сряда, 25 май 2016 г.

Ясновидците от Либа Брей

" Ийви О'Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.
Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни... "

" - И очакваш всички да ти повярват?
 - Хората ще повярват на всичко, стига това да означава, че могат да продължат живота си и да не мислят прекалено много."

"Ясновидците" е една забележителна книга, която още в началото започва бавно, бавно да ви оплита в една изпълнена с мистерии история и със всяка следващата страница да ви поглъща, докато не стигнете до самия ѝ край, неспособни да мислите за нищо друго.
Бих казала, че се нарежда сред най-добрите книги, които прочетох до сега и то не само заради тази невероятна корица дело на Златина Зарева.
"Ясновидците" беше нещо неочаквано за мен, което нямах представа, че ще заобичам толкова. Съчетавайки няколко жанра в едно, изплитайки една наистина интересна история свързана с окултното, разказа ни от много и колоритни персонажи, тази книга ми показа, че наистина съществува съвършенство. Защото аз я намирам точно за такава.
В началото, признавам, имах известни трудности докато вляза в "ритъма" ѝ, но смятам че причината беше в мен, защото бях разсеяна и мислите ми бяха насочени в друга посока. Ала след като изцяло забравих всичко и се отдадох само и единствено на четенето, както казах в Goodreads прекалено бързо отидох на последната страница.

Либа Брей пише по един особен начин, който на доста моменти ми напомняше малко на този на Касандра Клеър. Описвайки всичко до най-малката подробност и пишейки шеговити диалози между героите, книгата бе едно леко и приятно четиво, което бързо ми влезе под кожата, веднъж щом му се посветих изцяло. Хареса ми, че главите не бяха с точен брой определени страници, някой бяха по-дълги, други по-къси ала въпреки това интересни и поддържащи вниманието на четящия. В последствие, може би към края на книгата, дори заобичах и описанията, които писателката правеше на различните улици и дрехи през 1926 година, на които се дразнех в началото, а сега щом се сетя за тях изпитвам носталгия.

Историята беше интересна, разказана по един увлекателен начин, подготвяйки малко, по-малко читателя за предстоящата кулминация. На моменти бавна, в други динамична, но в никакъв случай скучна, тя е едно от нещата, които много харесвам в книгата. Въпреки, че основно бе разказана от гледна точка на Ийви, имаше глави, които бяха напълно посветени и на другите герои, включително и нашия злодей. Тези, които бяха свързани със злодея, вярвайте ми, бяха едни от най-зловещите глави, които съм чела и които успяха да ми повлияят до толкова, че да настръхна.

" - Библиотеката е твой приятел Ийви -  усмихна се едва забележимо той.
- Библиотеката може да е твой приятел, Джерико, но в никакъв случай не и мой."

Героите, както казах, бяха колоритни, всеки със своите предимства и недостатъци, огледало за чувствата и мислите на много читатели. Либа Брей се беше постарала да наблегне на всеки един персонаж, като разкрива малко, по-малко неща за личността му, миналото и способностите му (ако има такива), независимо дали е главен или второстепенен.
Ийви бе буйно момиче, саркастична бунтарка, обичаща динамиката и танците, ненавиждащата скуката. Признавам си, че в началото не я харесвах особено, но с течение на времето, след като я опознах и разбрах, че под повърхността ѝ се крие един упорит и смел детектив, който е готов на всичко, за да постигне целите си (дори това да включва посещение на библиотеката) я заобичах.
Мемфис от друга страна ми допадна още в началото. Грижовен, умен, поет и готов на всичко, за да опази и малкото останало от семейството си, той беше един от персонажите, които през цялата книгата криеха миналото си, дразнейки читателя и каращи го на продължава да чете.
Сам Лойд беше друг герой, който за разлика от Мемфис, не разкри толкова много за миналото и себе си. Красив и забавен, но опасен и потаен, Сам беше един от най-интересните персонажи в книгата. Притежаващ особена дарба, красивият крадец разкри и друга страна от характера си, помагайки на Ийви и вуйчо ѝ в разследването на убийствата. 
Като казах вуйчото на Ийви, Уил и Джерико бяха от второстепенните герои, към които силно се привързах. В началото и двамата ми се струваха невзрачни ала в последствие се оказаха много над това. Уил ми беше доста скучен и отчужден от Ийви, но с развитието на книгата те двамата успяха да изградят една връзка, показваща, че семейството е по-силно заедно. Джерико от друга страна ми се струваше напълно нормално, момче обичащо книгите и спокойните места. Когато авторката започна да загатва неща свързани с миналото му, не очаквах, че ще бъдат толкова.... неочаквани.
За Тета, Хенри и Исая нямам какво да кажа, освен че се наслаждавах на присъствието им, защото те правеха книгата още по интересна въпреки, че не се срещахме с тях толкова често. Силно се надявам това се промени в следващите части.

СПОЙЛЕР: Впрочем, някой от вас да е очаквал слепият Бил да е новият злодей? Защото мен определено ме шокира това, но не повече от факта, че Джерико е наполовина робот. Трябваше да го кажа, просто все още не мога да го повярвам. :КРАЙ НА СПОЙЛЕРА

Идва моментът, в който ще говорим за корицата. Това е една от най-красивите български корици, които притежавам. Не го казвам, защото е лилава (лилавото ми е любимия цвят), а защото е така. Предната корица, задната корица, гръбчето всичко е направено толкова елегантно и радващо окото, че само дори да гледам книгата се удивлявам. Наистина поздравявам  Златина Зарева за корицата, която си пасва перфектно с книгата даже повече и от оригиналната.

Като за край на това (което е поред четвърто) ревю ще кажа, че " Ясновидците" е една наистина страхотна книга, с която ще се изгубите в далечния Ню Йорк през 1926 година, ще разследвате загадъчни убийства в компанията на забавни и потайни герои, ще се удивлявате, ще се плашите, но няма да скучаете. Вземете ли тази книга в ръцете си, няма да съжалявате, по скоро ще страдате накрая, когато отгърнете погледната страница и видите, че всичко е приключило.

Искрено благодаря на издателство Емас, които бяха така добри да ми предоставят възможност да прочета тази невероятна книга, в замяна на честно ревю. 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 528         Цена: 19 лв.           Издателство: Емас        Жанр: Фентъзи

http://www.emasbooks.com/https://www.goodreads.com/book/show/27917587
снимки: tumblr

2 коментара:

  1. Супер сладко и грабващо ревю! :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В сравнение с предните три, които написах е добре :D Иначе благодаря ;33

      Изтриване