неделя, 24 януари 2016 г.

Освен този живот от Патрик Нес

Сет умря.
Или поне така си мислеше.
Събуждайки се пред старата си къща, омотан във ленти, той няма никаква представа какво става. Няма спомени. Няма минало. Няма име. Няма представа къде е. Ала постепенно започва да си спомня неща, някои от които се оказват доста по-болезнени отколкото е очаквал.
И започва да мисли и мисли, и мисли, и мисли, и мисли.
Докато накрая не взима решение да се махне.
 Писнало му е от самотата, от изолацията, от компанията на нищо и никого. Иска да се отърве от нея, за това започва да тича ли, тича към края на това мъчение.

Тича ли, тича ли, тича, докато накрая спира.
И разбира,че не е сам.


Аз съм потресена. Потресена от това какво прочетох. Още щом вчера затворих последната страница, мозъка ми изключи и отказа да преосмисли каквото и да било за тази книга. Умишлено се стараех да не мисля за нея докато не седна пред компютъра и не започна да пиша, защото единственото място където мога да я обсъждам е тук и ще го направя. От сега ви предупреждавам може да има спойлери, но ще се постарая да не са чак толкова.

Първата ми книга на Патрик Нес беше разтърсваща.
Това просто трябваше да го кажа.
Разбрах защо този автор има толкова много почитатели .
За тези 480 страници успях да се дивя на начина му на писане и цялата история, която е измислил. Начина, по който си служи с думите заслужава похвала, защото в главите, в които не присъстваше почти никакъв диалог, той успяваше да задържи вниманието ми и ме подтикваше да продължавам да чета. За самата история ми е трудно да говоря.
Когато избрах да чета книгата нарочно не прочетох анотацията отзад, защото исках да разбера дали ще ме грабне началото. Е, то ме грабна и не ме пусна до края. Начина, по който Нес разказва историята на Сет беше по един много интересен и непознат начин за мен, който вярвам ще запомня. Книгата е разделена на 4 части като във всяка част изпитвах по един blow mind. Особено в първата. Не знам как го прави, не знам дали и в другите му книги нещата са същите, но ако е така и след прочитането на друга негова книга остана в същата speeshless позиция, то тогава определено ставам почитателка на Патрик Нес.

Историята на Сет. Тази история ще я помня дълго. Не знам как да опиша какво мисля за нея. Знам само че ми допада адски много. Винаги съм харесвала книги, в които света отива към края си и хората предприемат различни мерки за да останат живи. Тук всичко, което бих искала да прочета в една такава книга с подобна история....го нямаше. Но за сметка на това имаше неща, които не очаквах да срещна, които ме накараха просто да "млъкна" и да чета.
През повечето време докато четях не мислех. Имам предвид нали знаете как докато четете и сте се пренесли в самата книга има едни моменти, в които героите се изцепват или става нещо неочаквано и вие правите някакъв коментар и за части от секундата се замисляте "Сега какво ще стане?". Е в тази книга аз не мислех за абсолютно нищо. Бях се потопила до такава степен в книгата че забравях, че изобщо чета, забравях че пред мен има само думи. Беше невероятно.
снимката ми се получи супер хд
Сега ще направя едно необичайно сравнение...нали знаете играта piano tiles? Трябва да я знаете. Е, нали знаете как има един момент, как докато играете и пианото  става все по-бързо и по-бързо, просто спирате да мислите, какво правите, но пръстите ви продължават да се движат натискайки черните клавиши? Така беше и с книгата. Бях спряла да мисля, че чета. Тотално се бях пренесла в света на Патрик Нес, стоях и наблюдавах всичко сякаш бях на кино, не на театър. Голяма вина за това имаше автора и факта, че четох през нощта. Може би ще го кажа за трети път, но автора наистина има уникален начин на писане, който просто те хваща като менгеме и не те пуска, докато не стигнеш до края. Описания или диалози няма равна и в двете. Първото е толкова леко и приятно за четене, че на момента те пренася от уютното местенце във вкъщи при опустелия и почти разрушен град в Англия само с няколко думи, описвайки ти всеки детайл по такъв начин, че да успееш да си го представиш  най реалистично, без да те отегчава. О просто убийте ме. Възможно е и аз да преувеличавам, но преди да започна "Освен този живот" се пробвах да прочета две книги, в които описания бяха ужасно "тежки" и отегчителни и заради тях ги оставих и двете, някъде между 30-100 страница. Първата беше "Кери", на която стигнах до 30 и се отказах, защото Стивън Кинг пише тежко, по един особен начин, който на мен не ми допада, с твърде много негативна информация, която ми дойде в повече. Втората книга беше "Нощният цирк", която въпреки красивата си корица ме изнерви, защото книгата се чете супер бавно, заради сложните и много описания, които авторката прави с цел *най-вероятно* да въвлече читателя в нейния измислен свят. Едва минах 100 страници за 3 дена и просто се отказах, защото не понасям да чета толкова бавно. За сметка на това "Освен този живот" беше книга, която просто ме хвърли тъч след два неуспешни опита така че...

Освен този живот. Само самото заглавие ви заинтригува нали? Ако се чудите, защо книгата се казва по този начин, то е защото автора показва нещо, което много хора не виждат - това, че съществува нещо освен този живот.Че то независимо дали го виждаме или не е там и винаги ще е, чакайки ни да го забележим. Чакайки да разберем, че не всичко може да свърши в един момент. Че винаги има нещо повече.
Ей заради това последното изречение трябва да прочетете книгата. Не, защото едно 15 годишно момиче ви го казва, а защото е вярно. Винаги има нещо повече. Никога не трябва да се забравя, защото именно това нещо може да ви спаси от най-големите ви грешки.
Автора е вмъкнал толкова истини колкото и лъжи в книгата, оплитай ги по такъв начин, че читателя да е способен да си направи равносметка чак след края на всичко това.

Ако до този момент съм ви заинтригувала, но все още ви убягва нещо, спокойно сега ще говоря за него. Героите. Няма как да не спомена нещо и за тях.
Изключително съм благодарна, че успях да се вмъкна в главата на Сет и успях да опозная начина му на мислене, защото той се оказа от един тип хора, за които аз имам бегла представа как мислят. Не говоря само за сексуалната ориентация, говоря изцяло за начина на поведение. Беше ми приятно да проследя неговата промяна от началото до края на книгата, как въпреки нелогичните ситуации успяваше да мисли рационално .Като изключим факта, че е един от най-смелите и добре изградени персонажи, които съм срещала нещото, което много ми хареса как през повечето време проявяваше съмнения към нещата, които му се случваха. Това негово качество го припознах в себе си и съм сто процента сигурна, че ако аз бях там щях да постъпя по същия начин.
Рейджийн беше отново един герой, в който успях да намеря частица от себе си. Един силен женски персонаж, жертвоготовна и обичлива, показваща обичта си по един пасивен начин. От нея както и от Сет научих доста неща и не говоря само за сходствата в характерите ни. От всеки герой си взех поуки и може да се каже, че до някаква степен промениха нещо в мен. И не, не е като да съм тотално нов човек, просто една малка, малка част от мен е вече ....по-добра.
Не на последно място, но така се случи ще говоря за Томаш. Първо самото име - Томаш - звучи някак си много сладко и странно едновременно докато го произнасяш на глас. Същото може да се каже и за героя. Сладък и странен, Томаш е един герой, от който трябва да очакваш неочакваното. Изключително смел и лоялен за годините си Томи е също герой за пример.
За другите герои предпочитам да си замълча, защото към всички до един изпитвам негативни чувства. Да включително и Гудмунд.

Преди да обобщя това ревю, бих искала да благодаря на Георги Марамджиев за тази корица. Нямате си и ни най-малка представа колко се радвам на отварящата се вратичка.Изключително майсторски измислена и направена, показваща с толкова малко, толкова много. Между другото забавен факт - докато четете книгата няма да откриете аналогия с корицата.....поне докато не стигнете края на 2 част.
Невероятна корица, която с ръка на сърцето признавам за по-добра от оригиналната.
Искам също и да благодаря на издателство Artline Studios, които са превели и издали тази невероятна книгата у нас, давайки възможност на много хора да се докоснат до нея.

В заключение ще кажа,че колкото е невероятна корицата на книгата, толкова е и самата книга. Интересна, увлекателна, разтърсващата. Трите думи с които бих описала "Освен този живот" от Патрик Нес. Препоръчвам я с  високо вдигнати ръце и крака на всички читатели/хора/животни/съществата, защото това е една от малкото книги, за които си заслужа да отделиш малко време, да седнеш и да четеш.


" - Ти сериозно ли? Истинският живот си е винаги и само истински живот, нищо друго. А истинският живот е винаги объркан. Какво означава зависи от това как гледаш ти на него. Единственото, което трябва да проумееш, е как да го живееш.
    После се навежда напред, лицето ѝ спира на сантиметри от това на Сет.
 - А сега се размърдай, глупчо. Докато не е станало късно."

Тук можете да прочете друго невероятно ревю на книгата.
 -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 480        Издателство: Artline Studios        Цена: 22,00 лв.      Жанр: Фантастика

     

Няма коментари:

Публикуване на коментар