неделя, 28 февруари 2016 г.

Стъкленият трон от Сара Дж. Маас

"Стъкленият трон" е една интересна и увлекателна антиутопия, чиято история успя да ми влезе под кожата и да ме накара да обикна света, който авторката е изградила.

" В тъмните мръсни солно мини на Ендовиер едно 18-годишно момиче излежава доживотна присъда. Тя е обучен асасин, всъщност най-добрият на света, но доспусна една съвсем малка грешка
Остави се да я хванат.

Младият капитан Уестфол ѝ предлага сделка, която не може да откаже: свободата ѝ срещу една огромна жертва.
Селена трябва да представлява принца в предстоящия турнир - опасно състезание между най- умелите крадци и асасини на света. Жива или мъртва, Селена ще бъде свободна. Победителка или победена, тя е на път да разкрие истинската си съдба. А междувременно има опастност сърцето ѝ на убиец да бъде разтопено. "

Нарочно преписах анотацията на книгата, защото не можах да измисля своя без да издам някой и друг спойл. А всеки знае, че това НЕ Е препоръчително,нищо че половината свят я е чел.

Това е първата ми книга на авторката и с удоволствие бих казала,че няма да е последната. Сара Дж. Маас успя да ме спечели с увлекателния си стил на писане, който ме подтикваше да продължавам да чета и да се потапям все по дълбоко в света, който е изградила. С всяка следваща страница  бавно разкриваше по нещо ново, поднасяйки ни информацията малко по малко,а не струпана на куп в началото както при повечето такива книги.
Героите, които беше изградила бяха различни, с интересни характери и допринасяха за развитието и интереса ми към историята. Картата, която беше в началото на книгата също допринасяше за атмосферата и ми помагаше да разбера света на Селена. Да не забравим главите,които бяха кратки, не по дълги от 4-5 страници, които улесняваха четенето и не забавяха действието. Определено давам точки на Маас за добре изградения свят и стила ѝ на писане.

Селена Сардотиен е главния герой на книгата и с гордост бих казала една от любимите ми героини. Един изключително добре изграден, силен женски образ, който ми допадна още преди 50-та страница (а това е рядкост). Допадна ми характера ѝ, държанието ѝ, всичко. Хареса ми как авторката беше направила така, че в началото Селена да бъде слаба, но постепенно с напредването на книгата да става все по-силна и по-силна. Не смятам, че през повечето време се държеше като хладнокръвен убиец (каквито са асасините) по скоро си беше обикновенна. Признавам си, това малко ме натъжи, защото бих искала да видя(чета) как се вихри на бойното поле, но се надявам това да стане в другите книги.
Колкото до любовния ѝ избор - тук вече маалко я мразя. Съвсем малко, наистина. Не ми хареса как беше раздвоена между това Каол ли, Дориан ли харесва. Не си падам много, много по любовните триъгълници и за това може съм толкова скептично настроена, но наистина на моменти Селена ме дразнеше с несигурноста си относно чувствата си и това,че не проумява, че и двамата я харесват. Просто сериозно момиче? Двама сексапили ти обръщат повече внимание отколкото е необходимо и ти си мислиш, че искат да ти бъдат приятели? Wtf къде живееш? В Западната пустош?
Като изключим това Селена ми харесва, да.

Дориан от друга страна не успя да ми хареса толкова, колкото очаквах. Като характер ми напомняше на тези принцове във филмите, които под лигавото и леко надменно поведение, крият една мила душица търсеща истинската си любов. Сладур беше. Но не и оригинален. Въпреки това ми хареса как се държеше със Селена, как постепенно осъзнаваше, че я харесва,как се гърчеше (вътрешно) когато можеше да пострада (най-вече заради последното изречение го харесвам....шегувам се). Както казах сладур беше. Надявам се в следващите книги да ми стане по близък до сърцето, защото,да,красавец е. И обича да чете. Но има време..

Каол (разделям го на сричка) ми е любим. Сега ще обясня защо.
Още щом срещнах името му знаех, че ще играе голяма роля в книгата (предимството да четеш много ревюта на една и съща книга) и се бях подготвила с варианти дали ще го играе добър или лош(защото, честно да ви кажа не помнех,но знаех че е важен). Първоначално си мислех, че е някакъв коравосърдечен гадняр, който чака удобен случай да застреля Селена, но със свяка следваща глава установявах, че той просто си върши работата. И в един момент БУМ Елена получи прозрение, че Каол започва да харесва  Селена. И какво направих? Ухилих се.
Оттам нататък започнах да забелязвам промяната в държанието му,малките жестове които и правеше, милото му държание (на моменти), заяжданията му (разбирате на къде бия). Хареса ми как Маас беше описала реакциите и действията на единия спрямо другия, как от началото бяха опоненти, после станаха партньори (даже сега май приятели). Да не говорим, че обожавам моментите в които авторката поставяше Каол в неудобни ситуации.
!Спойлер!
И да, въпреки че Селена се целуваше с Дориан (което беше сладко) смятам, че Каол би и бил по подходящ любовник.
Но нали не съм авторката...
И Каол остана сам...
Нах,ще си го взема във вкъщи.
!Край на спойлера!

Няма как да не спомена нещо и за Нехемия - приятелката на Селена. Признавам си когато се появи в началото на книгата и се сприятели със асасина имах подозрения, че ще направи нещо лошо и че просто разиграва Селена. Уви, грешах. Нехемия се оказа точно обратното на това, което очаквах. И не говоря само за това, че я смятах за зла. Като принцеса (и то от чуждо кралство) очаквах да се държи повече като Калтейн, да бъде капризна, нахална, подла. Уви не се оказа такава. Беше интересен персонаж, отново силен, но не чак толкова колкото Селена. Определено бих искала да я срещна в другите книги.

П.С. Може ли да вметна, че в книгата имам адашка? Не знам защо се радвам ама се радвам.
Weirdoooo...

Преди края на това ревю бих искала да спомена колко ми е странна корицата. Да странна. Ясно ми е че трябва да показва Селена, обаче...странна ми е. Най-вероятно защото не обичам корици изобразяващи хора. Бът дис ис а дифрент тинг. Въпреки че ми е странна, корицата ми хареса и то най-вече заради релефа. Мога да я галя с дни. О и също и заради оригиналната идея на предната корица да стои Селена - асасина, а на задната - Селена - принцесата. Това е страхотно.
(п.с. забелязали ли сте че Селена е боса?)

Като за край ще кажа че "Стъкленият трон"беше една книга, с грабваща история, интересни герои живеещи в един свят който би ви погълнал и би събудил желанието във вас да го опознаете. Определено препоръчвам книгата и съветвам хората,които се двоумят дали да я прочетат - прочетете я. Няма да съжалявате.

Team Chaol carrots

(бтв тази поредица има много яки фен артове...спойлвам се ужасно много)
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
     Страници: 408            Цена: 14,90 лв.            Издателство: Егмонт          Жанр: антиутопия

     

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Everything, Everything by Nicola Yoon

Плаче ми се, въпреки че края беше щастлив.

Откакто се помни Маделийн никога не е напускала своя балон на самотата. Затворена между белите стени на стаята си, с бялото легло и белите шкафове, единственото което и остава е да чете и мечтае за това, какъв би бил живота и ако не беше болна. Ако не беше алергична към света.
Всеки ден тя следва една и съща рутина, едни и същи правила, едни и същи игри. Нищо различно. Нищо ново. Докато не се появява Оли, новото съседското момче, и не разбърка живота ѝ. Не ѝ показва, че съществуват неща, за които си струва да се промениш, за които да живееш.
Мади не знае какво прави. Но знае какво иска. Иска да живее. И е готова да направи всичко за това.

"Everything, Everything" беше една кратка книга, изпълнена с много емоции, много реализъм, неочаквана развръзка и много реване. За последното лъжа.

Като за начало ще почна с това, че се гордея със себе си. Това беше първата книга, която прочетох на английски (paper back book,not ebook) и то за отрицателно време - 2 дни. Причината обаче не беше в това, че съм упорита, а че книгата беше невероятна. Невероятно написана, с невероятна история, с невероятни илюстрации. Nicola Yoon успя да ме спечели като свой фен и нямам търпение да издаде нещо ново, за да мога отново да се насладя на следващата ѝ книга.

Историята в "Everything, Everything" е свързана с една невъзможна любов, но не от онзи вид драматични и лигави, а онези които ти се пъхат под кожата и те карат всеки път да се усмихваш глуповато, когато героите са заедно. Които до такава степен ти харесват, че когато осъзнаеш, че в един момент ще се случи нещо лошо (защото винаги се случва нещо лошо) и искаш да спреш да четеш и да оставиш героите да са щастливи. Но не можеш, защото искаш да разбереш какво ще стане накрая.

Като главна героиня Мади беше един забавен и настроен положително персонаж на фона на болестта си. Не се оплакваше, не плачеше. Беше приела, че е болна и се стараеше да запълва времето си с различни неща (едно от които да пише ревюта на любимите си книги), за да не мисли за това. Когато се появи Оли обаче, в нея настъпи промяна още щом го видя за първи път. Хареса ми как авторката беше развила образа ѝ отначалото на книгата до края ѝ.
Как през всички тези глави, Мади претърпя големи промени. Стана по уверена, по сигурна в това което иска, по жертвоготовна, по смела. Спря да бъде онова момиче, което се страхува от света. Обичам да чета за подобни промени, защото смятам, че всеки човек трябва да премине през тях. В един момент трябва да си кажеш, че можеш много повече от това, което правиш сега и да започнеш да гледаш по мащабно, без да се страхуваш.

" Everything's different and the same. I'm still Maddy. Olly's still Olly. But we're both more somehow. I know him in a new way. And I feel known, too."

Оли отдруга страна, беше невероятен. Едно прекрасно момче с непрекрасно семейство. Въпреки проблемите си той беше забавен, добър, мил и разбираше Мади. Хареса ми как Yoon беше описала всяка една сцена, която Оли и Мади споделяха. Те ми топлеха сърцето и ме караха да си мисля, че може би наистина съществува такава сладка любов като тяхната.


"Madeline: What color are your eyes?
Olly: blue
Madeline: Be more specific, please.
Olly: jesus.girls.ocean blue
Madeline: Atlantic or Pacific?
Olly: atlantic. What color are yours?
Madeline: Chocolate brown.
Olly: more specific please
Madeline: 75% cacao butter dark chocolate brown.
Olly: hehe.nice."

Няма как да не спомена нещо и за Карла - домашната медицинска сестра на Мади. Въпреки, че Мади си имаше майка, според мен Карла беше истинския ѝ родител. Тя обединяваше всички неща, които една майка притежава - любяща, готова да помогне за всичко, винаги търсеща правилното решение, понякога строга, но винаги мислеща за своето дете. Връзката, която тя и Мади бяха изградили беше изключително искренна (спойлер) и си нямате и ни най малка идея колко гадно ми стана, когато я уволниха.(край на спойлера).

Nicola Yoon пише увлекателно и интересно и щом веднъж започнеш да четеш неусетно се озоваваш на сто и някоя страница. Нещото, което много ми допадна в стила ѝ е че не се бави с някакви дълги и безмислени описания, а дава направо като, когато иска да наблегне на нещо използва малко, но добре подбрани думи.

Няма как да не кажа нещо и за илюстрациите, специално нарисувани от съпруга на авторката - David Yoon, които не съпътстваха всяка глава, но щом се появяваха имаше защо.жПонякога беше нужно само една илюстрация вместо глава, за да се разбера какво става.

Преди заключението искам да кажа, колко много, много, много обичам корицата. Може би някои от вас ще я сметна за странна, други за красива, трети няма да я намерят за нещо специално, но ми е все тая. Корицата е прекрасна и определено описва книгата.

Като за край ще кажа,че "Everything,Everything" е една книга, която смятам, че всеки трябва да прочете. Лека, приятна, интетресна, със сладка любовна история, която ще ви накара да се разтоварите и едновременно с това да оцените нещата, които имате и тези, които нямате.
Препоръчвам я с две ръце.
(И два крака.)

Можете да си свалите книгата като кликнете на лилавия бутон отдолу или да си я поръчате от Книгомания.бг (розов бутон - отдолу).

А аз благодаря на Родито, че ми подари тази невероятна книга.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Страници: 312            Цена:20,90 лв.             Издателство: Corgi           Жанр:Young Adult

        

П.С. Доколто знам издателство Ибис може да преведе тази година книгата на български, така че скоро може да я очакваме при нас ^^

събота, 20 февруари 2016 г.

Ние останалите, просто живеем тук от Патрик Нес

Майк и приятелите му просто искат да завършат проклетото училище без то да се взриви за пореден път. Искат да изкарат поне една нормална година, без разни нападения на вампири и развилняли се Богове. Но не. В последната година, която трябва да изкарат, града им бавно-бавно бива превземат от раса, целяща се да завладее Земята.
Какво ще направят Майк и приятелите му? Ще се противопоставят ли на заплахата? Ще направят ли нещо, за да спасят света?
Не. Защото те не са Избраните. Те са просто обикновенните хора, тези които стоят отстрани. Тези, които просто живеят тук, занимаващи се със своите проблеми, със своя живот. Тези, които винаги са там, но никой не забелязва.


"Ние останалите, просто живеем тук" беше една книга, много по различна от това, което съм свикнала да чета. 

Като за начало самата идея на книгата е нещо доста оригинално - историята на четирима младежи, на фона на превземането на света. Хареса ми как Патрик Нес беше наблегнал на темета за останалите хора, за не специалните, тези които стоят и гледат как избраните се бият. Аз лично никога не бях чела нещо подобно и се радвам, че имах възможност. Въпреки оригиналната идея обаче имах известни трудности с книгата. Да идеята беше оригинална, но понякога ми ставаше скучна. Това, установих не беше по вина на книгата, а заради мен. Толкова съм свикнала да чета за тези специални герои, за техните решения и битки, че не можах да приема да чета за това какво става в бекграуда на тези събития. Какво правят останалите хора, докато други се борят за техния и много други животи. А всъщност те не правят нищо специално. Просто живеят.

Историята засягаше всеки от приятелите на Майк (включително и самия Майк), които си имаха свои проблеми, свои демони с които трябваше да се преборят, свои странности. Беше интересно да проследя живота на всеки един от тях, тяхното мислене и като цяло оцеляване.

Чрез героите си Патрик Нес беше засегнал едни от най-важните теми на нашето време - маниакалния родителски контрол, несигурността, отношенията между хората, сексуалната ориентация, несподелената любов, борбата със себе си. Показвайки ни живота им, Нес ни запознава с проблемите на много от тийнейджърите в наше време, както и техните чувства. Въпреки, че книгата беше написана от гледна точка на Майк, се успява да се разбере по нещо за всеки един от другите герои и поне малко да се опознае мисленето му.

Към Майк изпитвах смесени чувства. Първоначално образа му ми допадна - лоялен приятел, забавен, грижовен, подозрителен. Малко ми напомняше на мен. Но впоследствие докато четях, разбрах, че с него колкото и общи неща и да имаме, толкова и нямаме. Лошите му черти започваха да излизат на повърхността докато не се оказа че е изключително несигурен в себе си и в това какво иска, ревнив, слаб. Започна постепенно да ми става антипатичен, защото не искаше да се промени. Поне според мен. Ако не беше Джаред, най-добрия му приятел, може би нямаше да осъзнае,че чрез отсъствието на воля, че без себеконтрола си, нямаше да стане нищо. Трябваше да се опита, за да се промени. Така че, след като започна да проумява грешката си отново го харесах.

Джаред от друга ми беше може би най-симпатичния герой от всички. Един истински най-добър приятел - съобразителен, мил, защитаващ тези които обича. Хареса ми как Нес беше изградил връзката между него и Майк, едно дългогодишно приятелство, в което има възходи и падения. Начина по който беше описал нещата, които се развиваха между двамата приятели бяха изключително реални и верни. Хареса ми и как въпреки всичко, въпреки караниците, въпреки проблемите, двамата приятели оставаха заедно. Определено ме накараха да се замисля какво означават приятелите ми за мен.

С Мел обаче нещата бяха други. Имам чувството, че не можах да я опозная толкова, колкото ми се искаше. Не знам защо. Тя беше типично момиче, склонно да променя поведението си според околните до момента, в който осъзнае, че не е важно да слуша другите, а себе си. Може би тя беше един от най-реалните образи в книгата. Патрик Нес беше показал последиците от действията ѝ върху психическото и физическото ѝ здраве по един едновременно забавен и тъжен начин, който допълнително да те накара да се замислиш през какво преминават някои хора. Въпреки грешките си Мел показа, че не е нечовешко да се греши и че може да се оживее след това. Независимо дали последиците са големи или не.

Хена обаче не я харесах. Или поне чувствата ми спрямо нея бяха (и все още са, май) 50/50. Е може би 60/40. Да кажем, че в началото я намирах са страхотен човек, но в последствие начина ѝ на държание (спрямо Майк най-вече) ме накара да я харесвам по-малко. Не обичам герои, които не знаят какво искат и защо искат дадено нещо. Хена беше точно един такъв тип герой.  Беше несигурна в чувствата си, несигурна какво да прави с родителите си, несигурна как да постъпи с приятелите си. В интерес на истината от нея се поучих най-много, защото осъзнах колко е дразнещо да си несигурен и как е по добре, да правиш това, което е изгодно за теб, не за другите. Хубавото в нея обаче беше, че се осъзна, че разбра (макар и накрая на книгата) какво иска и как е най-правилно да постъпи.

Обобщено, изкарах си много изводи от героите, които малко или много ме промениха. Накараха ме да обърна внимание на неща, било то в моя характер или не, които не са правилни и които би било добре да поправя.
Патрик Нес за втори път ме накара да размишлявам върху доста неща.

Сега обаче искам да изясня нещо.
Тези от вас които ме следят в Goodreads където пиша простотиите, които ми хрумват след последната страница на съответната прочетена книга, ще се питат защо в сайта съм дала на книгата 3 звезди (което според мен е малко), а тук ви я описвам като нещо специално.
Причината за това е, че мислите ми трябваше, така да се каже да "отлежат" известно време, да се съберат на едно място, за да  осъзная, че всъщност книгата е за повече от три. Тоест четири. И че си заслужава ревю.
Да, книгата е скучна в някои отношения, защото наистина като се замислиш на никой не би му било интересно да проследи живота на обикновенните хора, НО никой НЕ БИ се замислил какъв е живота им. Разбиратели къде е хватката? Както казах, до такава степен ние читателите (особено тези предпочитащи фентазито и фантастиката; а.к.а аз) сме свикнали да четем за Избраните деца, че в един момент, когато ни предложат да надникнем какво става в тъмните кътчета, там където не огрява прожектора, ние не искаме, защото знаем, че там ще е реалноста. Защото там всички ще са обикновенни и няма да правят нищо. Просто ще живеят. А ние не искаме да живеят. Искаме да се гърчат, да се бият, да умират и да се връщат, да има страстна любов, да има съкровенно приятелство, да има жертви. И се разочароваме и губим интерес в момента, в който разберем, че те не правят нищо от тези неща. Набили сме си в главите идеята, че за да има поука или някакъв извод или каквото и да е, трябва да се случи нещо фантастично. А то не е вярно.
Смятам, че Патрик Нес е постъпил много смело като е написал тази книга, защото както се вижда - едни я харесват, други не. Според мен книгата е хубава, но ти трябва време да го осъзнаеш. Или поне на мен ми трябваше.

Преди края на това ревю искам да спомена още две неща (ще ме изтраете до края):
1) В началото на всяка глава имаше, по възможно най-сбития начин, обобщение на това какво ще става с така наречените Избрани деца. Нямам идея, дали автора смята скоро да издаде някой нова книга, но ако смята, определено бих се радвала да опише по наширо историята на главната героиня (Сачъл) и нейните приятели (Фин, Фин, Фин и още хора с еднакви имена). Все пак съм утвърден фентъзи фен/фен на фантастиката, така че не ме съдете!
2) Корицата. Корицата. Корицата! Може ли да кажа колко МНОГО ми харесва? Имам три книги от издателство Artline Stidious във вкъщи и с ръка на сърцето бих казала, че те са ми с любите корици. Наистина не знам как може дизайнерите им да имат толкова интересни и оригинални идеи, но браво. Просто съм безмълвна. (Да не ви казвам, колко обичам да пипам книгата. Релефа на корицата е страхотен с тези очи!)

Като за край на това ревю ще кажа, че "Ние останалите,просто живеем тук" е една много различна книга, засягаща сериозни теми, смесена с примеси на фантастика и показваща какво се случа с обикновенните хора. Смятам, че книгата е хубаво да се прочете, но в определен период от време, когато всеки е готов за нея и за нещата, които ще научи от нея. Дали ще я препрочета някой ден? Абсолютно!

Благодаря на моите приятелки, които ми подариха тази книга. Обичам ви.

Благодаря и на тези, които ме изтраяха до края. Железни сте.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници:323              Цена:19,99 лв.         Издателство:Artline Studious        Жанр: Young Adult

  

петък, 12 февруари 2016 г.

Birthday (Book) Haul

Обичам Book Haul-овете.Независимо дали чета или гледам подобен тип постове/клипове винаги се радвам заедно с човека,който всъщност има книгите.Знам какво е да откачах по книги :D

Та спирам  да да пиша глупости и минавам към съществената част на поста.

Имах рожден ден.
Да не повярваш.
Е да,на мен ми беше малко трудно,защото не вярвах,че ще доживея 16-стия си рожден ден.Сега питате защо,нали?Нямам отговор на този въпрос,просто още преди 3 години си бях навила на пръста,че до 2016 ще стане нещо и всички или ще умрем или ще стане нещо по лошо.В интерес на истина не умряхме,но знам ли....може скоро да ни нападнат извънземни :D
С извънземни или не,станах на 16 и.....не се чувствам по различно.Все още се смея като луда,все още си чета,все  още се тъпча и се мъча да се ограничавам от шоколада *провал*, нищо ново.Е,освен нови попълнения в TRB листа ми.

Тази година получих много(според мен)подаръци,на които се кефя и които много обичам."Тайфата" от квартала ме изненада много приятно,като преди това ме мъчеше с тежкия подарък докато не стигнахме до мола и не си изгледахме филма(гледахме "Баща в излишък",който не беше лош филм....с участието на Джон Сина хд)и не ми позволят да го отворя.
След това когато тази седмица отидох на училище,съучениците ми ми бяха приготвили изненада(която не беше точно изненада,защото 20-те минути прекарани в коридора пред стаята ме накараха да осъзная,че приготвят нещо вътре),която много ми хареса,защото не я очаквах.Беше страшно мило от тяхна страна,за което им благодарих(и естествено подсказвах на двете контролни,които последваха).Да не говорим,че един чоколник ми направи един страхотен клип който показах на цялата рода(да,дори на баба) и който все още си пускам често.Така че,да,получих доста подаръци.Доста различни и странни подаръци. И искам да ви ги покажа.

Почвам ги подред.

Подарък #1 е от Ронито а.к.а чоколника,която,да просто не можа да се сдържи и да не вкара от своята уникалност в клипа си.Въпреки че някои от вас сигурно ще го сметнат за безсмислен или странен,той си е невероятен и за мен означава много.Да правиш клипове е доста изнервящо и ако не си голям инат и не си упорит просто ще спреш след 2 час.Така,че моля оценете труда ѝ.

Плюс това - ефектите.Невероятни са бе! ♥♥♥♥♥♥♥♥

Подарък #2 беше от приятелките ми а.к.а. "Тайфата",които както казах ме мъчеха.Имаме си нещо като наша традиция,винаги когато някоя от нас има рожден ден да правим Кутии пълни с тайни,в които обикновено пъхаме неща които човека харесва.Представете си какво имаше в моята?Да точно така!Буркан с кисели краставички!Не,не ви лъжа наистина имаше. Плюс минус някоя друга книга.
Моята кутия представляваше това
сравнително голяма си беше. 
Представете си как издържах да не я разкъсам и да видя какво има вътре.

След като обаче ми позволиха да я отворя откачих,защото:
              



Както ви казах,наистина имаше буркан с кисели краставички.

Адски много се зарадвах,защото 1) исках много,много,много,много "Ние останалите,просто живеем тук" още от преди да я преведат и просто бях "НИЕ ОСТАНАЛИТЕ,ПРОСТО ЖИВЕЕМ ТУК?!"*леко истерично*.После рязко ми падна кресчендото когато видях Дора...Да аз не харесвам Дора,убийте ме,но нямате си и ни най - малка представа колко дразни това детско рано сутрин в 6:30.И тези тъпи въпроси.И това мълчание.И взиране...No.
Книжката я бяха взели на бъзик,защото им казах че тази година искам да си усъвършенствам английския и те очевидно искаха да ми помогнат с тази крийпи книжка....weirdooooooooos
За "Стъкленият трон" също се зарадвах,защото отдавна исках да прочета поредицата,но все не си взимах първата книга поради една или друга причина.Сега обаче(както се вижда) я чета и съм страшно доволна,защото ...Селена.Много ми хареса този асасин.
Книжката за оцветяване си я оцветявам и се успокоявам.Мисля скоро да направя подобна публикация като на Кая ,за това как съм оцветила някои неща(не само от тази,но и от друга книжка).Но ще видим.

Подарък #3 беше от моите съученици.Както казах,страшно ме изненадаха с този жест и им благодаря за това.Стискам палци да имаме добри оценки на контролните хд. А нещата,които ми бяха приготвили бяха тези:




(качество на снимките 6+)

И съответно под хартията се криеха:



 Обяснявам защо имаше портокал.
Докато бяхме втора  смяна в училище си носех за закуска цитрусови плодове -  мандарини,портокали, каквото се сети те.Неспазвах никакви диети,просто имаше в излишък във вкъщи,а и бяха вкусни и лесни за смилане.Обаче моите съученици си мислеха обратното - че спазвам някаква диета,заради мъкненето всеки ден на различен плод.И от там им е дошла идеята.
За Макото(фигурката) си признавам,че нямах представа.Подозирах,че ако ми правят изненада ще получа книга,но просто за фигурката бях в шок.Естествено реагирах супер откачено,нещо подобно на реакцията ми на "Ние останалите,просто живеем тук",защото аз,да,гледам анимета и точно този герой го обожавам с цялото си същество защото е...перфектен.А и фигурката е толкова сладка!И представете си аз я счупих...Къде ли питате?Ами имаше поставка в която трябваше да стои изправено,но аз я счупих и се наложи да я лепя,за да може Макото да стои изправен.Не ме съдете бях развълнувана!
Колкото до книгата,харесва ми,въпреки че моите съученици са я взели,защото ме смятат за Вундеркинд,а аз не съм.Просто си уча уроците и съм постоянна.
Надявам се скоро да я прочета,защото изглежда интересна + че резюмето ми допада.
П.С. Тортата беше много вкусна.

Подарък #4 всъщност трябва да се включва към #3,но аз реших да го отделя,защото Радослава заслужава собствено пространство.Та въпросното момиче ми подари книга,НО книгата която ми подари просто ме хвърли в тъч


                             Снимка в 06:40 сутринта                                   Снимка в 14:30 на същия ден на обяд
Обяснявам защо.
Адски много исках да прочета Everything,Everything след едно ревю,което можете да видите тук и което ме накара да си кажа,че ще прочета книгата независимо дали ще е на английски или не.Хареса ми историята,хареса ми как момичето беше описало начина на писане на писателката,хареса ми замисъла,хареса ми корицата - с две думи,всичко ми хареса. Плюс това първото изречение е толкова грабващо за един книгоман като мен.

"I've read many more books than you."

So,да.Адски обичам Родито  в момента,защото това, да ми вземеш  книга и то да вземеш точно тази която искам,означава че си се постарал да  опознаеш човека и най-малкото да се помъчиш да запомниш какво харесва.Което си е голям жест за мен,защото с нея се познаваме почти от две години,а вече се радваме една друга. So,thank you Rodiie. ♥♥♥

Подарък #5 си го направих сама.
След като с приятелките ми отпразнувахме рождения ми ден,естествено трябваше да посетим книжарница.И естествено щом си тръгнахме оттам Елена отново беше похарчила пари.


Вече тотално нямам никакви спестени джобни.Но поне имам на какво да се радвам :D
Нямам търпение да прочета книгите,особено втората защото корицата ми харесва толкова много,въпреки че червеното не е един от любимите ми цветове.

В общи линии това бяха нещата,които получих..Благодаря на хората които се сетиха за мен и ме направиха толкова щастлива,защото дори една дъвка да дадеш,както казва мама,важен е жеста.Вече прочетох една от книгите и съм съвсееем леко разочарована,но какво да се прави.Мислех си(не ме питайте защо,не знам),че в книгата на Патрик Нес ще се разказва за (повтарям,не знам защо ми е хрумнало подобно нещо) зомбита,но не беше така(да знам,книгата няма нищо общо с тях ама..).Въпреки това обаче книгата ми хареса,но не се нареди сред любимите ми. I just like it ,that's it. Трябва да седна и да и напиша ревю,защото ми се говори за нея,но нямам идея кога ще стане това.Надявам се събота и неделя да ми остане време,but we will see.

Това беше поста за днес.Надявам се да не съм ви отегчила :D А сега ви оставям,за да разбера какво ще стане със Селена Сардотиен.

вторник, 9 февруари 2016 г.

The Book Cake Tag

Благодаря на Теди,че ме тагнала в този(както и в още един) таг!
Нека да започваме :)

1.Брашно - Книга,която е започнала бавно,но бързо те е грабнала.
"Ние,лъжците" от Е.Локхарт. В началото ми беше леко скучна,но постепенно започна да ми става интересна и така,докато не я прочетох и не останах шокирана.

2. Маргарин - Книга,чието резюме е много завладяващо.
Тук ще посоча книга,която не съм чела,но възнамерявам - "Двор от рози и бодли" от Сара Дж. Маас.

3. Яйце - Книга,която мислеше,че е кофти,но се оказа доста добра.
"Graffiti Moon" от  Кат Кроули. Мислех си,че ще е нещо изтъркано и сладникаво,но се оказа една хубава книга,която остави много положителни чувства в мен.

4. Захар - Сладникава книга.
"Фенка" от Рейнбоул Роеъл.Обожавам тази книга!Между другото като я споменах,трябва да помоля една приятелка да ми я върне,че ми липсва..

5. Глазура - Книга,която покрива всеки елемент,който харесваш - забавни моменти,екшън моменти и др.
Всяка една книга от Рик Риърдън? "Мечът на лятото" от *obviously* Рик Риъндън.Няма нужда да казвам защо.

6. Пръчици - Поредица,към която се обръщаш за повдигане на настроението,когато имаш 
нужда от това.
По принцип когато ми е кофти или зле не чета,защото всичко ми е криво и има вероятност дори да не харесвам и най-хубавата книга.Предпочитам да слушам музика.Но иначе,ако не ми е толкова зле бих се върнала към "Магистериум" от Холи Блек и Касандра Клеър и да проследя наново приключенията на Кал,Аарън и Тамара,защото никога не ми омръзва да чета за тях и света който авторките са и продължават да изграждат.

7.  Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент.
От тази година?Смисъл публикувана или прочетена?Защото ако е публикувана,за съжаление все още не съм чела книги от 2016...Но ако се има предвид до тук прочетени,то определено е "Освен този живот" от Патрик Нес.

Тагвам: Вероника и Ана.

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Through the Woods by Emily Carroll

Through the Woods е една книжка с картинки, която може да разтрепери хората със слаби сърца. Шегувам се...

'It came from the woods. Most strange things do.'

Five mysterious, spine-tingling stories follow journeys into (and out of?) the eerie abyss.

These chilling tales spring from the macabre imagination of acclaimed and award-winning comic creator Emily Carroll.

Come take a walk in the woods and see what awaits you there...

Through the Woods е една страхотна книжка, която ми достави голямо удоволствие докато я четях. Не съм голям фен на страшните филми и си мислех, че ще бъде същото и с книгите, но уви грешала съм. Признавам си, бях леко скептично настроена относно тази grafic novel, защото да си го признаем повечето "страшни" комикси и прочие, са всъщност някакъв буламач от наблъскани драсканици, които би трябвало да изглеждат страшни. Така, че нямах големи очаквания. Въпреки това обаче още от начало забелязах колко красиво и елементарно бяха направени илюстрациите и как още от първата страница се създава усещането, че се намираш в дън гора и то с не много сложни рисунки. Постепенно докато четях се увличах в историите разказани от Emily Carroll и докато се усетя беше станало късно, а аз трябваше да уча по география...
И така географията замина в канала, а Елена към 20:30 половина вече беше прочела първата си grafic novel. Как се почувствах? Горда от себе си.

В книгата авторката ни разказва за 5 страховити истории съпроводени от представяне (в началото на книгата) и заключение (в края). Смятам да спомена по нещо за всяка една история, защото всичките са интересни и, някои от които страшни.



 Our Neighbor"s House - Честно казано тази отначало не я разбрах много-много за това след като приключих с книгата я препрочетох отново. И разбрах къде ми е грешката. Историята е сравнително интересна и ако трябва да я оценявам бих и дала 3/5.

A Lady"s Hands Are Cold - Тази със сигурност ми хареса повече от първата и определено ми стана една от любимите. Тук атмосферата беше една идейка по страшна от първата,с по интересна история, повече мистерия и по красиви илюстрации (според мен). 4/5


His Face All Red - Също като първата,трябваше да я прочета втори път,за да ми се изясни всичко.Не бих я нарекла страшна, по скоро странна,защото до някъде беше и объркваща. Илюстрациите тук бяха по.прости и лично на мен много-много не ми допаднаха и за това и давам 3/5

My Friend Janna - Четвъртата история беше сравнително интересна, но не чак толкова. Имаше леко влачене, което лично мен малко ме издразни. Въпреки това обаче ми хареса за това и давам 3.5/5



The Nesting Place - Това беше историята, която ми хареса най-много, защото 1) беше най-страшна от всички, 2) илюстрациите бяха по интересни и красиви и 3) историята ми хареса. Няма да издавам нищо просто ще кажа, че тази история отговаряше най-много на заглавието и изцяло поддържаше мистериозна атмосфера. 5/5

Emily Carroll пише увлекателно,даже с рими някъде, което улеснява четенето и ти придава едно такова чувство сякаш четеш приказка. В допълнение не е използвала много и сложни думи, за това аз много рядко посягах към речника на телефона, за да проверя какво значи едно или друго. (един-два пъти да сме точни хд).

В заключение ще кажа, че бих препоръчала книжката на хора, които искат да опитат нещо ново и да разнообразят с някой друга graphic novel, в която има една идейка повече мистерия отколкото страшни неща.



Ако искате можете да си свалите Through the Woods като натиснете бутона отляво.
П.С. Аз я четох от телефона като използвах eRUP EBook Reader Skoob, който е много удобен и не заема много мегабайти. Можете да си го свалите от тук.

    

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Внимание, психоспусък! от Нийл Геймън

Честно казано не помня какво ме привлече към книгата. Когато я купих я взех просто ей така, защото исках да прочета нещо от този автор, а на скоро бях чела ревю на "Внимание,психоспусък!" и си казах : "Ще я взема." Не знам защо бях останала с впечатлението, че в книгата се разказват страшни истории като под страшни визирам тези, които ти изкарват акъла с чудовища и зли същества, така че може да се каже че се бях подготвила за нещо страшно. Но за съжаление беше напразно, защото в книгата имаше друг тип страшни истории - тези които те карат да се замислиш над това, какво правиш и как живееш, и какъв по дяволите е реалния свят.

Харесва ми как в книгата Нийл Геймън беше успял да вплете  фантастика и реализъм в нещо невероятно интересно, от което накрая да си изкараш поука. Обичам да чета подобни произведения и може би точно заради това книгата ми хареса доста.

"Внимание,психоспусък!"сама по себе си е сборник с кратки разкази, от които (както казах) винаги можеш да си изкараш някоя поука. Повечето разкази ми харесаха, други не чак толкова, за трети съм сигурна, че нещо не разбирам за това не ми допаднаха, но като цяло успяха да ме разтоварят и да ми върнат желанието да чета (повече). Бих препоръчала на всички хора подобни книги, такива които се състоят от няколко разказа от не повече от 5-10 страници, които нямат нищо общо по между си, защото така (поне моят) мозъка си почива, не се натоварва прекалено много с помненето на сложи сюжети и различни имена на герои и като цяло си почива. Не си мислете обаче, че подобни неща не са интересни - напротив точно обратното. Толкова са интересни, че когато свършат се усещаш как казваш: "Това ли беше?!".

От разказите най-много ми харесаха "Правя стол", "Работата с Касандра", "Октомврийска приказка", която е част от "Календар от приказки", "Трак-трак кокаляците", "И ще заридая като Александър", "Николко часът" ,"Диаманти и перли - приказка", "Спазване на формалностите","Спящата и вретеното" и "Черното куче". Интересното при няколко от тези е че са вдъхновени от приказките на Шарл Перо, Доктор Who или от световно известните класики като "Снежанка и седемте джуджета" и "Спящата красавица". Няма смисъл да казвам, че точни тези разкази са ми любими, защото обичам когато авторите си играят и измислят ново действие в познатите ни приказки (или сериали, макар че не съм запозната много-много с Доктор Who).

Нещо което ми направил впечатление в книгата е, как всеки разказ е написан по различен начин. Стилово говоря. В един момент единият е като приказка, обръщате на другата страница - разказа е като документ, на следващата като писмо. Странно е нали? Това е едно от интересните неща в книгата, другото са самите истории.

В началото на "Внимание,психоспусък!" ще намерите и Предговор, където автора е написал какво го е вдъхновило за точния разказ, откъде са му хрумнали идеите и леко загатване за какво ще става въпрос, макар че ако не сте прочели разказа предварително не може да ви стане ясно. За това си съветвам ако смятате да четете книгата, след прочитането да съответното обяснение на дадения разказ прочетете самия разказ, а не продължавайте с описанието на други. Така ще си спестите препрочитането на първите 30-тина страници (но все пак ако обичате да препрочитайте, давайте).

Не знам какво друго мога да кажа, защото тази книга не може да се опише изцяло с няколко думи. Трябва просто да се прочете.

Няма да я препоръчам, защото не съм сигурна че ще се хареса на всички, но който прояви интерес - е определено ще ви бъде интересно.

Като за край ще ви покажа няколко от любимите ми цитати от тази книга:

"Да пишеш книга е малко като да сглобяваш стол"

" -  Понякога ми се струва,че истината е място. В съзнанието ми тя е нещо като град: може да има сто или хиляди пътя, които рано или късно ще те отведат дотам. Няма значение откъде идваш. Ако вървиш към истината, ще стигнеш до нея, по който и път да поемеш.
  Калъм Макинес ме изгледа отвисоко. След малко каза:
 - Грешиш. Истината е пещера в черните планини.  Има един път дотам, един-единствен, и този път е коварен и тежък, и ако избереш грешния, ще умреш сам на планинския склон."

"Искам да кажа, чувал съм, че виждаме света не
какъвто е,
а каквито сме ние. Светецът вижда свят на светци,
убиецът
вижда само убийци и жертви."

"Винаги си заслужава да опиташ, дори и да не успееш, дори и да падаш като метеор навеки. По-добре е да си изгорял в мрака, да си вдъхновил другите, да си живял, отколкото да си седял в тъмното, проклинайки хората, които са ти взели свещта и не са я върнали."

"Защото хората трябва да помнят книгите, ако другите хора ги горят или ги забравят. Ще ги предадем на паметта. Ще станем тях. Ставаме автори. Ставаме техните книги."

" -  Винаги ли си бил такъв?
   - Какъв?
   - Луд. С машина на времето.
  - О, не. Минаха векове, докато се сдобия с машина на времето."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 350              Издателство: Бард                Цена: 15,99 лв.               Жанр: Разкази

     


бтв само аз ли съм удивена от корицата на "Стъкленият меч"? 


обожавам ги и двете *-*