петък, 29 април 2016 г.

Принцеса с часовников механизъм от Касандра Клеър

" Теса Грей би трябвало да е щастлива - нали всички младоженци са такива? Но по време на подготовката за сватбата ѝ с Джем, огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон. Магистърът, Аксел Мортмейн, се появява отново и планира  да използва армията си от безмилостни автоматони, за да погуби нефилимите. В своята жестока игра той се нуждае само от една последна пионка, за да нанесе унищожителния си удар - необходима му е единствено Теса... "

" - Нали знаеш онова чувство, когато четеш някоя книга и знаеш, че ще се окаже трагедия. Просто усещаш приближаването на студа и мрака, виждаш как примката се затяга около героите, които живеят и дишат върху страниците. Ала ти си въвлечен в историята - сякаш те теглят зад карета и не си в състояние, нито да се пуснеш, нито да промениш посоката. "

Касандра Клеър е от малкото писатели, до които съм имала възможност да се докосна, с толкова развита фантазия. Казвала съм го и преди, и ще продължа, но тази жена е невероятна. Книгите, които пише, начина по който ги пише , героите които изгражда, не знам магия ли използва, но прави всичко това по един невероятен начин, оставящ на читателя единствено да чете и да не спира, докато не стигне края.
Не знам как да опиша чувствата си към тази книга, защото тя беше от малкото, които ме разплакаха. Да, така е, плаках на нея и въпреки, че минаха дни откакто я прочетох още не мога да приема факта, че всичко свърши. Това прави хората с Клеър . Ако книгите и са растения, то те са от онези, които се увиват около сърцето ти като плевели, карайки те да ги обичаш с всяка следващата страница все повече и повече, докато не дойде края, където Клеър решава да ги изтръгне, заедно с него.
Няма смисъл да споменавам, колко много обичам света, който Касандра развива в книгите си. Ловците на сенки с тяхната история, долноземците и техните дарби, ангелите и демоните , всички тези неща са толкова интригуващи, че не знам кой почитател на фантастиката не би харесал творчеството ѝ, да не говорим за начина, по който пише.
В началото когато започнах да чета "Принцеса с часовников механизъм"  имах малък проблем точно с това, с начина и на писане, защото го бях забравила ала след като си го припомних и както се казва "влязох в ритъма на книгата" всичко започна да си върви като по ноти и я приключих  буквално за ден.

Възхищавам се на начина по който Клеър пише. Начина по който е измисля всичко, по който го е описва, всички герои които изгражда, думите които употребява, дори проучванията, които прави, за да помогне на читателя да изгради един по реален и истински свят в главата си, е достоен за уважение. Честно казано бих се изненадала ако книгите ѝ не бяха толкова популярни в света, като се има на предвид какви усилия полага за тях. Е, поне се надявам да се е трудила, защото ако пише подобни неща просто ей, така без усилие, не знам какво ще измисли ако се постарае...

Ако трябва да говорим за героите - не знам какво друго да ви кажа освен, че се привързах към всеки от тях. Теса, Уил, Джем, Шарлот, Хенри, Софи, Сесили, Гидеон, Гейбриъл всички ми причиняват болка изреждайки имената им, защото знам, че никога повече няма ги срещна отново. Ето за това толкова много отлагах прочитането на тази книга, защото знаех, че ще трябва да се разделя с всички тях.

Теса беше един от героите, към които въпреки, че имах противоречиви чувства на моменти, успях да заобичам за тези три книги. Харесвам персонажа ѝ, характера ѝ, чертите ѝ (въпреки, че не обичам високите хора) , способностите ѝ. Успях да се привържа към нея силно и в край на сметка въпреки, онези моменти в които ме дразнеше с мислите и решенията си, не можах да я намразя(а исках, много. Щях по лесно да приема как свърши всичко)

Колкото до Уил и Джем....очите ми започват да смъдят когато си помисля какво се случи между тези двамата. Знаех какво ще стане ала въпреки това моментите, които споделяха заедно караха душата ми да плаче, докато накрая не се предадох и не се разплаках и аз. Връзката между тях беше толкова съкровена, истинска, неописуема и тъжна, че не мога да намеря думи с които да изкажа колко ме заболя когато авторката реши да и сложи край.

Шарлот и Хенри бяха от второстепенните герои, към които Касандра не остана безразлична и успя да ме накара да обикна (мен и още поне милион хора). Изключително се радвах за тях в тази книга, защото тук най-накрая успяха да докажат, че са едни достойни управители на Института и в край на сметка получиха това признание, от което се нуждаеха.

Братята Лайтууд - мили боже защо искате да говоря за тях?
Докато четях трилогията също като при Теса, изпитвах смесени чувства към Гидеон и Гейбриъл ала въпреки това, в тази книга успях да ги обикна. Признавам си, че имаше моменти през които исках да тегля боя на Гейбриъл, заради глупавото му мислене, но за щастие той се осъзна и потегли по правилния път.
Що се отнася до Гидеон...кхм Гидеон е перфектен.

Софи и Сесили бяха от другите второстепенни герои, които пък обикнах още с появата им. Обичам Софи още от момента,в който  зашлеви Гейбриъл. Толкова смела и силна героиня, въпреки белязаното си лице. Лоялна и умна, както и добър човек.Как да не и се възхищаваш?  Радвам се, че в тази книга успя да намери щастието си, защото тя определено го заслужаваше. От друга страна Сесили беше един нов персонаж за мен ала това не ми попречи да я харесам. Забавна, саркастична и способна на озапти Уил , това момиче ме спечели веднага. Да не говорим за това, че въртеше Гейбриъл на малкия си пръст(за което и завиждам нищо, че харесвам другия Лайтууд).

Сега да поговорим  малко за кориците. Тези удивително красиви корици. Не вярвам да има някой сред вас, който да не ги харесва. Толкова детайлни, деликатни и прекрасни, че можеш да ги съзерцаваш цял ден и да не ти омръзне. Адски много ме е яд, че тези прелестни книги не са мои и не мога да ги задържа.(соу ако някой иска да ме зарадва...е знае с какво).
 
Като за край ще кажа, че трилогията "Адски устройства" е едно бижу, до което всеки читател трябва да се докосне поне веднъж в живота си. Изпълнено с още приключения от света на Ловците на сенки, тези книги ще ви изкарат от ежедневието ви и ще ви пренесат през далечната 1880 където ще се смеете и плачете, ще живеете и ще се биете с героите и накрая, стигайки до епилога ще осъзнаете, че не сте готови да пуснете трилогията да отлети.
Ако някога сте се чудили дали да дадете шанс на книгите на Касандра Клеър, то моля ви, спрете да се чудите и просто си ги вземете. Защото Касандра никога не би ви подвела или разочаровала.

"Ave atque vale" 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници: 495           Цена: 16,90 лв.          Издателство: Ибис       Жанр: Фантастика 

https://www.goodreads.com/book/show/18274270http://www.ibis.bg/

четвъртък, 28 април 2016 г.

Чукът на Тор и Изпитанията на Аполон

АЗ СЪМ АДСКИ РАЗВЪЛНУВАНА!


КОРИЦАТА НА ВТОРАТА КНИГА ОТ ТРЕТАТА ПОРЕДИЦА НА РИК РИЪРДЪН Е ОБЯВЕНА!
 (dying)
Първоначално си мислех, че корицата на първата книга е невероятна,но Богове тази..... Може ли да е толкова прекрасна с тези нюанси на зелено,синьо и жълто?Не?! УДИВИТЕЛНА Е!
Тъжната новина е обаче, че книгата ще излезе чак през далечния 4 октомври(при нас може би с около 2 седмици по-късно). Не знам за вас, но аз определено не мога да чакам до тогава и слава на Рик Риърдън, който реши като добър автор да ни издразни,пардон да ни зарадва като ни предостави първа глава от книгата! Хумора на чичо Рик отново се усеща още от заглавието, което този път(според мен) е по креативно, гласящо следното: 

"Could You Please Stop Killing My Goat?"


забавно нали?определено хваща окото
За да видите цялата глава + интервю с Риърдън кликнете тук.

Слава на Локи, че чичо Рик е толкова добър с читателите си!

А сега да преминем към...


 Може ли да съм по-малко развълнувана?Идва май,месеца на изпитванията, а аз се вълнувам от това, че първата книга от най-новата поредица на любимият ми автор ще бъде издадена след броени дни.ПРОСТО НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ! Корицата..просто адски се радвам, че издателство Егмонт ще я оставят в оригинал, защото е наистина страхотна.
Датата на издаване в Америка е 3 май, а при нас ще бъде по книжарниците около 14(или по рано ако имаме късмет).
Предпремиерно, преди няколко дни излязоха два официални трейлъра на книгата, които биха ви накарали да се заинтересувате от нея дори и ако не сте фенове на Риърдън. Можете да ги видите отдолу.


От сега усещам как ще се смея.
Аполон е един от любимите ми гръцки Богове и с радост бих се радвала да проследя как ще му се стъжни живота. Мила съм,да знам.
Но понеже наистина съм мила специално се порових  и открих малък отказ  от книгата, който можете да прочетете тук.


Е, това беше днешната публикация.Да, знам че е доста малка, но обещавам да компенсирам това в следващите няколко дни. Приятно изкарване на ваканцията и Весели празници на всички ви!

Слава на Локи!

понеделник, 18 април 2016 г.

Ангелско нашествие от Сюзън Ий

"Ангелско нашествие" е от онзи тип книги, които те захапват и не те пускат, докато не те оставят без емоции.

"Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра ѝ - 17-годишната Пенрин - е готова на всичко, за да си я върне.
Дори да се съюзи с един от тях.
Рафи е войн, но след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелил битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.
Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял..."

Щом разбрах, че "Ангелско нашествие" ще бъде преведена в България нямах търпение да я прочета. Чувала съм и съм чела доста положителни мнения за книгата, които ми  изградиха едно високо мнение за нея и ме караха да искам да разбера, защо толкова много хора я харесват. Е, разбрах.

Стила на писане на Сюзън Ий се различава много от този, който аз обичам да срещам в книгите. Залагайки повече на описанията, отколкото на диалозите, някой от вас може да сметнат, че заради това книгата се чете супер бавно. Уви, и аз така си мислех,но е точно обратното. Книгата се чете лесно,увлекателно и в един момент просто забравяш да обръщаш внимание дали четеш диалог или не. Това е едно от нещата,които много харесвам в нея. Въпреки по-малкото разговори между героите, всичко продължава да бъде интересно, увличайки читателя да продължава да чете. Повечето глави бяха кратки - около 3-4 страници - което лично на мен ми допадна, защото както знаете, обичам книги в които главите са по-кратки и повече.

Историята беше много интересно замислена и още толкова развиваща се. Нямаше момент, който да успея да предвидя, всичко беше до такава степен добре измислено,че всички алтернативи, които си бях подготвила просто заминаваха в канала. Имаше напрегнати моменти, неочаквани обрати, хумор и любов, макар тя да беше изместена на заден план.

" Повечето коли са без ключове. Дори когато настъпва краят на света и кутия солени бисквити струва повече от мерцедес, хората си прибират ключовете, преди да изоставят колите си. Сигурно е въпрос на навик. "

Що се отнася до героите, в тяхно лице вече имам няколко любими.
Пенрин, нашата главна героиня, е един от силните женски персонажи, за които няма да ми омръзне да чета. Въпреки трудностите, с които се е сблъскала в живота, тя продължава напред, с гордо вдигната глава готова да направи всичко за семейството си. Изключително смела, жертвоготовна и лоялна героиня. Хареса ми как се справяше в ситуациите, които биха докарали и най-хладнокръвния човек до истерия с пресметливост и спокойтсвие. Не се отказваше от това да намери сестра си, въпреки че всички и казваха, че няма смисъл. Освен всички тези неща, Пенрин имаше и чувство за хумор, на което аз силно се радвах, защото няма нищо по добро, от разпадащ се свят и саркастична главна героиня. 



" Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.
Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели. "

Към другия главен герой - Рафи - имах смесени чувства в началото на книгата ала след 50 страница вече бях сигурна, че той е от добрите, въпреки грубото си и надменно държание.  В интерес на истината малко ми напомняше на Уил от "Адски устройства" толкова божествено красив, с чувство за хумор и сини очи, с малката разлика, че  имаше криле. Хареса ми как чрез него авторката ни разкриваше повече за света, йерархията и правилата на ангелите, показвайки ни, че те са нещо повече от завоеватели. Връзката, която постепенно изгради с Пенрин беше много сладка и моментите, в които двамата се заяждаха ме разсмиваха всеки път.

" Четири питиета на екс за краткото време, което ми беше нужно да се взема в ръце и да го открия. Или е разстроен, или иска да се напие след периода си на въздържание. Страхотно. Имам късмет да си сътруднича с ангел алкохолик. "

Що се отнася до останалите герои като Пейдж, майката на Пенрин, Ди и Дум, Ави и Йосия за тях смятам да не казващ нищо, защото според мен не присъстваха достатъчно в книгата, за да си изградя някакво мнение за тях. Въпреки това бих се радвала ако ги срещна в следващите книги от трилогията.

( п.с. само на мен ли Ди и Дум ми напомнят малко на Фред и Джордж Уизли?)

В заключение ще кажа, че "Ангелско нашествие" е от онези книги, които просто те хващат от началото, карат те да се смееш и плачеш с героите, докато на края не стигнеш последната страница и не осъзнаеш, че искаш още. Препоръчвам я на хора, които са изпаднали в reading slump или такива, които искат да се насладят на една наистина невероятна книга.

Огромни благодарности на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!

Още едно прекрасно ревю можете да прочете тук.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници: 360                   Цена:14,90 лв         Издателство: Емас            Жанр: Фантастика

http://www.emasbooks.com/https://www.goodreads.com/book/show/29773048

понеделник, 11 април 2016 г.

Бухтичка от Джули Мърфи

 Уилолдийн е на шестнайсет, дебела, щастлива и луда по певицата Доли Партън още от както се помни, без да и пука какво мислят другите за нея. Приела е как изглежда. Ала едно лято променя всичко, защото тогава Уил разбира, че Бо - атлетичния ѝ колега от "Харпи", по който е хлътнала -  я харесва.Което не е добре. Разяждана от съмнения Уил не знае какво да прави, а Елън - най-добрата ѝ приятелка от детинство - постепенно започва да се отдръпва от нея, сякаш не иска повече да са приятелки. На всичкото отгоре,скоро започва конкурса са красота "Мис синя лупина", който тя ненавижда,защото всяка година превзема живота на майка ѝ и съответно -  нейния. Вбесена от неувереността си, тя предприема дръзкото и необмислено решение тази година да се включи в конкурса като не подозира, че чрез постъпката си ще вдъхнови други хора да последват примера ѝ. А дали това е добре и дали ще промени нещо? Ще успее ли Уил да докаже, на себе си и другите, че не е нужно да си като всички останали, за да постигнеш нещо? Всичко зависи от нея - и от това, как ще постъпи.

Още когато попаднах на анотацията на книгата в Goodreads исках да я прочета, защото усещах, че ще ми допадне. Не се подведох. "Бухтичка" се оказа една прекрасна и забавна книга, която въпреки сладката си корица, засяга много сериозни теми и дава на човек поводи за размисъл. Винаги съм обичала този тип книги, които едновременно в себе си съдържат забавни, но и тъжни неща, каращи читателя в един момент да се усмихва глуповато, а в следващия да  плаче.

Джули Мърфи пише леко, приятно и увлекателно, и докато се усетите вече сте преполовили книгата. Главите са кратки, не повече от 4-5 страници, което според мен е плюс, защото аз съм от читателите, които предпочитат кратките пред дългите глави пълни с описания.Действието се развива плавно, може би на моменти става доста бързо, но в никакъв случай не е бавно. Оценявам това, че авторката се е постарала да не го влачи, защото, признавам си очаквах точно това. Уви, добре че грешах.

Историята беше нещо, което исках да видя как ще се развие, защото тя е от онези, които въпреки че не  представляват нещо ново  и края им има два варианта, предоставя на читателя възможността да изпита набор от различни емоции. Харесва ми факта, че авторката засяга важни теми като  самоувереността, дискриминация на различните, приятелството, порастването, несигурността у хората. Все сериозни и наболели теми. Това е доста смело, защото независимо колко бързо се развива обществото винаги ще има хора като Патрик Томас, които няма да престанат да обижда и дискриминират различните, и точно книги като тази са пример, че независимо какви недостатъци имаш,не трябва да забравяш, че нищо не ти пречи да се държиш и да правиш нещата, които и другите правят. Никой не е перфектен и чрез героите си Мърфи показва, как понякога ти е нужен само един лек тласък , за да промениш мисленето си и да предприемеш нещо, което до сега ти се е струвало невъзможно или непосилно. Нещо смело. Обичам да чета за подобни неща, защото докато гледам как героите постепенно израстват и преодоляват това от което се срамуват, приемайки себе си, се вдъхновявам от тях и си ги припомням когато аз сама изпадна в депресия от  рода на не-харесвам-себе-си-заради-проклетото-си-тяло.

 "Съвършенството е просто някаква неуловима сянка, която преследваме."

Уилолдийн, това момиче със странно, но същевременно толкова интересно име успя да ме спечели. Забавна, саркастична и много истинска, Уил може би е един от най-реалистичните героини, които съм срещала. Решенията, които вземаше, начина ѝ на държание, притесненията които изпитваше, всичко това ми беше до болка познато и поздравявам авторката за това, че е успяла да опише и предаде всички емоции които Уил изпитваше. Моментите, в които беше пример за същинския непукизъм и в следващия, пълната му противоположност са ми толкова познати, че на моменти докато четях имах чувството, че гледам себе си. Хареса ми как чрез развитието на Уилолдийн, Джули Мърфи успява да вдъхне едно такова чувство на смелост в читателя, сякаш щом Уил и може, всеки друг също може. Това е невероятно, защото хората се нуждаят от напомняне, че видът не е всичко и че някои гледат отвъд него.

 "Понякога, за да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз  съм бухтичка. И Уил, и Уилолдийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела. "

Към приятелят на Уил - Бо - имах някакво лошо предчувствие в началото. Очаквах, че той ще се шегува относно чувствата си и че скоро ще последва някой номер, но *за щастие* нямаше такова нещо. Постепенно образа му ми стана приятен и се радвах всеки път, когато за него се разкриваше малко повече информация. Той и Уилолдийн ми харесваха като двойка и изключително се ядосвах на моментите, когато тя се отдръпваше от него, заради притесненията си относно това какво ще кажат другите..Ядосвах  ѝ се, но и напълно я разбирах. Нещото обаче, което най-много харесах в Бо*освен странното му име* беше това, че на него не му пукаше дали другите ще шушукат зад гърба им или не, а това какво изпитва към Уил.

"First kiss.It's the fastest thing that lasts forever" 

Елън най-добрата приятелка на главната героиня, от друга страна през повечето време ми беше антипатична. Да, разбирам, че при всеки идва един момент в който си казва, че трябва да порасне и че трябва да промени нещо в живота си, но начина по който постъпи с Уил и думите, които ѝ каза..определено не ми харесаха. Ала въпреки това се възхищавам на Уилолдийн, че не се отказа от нея и въпреки големия интервал от време, през който не си говореха, в край на сметка се събраха, и отново станаха две откачени приятелки, влюбени в музика на Доли Партън.

" - Лоялността..[..] е  да подкрепяш някого. Тя е безкористна. Тя е да си до някого, дори когато не искаш - Елън. Виждам единствено Елън. - Защото го обичаш." [..]
- Лоялността не е сляпа.[..] - Лоялността е да кажеш на някого, че греши,когато никой друг не би го направил."

Има още герои, за които бих искала да спомена нещо, но ако го направя има риск да преразкажа цялата книга, което няма да е хубаво, така че оставям на вас да ги срещнете.

Преди края на това ревю бих искала да спомена колко ми е сладка корицата. Звездите, тялото, короната - всичко е много добре измислено и направено*да не говорим колко е приятно на пипане*. Поздравявам художника на корицата - Радослав Донев.

Като за край ще кажа, че "Бухтичка"е  една забавна и лека книга, поръсена с шипка реалност, която ще ви разсмее и разплаче, но в край на сметка ще ви остави щастливи и удовлетворени накрая. Препоръчвам я на хора, които искат да се разтоварят след тежък работен ден или на такива, които искат да си починат от научните фантастики и антиутопии*като мен*.

Благодаря на издателство Софтпрес за предоставената възможност да прочета книгата.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Страници: 320               Цена: 15,99 лв.           Издателство:Софтпрес         Жанр:Тийн Роман
https://www.goodreads.com/book/show/29482422http://www.soft-press.com/

сряда, 6 април 2016 г.

Burn,Rewrite or Reread Book Tag

Здравейте хора! Как сте днес? Аз съм супер щастлива :33
Днес се чудих какво ново да пусна в блога, защото в следващите дни се очертава яко учене и четене, и нямам идея дали ще ми остане време да напиша някой друг пост. Така че се разрових малко, насам-натам и попаднах на този таг, в канала на любимия booktuber - Джеси! Правилата са прости: избирате си книги, няма значение дали са ви любими или не *за по-голямо изтезание се препоръчва да са любими*. Пишете заглавията им на листчета , които сгъвате и разбърквате в купа/чаша/кофа каквото намерите. След това вадите три от тях и от посечените книги изберете, една  която ще изгорите, пренапишете или препрочетете. Забавно нали? Няма ограничения колко книги можете да включите, аз написах 15 и се получиха 5 ",рунда", но вие можете да използвате повече. Примерно 21 или 25, както решите.
Преди да започна тага ще тагна малко хора, защото ми е интересно какви избори биха направили другите книжни блогъри ,така че тагвам Теди,Ади, Габи,Кая  и Юли.
Приятно четене :))

I рунд
Паднаха ми се:
"Знакът на Атина" от Рик Риърдън 
"ПолуЛош" от Сали Грийн
"Революция" от Дженифър Донъли

Почваме страхотно. Вече ми се реве.
Имам и трите книги във вкъщи и ми е гузно, че трябва да изгоря една от тях (макар и не наистина). Колкото и да ме боли, колкото и да ми се къса сърцето...ще изгоря "ПолуЛош" *сълзи се леят от очите ми*. Обичам Натан, но..просто не мога да изгоря шедьовър като "Революция" или "Знакът на Атина". Съжалявам ....*плаче в ъгъла*
Така, относно това коя книга бих пренаписала....хммм....може би "Знакът на Атина". Не знам защо. Просто края не ми хареса. Да, знам че ако книгата не свършва така, няма да последва четвърта, но да си го признаем, края беше кофти. Ама много. И остава да препрочета "Революция". Съжалявам адски много, че не успях да напиша ревю на книгата когато я прочетох, но обещавам, че при препрочитането ѝ вече ще ви говоря повече за нея.


II рунд
Е между:
"Уил Грейсън,Уил Грейсън" от Джон Грийн и Дейвид Левиатан
"Освен този живот" от Патрик Нес
"Принц с часовников механизъм" от Касандра Клеър

Този рунд е сравнително лесен. Ще изгоря първата книга (не наистина, повтарям!), не защото не ми харесва, просто в сравнение с другите нямам избор. Съжалявам.
Определено бих пренаписала 'Принц с часовников механизъм" или по скоро бих я върнала на Касандра с молбата на я пренапише, като този път включи повече неща за Уил. Сега хората, които следят блога ми се питат"Ама ти нали харесваше Джем??". Така е...но нищо не ми пречи да искам да знам повече  Уил, нали? Някак си докато четях книгата не ми хареса това, че авторката го държеше толкова настрана докато развиваше образа на Джем. Мисля си, че ако беше включила една идейка повече неща за Уил сега вече наистина щях да се разкъсвам бясно между двамата.
И остана "Освен този живот". Какво да кажа - обожавам тази книга. Ревюто ми за нея можете да видите тук.  


В III рунд
 се изправят,
лице в лице:
"Фенка" от Рейнбоу Роеъл
"Ние,лъжците" от Е.Локхарт
"Червен изгрев" от Пиърс Браун

Отново знам, коя книга ще лети към камината - "Ние,лъжците". Харесвам книгата ала не може да сравнява с другите две. От скалата от 1 до 10 "Ние,лъжците" е 4,другите две - 11.
Тук идва трудната част - коя  бих пренаписала.....
Не искам да пипам нито една,защото обожавам всичко във "Фенка", но пък същото се отнася и за "Червен изгрев". Ако ги сравняваме двете книги са пълни противоположности. В едната всичко сладко, плавно и лесно, в другата всичко е кърваво, опасно и тежко. Ала ги обожавам и двете :333 Но съм склонна да върна книгата на Браун с молбата и той като Клеър да я пренапише и да добави малко повечеинформация за героите като Касий или Севро. Би било страхотно. Както се вижда с "Фенка" ще се препрочитаме :3 




 IV рунд
В който Елена е изтеглила:
"В обгорените земи" от Джеймс Дашнър
"Мечът на лятото" от Рик Риърдън
"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

Полито
Да знам, ч е знаете коя книга ще препрочета. Браво на вас много добре ме познавате.
(за тези които мигат от недоумение: "Мечът на лятото")
Обожавам "В обгорените земи" и смятам, че това е най-добрата книга от трилогията на Дашнър, чийто филм независимо дали е с Дилън О'Браян просто....ми боза е хора. Няма почти нищо общо с книгата. Всички напрегнати и интересни моменти, които биха изглеждали по невероятен начин на големия екран бяха просто заменени от скучни и неоригинални измишльотини на продуцента/режисьора/целия екип. Съжалявам ако има хора, които харесват филма, но просто тук книгата обира точките.
Отплеснах се,та коя книга бих изгорила. Въпреки че обожавам гореспомената книга, ще дам шанс на новоизгряващата Айвярд и ще пожертвам "В обгорените земи".
(ако беше наистина, сори ама "Стъкленият меч" щеше да е за подпалки #sorrynotsorry)


V рунд
Където Елена обмисля самоубийство:
"Гневът и зората" от Рене Ахдие
"Последният Олимпиец" от Рик Риърдън
"Връзка" от Рейнбоу Роеъл

И аз
Не честно, просто ще бъда като Джеси и ще се самоубия, вместо да унищожа някоя от тези книги. Защо, свят, защо?! Не мога избера. Никога не бих унищожила книгите на тези автори. Джъст нимоа бе. Но ще го направя. Ще го направя, за да зарадвам дявола който в момента се смее на вътрешното ми гърчене.
*реве ми се*
нека запазим минутка мълчание.
***
Бих пренаписала "Последният олимпиец", защото СПОЛЕЙР Люк не трябваше да умира! Рик човек, защо, защо, защо?? В едно дърво да го беше превърнал, кактвото беше Талия или чихуахуа, или риба! Не трябваше да го убиваш. КРАЙ НА СПОЙЛЕРА. Та заради това искам да я пренапиша.
И да, с Шахризад и Халид ще се срещнем отново.



Е, това беше моето мъчение,пардон таг. Надявам се да ви е харесал и да не сте ме намразили *аз  се мразя достатъчно* Сега ви оставям и ви пожелавам приятен ден/нощ/каквото е при вас.

петък, 1 април 2016 г.

March Wrap-up and April TBR


Хей,хора как сте? Аз се чувствам страхотно.
Този месец беше един от най-разнообразните и интересните които съм имала,през който освен че прочетох доста книги(повечето от които малки,но..) започнах  да ходя на танци,което за мен е нещо голямо,защото аз не съм от хората които свободно ходят по такива неща.Както и да е,важното е че не се отказах,а продължих и в край на сметка след 8 посещения знам цели 9 български хора!(по ирония на съдбата обожавам Елениното хд).

Е,стига съм говорила ненужни неща,нека ви покажа какво прочетох през март. 

И така,започнах месеца с "Nimona" от Noelle Stevenson - един страхотен комикс,който ако не сте прочели,ви го препоръчвам.Нимона е една изключително забавна и badass героиня и не вярвам, да не се влюбите в нея.Оценка в Goodreads - 5/5

След това продължих с втората книга от "Алена кралица" -  "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд,с която имах известни проблеми,но в край на сметка я завърших и останах удовлетворена (Кой е велик?Оооо,Мейвън е велик.) Оценка -  4/5. Ревю - тук.

Третата прочетена книга за месеца беше  "#Сподели" от Емил Конрад,която ми хареса.Обичам да гледам клиповете на Емо,защото те са от малкото които ме разсмиват и същевременно ме карат да се замисля за някои неща*било то простотии или не*. Същото е с книгите му.Да,той не е писател,но пък нищо не му пречи да издава книги. Не смятам,че  "#Сподели" беше по-добра от "Нещата,които не ни учат в училище",но беше разтоварваща(или в моя случай убиване на времето). Оценка - 3/5



Четвъртата,книга която прочетох може би беше най-добрата за март.
"Гневът и зората" от Рене Ахдие беше просто ... невероятна книга,която все още не мога да си избия от главата.Героите,историята,стила - всичко беше ПЕРФЕКТНО! Оценка - 5/5 ,а ревюто ми за нея можете да видите тук.

През март имах в моменти,в които адски много ми се четяха комикси*винете Стивънсън* , следователно след "Nimona" реших да прочета другите комикси от авторката. "Lumberjanes" беше един странен и забавен комикс,разказващ за приключенията на 5 приятелки в момически летен лагер. Адски ме е яд,че не успях да завърша първия vol , но просто никъде не можах да открия последните три глави.Въпреки това, давам на комикса оценка 4/5 не защото не можах да го завърша,а защото имаше глави,които не бяха илюстрирани от Noelle Stevenson,което на мен *лично* не ми хареса.

Следващото нещо,което прочетох беше "The Crown and the Arrow" от Рене Ахдие ,което представлява мини история разказваща първата среща на главните герои от гледна точка на Халид. Книжката е само от 9 страници,но пък е толкова приятна за четене... и със сигурност по интересна от часа ми по психология. Оценка в Goodreads - 4/5.




Веднага след като прочетох историйката реших да се захвана с нещо друго,за да разсея мозъка си от всичко свързано с Рене Ахдие и успях с "Връзка" от Рейнбоу Роуъл. Тази.Книга.Беше.Страхотна.Не,наистина,много ми хареса. Няма да говоря за нея,защото искам да споделя мнението си в ревю,така че очаквайте го скоро.Оценка 5/5.
п.с. нийл.нийл.нийл.може ли един нийл и в моя живот?

След "Връзка" нямах време да чета.Ще питате защо,как?Ами,Радостина*една приятелка* имаше рожден ден и последната седмица трябваше да се занимавам с подаръци,опаковане,поръчки + училище,домашни,танци иии всичко ми дойде в повече.В край на сметка книгите останаха на заден план.Не исках тотално да спра да чета,защото 100% после щях да изпадна в reading slump  и да мразя всичко,що хвана за това,през редките спокойни междучасия започнах "The Moth and the Flame" от Рене Ахдие.Тази мини книжка ми е една от любимите. Обожавам Джелал и Деспина и тяхната неразкрита афера и адски много се радвам,че авторката се смили над мен и написа тази история от 200 страници, разказваща за отношенията на тези двамата. Оценка 5/5.

И като за край на месеца,реших да отпразнувам излизането на "ПолуИзгубен" като прочета "HalfTruths"от Сали Грийн,която разказва историята на Гейбриъл преди да срещне Натан. Честно казано очаквах повече от книгата,но пък не очаквах,това което се случи.Въпреки това обаче успях да си припомня неща,които бях забравила от книгите и сега единственото нещо което ми остава, е да очаквам последната част от трилогията.Дано издателство Colibri да я преведат по скоро.Оценка 3/5.




(между книгите прочетох и още един комикс "Hawkeye vs. Deadpool",благодарение на Полито,която беше така добра  да ми го даде)


А сега,нека ви споделя какво мисля да прочета през април.

Нямам идея какво да прочета през април.
Не всъщност имам,но има толкова много книги,които искам да прочета,че не знам коя по напред.
Като за начало искам дочета "The Raven Boys" , защото тази книга е много интересна*да не говорим колко красива* и ме е яд,че чета около 50 страници за ден и после я оставям.Така че,се надявам този месец да я прочета.

После или може би паралелно с гореспоменатата книга мисля да чета "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас,защото и без това съм я маркирала като Currently Reading , без де факто да съм я отваряла.Знам, лош човек съм.

С голямата истерия по "Лейди Полунощ" се реших да завършва двете поредици на Касандра Клеър ,които съм започнала като най-накрая прочета "Принцеса с часовников механизъм" и след нея "Град от небесен огън" *в този ред, защото до колкото разбрах 6 книга от "Реликвите на смъртните" съдържа много препратки към "Адски устройства" и въпреки че знам как ще свърши всичко,НЕ искам да се спойлвам*.

Ако случайно плановете ми се объркат*вероятно* планирам  да прочета "Златният син" от Пиърс Браун,която стои и ме гледа виновна от шкафа...

Е,това са книгите които имам намерение да прочета през април.Със сигурност в следващия такъв пост ще има други заглавия,защото ми преведоха стипендията,което означава че ще се купуват книги...Въпроса е че не знам кои,но имам намерение да се сдобия с трилогията "Живият хаос"от Патрик Нес ако открия книгите,защото за мое съжаление ги няма никъде в наличност..
Ако не успея да ги намеря,тогава ще се насоча към "Проклятието на тигъра"от Колийн Хоук,за която съм чела доста добри ревюта и мисля че ще ми допадне.

Това беше от мен за днес.Пожелавам на всички ви един топъл и пролетен април,изпълнен с много емоции и книги!