четвъртък, 5 май 2016 г.

Тези плитки гробове от Дженифър Донъли


" Джоузефин Монтфорт е красива и богата, а скоро - също като всички останали момичета в класа си - ще завърши училище и ще бъде омъжена за заможен кандидат. И това е точно нещото, което тя не желае. Джо тайно мечтае да стане разследващ журналист като небезизвестната Нели Блай.
Животът на Джо  изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия - баща ѝ е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.
Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монтфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко това е истината. "

Истината е, че тази книга беше перфектна и въпреки, че  успях да разбера кой е убиеца преди края ѝ и се насладих максимално.

Имала съм честта да се срещна с книгите на Донъли и преди, с начина ѝ на писане и общуване с читателя, така че очаквах тази книга да бъде не по-малко добра от другите ѝ. За щастие 
" Тези плитки гробове" се оказа една прекрасна книга, която ме пренесе в далечната 1890 година, разказвайки ми историята на Джоузефин и впечатлявайки ме със страхотната си атмосфера и действие.


Дженифър Донъли е от малкото автори, чиито начин на изразяване обичам. Тя има един специфичен начин на писане, чрез който неусетно пренася читателя в атмосферата, която е създала в книгата, че понякога просто ти се струва как стоиш до героите или виждаш всичко през техните очи. Не знам как го прави. Много пъти, докато четях  сякаш бях заедно с Джо в тъмните улички, търсейки Еди или стоейки с нея и семейството ѝ в красивия  им мезонет. Думите, които Донъли използва са малко, но добре подбрани, позволяващи на четящия бързо да изгради картината в главата си и бавно да я допълва с детайли със всяка следваща страница. Главите бяха кратки - около 3-4 до 5 страници, което според мен допълнително улесняваше и без това лекото четене на романа.

Историята беше едно от нещата, заради които исках да прочета книгата. Тъй като знам, колко добре авторката успява да опише и пресъздаде времето, през което се развива съответната историята, със всичките му предимства и недостатъци, нямах търпение да разбера дали тук ще успея да се "гмурна" в далечния Ню Йорк през 1890г. Уви, гмурнах се и не излязох. Всичко беше невероятно, историята се развиваше плавно, успявайки да ни покаже как са живеели хората по онова време, без да отегчава, карайки четящия да се интересува и да продължава да чете. Героите бяха интересни, всеки представляващ  част от отделните класи, позволяващ на читателя малко, по-малко да разбере мисленето на хората по онова време, действията и решенията им. 


Джоузефин или накратко Джо, главната героиня на нашата книга беше един персонаж, към който още в началото проявявах симпатии. Богата ала все пак интелигентна, Джо беше един пример, че етикета в живота не е важен и че всеки е свободен да мечтае и да бъде такъв какъвто иска. Още в началото се забелязва, че за разлика от другите момичета, Джо е различна и предпочита да осъществи мечтата си да стане репортер, отколкото да си намери съпруг и да му народи деца, както постъпват приятелките ѝ. Ала с развитието на историята на много моменти бива разколебана, раздвоена между дълга към семейството и собствените си цели, объркана и недоумяваща какво ще прави, но все пак упорита и смела, готова да продължи до края, стигайки до истината. Беше ми изключително приятно да наблюдавам промяната в характера ѝ от консервативно и следващо правилата момиче до смела авантюристка, която знае какво иска и е готова на всичко, за да го получи.


Еди Галахър, с който се срещаме малко по-късно беше от онези герои, които знаеш, че ще заобичаш. Едно момче или по скоро мъж с трагично минало ала целящ се към светло бъдеще, Еди беше истински пример, че независимо колко лош е живота към теб, никога не бива да губиш надежда и да не се предаваш. Той беше точният герой, от който Джо се нуждаеше, за да започне своето приключение в търсене на отговорите за убийството на баща си. Мил, добър и забавен господин Галахър ме забавляваше с присъствието си и още толкова ме радваше когато беше с Джо. Не знам дали може да има по прекрасна двойка от тях двамата. Моментите, които споделяха  често караха усмивка да се появява на лицето ми..

" - Искам само да знаеш... - започна той.
Джо го прекъсна.
- Че много съжаляваш. И никога повече няма да правиш така?
- Че изглеждаш много красива в момента. Ако бях мръсник, щях да те целуна."

Няма как да не спомена нещо и за двама второстепенни герои,към които бързо се привързах - Фей и Оскар. Фей беше като Еди, с гордо вдигната глава , готова да понесе всички изпитания, на които живота може да я подложи. Нейният образ ми хареса може би най-много, защото за разлика от другите герои тя беше бедна и жена, което автоматично я изстрелваше на дъното на обществото по онова време, където жените с труд и постоянство са си извоювали права равни на тези на мъжете. Символизирайки силата на жените Фей беше един персонаж, който неусетно ще заобичате, не само заради силата  и борбения ѝ дух ала и заради другата ѝ по мила и добра страна.
Що се отнася до Оскар, този герой едновременно ме забавляваше и удивляваше. Симпатичен наглед въпреки странната си професия, Оскар беше от положителните герои, които вкарваха хумор в романа, карайки ме да го заобичам все повече и повече.


" - От мъртъвци винаги огладнявам - каза Оскар. - Щом се озовеш под земята, край с баниците. Край с печените пилета и картофените кюфтета. Така че яж, пий и се весели, така казвам аз. Но най-вече яж. " 

И сега нека да поговорим за нещото, което най-много обичам в книгата - корицата. Тази невероятно красива българска корица. Забелязали ли сте, че последно време българските корици са по добри от оригиналните? Не? Забележете тогава. Тази не е изключение. С тези прекрасни тъмни цветове, пеперудите и Джо хванала лопатата, просто... уникално. Изключително съм благодарна на Стоян Атанасов за тази прекрасна корица, която обичам да съзерцавам.

Като за край ще кажа, че "Тези плитки гробове" е една книга с прекрасна корица и още толкова история. Интересен , лек и приятен за четене, този роман ще ви накара да се отпуснете и отпочинете, като ви потопи и живота на едно момиче, неговите приключения и преживявания. Препоръчвам книгата на всички, защото смятам, че тя заслужава много повече внимание отколкото и се отдава, така че колкото повече хора се докоснат до нея, толкова по-добре.

 Изключително съм благодарна на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета  книгата в замяна на честно ревю!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
                Страници: 520       Цена: 17,90 лв.       Издателство: Егмонт          Жанр: Роман

https://www.goodreads.com/book/show/29230139?from_search=true&search_version=servicehttp://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/kriminalni-i-misterii-132/tezi-plitki-grobove-2768.html

8 коментара:

  1. Книгата е една от любимите ми, много се радвам, че ти е харесала! Прекрасно ревю. <3

    ОтговорИзтриване
  2. На мен също и благодаря ;3

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубаво ревю! От доста време искам да я прочета, определено ме убеди да го направя по-скоро! ^^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хващай я колкото се може по-скоро, няма да съжаляваш :D И благодаря ;3

      Изтриване
  4. Прекрасно ревю! Определено ме накара да прочета книгата колкото се може по - скоро. :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Очаквам скоро мнението ти за книгата и благодаря ;3

      Изтриване
  5. Написала си чудесно ревю! Аз също обожавам начина на писане на Дженифър Донъли, а относно корицата, няма две мнения по въпроса - повече от прекрасна е!

    ОтговорИзтриване