сряда, 25 май 2016 г.

Ясновидците от Либа Брей

" Ийви О'Нийл се замесва в поредния скандал в родното провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини и бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.
Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. Той изглежда е обсебен от свръхестественото, а племенничката му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.
Появяват се още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни... "

" - И очакваш всички да ти повярват?
 - Хората ще повярват на всичко, стига това да означава, че могат да продължат живота си и да не мислят прекалено много."

"Ясновидците" е една забележителна книга, която още в началото започва бавно, бавно да ви оплита в една изпълнена с мистерии история и със всяка следващата страница да ви поглъща, докато не стигнете до самия ѝ край, неспособни да мислите за нищо друго.
Бих казала, че се нарежда сред най-добрите книги, които прочетох до сега и то не само заради тази невероятна корица дело на Златина Зарева.
"Ясновидците" беше нещо неочаквано за мен, което нямах представа, че ще заобичам толкова. Съчетавайки няколко жанра в едно, изплитайки една наистина интересна история свързана с окултното, разказа ни от много и колоритни персонажи, тази книга ми показа, че наистина съществува съвършенство. Защото аз я намирам точно за такава.
В началото, признавам, имах известни трудности докато вляза в "ритъма" ѝ, но смятам че причината беше в мен, защото бях разсеяна и мислите ми бяха насочени в друга посока. Ала след като изцяло забравих всичко и се отдадох само и единствено на четенето, както казах в Goodreads прекалено бързо отидох на последната страница.

Либа Брей пише по един особен начин, който на доста моменти ми напомняше малко на този на Касандра Клеър. Описвайки всичко до най-малката подробност и пишейки шеговити диалози между героите, книгата бе едно леко и приятно четиво, което бързо ми влезе под кожата, веднъж щом му се посветих изцяло. Хареса ми, че главите не бяха с точен брой определени страници, някой бяха по-дълги, други по-къси ала въпреки това интересни и поддържащи вниманието на четящия. В последствие, може би към края на книгата, дори заобичах и описанията, които писателката правеше на различните улици и дрехи през 1926 година, на които се дразнех в началото, а сега щом се сетя за тях изпитвам носталгия.

Историята беше интересна, разказана по един увлекателен начин, подготвяйки малко, по-малко читателя за предстоящата кулминация. На моменти бавна, в други динамична, но в никакъв случай скучна, тя е едно от нещата, които много харесвам в книгата. Въпреки, че основно бе разказана от гледна точка на Ийви, имаше глави, които бяха напълно посветени и на другите герои, включително и нашия злодей. Тези, които бяха свързани със злодея, вярвайте ми, бяха едни от най-зловещите глави, които съм чела и които успяха да ми повлияят до толкова, че да настръхна.

" - Библиотеката е твой приятел Ийви -  усмихна се едва забележимо той.
- Библиотеката може да е твой приятел, Джерико, но в никакъв случай не и мой."

Героите, както казах, бяха колоритни, всеки със своите предимства и недостатъци, огледало за чувствата и мислите на много читатели. Либа Брей се беше постарала да наблегне на всеки един персонаж, като разкрива малко, по-малко неща за личността му, миналото и способностите му (ако има такива), независимо дали е главен или второстепенен.
Ийви бе буйно момиче, саркастична бунтарка, обичаща динамиката и танците, ненавиждащата скуката. Признавам си, че в началото не я харесвах особено, но с течение на времето, след като я опознах и разбрах, че под повърхността ѝ се крие един упорит и смел детектив, който е готов на всичко, за да постигне целите си (дори това да включва посещение на библиотеката) я заобичах.
Мемфис от друга страна ми допадна още в началото. Грижовен, умен, поет и готов на всичко, за да опази и малкото останало от семейството си, той беше един от персонажите, които през цялата книгата криеха миналото си, дразнейки читателя и каращи го на продължава да чете.
Сам Лойд беше друг герой, който за разлика от Мемфис, не разкри толкова много за миналото и себе си. Красив и забавен, но опасен и потаен, Сам беше един от най-интересните персонажи в книгата. Притежаващ особена дарба, красивият крадец разкри и друга страна от характера си, помагайки на Ийви и вуйчо ѝ в разследването на убийствата. 
Като казах вуйчото на Ийви, Уил и Джерико бяха от второстепенните герои, към които силно се привързах. В началото и двамата ми се струваха невзрачни ала в последствие се оказаха много над това. Уил ми беше доста скучен и отчужден от Ийви, но с развитието на книгата те двамата успяха да изградят една връзка, показваща, че семейството е по-силно заедно. Джерико от друга страна ми се струваше напълно нормално, момче обичащо книгите и спокойните места. Когато авторката започна да загатва неща свързани с миналото му, не очаквах, че ще бъдат толкова.... неочаквани.
За Тета, Хенри и Исая нямам какво да кажа, освен че се наслаждавах на присъствието им, защото те правеха книгата още по интересна въпреки, че не се срещахме с тях толкова често. Силно се надявам това се промени в следващите части.

СПОЙЛЕР: Впрочем, някой от вас да е очаквал слепият Бил да е новият злодей? Защото мен определено ме шокира това, но не повече от факта, че Джерико е наполовина робот. Трябваше да го кажа, просто все още не мога да го повярвам. :КРАЙ НА СПОЙЛЕРА

Идва моментът, в който ще говорим за корицата. Това е една от най-красивите български корици, които притежавам. Не го казвам, защото е лилава (лилавото ми е любимия цвят), а защото е така. Предната корица, задната корица, гръбчето всичко е направено толкова елегантно и радващо окото, че само дори да гледам книгата се удивлявам. Наистина поздравявам  Златина Зарева за корицата, която си пасва перфектно с книгата даже повече и от оригиналната.

Като за край на това (което е поред четвърто) ревю ще кажа, че " Ясновидците" е една наистина страхотна книга, с която ще се изгубите в далечния Ню Йорк през 1926 година, ще разследвате загадъчни убийства в компанията на забавни и потайни герои, ще се удивлявате, ще се плашите, но няма да скучаете. Вземете ли тази книга в ръцете си, няма да съжалявате, по скоро ще страдате накрая, когато отгърнете погледната страница и видите, че всичко е приключило.

Искрено благодаря на издателство Емас, които бяха така добри да ми предоставят възможност да прочета тази невероятна книга, в замяна на честно ревю. 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 528         Цена: 19 лв.           Издателство: Емас        Жанр: Фентъзи

http://www.emasbooks.com/https://www.goodreads.com/book/show/27917587
снимки: tumblr

събота, 7 май 2016 г.

Проклятието на тигъра от Колийн Хоук

Тази книга ми хареса прекалено много.
 
" Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги. " 

Винаги съм се чудила, кога една книга ми става любима. Дали още в началото или в края? Не знам. Знам само, че "Проклятието на тигъра" беше един фентъзи роман, който спечели сърцето ми още в началото и ден по-късно ми го отне.

Когато започнах книгата не очаквах, че ще се превърне в една от любимите ми, нито пък очаквах, че ще бъде толкова поглъщаща. Наистина, със всяка следваща страница интереса ми към историята нито веднъж не спадна, а по скоро се увеличаваше.

По принцип винаги, когато започвам книги от автор, чийто начин на писане не познавам гледам скептично на нещата, чудейки се дали ще ми допадне. Уви, Колийн Хоук ме спечели още с първите няколко страници. Пишейки леко, приятно и увлекателно, читателя просто не  усеща как чете ли, чете докато някой не го изтръгне от "транса", в който е изпаднал и не осъзнае, че вече му остават към 100  страници до края. Излишно е да казвам, че обожавам такива автори. Прочетох книгата за отрицателно време и една от заслугите за това е, как е написана. Главите бяха по-дълги, около 10-12 страници, но това изобщо не беше никакъв минус, напротив беше плюс, защото така всичко беше по добре описано, със всичките му детайли.

Историята беше невероятна. Преплитайки митологията, културата и магията на Индия тя предоставя на четящия едно прекрасно, изпълнено с хумор и напрежение, приключение, от което не можеш да се отърсиш дълго време. Авторката се беше постарала да включи доста индийски думи, които допринасяха за цялостната история, правейки я още по интересна за проследяване. Приключенията, които Келси и Рен преживяха бяха опасни, но все пак забавни, описани по такъв начин, че с няколко изречения да можеш да си представиш къде се намират. Оценявам и факта, че освен индийска митология, Колийн Хоук беше включила малка част от азиатската, преплитайки и двете в нещо невероятно, въпреки трудното и странно произношение на употребените от нея думи.

Героите бяха второто нещо, към което се привързах силно (след корицата естествено).
Келси беше мой тип герой. Още в началото, където се разкриваше информация за обикновения ѝ живот намерих сходства между характерите ни и в последствие с  те ставаха повече и повече. Умна,  добра и доста смела, Келси бързо се превърна в един от любимите ми герои. Хареса ми как авторката беше описала мислите и действията ѝ , убеждавайки ни, че тя постъпва правилно, независимо от обстоятелствата. Едно от най-важните качества, заради които харесвам Келси е нейната непринуденост и сарказъм. В книгата присъстваше доста хумор и то благодарение на нашата главна героиня.

" Трябваше да бъда реалистка и отново да поема контрол над живота си. Реших, че когато се върнем в къщата, с него ще си поговорим като жена с тигър. "

Другият главен герой, за който обичам да говоря е Рен. Като човек или като тигър, той беше от онези герои, които просто ти се пъхат под кожата и те карат да обичаш с цялото си същество. В началото, където Рен беше представен като величествен и отегчен от живота си тигър, смятах че той ще бъде груб и надменен, но в последствие с развитието на книгата се оказа, че е точно обратното. Мил, сладък и галантен, Рен бързо ме накара да го заобичам и като човек.
Двамата с Келси са  една от най-прекрасните двойки, за които съм чела и нямам търпение да разбера, как ще се развият нещата между тях в следващите части.

" Той се обърна и започна да разтрива гърба ми с тигърските си лапи. Засмях се мъчително, докато се опитвах да си поема въздух през зъби и да го вкарам в дробовете си. Той беше като изключително тежко котенце, острещо ноктите си върху канапе в човешки образ. "

В книгата присъстваха и второстепенни герои, на двама от които ще се спра.
Към господин Кадам имах смесени чувства, защото през половината книга подозирах, че под добротата и учтивостта му се крие нещо лошо, чакащо удобен момент да се покаже. За щастие, тези мои подозрения се оказаха напразни. Скоро след като разбрах, че намеренията му са добри, породени от чиста привързаност към Рен, веднага го заобичах и често го оприличавах като родител на Келси и Рен.

За разлика от повечето хора, които са чели книгата към братът на Рен - Кишан - не изпитвах нищо отрицателно. Напротив, той ме забавляваше с присъствието си и въпреки, че знам, че ще се случи нещо лошо заради него, искам да науча повече неща за този така обаятелен и интересен герой.

Сега нека поговорим за тази удивителна корица. Първо - цветовете. Не обичам синьото, но Бога ми тези нюанси, съчетани по толкова приятен и хващаш окото начин, са просто невероятни. Тигърът е толкова красив и величествен, че на моменти не можеш да откъснеш очи от него. Да не споменавам и факта, че неговите очи са направени по такъв начин, сякаш искрят, което допълнително прави книгата още по-привлекателна.



Като за край ще кажа, че "Проклятието на тигъра" е от онези книги, които щом започнеш се увличаш в историята, обичаш с цялото си сърце и страдаш щом всичко свърши. Ако някога сте се колебали дали да я прочетете - с ръка на сърцето ви казвам, че няма да съжалявате ако опитате.

Огромни благодарности на издателство Intense за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
             Страници: 440       Цена: 19 лв.    Издателство: Intense      Жанр: Фентъзи роман

https://www.goodreads.com/book/show/23618183http://intense-books.com/savremenni-romani/prokljatieto-na-tig-ra.html

четвъртък, 5 май 2016 г.

Тези плитки гробове от Дженифър Донъли


" Джоузефин Монтфорт е красива и богата, а скоро - също като всички останали момичета в класа си - ще завърши училище и ще бъде омъжена за заможен кандидат. И това е точно нещото, което тя не желае. Джо тайно мечтае да стане разследващ журналист като небезизвестната Нели Блай.
Животът на Джо  изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия - баща ѝ е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.
Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монтфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко това е истината. "

Истината е, че тази книга беше перфектна и въпреки, че  успях да разбера кой е убиеца преди края ѝ и се насладих максимално.

Имала съм честта да се срещна с книгите на Донъли и преди, с начина ѝ на писане и общуване с читателя, така че очаквах тази книга да бъде не по-малко добра от другите ѝ. За щастие 
" Тези плитки гробове" се оказа една прекрасна книга, която ме пренесе в далечната 1890 година, разказвайки ми историята на Джоузефин и впечатлявайки ме със страхотната си атмосфера и действие.


Дженифър Донъли е от малкото автори, чиито начин на изразяване обичам. Тя има един специфичен начин на писане, чрез който неусетно пренася читателя в атмосферата, която е създала в книгата, че понякога просто ти се струва как стоиш до героите или виждаш всичко през техните очи. Не знам как го прави. Много пъти, докато четях  сякаш бях заедно с Джо в тъмните улички, търсейки Еди или стоейки с нея и семейството ѝ в красивия  им мезонет. Думите, които Донъли използва са малко, но добре подбрани, позволяващи на четящия бързо да изгради картината в главата си и бавно да я допълва с детайли със всяка следваща страница. Главите бяха кратки - около 3-4 до 5 страници, което според мен допълнително улесняваше и без това лекото четене на романа.

Историята беше едно от нещата, заради които исках да прочета книгата. Тъй като знам, колко добре авторката успява да опише и пресъздаде времето, през което се развива съответната историята, със всичките му предимства и недостатъци, нямах търпение да разбера дали тук ще успея да се "гмурна" в далечния Ню Йорк през 1890г. Уви, гмурнах се и не излязох. Всичко беше невероятно, историята се развиваше плавно, успявайки да ни покаже как са живеели хората по онова време, без да отегчава, карайки четящия да се интересува и да продължава да чете. Героите бяха интересни, всеки представляващ  част от отделните класи, позволяващ на читателя малко, по-малко да разбере мисленето на хората по онова време, действията и решенията им. 


Джоузефин или накратко Джо, главната героиня на нашата книга беше един персонаж, към който още в началото проявявах симпатии. Богата ала все пак интелигентна, Джо беше един пример, че етикета в живота не е важен и че всеки е свободен да мечтае и да бъде такъв какъвто иска. Още в началото се забелязва, че за разлика от другите момичета, Джо е различна и предпочита да осъществи мечтата си да стане репортер, отколкото да си намери съпруг и да му народи деца, както постъпват приятелките ѝ. Ала с развитието на историята на много моменти бива разколебана, раздвоена между дълга към семейството и собствените си цели, объркана и недоумяваща какво ще прави, но все пак упорита и смела, готова да продължи до края, стигайки до истината. Беше ми изключително приятно да наблюдавам промяната в характера ѝ от консервативно и следващо правилата момиче до смела авантюристка, която знае какво иска и е готова на всичко, за да го получи.


Еди Галахър, с който се срещаме малко по-късно беше от онези герои, които знаеш, че ще заобичаш. Едно момче или по скоро мъж с трагично минало ала целящ се към светло бъдеще, Еди беше истински пример, че независимо колко лош е живота към теб, никога не бива да губиш надежда и да не се предаваш. Той беше точният герой, от който Джо се нуждаеше, за да започне своето приключение в търсене на отговорите за убийството на баща си. Мил, добър и забавен господин Галахър ме забавляваше с присъствието си и още толкова ме радваше когато беше с Джо. Не знам дали може да има по прекрасна двойка от тях двамата. Моментите, които споделяха  често караха усмивка да се появява на лицето ми..

" - Искам само да знаеш... - започна той.
Джо го прекъсна.
- Че много съжаляваш. И никога повече няма да правиш така?
- Че изглеждаш много красива в момента. Ако бях мръсник, щях да те целуна."

Няма как да не спомена нещо и за двама второстепенни герои,към които бързо се привързах - Фей и Оскар. Фей беше като Еди, с гордо вдигната глава , готова да понесе всички изпитания, на които живота може да я подложи. Нейният образ ми хареса може би най-много, защото за разлика от другите герои тя беше бедна и жена, което автоматично я изстрелваше на дъното на обществото по онова време, където жените с труд и постоянство са си извоювали права равни на тези на мъжете. Символизирайки силата на жените Фей беше един персонаж, който неусетно ще заобичате, не само заради силата  и борбения ѝ дух ала и заради другата ѝ по мила и добра страна.
Що се отнася до Оскар, този герой едновременно ме забавляваше и удивляваше. Симпатичен наглед въпреки странната си професия, Оскар беше от положителните герои, които вкарваха хумор в романа, карайки ме да го заобичам все повече и повече.


" - От мъртъвци винаги огладнявам - каза Оскар. - Щом се озовеш под земята, край с баниците. Край с печените пилета и картофените кюфтета. Така че яж, пий и се весели, така казвам аз. Но най-вече яж. " 

И сега нека да поговорим за нещото, което най-много обичам в книгата - корицата. Тази невероятно красива българска корица. Забелязали ли сте, че последно време българските корици са по добри от оригиналните? Не? Забележете тогава. Тази не е изключение. С тези прекрасни тъмни цветове, пеперудите и Джо хванала лопатата, просто... уникално. Изключително съм благодарна на Стоян Атанасов за тази прекрасна корица, която обичам да съзерцавам.

Като за край ще кажа, че "Тези плитки гробове" е една книга с прекрасна корица и още толкова история. Интересен , лек и приятен за четене, този роман ще ви накара да се отпуснете и отпочинете, като ви потопи и живота на едно момиче, неговите приключения и преживявания. Препоръчвам книгата на всички, защото смятам, че тя заслужава много повече внимание отколкото и се отдава, така че колкото повече хора се докоснат до нея, толкова по-добре.

 Изключително съм благодарна на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета  книгата в замяна на честно ревю!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
                Страници: 520       Цена: 17,90 лв.       Издателство: Егмонт          Жанр: Роман

https://www.goodreads.com/book/show/29230139?from_search=true&search_version=servicehttp://egmontbulgaria.com/knigi-3/romani-119/kriminalni-i-misterii-132/tezi-plitki-grobove-2768.html

April Wrap-up and May TBR + признания

Хей, хора как сте?
Сега се питате, къде по дяволите съм се изгубила напоследък? Защо не качвам нищо в блога? Ами..последните дни всичко беше много напрегнато, да не говорим колко неща се случиха. Да, знам че това не е оправдание, за да не пиша, но...мързела също има пръст в тази работа.
Съжалявам.
Знам, че сега ще кажете че за пореден път обещавам, че идния месец ще съм по активна, но този път наистина се надявам да бъде така.Честна скаутска! Имам доста идеи за постове + че имаме повечко почивни дни, така че дано да ви омилостивя.

Що се отнася до прочетените книги, през месец април,успях да прочета цели 4, като три от които ми бяха изпратени от различни издателства в замяна на честно ревю.(нямате си и ни най-малка идея колко подскачах и крещях във вкъщи). Както и да е, успях да прочета все прекрасни книги, за което съм неописуемо щастлива.В край на сметка през месец април прочетох:
1. "Бухтичка"от Джули Мърфи - ревю
2."Ангелско нашествие" от Сюзън Ий - ревю
3."Принцеса с часовников механизъм" от Касандра Клеър -  ревю
4."Тези плитки гробове" от Дженифър Донъли - ревю след 1-2 часа в блога

Изключително съм горда от себе си.

За месец май вече съм прочела(или по скоро дочела) две книги -  "Проклятието на тигъра", която....нямам думи да опиша и "Златен син", която не знам какво ми направи, но знам че в момента искам да убия някой(Пиърс Браун....където и да си ще те намеря...и ще те изгоря). Спокойно, ще ви говоря на дълго и на широко и за двете и се надявам да ви е интересно да четете за това как съм се гърчила :)
За май съм предвидила да прочета другите книги изпратени ми за ревю + още няколко които ще излязат. Говоря именно за:

 1."СКРИТИЯТ ОРАКУЛ" от Рик Риърдън - съвсем малко откачам
2."Ясновидците" от Либа Брей -  корицата хора
3."Град от небесен огън" от Касандра Клеър - защото не успях през април
4. "Лейди полунощ" от Касандра Клеър - ако евентуално не прочета предходната
5."The Raven Boys" - i just need to finish this book

Та,това е списъка ми с книги предвидени за май,надявам се в следващия такъв пост да ги срещнете отново само че в графа wrap-up. Сега ви пожелавам приятна вечер(защото при мен е вечер) и очаквайте ревю на "Тези плитки гробове" след 1час :D