четвъртък, 22 декември 2016 г.

Да играеш с огъня от Дерек Ланди

Хей хора как сте? Аз страдам. Защо? Защото всички книги, които прочетох бяха невероятни, заслужаващи не по-малко от 5 звезди по моите критерии и аз не знам как по дяволите да им напиша едно свястно ревю. И е ужасно, защото не мога да продължа да чета останалите ми книги. Защо никога не уцелвам ужасни книги, а?!

"Да играеш с огъня" не е изключение. Втората част от поредицата за невероятни детектив Скълдъгъри Плезънт е още по-динамична, по-интересна, с още повече интриги, герои и да незабравим големи дози сарказъм и остроумие. А и е зелена, която автоматично я прави любимата ми книга от поредицата...... За сега...

В нея приключенията на Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин, позната още и като Стефани Еджли, продължават като този път двамата се заемат с бягството от затвора на един от най-опасните престъпници - Барон Венгос. Държейки в едната си ръка елементална магия, а в другата - огнестрелно оръжие двамата детективи се заемат със случая мислейки, че това е  поредно бягство от затвора ала с течение на разследването си разбират, че нищо не е това което изглежда. Злото, което Барон Венгос се кани да събуди е много по-голямо и ужасно от онова, което Нефариан Серпин искаше да причини на света. Нагърбили се със задачата отново да спасяват света, саркастичния скелет и вече порасналата бунтарка се впускат в серия от епични битки и разследване на загадки, срещайки стари познайници и нови врагове. Ала злото, което стои срещу тях е много по-опасно отколкото изглежда, а всеки знае че понякога голямата опасност изисква крайни решения...

" - Можеше да ме убият, защото си си връзвал връзките?!
- Опасно е да ги оставиш да висят. Може да се спънеш в тях."

Накратко, без спойлери това е втората книга. Ако се чудите защо не хвърлям светлина за това как всъщност Барон Венгос застрашава света или какви са тези "крайни решения", които на героите им се налага да предприемат, нарочно е. Защото ако издам още малко информация книгата няма да ви е интересна, няма да я има онази тръпка и любопитство когато четете и се чудите какви планове е намислил злодея. А да не говорим, че в моментите когато героите действат противно на очакванията ни, ние се шокираме и интереса ни към съответната книга се засилва. Така че, защо да ви отнемам тези емоции?

" Детективе - промърмори мъжът в черно.
 -  Дъск - каза Скълдъгъри. - Мина време. Още ли си зъл?
Мъжът на име Дъкс се усмихна.
 - От време на време, когато ме прихване. .."

Споменавала ли съм колко много, много, МНОГО ми харесва стила на писане на Ланди? Мисля че да. Не знам кое ме привлича толкова много - дали е това, че почти във всяка глава има по една епична и невероятно добре описана битка или факта, че главните герои са като заяждащи се постоянно, но обичащи се много роднини, или че има дози сарказъм и остроумие присъстващи в почти всеки разговор между героите? Да не споменавам, че книгата е по-такъв начин написана, толкова оплетена, че веднъж хванеш ли ѝ нишката не можеш да се отплетеш. Оставиш ли я започва да те човърка любопитството отвътре, искайки да разбере какво ще стане по нататък и не спира докато отново не отворите книгата и не се зачетете. Да не забравим и че във всяка отделно обособена глава се случва нещо важно за развитието на историята ала въпреки всичко те не са дълги повече от 5-10 страници. Право в десятката.

"Поздравление. Току-що върна тристагодишната му невроза. Свършихме си работата тук."

За историята - нямам какво да кажа. Определено беше по-интересна от тази на първия роман, по-динамична, със сигурност по-заплетена и най-вече тук се наблюдаваше по-голяма промяна у героите, което беше едно от най-любимите ми неща. Имаше моменти в които те ме изумяваха с решенията си, друг път ме караха да се замисля дали автора е бил психически добре докато е писал романа, трети просто ме караха да прелиствам страница по страница, за да видя какъв е този проклет план, който замислят, но най-нагло държат само за себе си.  С думи прости както обича да казва госпожата ми по физика и химия, историята оправда очакванията ми и ми хареса страшно много.

" - Никога не съм я харесвал тая жена. Все предполагах, че Фъргус ще си направи по-добър избор. Не много по-добър де, той винаги е имал характера на мокър парцал."
- някой да ми обясни последното. Харесва ми, но се притеснявам от това

Героите..
Okay i think i have a new crush and his name is Billy- Ray Sanguine. The man who doesn't have eyes and lives under the ground. Basically i love a mole. Great that book ruins my life.

Нямам идея, защо го написах на английски, но било к'вот било.

В тази книга Валкирия /Стефани показва по-уверената си страна, по-отговорната, по-готова да поема рискове и да не забравим тази, която вече започва да овладява магията, по-специално огъня. Хареса ми това, че ѝ отне доста време докато се научи да борави с нея, а не ХОП и вече я е овладяла напълно. Хареса ми и това как започна да осъзнава какво ѝ отнема този потаен и опасен живот, който води. Но най-вече ми хареса връзката между нея и Скълдъгъри, която започват да изграждат. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за любовна, а за онази, на чистото приятелство, която макар и в този случай да е изразена по-един странен и нестандартен  начин, е невероятна да се види. Хареса ми колко загрижени бяха един за друг и въпреки непредвидимите ситуации, в които изпадаха не губеха вяра в другия. Тези двамата са пример, че независимо годините, на които си и ..ами.. какво си, може да изградиш едно силно приятелство - което стискам палци в следващите книги да има възходи и падения, защото няма да е интересно иначе - което ме впечатли и ме накара да завиждам.

"- А ти какво правиш там долу, Сивет?
- Опитвам се да дишам, сър."

В тази книга г-н Плезънт беше същата чаровна, остроумна, интелигента и страшно забавна костюмирана скелетна структура, която беше и в предишната. Показа ми малко повече от бойните си умения, които крие в ръкава си, както и по-потайната си и хитра страна. Моля някой да ми го вземе, защото имам нужда от такъв човек..пардон скелет в живота си.

Чайна Сороу, Танит Лоу и г-н Блис са наши стари познайници, без които едва ли романа щеше да е същия. Тук Чайна разкрива повече информация за себе си, с какво се занимава и се е занимавала, каква магия владее и колко добър манипулатора е. Честно  не мога да разбера кога тази жена играе двойна игра или дали изобщо играе двойна игра. Страхотна героиня.
Колкото до моята любимка badass Танит, тя отново се явяваше като (поне през моя поглед) целта да всеки един злодей. И в първата книга, и тук Лоу попадаше в доста критични ситуации и беше на косъм умре, ала успяваше да се спаси в последния момент. Защо всички искат да я убият? Тя е толкова мила и добра. Друг е въпроса, че би те провесила през мост, държейки те само за кутрето на десния крак, само заради една информация. Все пак е мила и добра, далеч по-зле можеше да е.

" - Добре ли си?
- Току-що си спомних какво е да те застрелят.
- Забавно ли е било?
- Невероятно, но не."

Лошата групичка или както аз ѝ казвам The Bad Squad е изградена от трима души и един разчленен гигант.
Най-злия от злите или по прякор Барон Венгос, още наричан главния злодей на книгата беше един достоен, манипулативен, хитър и гъвкав герой, който не можах да намразя. Хареса ми това зло, което криеше себе си и колко добре беше измислил всяка част от плана си. Доста упорита и надменна личност, but again he was kinda nice.
Вторият по ранг Дъск вампирът с проблеми с гнева беше може би най-кръвожадния, доста импулсивен и в край на сметка със сритан задник герой, който ме забавляваше въпреки животинската си и ужасяваща същност. Харесва ми как Ланди представя вампирите, как не приличат на нищо от това с което ги свързваме (прочетете книгата и ще видите за какво говоря).
И последният и най-любимият ми от тримата (по непонятни за мен причини) е Били-Рей Сангуайн, човек къртица без очи, който умирам да срещна в по-следващите книги, защото ми е страшно симпатичен и имам подозренията, че играе двойна игра, което за мен е страшно атрактивно в един герой особено когато се съчетава с добро и странно чувство за хумор.

" - ... Смелостта все пак не е липсата на страх, а осъзнаването и покоряването му.
- Мисля, че прочетох това на кутия с овесени ядки веднъж - усмихна се момичето.
- Е, нищо чудно. Оттам е цялата ми мъдрост."

Отново преди да обобщя искам да кажа, колко невероятно изглежда книгата. Зеленото ми е любимия цвят и в комбинация с тази красива и леко мрачна корица се получа нещо страхотно. 
О, да не забравя, на някои от първите и последните страници имаше дори рисунки на част от героите, което лично мен адски много ме зарадва, защото 1) че успях да видях част от любимите си герои, 2) обожавам картинки.

За да обобщя това дълго ревю, в което преобладаваха сравненията по- и най- ще кажа, че "Да играеш с огъня" е книга, която ме спечели с толкова много неща, част от които успях да изброя в това ревю. Изключително непопулярна поредица, но пък също толкова и интересна, динамична и определено държаща вниманието на читателя здраво приковано във всяка една отделна книга. Препоръчвам тази книгата на всички, които търсят, хумор, разнообразие, загадки, епични боеве и най-важното смислена история и добре изграден свят. Ако търсите нещо такова, Скълдъгъри ви очаква.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
        Страници: 318     Цена: 13.99 лв.      Издателство: Artline Studios       Жанр: Фентъзи

https://www.goodreads.com/book/show/10838255http://artline-store.net/product.php?ProductID=12

неделя, 18 декември 2016 г.

Hotel Valhalla: Guide to the Norse Worlds от Рик Риърдън

Дълго време се чудех как да започна това ревю и мисля, че най-накрая успях да измисля достойно начало.
Но все пак ако ви се стори малко преувеличено, моля извинете ме.

АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КОГА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НОВАТА КНИГА НА ОДИН, ТАЙНАТА НА ТОР ЗА БЕЗПЛАТЕН УАЙФАЙ, ЗАЩО ЛОКИ Е БИЛ КОБИЛА, КОЙ ВСЪЩНОСТ Е ИЗМИСЛИЛ СКИТЕ И КАК ДА ПРЕДПАЗИТЕ РЪКАТА СИ ОТ ЛОШИ КУЧЕНЦА ДОКАТО ЗАПИСВАТЕ ПОЛЕЗНИ ГОТВАРСКИ РЕЦЕПТИ ЗА КОЗА НА ШИШ, Е ДАМИ И ГОСПОДА ТАЗИ КНИГА Е ЗА ВАС! 

"Hotel Valhalla: Guide to the Norse Worlds" беше може би най-забавната книга, която прочетох тази година.  Не знам как да я опиша. Чели ли сте някога книга написана от Рик Риърдън? Не? Засрамете се. Ами вие, тези които сте, помните ли онази мазна усмивчица, която се появява на лицето ви или истеричния смях, който внезапно ви връхлетява докато четете книгите му? Е, тук положението няма да е по различно. Но имайте едно на ум, защото след нея може би ще ви трябва консултация с психолог.
Шегувам се.
Но все пак хората със слаби сърца, нека прескочат интервюто с Один и изповедта на Сърт.

"Odin: But all that is ancient history, Snorri, as is the tale about how i stole and drank a vat of mead made from god spittle to become a poet."

Книгата е комбинация от интервюта, кратки истории от първо лице, рап-битки и искрени съвети от различни богове и богини като Тор, Один, Имир, Хел, Локи, Ран, Фрея, Фриг, Улър и т.н., които ви въвеждат в основите на света на скандинавската митология и ви запознават с Деветте свята и с различни митологични същества като Рататоскър, Слайпнир, Отис и Марвин и други.

Рик Риърдън е надминал себе си, защото за разлика от "Гръцките богове на Пърси Джаксън" и "Героите на Пърси Джаксън", където батко Пърси разказва на дълго и на широко за гръцката митология, тук той е решил да измисли нещо съвсем ново. Ако някои си мислят, че "Hotel Valhalla" си прилича по нещо с гореспоменатите две книги и очакват Магнус Чейс да седне като Пърси и да заобяснява, защо Локи е бил кобила, не, това няма да се случи. Тук всичко е под формата на уикипедия. Или интервюта. Или писма. Или рап-битки. Нямате реална представа какво ще прочетете на следващата страница и под каква форма ще е то, което е най-хубавото. В допълнение има включени невероятни илюстрации на част от боговете, дървото на Деветте свята Идразил (която ми е любимата илюстрация) както и още.

" Mimir
Best Known For: Not having a body. Also, letting individuals drink from the well of knowledge in exchange for servitude, unspeakable anguish or both. Runs pachinko parlours when not bobbing about in the waters of the infinite wisdom. "

Няма смисъл да коментирам стила на писане на Рик Риърдън. Този човек е машина. Една истинска невероятна машина, която със всяка една от книгите си ме изумява все повече и повече с тази комбинация от хумор и знания, която винаги присъства в произведенията му. Той е може би единствения автор, чиито книги ми носят радост и могат да ме изкарат и от най-голямата читателска депресия като същевременно с това мога да понауча нещо ново и полезно. Как да не го обича човек?

С книгата освен, че ще придобиете нови знания и ще разпускате, ще упражнявате и произношението си. Употребените от чичо Рик имена на богове и митологични същества, бяха една от най-голямата ми пречка, но бяха и тези, с които най-много се забавлявах. Все пак, не е ли забавно когато се мъчиш да произнесеш или поне да отгатнеш как се произнася дадена дума? Ще кажете да, но хайде да ви видим как ще произнесете дума която има наблъскани четири съгласни в началото и толкова в края и само две гласни по средата. Това бяха повечето скандинавски имена. Как според вас се произнася Hlidskajalf? Хлидскаджалф? Пробвайте да си пречупите езика и да го произнесете с английски акцент. Забавно, а? Слава на боговете, че автора се е досетил да сложи речник, с който можете да се "консултирате" когато не сте сигурни как се произнася съответната дума.



Не знам какво друго да кажа, за това просто ще оставя този линк, за да може хората които проявиха интерес към книгата да си я свалят в е-формат и да се посмеят от сърце за няколко часа (а ако линка е изтекъл свържете се с мен, за да го подновя). А тези, като мен, които биха искали да притежават това бебче в книжен вариант, отдолу ще сложа линк към сайт откъде може да си я поръчате.
Като за край ще цитирам една от любимите ми песни от книгата.

"Please stay sleeping, please stay sleeping,
Jormungand, Jormungand!
Shut your eyes so tightly!
Snooze all day and nightly!
Don't wake up. Don't wake up."

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Страници: 150  Цена: 16.90 лв. (поне аз я купих за толкова) Издателство: Puffin  Жанр:Фантастика

https://www.goodreads.com/book/show/31546079-hotel-valhalla-guide-to-the-norse-worldshttp://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/Hotel-Valhalla-Guide-to-the-Norse-Worlds-96139.htm

събота, 10 декември 2016 г.

Скълдъгъри Плезънт от Дерек Ланди

Поредицата за "Скълдъгъри Плезънт" е една от любимите на Вероника, която ме убеждаваше щом мога да и дам шанс. Е, преди няколко дни бях в библиотеката и щом видях първите две книги не се сдържах иии.... И резултата е на лице.


"Скълдъгъри Плезънт" беше книга, за която имах наистина ниски очаквания (Ronnie please don't kill me), защото от малките абзаци, които успявах да прочета в книжарниците, когато я намирах не ми допадаше изобщо, (и тук идва голямото but) НО в край на сметка, след като приключих книгата искам да се самобичувам за тази моя мисъл. НИКОГА не съдете за книгата по два-три реда, които сте прочели от нея. ВИНАГИ си правете сметка каква е, след като поне сте я преполовили. Иначе бой.

Нека започнем с историята.
Книгата най-общо взето е нещо като детективски роман, но тъй като аз не съм чела истински такъв не мога да кажа дали е вярно или не. На мен лично  ми приличаше на чиста фантастика с лек привкус на Шерлок * страхотно сравнение*, който се играеше от вече познатия ни г-н Плезънт и Стефани Еджли като Уотсън. 
След като чичото на Стефани умира и ѝ завещава един от имотите си, с нея започват да се случват странни неща и тя започва бавно, бавно да навлиза в свят, различен от нашия, където магьосници и странни създания се подготвят за предстояща война. Забъркана в нещо, което никога не си е представяла, че може да се забърка, тя започва приключението си в деня, в който среща Скълдъгъри, при нотариуса когато завещанието на чичо ѝ се разпределя между роднините му. В последствие разбирайки, че чичо ѝ не е умрял просто така, а е бил убит, двамата със Скълдъгъри се заемат да разберат какво всъщност е станало. Но докато разкриват една загадка пред тях се показва друга, по-голяма заплашваща света и застрашаваща човечеството. Стефани и Скъдъгъри се впускат в опасни битки и преминават през трудни препятствия, за да спасят света от Нефариан Серпин , който  копнее да изтрие човешкия род от лицето на Земята и да въдвори вечен хаос. Търсейки начин да го спрат, те се срещат, и с приятели, и с врагове, като чрез тях те бавно ни показват магическия свят стоящ пред очите ни.

"- Както казах имената са власт. Всеки има три имена. Това, с което си роден, това, което другите ти дават, и това, което сам си даваш. Всеки, абсолютно всеки, е роден с име. Ти също. Знаеш ли това име?"

Ще кажете история, като история има много подобни, какво толкова отличава книгата от другите безброй много? Абсолютно сте прави, но нещото което я отличава са героите, Скълдъгъри, Дерек Ланди и като цяло всичко останало.

Стила на писане на Дерек Ланди ми хареса веднага щом свикнах с него. В началото имаше моменти (които в момента не мога да проумея защо) в които стила не ми допадаше и влачех книгата, ала веднъж щом свикнах всичко започна да си върви като мед и масло и скоро вече бях на 200 и някоя си страница след пламенно четене. Ланди пише леко, приятно, наблягайки на по-важните неща, с невероятни описания на битките и остроумни и забавни диалози между героите. Нещото, което най-много харесвам в стила му, е че всичко е балансирано, колкото описания, толкова и диалози и двете обилно поръсени с щипка сарказъм и чаша епични боеве. Много готварски съм настроена знам. Харесва ми как постепенно чрез развитието на историята бавно ни запознава със света на Скълдъгъри, как ни държи в напрежение какво е това или онова, харесва ми и факта, че пише и глави отдадени  на други герои, освен главните, било то добри или лоши. С една дума - обичам стила му.
But the characters are my favourite.

" - Ами магия?
- Какво магия?
- Ще ме научиш ли?
- Дори не знаеш дали си способна на магия.
- Как да разбера? Някакъв тест ли има?
- Да, отрязваме ти главата. Ако ти порасне нова можеш да правиш магия."
Ох, героите.
Започвам с имената им.
До сега не бях срещала автор, който да се постарае да измисли имена на героите си, които да описват или да са пълната противоположност на характерите им. Бях приятно изненадана, когато видях че Ланди беше направил точно това. Адмирации.
Що се отнася до мнението ми за всеки герой, нека най-общо да кажем, че всички ми допаднаха.

Стефани Еджли или още Валкирия Кайн ми допадна като образ още в началото. Признавам си очаквах прекалено надценена героиня, взимаща прибързани решения които винаги се оказват правилни, но не. Беше точно обратното. На много пъти тя беше несигурна, взимаше грешни решения и си патеше от тях. Смятам че това я изграждаше като характер през цялата книга, което много ми допадна, защото обичам когато героите се променят бавно, бавно пред очите ми. Бих я описала и като устата бунтарка, но пък доста смела, която държи на приятелите си е готова на всичко за тях. О, и е на 12. R.I.P. self-confidens.

"От съвсем нормално момиче се бе превърнала в  цел за откачалки, разтварящи се във вода до в партньор на детектив-скелет, тръгнал да разрешава убийството на чичо ѝ."

Скълдъгъри Плезънт....
Не знам за вас, но аз много се забавлявам, когато произнасям това име. Г-н Плезънт е от малкото скелети.., добре може би единствения (за сега), които са ме карали да се усмихвам под мустак на всяка негова реплика. Изключително остроумен, саркастичен и по един странен начин харизматичен, Скълдъгъри ще ви се пъхне под кожата за секунди ако му дадете шанс. Добър стратег, лоялен приятел и даже склонен към малко лудост, Плезънт беше един от най-интересните герои в цялата книга, не само заради гореспоменатите качества, а защото е нещо по-различно (или поне беше за мен), по-оригинално и със сигурност по-откачено.

Танит Лоу, която ще срещнете малко по-навътре в книгата беше другата симпатяга, която си харесах. Допадна ми героя ѝ, най-вече защото е мъжко момиче  умеещо да сритва задници и едновременно с това е мила и добра. Между другото споменах ли колко ми харесва името ѝ?

 "Стефани се бе нагледала на всякакви странности през последните няколко дни, тъй че малко неща можеха да я учудят. Скълдъгъри, ходещ по вода, обаче определено ѝ направи впечатление. Той се носеше по вълните, но пазеше перфектно равновесие и когато пристъпваше от водата на пътеката, от костюма му се вдигна пара, която се върна в морето."
- този цитат ми е любим. Не знам защо, но си го представям като Иисус ходещ по вода.

Нефариан Серпин, главния злодей в тази книга, беше симпатичен. В общи линии, да беше зъл, но симпатичен, със зли подбуди желаещ смъртта на човечеството, но симпатичен. Всъщност  като се замисля , всеки един герой е симпатичен в тази книга и за това е виновен Ланди и неговия стил на писане. Дори лошите са поне малко привлекателни (малко, но са). Не е честно. Върху кого ще си изливам омразата?

Гастли, който за съжаление не можах да опозная толкова колкото ми се искаше, заради нещата които се случиха в книгата (danke schön Landy) беше също един от приятните, добри и противоречиви герои,  за които имам надежди, че ще срещна в следващите книги. Защото кой не иска да чете за боксьор  с невероятен усет за дрехи? Аз бих.

"- Я по-ведро - подхвърли той. [Скълдъгъри]" -  Така и така ще умрем по ужасен начин, какво сте се вкиснали?

instagram - @aus.fangirl
Чайна Сороуз беше друга личност, за която бях 50/50. Красива, но и опасна Чайна може би беше един от най-непредсказуемите и манипулативни герои, които можете да срещнете. Поне това ще ви бъде първото впечатление. Вследствие развитието на историята обаче ще разберете, че тя всъщност действа изключително прецизно премисляйки всички варианти и последици, заблуждавайки ви че (понякога) върши зли неща ала всъщност е точно обратното. Прекрасна героиня.

Преди да обобщя искам да спомена колко много ми харесва цялостното оформление на книгата. И корицата, и оцветените отстрани страници, и подвързията, и по-големия шрифт който са използва ли - всичко, наистина адски много ми хареса и мисля, че допълнително прави книгата по-атрактивна. Кликнете тук , за да я видите.



И така като за край ще препоръчам "Скълдъгъри Плезънт" по няколко причини:
1) Нещо различно е.
2) Ще се смеете от сърце и ще ви се иска да се биете рамо до рамо с героите.
3) Няма да срещнете детски лигавщини, въпреки че може да сте с нагласата за тях (аз бях...убийте ме)
4) Написана е по един лек и приятен начин.
5) Започнете ли я и ѝ се отдадете напълно, тя ще ви погълне и ще се откъсне за малко от реалността.
6) Поредица е, но можете да спрете на която книга си поискате, но ви уверявам, че ако ви хване, ще тичате до книжарницата за следващата част.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Страници :320     Цена: 13.99 лв.    Издателство: Artline Studios     Жанр: Фентъзи (най-общо)

https://www.goodreads.com/book/show/8526529http://www.artline-store.net/

вторник, 29 ноември 2016 г.

Коя съм аз? - "Моето училище"


Хей, хора честит първи сняг! Или втори, или трети...всъщност няма значение, честит ви сняг! Радвате се нали? При всеки един от вас има обилна бяла и пухкава снежна покривка..освен тук...във Варна.... Тук има студ, вятър и едва, едва падащ снежец (лъжа, иска ми се, дори това няма).
Но се надявам да има.
Поне за Коледа.

Днес няма да си говорим за това, къде има сняг и къде не, а за нещо много по - интересно. За мен! Много съм себична знам хД. Но да, в този тип постове озаглавени "Коя съм аз?" - *някаква тема* смятам да пиша за себе си по-обстойни и изчерпателни неща свързани с характера ми, нещата, които ме привличат, маниите ми и най-общо казано живота ми. Защо? Имам нужда да споделям бе хора, нямам кой знае колко приятели, аз съм антисоциален червей който се интересува от книги 25/8, игри (от време на време) и настръхва като чуе музиката от Хари Потър или припада вътрешно като види Локи (Том Хидълстън) и Шерлок (Бенедикт Къмбербач). Как се очаква да имам приятели? Никак да, абсолютно сте прави.
Спирам с шегичките и ставам сериозна.
Всъщност ако помните предишният ми пост, в него казах че искам да продължа да водя блога си, за да записвам "the story of my life", а това включва и гледната ми точка за някои неща. Все пак искам след време като се върна назад в историята си на намеря постове от сорта "Защо имам фобия от игли?" а в същото време да съм с 20 + татуировки. Трябва да имам материал за да се подигравам на себе си, нали?
Така че очаквайте да научите доста странни неща за мен.

Днешната тема е "Моето училище" и не, преди всички да натиснете черното Х-че в най-горния десен ъгъл, моля спрете се. Поне научете  в какъв Ад съм се набутала.  Уважете страданието ми моля ви.
Та, уча във Варна (you don't say) в гимназията по туризъм. И сега всички сте "Ай стига уе?!". Нали? И аз не мога да повярвам, но вече трета година изкачвам стълбите на проклетата сграда. Та, "Професионална гимназия по туризъм Проф. д-р Асен Златаров" или накратко ТОХА (не ме питайте защо е тоха, it's just toha..) беше гимназията, в която не ИСКАХ да вляза, но вследствие на усилено убеждаване от страна на родителите ми влязох. И слава на Боговете, че ако бях влязла в Природо-математическата (както планирах) сега щях да си тегля куршума. Поне десет пъти. Но съм тук. За ваше нещастие.

ТОХА всъщност е едно наистина престижно училище поне според мен, въпреки че много хора може би не го намират за такова. Предлага различни набор от професии свързани с туризма като хотелиер, готвач, сладкар, сервитьор и т.н., което като се замислите не е лошо, защото за тези пет години, през които ще се гърчите там ще имате  1) професия и 2) няколко езика (ако естествено ги изучавате с любов и желание, не както аз уча немски...с триста зора). Не е кой знае колко голямо, няма обособен нормален физкултурен салон, което е един от минусите му, но пък затова Морската градина компенсира, защото тя е буквално на един подлез разстояние от нас, да не говорим за морето. Има малко стаи и сме на две смени, което също е ужасно, особено ако се паднеш първия срок първа смяна и втория - втора. Както съм аз между другото. Питате се "E какво му е лошото, поне единия срок ще можеш да спиш повече! Ние какво да кажем като сме само първа?!". Прави сте...вземете седнете. Така е, за някои няма смисъл да се оплаквам, но да ви кажа не знам вие как издържате на жегите. Аз специално не ги обичам особено, най-вече когато съм навлечени с дебелата риза или тениска с които ни задължават да ходим, дори и през юни независимо, че навън е 30+ градуса. Не че нещо разбира се, това е малка жертва, но хайде представете си следното: облечени сте с тъмни дънки без никакви дупки понеже не ви разрешават, тениска с която ви е толкова горещо, че на моменти си мислите че сте в сауна, стоите в стая на последния етаж, където слънцето нагрява най-силно всичко. Прозорците са затворени, защото навън е по-топло отколкото вътре и не искате да засилите сауна ефекта. О, няма и грам бриз напук, че сте близо до морето. И да, карат ви да учите. Как е , представихте ли си го? Това съм аз след януари. R.I.P. Elena.

Като изключим жегата, всичко друго е интересно. Входа на училището ни е направен като рецепция на някой хотел и лично на мен ми беше доста странно първите няколко седмици, когато влизах и излизах от там. Беше странно и май все още ми е на моменти. Има още четири кухни, които чак тази година успях да огледам по-обстойно. Между другото невероятни са. Оборудвани от до като .. ами кухни. И като цяло е това. Всичко останало е, ами като в обикновено училище - стаи, столове, мази, класни стаи в мазата. О, имаме и сладкарница и зъболекарски кабинет, които нямам идея за какво са там като почти никога не съм ги виждала да работят и от съответните кабинети да влизат/излизат хора. Но може би те просто ме изчакват да си тръгна, за да се покажат. Лоши хора.

Какво правя аз в ТОХА..
Като цяло уча..аниматорство или по-просто казано аз съм паралелка аниматор в туризма. Някой да има представа какво означава това? Някой? Е, нормално е да няма никой, повечето хора не знаят какво е или го свързват с клоуни, или рисуване на анимации/анимета. Всъщност аниматорството е професия свързана с екскурзиите, занимаването на хора, организирането на мероприятия, приготвяне на различни стаи/зали за определени мероприятия. Звучи ви интересно нали? И на мен. Но всъщност е доста труден предмет. Има неща, които нямах представа, че трябва да изучавам като това с екскурзиите. Правили ли сте екскурзии? Аз съм. Забавно е....първите 10 минути. После се гърчите в опит да покриете различни критерии, време и глупости. Днес дори имах практика, където представяхме различни екскурзии или по-точно панорамни обиколки на градове в България. За човек като мен, който за съжаление не е обикалял из страната си е полезно да научи това онова, но вярвайте ми хич не е лесно да се подготви една презентация. Особено ако учителката ти не обяснява като хората. Но за щастие аз успях да  разбера, какво изисква и сега си правя презентациите и другите глупости една идейка по-лесно. Голямо облекчение е повярвайте ми.

Какво друго интересно да ви споделя..О, да. Учите ли ЗБУТ? Не, не бут, а збут - здравословни и безопасни условия на труд. Аз го уча. Много е забавно, макар че установих че има няколко вида збут-a за всяка една професия и специалност, което ме натъжи. Защо не знам. Странна му работа.
А да сте чували за ТОЕО? Не тоето, а тоео? Не? Аз също не бях чувала и се чувствам горда че само нашата паралелка - аниматорите - изучава точно това.Теория на организацията на екскурзоводското обслужване или нещо такова означаваше. Кой ти помни? Най- общо тук учим всичко за екскурзиите, колко вида са, продължителност, как се правят, от какво са изградени и т.н. Изучаваме и контрагентите (помня думата това трябва да се запише) или другите организации с които екскурзоводското обслужване се свързва (транспорта, хотелиерство и т.н.), тур операторите и най-вероятно още куп важни и полезни неща за бъдещите екскурзоводи. Интересно е, но и трудно така че ако се чудите къде съм - уча бе хора. Чак се късам. Нищо че Goodreads и Instagram показват, че чета. Хакната съм. Определено. Но да, в повечето случаи наистина уча, защото тези предмети ще ми влязат в дипломата, а тъй като по БЕЛ съм сигурна, че с повече от 5 няма да завърша, поне да имам малко шестици за самочувствие, нали? Така че не ме съдете. Опитвам се да балансирам.

Този пост стана доста дълъг, така че го приключвам тук. Беше ми приятно така да излея емоциите си относно училището ми. Ако сте останали с впечатлението, че го мразя - не. Всъщност аз си го харесвам, въпреки че повечето предмети не ми харесват и трябва да ставам рано всеки ден и да ходя на майната си, защото то е в единия край на града, а аз - на другия. But that's not necessary. Важното е че се уча, развивам си мозъка и научавам нови неща, които дали ще ми трябват или не вече си зависи от мен. So everything is okay, right?
Е, смятам да ви оставям сега, дано този пост да е бил поне малко интересен и да е задържал вниманието ви.
Благодаря между другото за коментарите на предният ми пост. Станах много щастлива, когато разбрах, че все още някой следи мижавия ми блог хД I felt so goddamn important. Thank you <3
И чао ~~

събота, 19 ноември 2016 г.

Връщам ли се и защо?

guess who's back? again..
След половин век отсъствие най-накрая реших да се завърна. *драматична музика*

От колко време не си водя блога редовно? Месец, два? Всъщност няма значение, защото за мен е доста по-дълго.
Чувствам ли се виновна за това? О, да. Мразя когато се захвана с нещо и изведнъж просто решавам, че не ми е толкова интересно и го изоставям. Това е една наистина лоша черта в характера ми.
Искам отново да водя блога си редовно, искам да говоря за книги и други глупости, защото е по един странен начин разтоварващо, да изразиш чувствата си към нещо с думи, независимо дали някой ще се интересува от това, което си написал. Пък и както Вероника веднъж каза: 
" Един ден ще се върнеш назад, назад в историята на блога си и ще видиш какви странни неща си харесвала и ще се смееш на това.". Така че, защо не продължа да записвам "историята" на живота си? Или поне малка част от нея.
Така че, този с пост официално обявявам завръщането си в блоговото пространство.
Да вдигаме парти хора!!!
Няма пари, няма да има парти съжалявам, прибирайте пиачката момчета хд
Очевидно за тези няколко месеца отсъствие хумора ми се е влошил, да ми е честито.

Но нека станем сериозни.
Смятам някои от бъдещите ми публикации да не са свързани с книги. Реших, че щом се завръщам трябва да променя нещо и сметнах за добре да пиша за други неща освен за книги както беше до сега. В край на сметка блога ми се казва Crazy me, а не The Biggest Book Nerd of the World. Надявам се хората, които следят блога ми да нямат против, а ако вече няма такива (което е разбираемо), здраве да е. Все пак това е моя блог и го водя за себе си, а не за другите.
Смятам да пиша за Smite, играта която меко казано превзе живота ми, за училище, за приятелите ми, за клипове, за странните неща, които гледах в youtube тази година и т.н. Естествено ще пиша и за книги, все пак те са ми най-присърце, въпреки че заради читателската депресия в която изпаднах имах периоди в които не исках да ги виждам.
So be prepared.

Мисля, че с това този пост се изчерпва. Надявам се оттук нататък нещата да се развият по план и отново да ви спамя с ежедневни глупости хД
До следващия пост ~

сряда, 21 септември 2016 г.

Всичко, всичко от Никола Юн

Хей хора, как сте?
Днешната неочаквана публикация ще бъде за една от най-любимите ми книги, която вчера излезе на пазара - "Всичко, всичко" и ако не сте си я купили до сега, то хващайте портфейла и тръгвайте към най-близката книжарница.

Ще започна с това, че в началото на тази година прочетох книгата в оригинал ала това не ми попречи отново да се насладя на трогателната история между Мади и Оли, щом разгръщах страниците на вече преведения роман на български. Издателство Ибис са невероятни, защото цялостния превод, илюстрациите които ще срещнете в книгата, самото и оформление - всичко е много добре направено и ме радва толкова много, че не мога да опиша благодарността си за това, че най-накрая и българските читатели ще се докоснат до романа.



"Колкото и да се мъча да държа света навън, той изглежда е твърдо решен да влезе вътре."

"Всичко, всичко" от Никола Юн е нещо невероятно, нещо красиво, в което щом един път се потопите няма да излезете докато не стигнете до последната страница. Изпълнена едновременно с радост и тъга, любов и омраза, този на пръв поглед пореден клиширан роман е всъщност нещо много повече, нещо показващо, че понякога да обичаш означава и да нараняваш, че колкото и страшно да е едно нещо, то си струва риска ако имаш за какво да живееш.

"Именно искането ме връща рязко на земята. То ме плаши. Прилича на плевел, който се разпростира бавно, толкова, че не го забелязваш, но преди да си разбрал какво става, той вече е надупчил земята и е затулил прозорците."

Историята на Маделин (главната героиня) е едновременно тъжна, но и много вдъхновяваща. Затворена между белите стени на собствената си къща от както се помни, тя живее с мисълта, че ако излезе навън света ще я убие. Ала това не ѝ попречва да си живее живота, макар и лишена от много неща, включително и свободата си. Напротив, тя запазва в себе си позитивния дух и се смее и радва на това, което има забравяйки това, което няма. Но като всички тъжни и поучителни истории скоро всичко се променя, а за Маделин тази промяна се нарича Оли - новото съседско момче, което я кара  да започне да гледа на нещата от друга страна, кара я да изпитва и да иска нови неща. Ала любовта изисква жертви, понякога такива които трудно можем да дадем и Маделин се сблъсква точно с това. Търсейки начин да запази любимите си хора покрай себе си, тя открива неща, които и се иска изобщо да не бе откривала ала дали човек е готов да върне времето назад към дните в които е жив, но не е живял истински, щом веднъж е опитал от живота?

"Ако животът ми беше книга и можеше да бъде четене отзад напред, нищо не би се променило. Днес е досущ като вчера. Утре ще бъде като днес. В „Книгата на Мади” всички глави са еднакви.
Докато не се появи Оли."

Препоръчвах книгата на много хора, предимно на приятелите ми, защото все пак е тийн роман и повечето я сравняваха с "Вината в нашите  звезди". Книгата няма нищо общо с тази на Джон Грийн. Допирни точки да, но като изключим тях "Всичко, всичко" е напълно различна вселена. Изпълнена с креативност (разгърнете я), щастие (прочетете я) и на фона на тъгата, която я съпътства притежава хумор, който я прави още по-добър избор ако искате да си починете с някой добър любовен роман. Дебела на вид, но пък четяща се бързо, както казах, започнете ли я - ще будувате. Една от причините, романа да е толкова приятен е самото му оформление - не традиционно и предизвикващо интерес. Влезте в някоя книжарница, където продават книгата и я разгърнете - ще видите как главите са разпределени неравномерно, ще има дълги, ще има супер кратки, ще има и рисунки, които мисля, че ще ви допаднат най-много. Не вярвам във всеки втори роман да срещате такива неща. Издателство Ибис са се постарали да запазят някои от оригиналните рисунки, други са изменили мъничко, но важното е че са ги направили прекрасни И са ги запазили, за което най-много се радвам.

"Понякога правим нещо поради правилната причина, друг път - поради грешната, а понякога е невъзможно да видим разликата между двете."

Какво бих казала за героите..
Обичам си ги. И в предното ревю и в това ще се повторя и ще кажа, че Мади е един от героите, които заслужават респект и от които трябва да се учи човек. Макар и не повелителка на дракони, тя показва, че всеки трябва да е силен и готов да поеме рискове, независимо как живота се е отнесъл към него и колкото и да му се иска за загуби надежда - да не го прави. Защото тя винаги е там.
Оли беше колелцето, което задвижваше книгата и определено това, което задвижваше и самата Мади. Един от най-симпатичните и на пръв поглед погрешно разбирани персонажи. След първия прочит не го разбрах ала сега видях, че Юн е подходила много интересно към героя на Оли - с външност, която показва едно и характер противоположен на това. Много умело и много ми хареса. Хората явно са прави, че започваш да забелязваш нови неща след втория прочит.
За другите герои мисля да си замълча, защото този път няма да се сдържа и ще кажа нещо, което ще ви развали удоволствието от това да прочетете книгата, така че спирам.

кандидатки да прочетат книгата
About the cover,  да относно тази корица - нямам думи. Щях да кажа, че съм разочарована, че не са запазили оригиналната ала не мога. Има нещо позитивно, било то в цветовете или в цялостното оформление, което много ми харесва  и вътрешно не ми дава да кажа нещо лошо за нея. Единствено не разбрах, защо момичето на корицата не прилича изобщо на главната героиня, но аз не разбирам от дизайн на корици така че, ще мълча :D

Като за край ще кажа, че "Всичко, всичко" е една от най-добрите книги, които излязоха на пазара тази година и силно препоръчвам да си вземете ако търсите нещо ново, интересно, креативно и позитивно. Има емоция, има интересна история, различни герои, тъга, радост, хумор, има почти всички неща, от които един читател се нуждае, за да си почине с една наистина добра книга.

Благодаря изключително много на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата предварително.

Между другото скоро можем и да очакваме филма по книгата, чиито снимки са започнали преди 2 седмици! Нямам търпение :3 Каста изглежда интересен, дано и филма да се окаже такъв. Повече информация можете да намерите тук .

Ето линк към първото ми ревю за тази книга, макар че не вярвам много да се различава от това - пак ще ви убеждавам да си я вземете :D
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
           Страници: 315          Цена: 12,90 лв.        Издателсто: Ибис       Жанр: Тийн Роман

https://www.goodreads.com/book/show/31869301?from_search=truehttp://www.ibis.bg/

събота, 3 септември 2016 г.

Играч първи, приготви се от Ърнест Клайн

"Три ключа скрити тайни порти пазят.
Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.
И онзи, който най-достоен се окаже,
ще стигне Края, где наградата го чака."

Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС - виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което можеш да живееш, да играеш, да се влюбваш - и това на всяка една от десет хиляди планети.
И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие най-големия лотариен билет, скрит във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява огромно богатство - и невъобразима  мощ - на онзи, който го разгадае.
Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.
Само че, когато Уест се натъква на първата следа, всичко започва да се променя и Лова най-накрая започва...

Необичайно започнах това ревю с цитат от книгата, но какво да се прави - искам да убедя всеки четящ този пост, че "Играч първи, приготви се" е книга, на която трябва да се даде шанс, защото е наистина нещо рядко срещано. Нещо неповторимо, адски интересно и да, накрая просто ще стоите и ще искате още и още, и още.

"Първоначалното рекламирана като нов вид онлайн игра за множество играчи, ОАЗИС  в край на сметка променила начина на живот, работа и общуването на хората по целия свят. Променила и естеството на развлеченията, социалните мрежи и дори глобалната политика. При пускането си изглеждала като просто една възвеличена игра. Но бързо се превърнала в начин на живот."


Започвам с историята. Прочетохте ли анотацията на книгата? Не? Е, върнете се в началото на тази публикация и ми кажете, не звучи ли интересно. Бъдеще, в което хората играят игра - триизмерна, интерактивна и позволяваща на потребителя си да ходи на всякъде където и когато си поиска, да усеща, чува и вижда неща, които в реалния живот не може да направи посмъртно, като същевременно чрез точно тази игра той изкарва прехраната си или просто се забавлява, звучи толкова...реално. И определено 100% интересно. Книгата не е типичен антиутопичен роман, о, де да беше. Не тази тухличка, която обичам от корицата до последната страница е един свръх технологичен игрови свят, на чиито страници освен битки, странни факти и различни песни, филми и игри от 80-те години на миналия век, ще откриете дозата приключенски дух и щипката напрежение, които ви трябват, за да забравите собствените си проблеми и да си отпочинете поне за малко.
Най-любимото ми в този така добре изграден свят е че не знаеш какво да очакваш. Няма значение дали  говорим за пътуване до една от планетите от Междузвезни войни или среща с Пакман. Нямаш никаква представа какво те очаква. Което смятам е един от факторите книгата да ми хареса толкова.
Историята на Уейд е интересна и макар, че в началото ще ви отнеме известно време докато влезете в ритъма на романа със сигурност накрая няма да съжалявате. Приключенията, които това момче преживява, загадките, които решава, хората, които среща - всички тези неща са описани по един толкова добър начин, че започвате да си ги представяте до най-малката подробност от само себе си. За което най-голям принос има автора.

"Човек разбира, че окончателно е съсипал живота си, когато всичко се прецака и единственият, с когото може да си поговори, е софтуерът, управляващ системата му."

Ърнест Клайн пише страхотно. И ви го казва човек, който ненавижда дългите описания, с които стила на автора се отличава.
Когато за пръв път разгърнах страниците на книгата се притесних точно от това, имаше прекалено малко диалози за моя вкус, но въпреки това реших да ѝ дам шанс, защото всяка книга го заслужава. И да, в началото ми беше малко трудно да свикна с всичкия този текст без нито един разговор в него, но уви когато изведнъж стигнах до частта в която Уейд говореше с някой, исках да се върна към мислите и проучванията му. Харесваше ми да чета за размишленията му над това къде е прочутото яйце и разкодирането на загадките, които този нърд Холидей е поставил. Не ме разбирайте погрешно, харесвах разговорите между героите, защото те допълнително правеха книгата още по-интересна ала описанията ми бяха най-любими. Пълни, цветущи, технологични и определено не традиционни.

Книгата се отличава и с това, че няма чак толкова главни и второстепенни герои ала това не пречи да ви станат симпатични до един, дори и без да знаете как изглеждат наистина (защото както знаете те играят игра, в която всеки управлява свой собствен аватар, който не винаги прилича на собственика си).

Но Уейд (подвизаващ се още с името Парзивал) няма  как да не харесате. Той не е точно типичния силен, смел и непреклонен главен герой...поне в началото. Там той е представен като типичен нърд - знаещ много ала пълна нула в общуването и точно заради това толкова обича ОАЗИС. И когато Холидей умира и започва Лова за него се открива златна мина да оправи живота си (който до сега не е бил особено хубав). С постепенното развитие на книгата ще видите как самия му образ започва да придобива самочувствие, смелост и въпреки колебливите моменти няма да се предаде нито веднъж, за да стигне до крайната си цел. 
Естествено, това няма да е хубава книга ако главния герой няма романс с някой, така че спокойно - има.

"Ще се удивите колко много работа може да свърши човек, когато няма личен живот. Дванайсет часа на ден, седем дни в седмицата е предостатъчно време за учене."

Арт3мида е една от виртуалните приятелки, които Уейд открива в ОАЗИС и ако не сте се досетили - тя е неговата сродна душа. Въпреки че първоначално тя искаше да го убие...но всички знаем, че една успешна връзка обикновено започва така. Как бих я описала.... определено една много умна и упорита личност. Харесвам Парзивал и нея като двойка, и във виртуални, и в реалния свят. Две личности които взаимно се допълват и които предизвикваха доста смешни ситуации и усмивки от моя странна.

Аех, който беше скритата лимонка в цялата книга, е най-добрия виртуален приятел на Уейд. Той бе типичен най-добър приятел, такъв който ще ти се подиграва като се пребиеш, но ще стои рамо до рамо с теб в битка. Въпреки, че с Уейд не се бяха срещали наистина, приятелството което бяха изградили помежду си беше много здраво, дори в моментите когато бяха на път да го разкъсат.

Шото и Дайто, които ще срещнете по-напред в книгата бяха симпатичните японци, които освен малко разнообразие вкараха в книгата и доста интересни факти, като например, знаете ли че имената им означават къс и дълъг меч носени от самураите? Е, вече знаете.

За корицата - нямам думи. Една от малкото корици, които си пасват перфектно с книгата, която обгръщат.


Като за край, ще препоръчам книгата с две ръце, два крака, глава, таз каквото се сетите. "Играч първи, приготви се" беше най-добрата книга, която прочетох до сега и която ми донесе пълно читателско удовлетворение. Един различен утопичен роман, пълен с приключения, технологии, хумор, 80-те години на миналия век, любов, приятелство, напрежение и един от най-интересните и оригинални светове, за които някога сте чели.
Потопете се в него, защото няма друг подобен.

Хиляди благодарности на издателство Intense за предоставената възможност да прочета тази невероятна книга в замяна на честно ревю.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Страници: 470       Цена: 16,95 лв.           Издателство: Intense     Жанр: Фантастика, Антиутопия

https://www.goodreads.com/book/show/26716806http://intense-books.com/

понеделник, 8 август 2016 г.

Двор от рози и бодли от Сара Дж. Маас

Как да опишеш една от най-любимите си книги? Лесно. С викане.

Когато деветнайсетгодишната Фейра убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейра открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин - един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света. Докато обитава имението му, чувствата ѝ към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувствала за прекрасния и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейра трябва да намери начин да я спре... или Тамлин и народът му са обречени завинаги.



Днес почвам на обратно.
Първо хора, кажете ми как няма да бъдете привлечени от тази така прекрасна корица? Дори само да я гледаш е прекрасно. Може ли само да обърнем внимание на детайлите като татуировката на Фейра? В началото си мислех, че е просто ей така за красота, обаче не. Тя е пряка свързана с книгата и единствено, човек който я чел би разбрал ролята ѝ. Adrian Dadich е невероятен илюстратор. А корицата е още по-невероятна.
Колкото е красива книгата отвън, толкова е и отвътре. Едно магическо приключение, което ми хареса твърде много и ме накара да съжалявам, че не се докоснах до него по-рано.

"Гората се превърна в лабиринт от сняг и лед."

Историята меко казано ми хареса. Като за начало аз съм голям фен на Красавицата и звяра и факта, че книгата е един много видоизменен преразказ на оригиналната приказка ме притесняваше в началото, защото не очаквах да е нещо толкова добро, колкото четох в други ревюта. Да ама не. Това, което получих четейки тази книга просто сдъвка и изплю всички мои предположения каква е и какво ще се случи и ме остави безмълвна накрая  с мозък, даващ на заето. Тази книга е едно пътешествие в един свят на елфи и хора, на добро и зло, на избори и задължения, което ако смятате че не си заслужава да поемете, сте глупаци. Книгата е един червен рубин, който свети толкова ярко и отвън, и отвътре, че не  знам има ли човек на Земята на когото изобщо да не е допаднала.

Това е втората книга, която чета от Сара Дж. Маас, но вече със сигурност знам, че тя се превърна в един от любимите ми автори. Не само заради магическият ѝ стил на писане, който те върти ли, върти с думи, показвайки ти историята, а заради фантазията ѝ. Хареса ми как беше измислила това разделение - на елфи и хора - различните дворове, описанията им, самите елфи, облеклата им, природата, духовете, злите същества, всичко! Толкова магично, толкова леко и приятно описано, толкова...ох, как да го опиша..толкова реално на моменти, че можеш да усетиш студа в гората или да си представиш красивите поляни в Двора на Пролетта. Уникално е.

Героите са сладурчета до един ( да, включително и Амаранта).
Фейра като главна героиня ми хареса. Не знам защо в другите ревюта повечето хора я обиждаха и прочие, аз не видях да проявяваше слабост в ненужни моменти или да се предава когато все още може да се бие. Смела, борбена, силна и физически и психически Фейра ме спечели  още в началото. Заради ревютата, които четох очаквах всеки един момент да прояви слабост или да направи грешка, за да я обвиня, но не. Всичко което правеше, рисковете които поемаше, за да защити семейството си, изпитанията, които трябваше да премине, за да спаси Тамлин и народа му, всички напрегнати и опасни ситуации преживяваше с вдигната глава, готова за бой. Но като всеки друг боец, тя имаше и нежни страна, по-уязвима, по-мека, която според мен беше перфектно съпоставена с борбения ѝ характер. Между другото в нея ми хареса също и убийствения ѝ инат и умението ѝ да дразни хората. Много ме забавляваше на моменти това момиче.

Тамлин, този загадъчен, божествено красив, с каменно сърце боец не ми взе сърцето, но пък ме спечели на своя страна. Тамлин е от онези герои, по които ако не си паднеш, то ще им бъдеш верен приятел до гроб. Лидер, поел голям товар на плещите си, строг, но справедлив, готов да направи всичко за поданиците си - как бихте описали такъв елф? Мисля, че ако имаше рицари днес, то Тамлин щеше да бъде един истински пример за тях. Естествено, изключваме умението му да съчинява и рецитира мръсни стихчета и това да се превръща в мечо-елено-вълк.
Хареса ми романса, който се оформи между него и Фейра, как в началото бяха "Погледни ме и ще те убия", а вече към края: "Погледни ме, защото дори само един твой поглед ми носи щастие". Как да не обичаш такава връзка? Нямам търпение да докопам следващата книга и да видя, как ще продължат да се развиват нещата помежду им.

Люсиен обаятелния приятел на Тамлин, който много често ще срещате в книгата е червенокосото чудо, което ми влезе под кожата. Държеше се доста гадно с Фейра в началото, което до някаква степен ми пречеше, за да го обикна напълно, но когато разбрах, че е го правил с мотив...е, нека да кажем, че който пипне Люсиен ще има пръстени вместо очи. #amaranthastyle
Люсиен е един доста важен второстепенен герой, който въпреки грубото си държание в началото, разкрива че под повърхността се крие един достоен за уважение елф, ценящ и обичащ близките си, лоялен до гроб на приятелите си. Да не говорим, че и е голям сваляч, което мен ако питате също вдига летвата.

Рисанд е другото чудо, което обожавам. Един от най-загадъчните, странни, да не говорим колко сексапилни и с неясни намерения персонажи. Не знам как бих описала Рисанд, той е от онези герои, за които трябва да четеш, за да разбереш характера им. Контрастиращ персонаж е, в един момент се опитва да те убие, в следващия се оказва, че всъщност е искал да те спаси. Напомняше  ми на Локи в някои аспекти, но за да го опиша с няколко думи ще изчакам да прочета следващата книга, където 100% ще присъства.
( п.с. страхотно се спойлнах за следващата книга и не мога да повярвам какво ще става..не влизайте в tumblr...там има зли хора)

Амаранта, която влиза в ролята на Гастон (но един много по-красив,  хитър и подъл Гастон) ми допадна, не защото е зла, а защото е един от много добре изградени злодеи, за които съм чела. Безпощадността, която проявява не е просто защото и е скучно и е решила да убие някого (но е възможно да постъпи така, злодей е все пак), а защото има минало, доста черно и кърваво минало свързано с хората, което обяснява жестокостта ѝ към тях. Друг е въпроса, че мрази и елфите, които и противоречат. Някои елфи имат проблеми, нека го приемем.

Две думи за семейството на Фейра - мразя ги. Мразя ги всички до един и в червата. Не знам как Фейра намери сили да им прости и да жертва толкова много за такива неблагодарни и отвратителни хора (визирам главно сестрите ѝ - Неста най-вече, Илейн..тя миналата ми беше с една дума много слабохарактерна).

И така, като за край ще препоръчам този роман с високо вдигнати ръце и крака. "Двор от рози и бодли" е от малкото красиви книги и отвън, и отвътре, с които можете да се потопите в един магичен свят от който трудно ще излезете после. Обаятелна, невероятно красива, мистериозна и вълшебна, с тази книга ще избягате от реалността за няколко часа и няма да искате да се върнете отново.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 500        Цена: 16,90 лв.     Издателство: Егмонт      Жанр: Фантастичен роман
 
http://egmontbulgaria.com/https://www.goodreads.com/book/show/28645841

петък, 5 август 2016 г.

Сърца за разбиване от Али Новак

"Сърца за разбиване" беше една от най-леките и приятни книги, до които успях да се докосна тази година.
 В нея се срещаме със седемнайсетгодишната шантава и обичаща фотографията Стела, чиято единствена мисия в живота  е да направи този на сестра си Кара по-забавен. Тя и брат ѝ Дрю не спират да се суетят около нея, пренебрегвайки собствените си цели, за да накарат тяхната близначка да се усмихва колкото се може повече. Защото Кара е болна от рак и никой не знае кога може да се случи най-лошото. Затова когато Стела получава възможност да докара инфаркт от щастие на сестра си тя не го пропуска. Нищо че ще ѝ се наложи да чака четири часа на опашка, за да вземе автограф от най-омразната ѝ група - Heartbreakers, по-която сестра ѝ е откачила. Само че когато нещата се объркват и плановете на Стела отиват по дяволите, тя се оказва забъркана в едно приключение, което ще остави трайна следа не само в живота ѝ, но и в сърцето ѝ

"Сърца за разбиване" не беше точно от онези книги, които съм свикнала да чета. Нямаше нищо фантастично, нито нищо неочаквано и смятам, че точно в това е чара ѝ. Не посягам особено към любовните романи, защото там всичко ми се струва някак...просто. Прекалено лесно. Но понякога и на твърд фентъзи читател, като мен, му омръзва да чете за постоянните нещастия и екстремни приключения на героите и му се иска точно такава книга като тази. Лека, забавна и обикновена, изключваща всякакви убийства, бой и забранена любов. Е, последното го има, но в приемливи количества.

"Факт: понякога се случват лоши неща и това е част от живота. Въпросът е как ще поемеш удара."

Стила на писане на Али Новак не се отличаваше с нищо интересно, но въпреки това ми допадна, защото тя не беше от онези автори, които разтягат локуми и те отегчават с описанията си. Напротив, тя описваше всичко точно и ясно, и макар че на моменти описанията ѝ да ми се струваха прекалено малки , успявах да си представя каква щуротия прави Стела в момента.

снимката е направена от авторката на книгата, която можете да последвате в Instagram
 тук
Както казах историята беше много приятна за проследяване. Не бих казала, че беше особено интересна, защото знаех още от самото начало, че главната героиня ще се събере с възлюбения си ала въпреки това, любопитството започваше да ме яде всеки път когато трябваше да оставя книгата, за да свърша нещо. Мисля че именно заради това любопитство, в комбинация с лесния начин на четене успях да я прочета за по-малко от ден.
Хареса ми как самата история беше разказана като едно (бих казала дори леко нереално) приключение на едно момиче, което в стремежа си да зарадва сестра си успява да се забърка в животите на членовете от групата Heartbreakers и постепенно да се влюби в един от тях (Оливър). Допадна ми и това как показва, че понякога прекалената загриженост към някой, може единствено да го нарани. В днешно време има доста хора, които разсъждават като Стела и смятат, че когато се отдадат изцяло на грижите към един човек, без да предприемат нищо за себе си му помагат. Напротив, получава се точно обратното, защото както каза Кара, понякога просто трябва да загърбим останалите за малко и да бъдем егоисти. Хареса ми как точно това се показваше между редовете, а не беше стоварено просто ей-така в началото или края.

" За мен решенията винаги бяха прости: да или не, черно или бяло, пепси или кока-кола. Може би защото бях импулсивна, хвърлях се  с главата напред и слушах сърцето си. Но какво трябваше да направя, когато  сърцето ми искаше две напълно противоположни неща?"

Що се отнася до героите - не бих казала, че успях да се привържа към някой, защото не ги намирах за достатъчно изградени, но пък до колкото разбрах тази книга ще има продължения, така че стискам палци там да се разкрият повече неща (поне за някои).

когато снимаш приятелите си с книги
Въпреки това Стела ми хареса като главна героиня. Беше забавна, шантава, говореща преди да мисли и като цяло симпатична личност. Допадна ми привързаността ѝ към фотографията и смисъла, който имаше за нея. Харесах също и загрижеността, която проявяваше към близките си и дори несигурността, която смятам че беше едно от най-реалните неща в характера ѝ - как постоянно се двоумеше какво ще стане ако направи това, как ще се справи ако  реши да избере онова. Доста ми напомняше на мен на моменти.
Дрю и Кара, останалите близнаци от чудните тризнаци Стела, Дрю и Кара, ми бяха симпатични също. Кара беше борбен персонаж, чийто кураж щях да кажа, че е прекалено нереален ако към края не показа емоциите си. Дрю от друга страна много ме радваше, но не успя да се запечата в съзнанието ми с нещо специално.

А сега нека поговорим за Heartbreakers.
Оливър - главния вокалист и китарист - беше типичният пример за идол, секс символ и с една дума, човека по който всяко едно момиче ще си падне. Хареса ми как отношенията им със Стела започнаха още със срещата в кафенето, как беше толкова учуден че тя не го познава, как после се забавляваха заедно и т.н. Естествено имаше и любовна драма, която е присъща за този тип книги, но не бих казала, че бе нещо дразнещо.
Деремая Джеймс (трябваше да го напиша...просто...много ме радва) или накратко Джей Джей - барабаниста на групата - беше един от героите, заради които исках да чета още. Откачалка. С една дума. Така бих го описала - от безобидния му и обикновен външен вид до шантавото ( и на моменти леко перверзно) държание. В началото си мислех, че може би ще се оформи някакъв любовен триъгълник между него, Стела и Оливър, но добре че такова нещо не последва. Джей Джей беше сладур, чийто откачени идеи и бъркотии ме караха да се усмихвам на моменти.

" - Какво значение има, че били известни? - попитах го и пак сложих ръка на кръста. - Да не би известните момчешки групи да имат способността да  забременяват момичетата само с дяволски сексапил?"

Зандър - другия китарист на групата - който освен странния си вид и алергичността си към почти всичко на тази планета, не успя да се отпечата с нещо специално в съзнанието ми освен с алергиите си.
Алек - бас китариста на Heartbreakers - беше най-мистериозният от групата. Или поне трябваше да бъде такъв. В началото също като Стела го смятах за доста особен, заради неразговорливостта си и неочакваната си поява на различни места. В край на сметка обаче се оказа, че той е от онези герои, които винаги изслушват проблемите ти и са готови да ти дадат съвет.

А сега, нека поговорим за корицата. Не знам защо, не знам и как, но щом погледна корицата ми става забавно. Вероятно заради цветовете или това симпатично дупе, но някак си ми оправя настроението.

Като за край ще кажа, че "Сърца за разбиване" е една книга, с която всеки би се разтоварил и би разведрил настроението си. Забавен, но и на моменти леко тъжен, този роман е добър избор за разпускане на плажа или в къщи на леглото.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата в замяна на честно ревю.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
          Страници: 280         Цена: 11,90 лв.        Издателство: Ибис       Жанр: Тийн роман

https://www.goodreads.com/book/show/31215586http://www.ibis.bg/

Simon vs the Homosapiens Agenda от Becky Albertalli

"Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-прекрасните книги, които съм чела.

Саймън Спинър е на шестнайсет, симпатичен, русокос, забавен и саркастичен младеж, който тайно крие от всички, че е гей, изчакващ да събере достатъчно смелост, за да го признае открито. Крие от всички, освен от един човек - неговия виртуален приятел под прякор Блу, с който си разменят имейли почти всеки ден. Само че, когато един ден имейлите биват прочетени от съученикът на Саймън - Мартин - нещата започват да се объркват. Мартин иска Саймън да му помогне да свали момичето по което си пада, като в замяна предлага да не издава тайната за сексуалността му. Но Саймън отказва да бъде изнудван ала да изложи отношенията си с Блу го плаши повече от това. Защото за него Блу е нещо повече от виртуален приятел в нета....


" Bram was right: people really are like houses with vast rooms and tiny windows. And maybe it's a good thing, the way we never stop surprising each other."

Не знам как да започна това ревю, защото всеки път щом се сетя за тази книга широка усмивка цъфва на лицето ми и се изпълвам с толкова много радост, сякаш все едно съм видяла сладко кученце. Знам глупаво е, но това съкровище успя да ми стопли сърцето толкова много, че нямам идея как ще я дам на хората, които искат да я прочетат. И все пак, въпреки тази сладост, в книгата се срещат и доста важни теми, засягащи порастването, рисковете които ни се налага да поемаме понякога, смелостта да бъдем себе си, които правят това червено бебче толкова специално и различно от другите любовни романи.

Обичам я тази книга. Честно. Да не ви казвам колко се радвам, че успях да я открия в книжен вариант и сега мога да си я гушкам колкото, когато и където си поискам. #strongrealiationshipwithbooks
Както и да е, да оставим това на страна. Книгата е невероятна сама по себе си, изпълнена с хумор, но все пак и сериозна, съчетаваща едновременно забавни и тъжни моменти. Едно леко, приятно и хубаво четиво. 

Беки Албертали пише много приятно. Въпреки че книгата е на английски се чете наистина лесно, леко и то не само заради кратките глави. Самият роман излъчва едно такова спокойствие  и когато го започнах без да се усетя успях да прочета към стотина страници (друг е въпроса, че влачих книгата месец, проблема си беше в мен, защото не е хубаво да четеш много книги на веднъж ама...кой да слуша). Друго нещо, което искам да спомена е това, че въпреки размера на книгата, кратките глави и лесния за четене стил на писане, всеки читател би се привързал към добре изградените герои. Което е хубаво, защото има много тънки книги с плоски герои. Тук за щастие такова нещо няма. Саймън, Блу, Аби, Леа, Ник, Нора, Мартин - всички те са прекрасни (като изключим малко Мартин, макар че не го мразя кой знае колко), с интересни характери, странности и изобщо хубави персонажи за разглежда под микроскоп.

" Because who you like can't be forced or persuaded or manipulated. If anyone knows that, it's me. "

Историята беше невероятна, сладка, сериозна, забавна и ме изпълваше с много положителни чувства. Хареса ми и как беше разказа - една глава за живота на Саймън, следваща имейлите му с Блу, като не се губеше връзката когато едното преминаваше в другото. Възхищавам се на идеята на Албертали да напише книга, засягаща така нареченото "coming out", което ще рече да се покажеш пред света такъв какъвто си, с гордо вдигната глава. Хубаво е поне един път през живота си да прочетем подобно нещо, независимо дали сме хетеро- ,хомо- или бисексуални, защото тези книги ни учат на толерантност. Защото всички ние сме хора, независимо кого обичаме  и никой няма никакво право да ни обвинява и да ни кара да се чувстваме виновни заради избора си. Тази книга е точно за това - в началото ни показва едно несигурно момче, което не знае кой е и какво иска, докато постепенно през книгата не се променя и накрая не става едно целеустремено и напълно сигурно кой е, без да му пука за мнението на другите гей-момче. 


Саймън е сладурче. Просто нямаше как да не го кажа. Симпатичен, сладък, с чувство за хумор, умен, мил и просто няма как да не го обича човек. Хареса ми колко внимателен беше, как понякога обмисляше какво да направи, друг път действаше импулсивно, как не се страхуваше да поема рискове, а други пъти постъпваше точно обратното. Харесвам тази контрастност в характера му, защото много ми напомняше на моята. Хареса ми и как се двоумеше дали наистина обича Блу и момента, в който го разбра. Хареса ми как държеше на приятелите си и колко зле се почувства, когато разбра, че започва да ги наранява. Хареса ми. Просто Саймън ми хареса.
"I have no idea who he is. No freaking clue.
But I think I'm falling for him again.''

Към Блу изпитвам също толкова положителни чувства, колкото и към Саймън. Въпреки че за него разбираме по-малко неща, защото единствената информация, която има идва от имейлите, които си разменят със Саймън, той е също толкова очарователен, мил и симпатичен като приятеля си. Обичам главите с имейлите им, защото те са толкова сладки и съкровени моменти между двата, че ми идваше ( и все още) да се разкрещя с онзи fangirl scream, който ти се иска да пуснеш на свобода винаги когато си прекалено развълнувана и щастлива. Толкова сладко и все пак сериозно. Хареса ми как въпреки хумора и сарказма, който имаше, двамата си споделяха за по сериозни проблеми, като тези в семейството на Блу или странните традиции на това на Саймън ( което ме подсети... кой нормален ще си кръсти децата на Катеричоците?? Е, семейство Спинър явно...). Хареса ми как постепенно със всеки следващ имейл връзката им започваше все повече и повече да се усеща. Хареса ми и това как двамата заедно признаха на хората, които обичат се са гейове и колко съпричастни бяха един към друг, независимо от това, че не знаеха дори истинското име на другия. Много, много, много, много ми харесват като двойка.


Ник, Леа и Аби - приятелите на Саймън - бяха героите, които показаха как едно приятелство може да има своите възходи и падения ала въпреки случващите се неща, не бива да се разпада. Ник харесах още в началото, когато се появи. Макар и не толкова действаш персонаж, той беше един от важните герои, които допринасяха за цялостната същност на книгата. Симпатично геймърче на което може да се разчита - така бих описала Ник.
Леа от друга страна ми беше също толкова приятна колкото Ник. Въпреки че намирах ревността ѝ за глупава и цялото сърдене и мусена щом видеше Ник и Аби заедно, успях да се привържа към нея, защото чувствата, които изпитваше са ми познати  и колкото да ми беше досадна я разбирах. Разбирах, че се чувстваше застрашена, че можеше да я заменят. Радвам се обаче, че такова нещо не последва, а всичко се изясни. Беше ми очарователна, с доста интересни занимания, ума и смела, по един  нейн начин, героиня. 
Към Аби, която се явяваше "новата птица в групата на  Саймън" имах лошо предчувствие. Мислех си, че ще окаже някоя гаднярка или нещо от този, но добре че сгреших отново. Тя беше от онези мили героини, които ако не харесаш още в началото, то в последствие се случва. Същото стана и с мен. Веднага щом я опознах я хареса. Мила, толерантна, готова да се бие рамо до рамо с враговете си, за да защити тези които обича - истински приятел.

Нора и Алис, сестрите на Саймън, всяка със своите странности и предимства показаха как семейство винаги е насреща и независимо какъв решаваш да си или по какъв път решаваш са поемеш, те ще те подкрепят. Смятам, че много семейства по света трябва да взимат пример от семейство Спинър. Защото, както се случи и с тях, не всичко по мед и масло, когато Саймън им призна, че е гей ала никой не го съди. Всеки има право на свой избор и има нужда от подкрепа.

Мартин, нашият "злодей" заради, който се случи всичко - за него ми беше жал. И на моменти ми идеше да го набия с тигана, но през повечето ми беше жал за него. Доста глупава постъпка според мен, да изнудваш някой, само за да излезеш с една от приятелките му. Не разбирам хората, разсъждаващи по този начин. Да тероризираш някой, за твоя изгода. Това е ужасно. Но се радвам как Саймън хубаво го нареди. Обичам когато героите се разправят само с думи без физическа сила. Така вредата, която на нанасят е много по-дълбоко и има по-голяма вероятност да промени нещо.

Две думи за корицата - обичам я. Моля ви, ако някое от издателствата реши да преведе книгата, моля ви не сменяйте корицата с нещо ужасно. Моля ви. Или я запазете така прекрасна, или измислете някоя още по-добра. Но не по-грозна. Моля ви...


Като за край на това ревю ще кажа, че "Simon vs the Homosapiens Agenda" е една от най-хубавите книги, които съм чела и която горещо препоръчвам. Хумористична, приятна и лека за четене, като същевременно засяга сериозни теми ала все пак сладка и караща читателя да се усмихва почти на всяка страница. Контрастираща книга, предоставяща различни емоции на читателя, като преобладаващите ще бъдат радостта и щастието.

 Можете да си изтеглите книгата в pdf вариант от тук.
(ако линка не ви се отваря пишете ми по имейл/фейсбук, за да го сменя )
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 310     Цена: 19,90 лв.    Издателство: Penguin Books    Жанр: Съвременен роман, LGBTQIA

https://www.penguin.co.uk/https://www.goodreads.com/book/show/19547856-simon-vs-the-homo-sapiens-agenda