неделя, 13 март 2016 г.

Стъкленият меч от Виктория Айвярд

Чувствата ми относно тази книга са прекалено объркани, смесени и противоположни.

“Кръвта на Мер Бароу е червена - червена като простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърно-кръвният елит иска да впрегне в своите цели.
 Кралската фамилия я обвинява за изменница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина -  тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка армия от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.
 Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава - ала положението ѝ става все по - нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта,ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?„


"Стъкленият меч" беше едно интересно продължение на "Алена кралица", с интригуващо развитие на събитията, показващо ни повече неща за всеки един герой  и определена не смятам, че си загубих времето докато я четях.

Въпреки това обаче първите няколко стотина страници не ми допаднаха особено. Началото ми беше леко объркващо, защото продължаваше действието от края на първата книга и за хората*като мен* които са прочели "Алена кралица" преди време, сигурно е било странно докато с мъка са си припомняли всички наименования на градове, хора и т.н. Като изключим това, всичко беше добре. Книгата вървеше плавно, отново ми припомняше света на Мер, самата Мер, нейните приятели, врагове.. И в един момент БУМ една глава, втора глава, трета глава и действието ми стана твърде бавно. Смятам че проблема може би е в мен, защото ако го погледнеш от друга гледна точка всички тези описания и разсъждения на Мер би трябвало да присъстват в книгата, за да може читателя по добре да опознае чувствата и намеренията ѝ , но мен лично ме дразнеха, защото аз не обичам толкова големи описания (разсъждения на Мер в нашия случай). Имаше влачене на действието *на моменти*, прекалено разстояние между  репликите на героите,които в комбинация с бавното действие не ми допаднаха особено.
Но "Стъкленият меч" имаше и положителни страни. В тази книга авторката се беше постарала да наблегне повече на героите, като  Фарли, Килорн  и Шейд показвайки ни техните чувства, минало и тайни. Тук също срещаме и Кал, който колкото и да не харесвам *и продължавам*  му съчувствах в началото на книгата. Там той преминава през труден период, съкрушен от делата които е извършил, но постепенно с развитието на историята се съвзема, възвръща предишната си сила, не позволявайки тъгата да вземе връх и  се подготвя за отмъщение.Това негова качество му го признавам. Не се предава, независимо от всичко. Хареса ми и това как се застъпваше за Мер, как тичаше при нея когато тя има нужда от него и като цяло тяхната "връзка". Бяха ми много сладки и силно се надявах да има и някоя друга любовна сцена, но уви. Бяхме ограничени до две целувки.
Що се отнася до Мер. Харесвам силни героини и определено бих определила Мер като такава, но за разлика от първата книга, тук Мер е и по-самоуверена, по-настоятелна и по-егоистична. Вредите, които престоя в двореца е нанесъл на психиката ѝ, си казва думата и през повечето време вместо Мер Бароу ние виждаме Марийна Титанос - уверена принцеса, готова на всичко, за да погуби краля. Изгубила представа на кого да вярва , в първите няколко глави ние наблюдаваме неуверената Мер, изплашеното момиче от Подпорите което подозира и се страхува от всички. Но само ние го виждаме.За другите Мер е с маска, маска от лъжи и фалшива самоувереност, с която тя контролира и манипулира останалите. "С каквито се събираш, такъв ставаш". Мисля че точно този израз е подходящ в случая.Държейки се отдалечено, даже егоистично на моменти , Мер си навличаше неодобрително отношение на другите *включително и моето* - но въпреки това не отстъпваше. Държейки на своето тя беше готова да направи всичко за да постигне целите си. Не ми хареса особено този нейн образ, смятам че на моменти не разсъждаваше рационално, зачиташе само нейните цели, нейните желания което допълнително и отне точки. Хубавото обаче че накрая започна да осъзнава грешките си и нямам търпение да разбера как ще бъде представен образа ѝ в следващата книга.

Мейвън. Ах, моя любим злодей Мейвън.
В тази книга той не играеше главна рола и за съжаление негово присъствие беше ограничено. Но няма как да забравите за образа му. През цялата книга ставаше на въпрос колко зъл и какво чудовище е Мейвън. Мен. Това. Ме. Дразнеше. МНОГО. И него казвам защото го харесвам, а защото е вярно. Чела съм къде къде за по зли, подмолни, надменни герои и просто Мейвън бледнее в сравнение с тях. Йорг от "Разделената империя" си е достоен за титлата чудовище, но Мейвън не е. Смятам че тук авторката не е употребила правилната дума. Използвач, отрепка, нескопосник, предател, изменник, гадина да, но чудовище - не. Въпреки това обаче се радвах на присъствието му и "подскачах" от радост всеки път когато предусещах, че се ще появи.
Други двама любими мои герои бяха Килорн и Шейд. За краткото време през което имах възможност да ги опозная, разбрах че ще ми станат близки до сърцето.
Килорн беше приятелят, който Мер не заслужаваше *мое мнение*. Добър, досаден на моменти, лоялен, смел и определено умен, смятам че той олицетворяваше онези приятели, които въпреки всичко не бива да губиш. Когато се появи в началото на книгата го подозирах заедно с Мер и за един кратък момент бях на косъм да повярвам, че е от лошите, но той успя да ме заблуди както заблуди и Мер. Радвах се че присъстваше повече в тази книга, защото в първата колкото и да ми се искаше да го опозная повече не можех.
В Шейд от друга страна не се съмнявах изобщо. Ако трябва да подреждам любимите си герои той определено ще е заеме второто място*след Мейвън*. Той беше добрия брат, готов на всичко да защити сестра си, да и помогне когато има нужда. Точно заради това в момента сърцето ми е разбито.
Фарли беше героинята на която се радвах, че присъства. Още в "Алена кралица" исках да разбера нещо повече за капитана на Алената гвардия и се радвам че тук намерих отговорите на въпросите,които търсех. За разлика от първата книга където Фарли е представена като непоклатим капитан, тук тя беше показано по уязвима, по- ранима, но все така непреклонна и силна. Обичам герои като нея, цяло олицетворение на силния дух. *СПОЙЛЕР* Да не говорим колко много се радвах щом разбрах че тя и Шейд са гаджета.*КРАЙ НА СПОЙЛЕРА*

 Ако ме попитате дали история е предвидима ще ви отговоря с не. Като изключим няколко неща, тя беше интересна и определено не беше предвидима *поне за мен*. Признавам си след края на "Алена кралица" си представях какви  ли не продължения, но в край на сметка нито едно не беше вярно. Естествено имаше неща, които очаквах, но други и дойдоха като гръм от ясно небе. Особено развоя на нещата на 505-506 страница. Сърцето ми се къса.

Преди края на това ревю трябва да кажа нещо за тази невероятно корица. Не знам от къде му идват такива оригинални идеи на дизайнера - Стоян Атанасов - но нямам думи. Наистина още щом обявиха българската корица си личеше, че е по добра от оригиналната.Тази рушаща се стъклена корона, това черно, съчетани с релефа - всичко е перфектно.

В заключение ще кажа, че "Стъкленият меч" беше книга с която имах известни трудности в началото, но след средата я поглъщах като топъл хляб. Едно интересно продължение на една невероятна и обещаваща  поредица, способна да заинтригува читателя и да го накара да забрави за един момент живота си и да се потопи в света управляван от Червени и Сребърни.


"Ако съм меч, то аз съм меч,направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."
  

Още прекрасни ревюта можете да прочетете тук,тук,тук,тук и тук.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Страници:570              Цена: 14,90 лв.            Издателство: Ciela              Жанр: Антиутопия

https://www.goodreads.com/book/show/28955675?from_search=true&search_version=service

2 коментара:

  1. Напълно разбирам всииичко, което си споменала в ревюто. :D Много се надявам в третата книга Мер да не е чак толкова досадна, а и самото действие да се развива маалко по-бързо в началото. Много ми хареса ревюто ти, браво! :3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се,че ти е харесало и благодаря :3

      Изтриване