неделя, 28 февруари 2016 г.

Стъкленият трон от Сара Дж. Маас

"Стъкленият трон" е една интересна и увлекателна антиутопия, чиято история успя да ми влезе под кожата и да ме накара да обикна света, който авторката е изградила.

" В тъмните мръсни солно мини на Ендовиер едно 18-годишно момиче излежава доживотна присъда. Тя е обучен асасин, всъщност най-добрият на света, но доспусна една съвсем малка грешка
Остави се да я хванат.

Младият капитан Уестфол ѝ предлага сделка, която не може да откаже: свободата ѝ срещу една огромна жертва.
Селена трябва да представлява принца в предстоящия турнир - опасно състезание между най- умелите крадци и асасини на света. Жива или мъртва, Селена ще бъде свободна. Победителка или победена, тя е на път да разкрие истинската си съдба. А междувременно има опастност сърцето ѝ на убиец да бъде разтопено. "

Нарочно преписах анотацията на книгата, защото не можах да измисля своя без да издам някой и друг спойл. А всеки знае, че това НЕ Е препоръчително,нищо че половината свят я е чел.

Това е първата ми книга на авторката и с удоволствие бих казала,че няма да е последната. Сара Дж. Маас успя да ме спечели с увлекателния си стил на писане, който ме подтикваше да продължавам да чета и да се потапям все по дълбоко в света, който е изградила. С всяка следваща страница  бавно разкриваше по нещо ново, поднасяйки ни информацията малко по малко,а не струпана на куп в началото както при повечето такива книги.
Героите, които беше изградила бяха различни, с интересни характери и допринасяха за развитието и интереса ми към историята. Картата, която беше в началото на книгата също допринасяше за атмосферата и ми помагаше да разбера света на Селена. Да не забравим главите,които бяха кратки, не по дълги от 4-5 страници, които улесняваха четенето и не забавяха действието. Определено давам точки на Маас за добре изградения свят и стила ѝ на писане.

Селена Сардотиен е главния герой на книгата и с гордост бих казала една от любимите ми героини. Един изключително добре изграден, силен женски образ, който ми допадна още преди 50-та страница (а това е рядкост). Допадна ми характера ѝ, държанието ѝ, всичко. Хареса ми как авторката беше направила така, че в началото Селена да бъде слаба, но постепенно с напредването на книгата да става все по-силна и по-силна. Не смятам, че през повечето време се държеше като хладнокръвен убиец (каквито са асасините) по скоро си беше обикновенна. Признавам си, това малко ме натъжи, защото бих искала да видя(чета) как се вихри на бойното поле, но се надявам това да стане в другите книги.
Колкото до любовния ѝ избор - тук вече маалко я мразя. Съвсем малко, наистина. Не ми хареса как беше раздвоена между това Каол ли, Дориан ли харесва. Не си падам много, много по любовните триъгълници и за това може съм толкова скептично настроена, но наистина на моменти Селена ме дразнеше с несигурноста си относно чувствата си и това,че не проумява, че и двамата я харесват. Просто сериозно момиче? Двама сексапили ти обръщат повече внимание отколкото е необходимо и ти си мислиш, че искат да ти бъдат приятели? Wtf къде живееш? В Западната пустош?
Като изключим това Селена ми харесва, да.

Дориан от друга страна не успя да ми хареса толкова, колкото очаквах. Като характер ми напомняше на тези принцове във филмите, които под лигавото и леко надменно поведение, крият една мила душица търсеща истинската си любов. Сладур беше. Но не и оригинален. Въпреки това ми хареса как се държеше със Селена, как постепенно осъзнаваше, че я харесва,как се гърчеше (вътрешно) когато можеше да пострада (най-вече заради последното изречение го харесвам....шегувам се). Както казах сладур беше. Надявам се в следващите книги да ми стане по близък до сърцето, защото,да,красавец е. И обича да чете. Но има време..

Каол (разделям го на сричка) ми е любим. Сега ще обясня защо.
Още щом срещнах името му знаех, че ще играе голяма роля в книгата (предимството да четеш много ревюта на една и съща книга) и се бях подготвила с варианти дали ще го играе добър или лош(защото, честно да ви кажа не помнех,но знаех че е важен). Първоначално си мислех, че е някакъв коравосърдечен гадняр, който чака удобен случай да застреля Селена, но със свяка следваща глава установявах, че той просто си върши работата. И в един момент БУМ Елена получи прозрение, че Каол започва да харесва  Селена. И какво направих? Ухилих се.
Оттам нататък започнах да забелязвам промяната в държанието му,малките жестове които и правеше, милото му държание (на моменти), заяжданията му (разбирате на къде бия). Хареса ми как Маас беше описала реакциите и действията на единия спрямо другия, как от началото бяха опоненти, после станаха партньори (даже сега май приятели). Да не говорим, че обожавам моментите в които авторката поставяше Каол в неудобни ситуации.
!Спойлер!
И да, въпреки че Селена се целуваше с Дориан (което беше сладко) смятам, че Каол би и бил по подходящ любовник.
Но нали не съм авторката...
И Каол остана сам...
Нах,ще си го взема във вкъщи.
!Край на спойлера!

Няма как да не спомена нещо и за Нехемия - приятелката на Селена. Признавам си когато се появи в началото на книгата и се сприятели със асасина имах подозрения, че ще направи нещо лошо и че просто разиграва Селена. Уви, грешах. Нехемия се оказа точно обратното на това, което очаквах. И не говоря само за това, че я смятах за зла. Като принцеса (и то от чуждо кралство) очаквах да се държи повече като Калтейн, да бъде капризна, нахална, подла. Уви не се оказа такава. Беше интересен персонаж, отново силен, но не чак толкова колкото Селена. Определено бих искала да я срещна в другите книги.

П.С. Може ли да вметна, че в книгата имам адашка? Не знам защо се радвам ама се радвам.
Weirdoooo...

Преди края на това ревю бих искала да спомена колко ми е странна корицата. Да странна. Ясно ми е че трябва да показва Селена, обаче...странна ми е. Най-вероятно защото не обичам корици изобразяващи хора. Бът дис ис а дифрент тинг. Въпреки че ми е странна, корицата ми хареса и то най-вече заради релефа. Мога да я галя с дни. О и също и заради оригиналната идея на предната корица да стои Селена - асасина, а на задната - Селена - принцесата. Това е страхотно.
(п.с. забелязали ли сте че Селена е боса?)

Като за край ще кажа че "Стъкленият трон"беше една книга, с грабваща история, интересни герои живеещи в един свят който би ви погълнал и би събудил желанието във вас да го опознаете. Определено препоръчвам книгата и съветвам хората,които се двоумят дали да я прочетат - прочетете я. Няма да съжалявате.

Team Chaol carrots

(бтв тази поредица има много яки фен артове...спойлвам се ужасно много)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
     Страници: 408            Цена: 14,90 лв.            Издателство: Егмонт          Жанр: антиутопия

     

2 коментара:

  1. Най-накрая някой да направи коментар, че Селена е боса на корицата. Много ми хареса ревюто ти и ме накара да се засмея. Спокойно в другите книги ще видиш по повече от всеки герой, само изчакай. Първоначално и аз така си мислех за Дориан, ама да ми видиш чувствата към него в момента. :дд

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да ти кажа,първото нещо което забелязах на корицата беше точно това - че Селена няма обувки хд И надявам се ;д Радвам се,че ревюто ми ти е харесало ;3

      Изтриване