента.