понеделник, 28 март 2016 г.

I Love Spring Book Tag


Хей,хора как сте днес?
Аз се чувствам страхотно* защото днес научих Еленино хоро хд*.
Благодаря на Кая и Ади  за този таг!
 Аз от своя страна тагвам всеки,която не е правил тага,но има желание.

1. Каква е пролетта,там където живееш?
Обичайна,ту е топло и слънчево,ту е студено и вали.Пролетта не ми е от любимите сезони,защото мразя когато времето не може да определи какво иска да е . Или е топло,или е студено.Това междинно състояние не ми харесва. Въпреки това обаче обичам да виждам как дръвчетата започват да разцъфват  и отново всичко започва да става зелено.

2.Най-очакваното излизане на книга,тази пролет.
"Полуизгубен" от Сали Грийн и може би 
"Illuminae" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Всички книги от тази поредица ми напомнят за пролетта с тези невероятни корици.




4. Къде ще четеш тази пролет?
През повечето време във вкъщи.
Но в училище и в автобуса също са варианти.

5.Намерете корица със слънцето на нея.



6. Кои са любимите ти пролетни четива?
Нямам такива.
Не ми е трябва да е определен сезон,за да прочета някоя книга.

7. Намерете книга с много цветове по нея.

събота, 26 март 2016 г.

Гневът и зората от Рене Ахдие

"Гневът и зората" беше една невероятна книга с вълшебна история която въпреки че не завърши трагично ми разби сърцето.

"Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид- младият халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла."

Не знам как да започна да говоря за тази книга. Рядко се случва да мисля адекватно след като приключа някоя, която наистина ми е била интересна. Обикновено изключвам, стоя прегърнала книга и си мисля защо и как е свършила. Искам да започна да чета нещо веднага, за да може да мисля за всичко друго, но е и за книгата. Но не ми се получава особено.

"Гневът и зората" беше нещо което не очаквах, че ще ми допадне толкова. Да, знаех че ще ми хареса, но не чак толкова. Героите, историята, начина на писане, описанията, диалози, думите всичко беше направено по толкова вълшебен и увлекателен начин, че в един момент като започнеш да четеш не разбираш какво става около теб, защото си погълнат изцяло от книгата.

Рене Ахдие има един невероятен начин на писане. И на български или на английски той се усеща. Нещото което ми направи впечатление е баланса който е постигнала между диалозите и описанията - и двете са разпределени в еднакви количества, задоволяващ вкусовете на различните читатели. Обичам книги, в които този баланс успее да се задържи до края, защото така неусетно читателя забравя какво чете, било то някое дълго описание или някой хаплив разговор, просто се унася и сякаш гледа филм, който само той може да вижда. Кратките глави допълнително улесняваха четенето и не натоварваха читателя.

 Към историята от друга страна имах едно леко притеснение, че ще се окаже прекалено подобна на "Хиляда и една нощ", но уви притесненията ми се оказаха неверни. Невероятна, интересна и изключително вълшебна. Не бих я нарекла оригинална, защото  е от онези, които използват в повечето филми, но самия начин по който авторката я предава е оригинален. Определено ако се направи филмова адаптация на книгата ще се получи нещо невероятно.

Героите са ми любима тема. В тази книга има толкова интересни и различни персонажи, позволяващи на читателя да опознае характерите на всеки един независимо от това дали е главен или второстепенен. Нещо, което в повечето книги липсва.

Шахризад като една от главните герои ми стана любимка още от първите няколко страници. Едно момиче доказващо че не е нужно да имаш специални сили, за да си със силен дух и характер. Обожавам начина по който общуваше с хората, хапливите разговори които водеше и начина и на мислене, докато разсъждаваше какво е редно да направи и какво не. Хареса ми това че авторката поставяше решения ѝ под въпрос, как представяше положителните и отрицателните последици от тях, как я караше да изглежда раздвоена преди да предприеме нещо. Това е нещо което аз силно ценя в книгите, защото това показва, че героите са разсъдливи и първо поставят разума пред сърцето.Макар че тук отново сърцето се оказа право но какво да се прави. Романи. Бих описала Шахризад с три думи -  умна, красива и опасна. Една героиня, за която нямам търпение да разбера какво ще направи в следващите книги.
Халид или още халифа на Хорасан беше един мистериозен, студен и надменен камък. В началото. В последствие тази мистериозност, която още анотацията поражда у читателя се разплита, разбира се защо му се налага да се държи толкова студено дори с роднините си и каква е тайната, скрита на дълбоко, караща го всяка зора да убива по едно момиче. Интересен персонаж за изучаване. Независимо от това, че книгата е през  повечето време от гледна точка на Шахризад, се разбираше как Халид водеше вътрешна битка със себе си - раздвоен между правилното и това което желае. Харесаха ми моментите които той е Шахризад споделяха - от разговорите до страстните целувки. За тези 416 страници те успяха да изградят една връзка, толкова интимна и съкровена, че накрая на книгата ми се прииска  да заплача. 
Деспина от друга страна, тази гъркиня с руси коси и сини очи, беше първата прислужница, за която се радвам, че имах възможността да чета. Нахална, смела и нахакана тя беше една от второстепенните герои, на които се радвах,че присъстват в книгата. Хареса ми как разговорите между не я и Шахризад преминаваха по такъв неофициален и забавен начин, сякаш бяха дългогодишни приятелки и как в последствие успяха да станат истински такива и да се грижат една за друга.Фън Факт: баба ми се казва Деспина и бях в шок когато разбрах,че името ѝ присъства в книгата. 
 Джалал. Ах, този Джалал. Той ми стана един от първите любимци, още когато се появи за първи път. Красив, арогантен, ухилен винаги до уши, но същевременно лоялен, грижовен и мил, той стана един от персонажите, за които исках да разбера повече. Уви, за съжаление не успях да задоволя "глада" си, защото тук той не е главен персонаж, но пък Ахдие успя да ме изненада като преди няколко дни издаде "The Moth and the Flame"- която е история разказваща за отношенията между Джелал и Деспина. Този романс, който само се загатва в "Гневът и зората" е убийствен, защото те са невероятно сладка двойка и това, че не се разглеждат по подробно в книгата  е ужасно за читателя.
Тарик и Рахим бяха другите двама второстепенни герои, които ми допаднаха въпреки малкото си присъствие в книгата. Надявам се в следващата  да успея да разбера по нещо повече за тях, защото определено има въпроси на които трябва да отговарят.

Този път освен, че искам да благодаря на издателство Сиела за (отново) невероятната корица, която според мен е по добра и от оригиналната, бих искала да им благодаря и за това,че са запазили някои от арабските думи, които са използвани в книгата. В началото е малко досадно, защото са всяка нова дума се налага да обръщаш книгата на последната страница и да провериш какво означава, но в последствие думите се запомнят и не ти се налага да разгръщаш наново.

 Като за край на това ревю ще кажа,че "Гневът и зората" е една книга, която е способна да ви потопи изцяло в един нов и интересен свят, с лек примес на вълшебства, с интересни герои, невъзможна любов и всичко това - разказано като в приказка. Ако се колебаете дали да я прочетете или не - не му мислете. Забравете всичко друго, вземете си топъл шоколад, свийте се на топло и се потопете в света на една добра книга.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 416                Цена: 13,90лв.          Издателство: Сиела           Жанр: Фантастика

http://ciela.bg/books/book/gnevt-i-zorata/2352                   https://www.goodreads.com/book/show/28944876?from_search=true&search_version=service

 п.с. ако някой иска да прочете мини историите към книгите: "The Crown and the Arrow" и 
"The Moth and the Flame" можете да си ги свалите от тук и тук в epub формат.

петък, 25 март 2016 г.

The Deserted Island Book Tag

Много благодаря на Теди за това,че ме е тагнала в този таг!
Аз от своя страна тагвам Ана и Габи
 Е,да започваме :))

Вода - Книга,без която  не можеш да живееш.
Не мисля че има книга без която не мога да живея ,но определено за нищо на света не бих се разделила с "Освен този живот" - Патрик Нес.

Храна - Книга,която е на второ място в списъка ти от любими книги.
"Фенка" - Рейнбоу Роуеъл. Обичам я до мозъка на костите си и не вярвам скоро време да намеря книга,която да я измести от второто място.

Убежище - Книга,която ви кара да се чувствате в безопасност,у дома.
"Проклятието на титана" - Рик Риърдън. Няма да обяснявам,защо посочвам тази книга,надявам се да е ясно.

Сигнален пистолет - Книга,която би предложил на човек,който не чете.
"Мечът на лятото" -  Рик Риърдън. Ще я споменавам винаги,защото това беше първата книга,чиято първа глава един мой съученик*който по принцип избягва да чете* успя да прочете без да се занимава с други неща.Което за мен е доказателство,че тази книга е за всеки.

Кибритени клечки - Книга,която стопля сърцето ти.
"Връзка" - Рейнбоу Роуеъл. Прочетох "Връзка" една преди няколко часа,но още не мога да спра да си мисля колко много ми хареса. Разговорите на  Джорджи и Нийл ми бяха толкова приятни,че на доста пъти спирах да чета и си мислех колко сладка двойка са.

Компас - Книга,която те насочва към любовта ти към четенето.
"В обгорените земи" - Джеймс Дашнър. Това беше *ако не ме лъже паметта* втората антиутопия,която имах възможност да прочета и която официално ме запали по този тип книги.

четвъртък, 24 март 2016 г.

Книжни новини (отново)

Здравейте хора!Как  я карате напоследък с това непостоянно време?Аз не мога да го понасям.
В последно време не съм много активна,защото покрай училището,домашните и подготовката на подаръци за бъдещите пенсионери,пардон рожденици, не е малка нито пък лека.Както и да е,днес съм в добро настроение,защото 1) не ме изпитаха по география,2) взех една част подаръците на Радостина,на които се хиля като идиот и 3) издателство Артлайн ме изненадаха с нещо невероятно,от което се роди този пост.  +  че намерих "The Moth and the Flame" ,което е кратка история,разказваща за отношенията на Джалал и Деспина *от "Гневът и зората"*,които аз обожавам и да шипвам много яко. Така че,днес  май е щастливия ми ден.Е,стига съм бъбрила за себе си,нека да преминем към важната част.




Вече сме март и може би най-обсъжданото нещо след времето е "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър,която излиза на 29 март.Наистина,докато разглеждах какво ново е ставало в блоговете,които следя във всеки втори имаше по нещо за тази книга.Сега сигурно ще си спечеля омразата на всички,но на мен ми писна да слушам само за нея.Просто ми е прекалено обсъждана.Sorrynotsorry.Въпреки това обаче се присъединявам към клуба "Нямам търпение да я прочета",макар че ми е омръзнало да я виждам.



 





Втората книга, която нямам търпение да видя по книжарниците(не казвам във вкъщи,защото....малко джобни..*сълза,сълза*) е "Бухтичка" от Джули Мърфи. Книгата изглежда супер интересно и някак си имам чувството,че с нея ще си допаднем и тя ще ми стане близка до сърцето.Има доста противоречиви мнения за нея,но се надявам на мен лично да ми хареса.











В края на март ще излезе и последната*за съжаление* книга от трилогията "Полуживот" - '"Полуизгубен"/"Half Lost". Ще излъжа ако кажа,че нямам търпение да я имам,но ще излъжа ако кажа,че и я искам.Парадокс да знам,но просто,хем искам да я имам,хем не защото знам,че с нея Сали Грийн ще сложи край на всичко,а аз не искам да свършва.Както и да е стискам палци издателство Colibri да преведе книгата ако не в началото на април,то до края на месеца.








Тази година издателство Егмонт ще ни радват с много и разнообразни книги и няма как да не спомена факта,че този месец издадоха "Дете на пустинята"/"The Rebel of Sands",която аз много искам да прочета.1) заради невероятната корица и 2)заради историята.Откакто прочетох 'Гневът и зората" искам да чета все повече и повече за такива неща - арабия,пясъци,халифове,халифати и т.н. Имам чувството,че "Дете на пустинята" има общи неща с книгата на Рене Ахдие,но същевременно се различава.Стискам палци да е така,защото ще бъде голяма разочарование ако се окаже нещо прекалено подобно.







Няма как да не спомена и четвъртата книга от поредицата "Стъкленият трон" - "Кралица на сенките",която излиза след 2 дни. Въпреки,че съм на само на първата книга,се радвам,че пре-пре последната книга излиза в у нас,защото така няма да ми е наложи да чакам и да се терзая докато излезе :D Нямам представа какво да очаквам,защото както казах съм само на 1 книга,но се надявам почитателите на поредицата да останат доволни от развоя на събитията.










След март,естествено идва април където освен много рожденици излизат и много книги."Illuminae" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф ще ни гледа от рафта от 9 април.Адски се радвам че Егмонт ще я преведат,защото съм чела/слушала различни мнения за нея,повечето от които са положителни.Да не говорим,че самият вид на книгата е толкова интересен и привлекателен за окото.Силно се надявам тя да бъде с твърди корици,защото hardback изданието е в пъти по добро от paperback *поне според мен*.








И да няма как да минем без продължението на "Дивогласи" - "The Swarm Descends" която ще излезе при нас на 23 април. Обичам "Дивогласи" независимо дали се смята за детска книга или не.Харесва ми замисъла на историята,героите,гаргите пардон враните и в общи линии всичко*е може би без корицата*. Дори гадинки ми допаднаха*което е странно*. Така че нямам търпение да разбера какво ще стане в продължението.









 Естествено трябва спомена нещо и за моя любим автор Рик Риърдън, и предстоящото издаване на новата му книга - "The Hidden Oracle". ОТ-КА-ЧАМ. Знаете колко обичам творчеството на чичо Рик и как всеки път плямпам и плямпам когато той издава нова книга,така че свикнете ми. Освен че Риърдън ни дразни със снимки в инстаграм,като за капак на всичко реши да ни даде и малка част от книгата,която допълнително да ни подклажда любопитството. Откъса можете на прочетете тук.*Стискайте  палци  Егмонт да  издадат книгата по рано от 14 май.*





И ето стигнахме до частта,в която ще ви покажа причината за написването на този пост....
А именно...
"Спящата и вретеното" от Нийл Геймън - graphic novel. Нужно ли е да казвам,че обожавам Артлайн?Не?МИ ОБОЖАВАМ ГИ!След като прочетох "Внимание,психоспусък!"и станах почитателка на творчеството на Геймън,реших да се разровя в Goodreads за да видя какви книги е издал и щом попаднах на  "The Sleeper and the Spindle" се зарадвах много,защото точно този разказ  ми беше един от любимите от гореспоменатия сборник с разкази.Няма да споменавам как реагирах когато видях копие от комикса в Оринджа....нито пък цената му*30 лева..портфейла ми*. Но пък напук на това Артлайн ме зарадваха с факта,че са превели комикса и още по хубаво - предоставили са го на читателите на  достъпната цена от16,90 лв. Купон!

Е това беше днешната публикация,надявам се да ви е харесала.Очаквайте до няколко дни 2 тага и 2 ревюта.До скоро от мен и приятен ден/нощ/каквото е при вас.

понеделник, 21 март 2016 г.

Сезонът на костите от Саманта Шанън

Пейдж е сънебродница и единственото нещо, което трябва да знаете за нея е, че е опасна.
В далечната 2056 света не такъв какъвто го познаваме или какъвто си го представяме. Обществото е разделено на зрящи - хора с чудни способности , и незрящи - обикновени хора. Едните са отричани и преследвани, другите уплашени и преследващи.
Пейдж и хората като нея са принудени да водят опасен живот, за да оцелеят. Наричани още ясновидци те са смятани за болест, плъзнала по света още преди години, която трябва да изчистят, да изтрият от Земята веднъж завинаги.
Пейдж няма представа какво се крие под контрола на неуязвимите лидери на правителството докато една вечер живота и не се обръща с краката нагоре.
Тя се озовава на ново място сред хора като нея, сред ясновидци от всякакъв ранг и вид. Въвлечена в нещо по голямо от изпълняването на поръчките на Джейсън Хол, Пейдж е на път да разкрие голяма тайна, за която никой не е и подозирал. Дали ще успее да се справи с всичко и да намери начин да си върне стария живот или ще се превърне в оръжие за Рафаимите? Нищо не е сигурно, докато  не открива истината.....и не разбира, че тя е важна част от всичко това.

"Сезонът на костите" беше една изненадваща книга, която въпреки объркването ми и на моменти влачещото се действие успя да ме заинтригува и да ме накара да проявя интерес към ясновидците.

Като за начало ще кажа, че идеята да се напише книга, в която хората да са разделени на зрящи (ясновидци) и незрящи (хора) е  интересна за проследяване. Света, в която живеят, начина по който общуват, самите думи които употребяват бяха много по различни и много оригинални. Авторката се беше нагърбила със задачата да измисли свой свят, със свой език и жаргон, което според мен си е похвално, защото много малко хора имат такова голямо въображение, за такива дребни детайли като жаргона, който някои герои могат да употребят. 

източник: tumblr
Не бих казала обаче, че стила ѝ на писане ми допадна в началото. Саманта Шанън определено се е постарала пишейки книгата и тя ще се хареса на много хора, но що се отнася до изказа на авторката, аз съм настроена малко отрицателно. Не обичам дългите описания, най-вече в началото на книгите, където авторите с цел да обяснят света, в който героите живеят струпват малко повече от цялата необходима информация, за да не се обърка читателя. По принцип става точно обратното - прекаленото струпване на информация, води до объркване. Не бих казала, че Шанън успя да ме обърка, но определено ме изнервяше на моменти с прекалено дългите си описания.  Имаше моменти, в които ми се искаше да оставя книгата, но благодарение на ината ми, това не се случи. И по-добре.
Постепенно с развитието на историята, книгата ме заинтригува и вече почти не забелязвах дългите описания, които всъщност  разбрах са част от стила на Шанън.

Не успях да се привържа към повечето герои, защото (според мен) нямаше никой достатъчно изграден, за да ми хване окото, освен главната героиня. Както казах в Goodreads Пейдж беше една малко по нисша Селена Сардотиен само че нейна ясновидческа версия. Изключително нахакана, смела и любопитна героиня. Допадна на ми още от началото на книгата и въпреки, че някъде към края я обвинявах за глупавите ѝ решения. Обичам герои, които не се предават и търсят начини да се измъкнат от всяка неблагоприятна ситуация в,която попаднат. Пейдж Махони беше точно такъв тип герой. Въпреки лошите неща, които и се случиха и промените , които и се наложи да претърпи, тя успя да не изгуби себе си и не се предаваше, дори когато я притискаха в стената.
Дарбата, която притежаваше ми се стори още по-интересна, макар че имах известни проблеми докато не разбрах, какво всъщност е  сънебродница.

КОТЕ + КНИГА = УМИРАМ <3


Останалите герои като Лорда, Лис и Джулиан (които според мен се явяваха главни второстепенни герои) ми бяха интересни, но за съжаление не успях да ги опозная толкова, колкото ми се искаше. Главната злодейка в книгата или още Нашира обаче, ми беше странно досадна. Не знам дали споделях омразата на Пейдж към нея, но определено намирах Нашира за досадна и на моменти разглезена.
Ник, Джаксън и останалите от бандата на Пейдж също ми бяха далечни, но се надявам във следващата книга да имам възможност да разбера нещо повече за всеки. Най вече за Джаксън, който много ми напомняше на боса на Джорджина - Джером - от  "Тъгата на една сукуба".

Ако трябва да говоря за корицата, отново съм безмълвна, защото Стоян Атанасов няма равна. Още една  книга с прекрасна корица.(Между другото само на мен ли ми харесва повече българската корица, отколкото оригиналната??)

В заключение ще кажа, че "Сезонът на костите" е една интересна и интригуваща книга, която ще ви потопи в света на ясновидците, техните битки и решения и определено ще ви остави с разпилени мисли накрая.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
     Страници: 502             Цена: 18 лв.           Издателство: Сиела                Жанр: Антиутопия

http://www.ciela.bg/                     https://www.goodreads.com/book/show/22477227?from_search=true&search_version=service

събота, 19 март 2016 г.

(More) Weird Things Customers Say in Bookshops - Quotes

Щом се сетя за тези две книжки и започвам да се смея.
Вдъхновена от поста на Рони*направо го копирам де* реших да не правя ревю на тези две книжки,а вместо това да ви покажа любимите си цитати от тях.Надявам се те да ви харесат и да ви убедят да прочете книгите *ако не сте* защото определено ще се смеете.

"Weird Things Customers Say in Bookshops"

https://www.goodreads.com/book/show/12640991-weird-things-customers-say-in-bookshops









  



 "More Weird Things Customers Say in Bookshops"

https://www.goodreads.com/book/show/16174631-more-weird-things-customers-say-in-bookshops#other_reviews













Е,това беше днешния пост.Надявам се поне един път да сте се усмихнали,докато сте чели тези невероятни въпроси и диалози :D Ако искате да си свалите книжките в pdf формат кликните тук *за първата* и тук*за втората*. Е,приятен ден/нощ/каквото е при вас.

неделя, 13 март 2016 г.

Стъкленият меч от Виктория Айвярд

Чувствата ми относно тази книга са прекалено объркани, смесени и противоположни.

“Кръвта на Мер Бароу е червена - червена като простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърно-кръвният елит иска да впрегне в своите цели.
 Кралската фамилия я обвинява за изменница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина -  тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка армия от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.
 Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава - ала положението ѝ става все по - нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта,ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?„


"Стъкленият меч" беше едно интересно продължение на "Алена кралица", с интригуващо развитие на събитията, показващо ни повече неща за всеки един герой  и определена не смятам, че си загубих времето докато я четях.

Въпреки това обаче първите няколко стотина страници не ми допаднаха особено. Началото ми беше леко объркващо, защото продължаваше действието от края на първата книга и за хората*като мен* които са прочели "Алена кралица" преди време, сигурно е било странно докато с мъка са си припомняли всички наименования на градове, хора и т.н. Като изключим това, всичко беше добре. Книгата вървеше плавно, отново ми припомняше света на Мер, самата Мер, нейните приятели, врагове.. И в един момент БУМ една глава, втора глава, трета глава и действието ми стана твърде бавно. Смятам че проблема може би е в мен, защото ако го погледнеш от друга гледна точка всички тези описания и разсъждения на Мер би трябвало да присъстват в книгата, за да може читателя по добре да опознае чувствата и намеренията ѝ , но мен лично ме дразнеха, защото аз не обичам толкова големи описания (разсъждения на Мер в нашия случай). Имаше влачене на действието *на моменти*, прекалено разстояние между  репликите на героите,които в комбинация с бавното действие не ми допаднаха особено.
Но "Стъкленият меч" имаше и положителни страни. В тази книга авторката се беше постарала да наблегне повече на героите, като  Фарли, Килорн  и Шейд показвайки ни техните чувства, минало и тайни. Тук също срещаме и Кал, който колкото и да не харесвам *и продължавам*  му съчувствах в началото на книгата. Там той преминава през труден период, съкрушен от делата които е извършил, но постепенно с развитието на историята се съвзема, възвръща предишната си сила, не позволявайки тъгата да вземе връх и  се подготвя за отмъщение.Това негова качество му го признавам. Не се предава, независимо от всичко. Хареса ми и това как се застъпваше за Мер, как тичаше при нея когато тя има нужда от него и като цяло тяхната "връзка". Бяха ми много сладки и силно се надявах да има и някоя друга любовна сцена, но уви. Бяхме ограничени до две целувки.
Що се отнася до Мер. Харесвам силни героини и определено бих определила Мер като такава, но за разлика от първата книга, тук Мер е и по-самоуверена, по-настоятелна и по-егоистична. Вредите, които престоя в двореца е нанесъл на психиката ѝ, си казва думата и през повечето време вместо Мер Бароу ние виждаме Марийна Титанос - уверена принцеса, готова на всичко, за да погуби краля. Изгубила представа на кого да вярва , в първите няколко глави ние наблюдаваме неуверената Мер, изплашеното момиче от Подпорите което подозира и се страхува от всички. Но само ние го виждаме.За другите Мер е с маска, маска от лъжи и фалшива самоувереност, с която тя контролира и манипулира останалите. "С каквито се събираш, такъв ставаш". Мисля че точно този израз е подходящ в случая.Държейки се отдалечено, даже егоистично на моменти , Мер си навличаше неодобрително отношение на другите *включително и моето* - но въпреки това не отстъпваше. Държейки на своето тя беше готова да направи всичко за да постигне целите си. Не ми хареса особено този нейн образ, смятам че на моменти не разсъждаваше рационално, зачиташе само нейните цели, нейните желания което допълнително и отне точки. Хубавото обаче че накрая започна да осъзнава грешките си и нямам търпение да разбера как ще бъде представен образа ѝ в следващата книга.

Мейвън. Ах, моя любим злодей Мейвън.
В тази книга той не играеше главна рола и за съжаление негово присъствие беше ограничено. Но няма как да забравите за образа му. През цялата книга ставаше на въпрос колко зъл и какво чудовище е Мейвън. Мен. Това. Ме. Дразнеше. МНОГО. И него казвам защото го харесвам, а защото е вярно. Чела съм къде къде за по зли, подмолни, надменни герои и просто Мейвън бледнее в сравнение с тях. Йорг от "Разделената империя" си е достоен за титлата чудовище, но Мейвън не е. Смятам че тук авторката не е употребила правилната дума. Използвач, отрепка, нескопосник, предател, изменник, гадина да, но чудовище - не. Въпреки това обаче се радвах на присъствието му и "подскачах" от радост всеки път когато предусещах, че се ще появи.
Други двама любими мои герои бяха Килорн и Шейд. За краткото време през което имах възможност да ги опозная, разбрах че ще ми станат близки до сърцето.
Килорн беше приятелят, който Мер не заслужаваше *мое мнение*. Добър, досаден на моменти, лоялен, смел и определено умен, смятам че той олицетворяваше онези приятели, които въпреки всичко не бива да губиш. Когато се появи в началото на книгата го подозирах заедно с Мер и за един кратък момент бях на косъм да повярвам, че е от лошите, но той успя да ме заблуди както заблуди и Мер. Радвах се че присъстваше повече в тази книга, защото в първата колкото и да ми се искаше да го опозная повече не можех.
В Шейд от друга страна не се съмнявах изобщо. Ако трябва да подреждам любимите си герои той определено ще е заеме второто място*след Мейвън*. Той беше добрия брат, готов на всичко да защити сестра си, да и помогне когато има нужда. Точно заради това в момента сърцето ми е разбито.
Фарли беше героинята на която се радвах, че присъства. Още в "Алена кралица" исках да разбера нещо повече за капитана на Алената гвардия и се радвам че тук намерих отговорите на въпросите,които търсех. За разлика от първата книга където Фарли е представена като непоклатим капитан, тук тя беше показано по уязвима, по- ранима, но все така непреклонна и силна. Обичам герои като нея, цяло олицетворение на силния дух. *СПОЙЛЕР* Да не говорим колко много се радвах щом разбрах че тя и Шейд са гаджета.*КРАЙ НА СПОЙЛЕРА*

 Ако ме попитате дали история е предвидима ще ви отговоря с не. Като изключим няколко неща, тя беше интересна и определено не беше предвидима *поне за мен*. Признавам си след края на "Алена кралица" си представях какви  ли не продължения, но в край на сметка нито едно не беше вярно. Естествено имаше неща, които очаквах, но други и дойдоха като гръм от ясно небе. Особено развоя на нещата на 505-506 страница. Сърцето ми се къса.

Преди края на това ревю трябва да кажа нещо за тази невероятно корица. Не знам от къде му идват такива оригинални идеи на дизайнера - Стоян Атанасов - но нямам думи. Наистина още щом обявиха българската корица си личеше, че е по добра от оригиналната.Тази рушаща се стъклена корона, това черно, съчетани с релефа - всичко е перфектно.

В заключение ще кажа, че "Стъкленият меч" беше книга с която имах известни трудности в началото, но след средата я поглъщах като топъл хляб. Едно интересно продължение на една невероятна и обещаваща  поредица, способна да заинтригува читателя и да го накара да забрави за един момент живота си и да се потопи в света управляван от Червени и Сребърни.


"Ако съм меч, то аз съм меч,направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."
  

Още прекрасни ревюта можете да прочетете тук,тук,тук,тук и тук.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Страници:570              Цена: 14,90 лв.            Издателство: Ciela              Жанр: Антиутопия

https://www.goodreads.com/book/show/28955675?from_search=true&search_version=service