вторник, 24 ноември 2015 г.

Marry,Kiss,Cliff Book Tag


Благодаря много на Памела за този таг,който ме измъчи.Но пък се забавлявах доста :D
Правилата са прости: избирате си имена на герои,пишете ги на листчета,разбърквате ги и теглите на случаен принцип 3 от тях.От тримата герои избирате,кой ще бутнете от скала (Cliff), за кой ще се омъжите/ожените(Marry) и кой ще целунете (Kiss).Аз използвах само мъжки персонажи и умрях.

1.Нют(Лабиринтът), Иги(Максимум Райд) и Натан(ПолуЖивот) - Колкото и да обичам Иги,той ще лети(и без това е полу-птица нищо няма да му стане),ще целуна Нют и с Натан ще се женим.

2.Магнус Бейн(Реликвите на смъртните),Франк(Героите на Олимп),Нико ди Анджело(PJO) - Лесно. Франк - летиш сладък,с Нико ще се натискаме и с любимия ми Магнус ще се женим.

3.Магнус Чейс(Магнус Чейс и Боговете на Асгард),Касий(Червен изгрев) и Пийта(Игрите на глада) - Съжалявам Пийта,но хляба е вреден.Пийта лети,с Касий ще се целуваме и с Магнус ще се женим(когато другия ти съпруг се казва Магнус)

4.Рубен(трилогия за братя Улф),Милърд(Домът на мис Перигрин за чудати деца) и Хартстоун(Магнус Чейс и боговете на Асгард) - Това беше един от най-трудните ми избори.Обичам всички герои и ми беше трудно да избера кого да махна.Мислих доста и накрая реших да не убивам никой....но не може.За това - Рубен - съжалявам,но падаш от скалата,със сладкия Хартстоун ще се целуваме на дърво и с Невидимия човек а.к.а. Милърд,ще се женим.
#немиедобре

5.Кал(Магистериум),Питър(поредицата за Джорджина Кинкейд) и Томас(Лабиринтът) - Тук се изненадах сама на себе си. Томас - dead,с Кал целувка и със забавния вампиро-готвач Питър се женим.

6.Алек(Реликвите на смъртните),Коди(поредицата за Джорджина Кийнкейд) и Джем(Адски устройства) - Шестата тройка я мразя.Защо точно Алек и Джем заедно?Защо?! Коди умира то се знае,но Джем и Алек......по дяволите....с Алек целувка *сълзи* и с Джем ще се срещнем пред олтара.

7.Пърси(PJO),Нейтън(Стражи на историята) и Гейбриъл(ПолуЖивот) - Тук избора беше лесен.Гейбриъл дано да можеш да летиш,защото ще летиш.Остават Пърси и Нейтън. Нейтън ми е слабост,защото е типична примадона безпокояща се за вида си и постоянно даваща остроумни забележки,но паралелно с това е и разсъдлив,умен,мил и най-важното лоялен приятел.А Пърси.....всички знаем какъв е Пърси ;D Така че,с Нейтън ще се женим,с Пърси only friends....but first one kiss.

8.Джейсън(Героите на Олимп),Аарън(Магистериум) и Октавиан(Героите на Олимп) - Може би съм луда,но до някаква степен Октавиан ми е симпатичен с това изкормване на играчки...не знам защо.Но той лети на долу.Джейсън си има гадже,така че тайно се целуваме и с прекрасния Аарън отиваме на меден месец.

9.Джейс(Реликвите на смъртине),Вен(Войните на Посейдон) и Зъба (Максимум Райд)
Аз съм лоша,
аз съм зла,
А Джейс отива,
към рова.
Мразете ме :D Ще си открадна една целувка от Зъба и със сексапилния Вен отивам в Атлантида.

10.Кал(Алена кралица),Аран(ПолуЖивот) и Минхо(Лабиринтът) - Кал не ми беше симпатичен в книгата и все още не ми е(не знам защо),за това ще направи полет,докато се целувам с Минхо и после пред олтара отивам с Аран.

11.Джейкъб(Домът на мис Перигрин за чудати деца),Камерън(трилогията за Братя Улф) и Дароу(Червен изгрев) - Не ми пука,червен,златен,зелен,кафяв ,взимам Дароу за свой съпруг. Джейкъб колкото и да ми е симпатичен ще го бутна от скалата (прощавай) и с Камерън ще се целуваме.

12.Уил(Адски устройства),Лио(Героите на Олимп) и Мейвън(Алена кралица) - Така,последната тройка я мразя повече от четвъртата.Обичам и тримата герои и ме е яд,че се паднаха заедно.За съжаление Лио е над всички #sorrybitches и с него ще се мерим(Marry),Уил не ми е симпатичен колкото Джем за това ще си позволя да му открадна една целувка.И Мейвън,скъпи Мейви,летиш на долу.Заслужаваш си го,но дано оцелееш.

Тези тагове са наистина забавни.Докарват ти прекалено много чувства,но пък е интересно напрежението от това кой ще избереш. Ще тагна две момичета с едно и също име,защото ми е интересно те кои герои биха избрали и как биха постъпили. Тагвам Вероника и Вероника.

петък, 6 ноември 2015 г.

Сняг вали от М. Джонсън, Дж. Грийн и Л. Миракъл

Най - лошата буря за последните петдесет години.
Три зимни романтични истории.
Една вълшебна нощ.

Блещукащи бели снежинки, красиво опаковани подаръци и разноцветни светлинки, премигващи сред падащия сняг. Буря в навечерието на Бъдни вечер превръща едно малко градче в романтичен рай, какъвто можеш да видиш единствено по филмите.Е, добре де, почти.
Все пак не всяка вечер премръзнала и мокра непозната, слязла от дерайлирал влак, получава целувка от красиво момче. И никой не би си представил как една разходка през еднометров сняг в търсене на нещо топло за пиене ще доведе до любов със стар приятел. Или пък, че истинската любов започва с безбожно ранната сутрешна смяна в Старбъкс.


Три истории се сблъскват, непознати пресичат пътищата си и 
романтиката разцъфтява, за да  стопли сърцата ни. 
                    Какво друго ни е нужно за Коледа?

Имам доста дълга история с тази книга. Или по скоро доста отлагания. Книгата не е моя, а на една приятелка, която ми я даде някъде по това време миналата година. И така, цяла пролет и лято (есен и зима) тази книга стоя на шкафа ми, докато преди седмица не се реших да я прочета (не за друго просто беше най-тънката).
Това беше първата книга, която не ми хареса и дори мислех да я оставя, но в края на краищата и дадох последен шанс и след края се убедих, че не съм сбъркала.
Изключително романтична, сладка, забавна, на моменти даже глуповата, но  прекрасна и идеална за през зимата книга.Трябва ви само едно уютно кътче, някъде на топло във вкъщи, под мека светлина с книгата в ръка и вечерта ви ще бъде идеална. Както се вижда аз малко избързах и реших да започна месеца с нещо Коледно, което всъщност е лошо тъй като аз обожавам Коледа (не само заради подаръците). Както и да е. Книгата ми докара доста смесени емоции, макар и не толкова силни, но все пак успяваше да ми отклони вниманието от училището и домашните. Като цяло книгата ми хареса, но определено трябваше да се напъна, за да я прочета и да стигна то този извод. Просто явно някои романтични истории не са за мен.
Реших да пиша за всяка отделна история отделно мнение за това нека да започваме ^^

Първата история "Историята на Джубили" от Морийн Джонсън ми беше най-интересна от всички. Въпреки объркванията ми относно този комплекс (дори не знам как да го нарека) Флоби, всичко друго си беше интересно, забавно, романтично и предвидимо. Което всъщност не е никакъв минус, защото аз съм от онези хора, които независимо дори да знаят края на книгата ще я прочетат, заради емоцията в средата. 
Така де, в първата история се запознаваме с Джубили, 16-годишно момиче, чиито родители попадат в затвора в навечерието на Коледа и тя бива принудена да прекара празника при баба и дядо си. Но пътувайки към тях, влакът на Джули претърпява авария и се налага да спре на място, което момичето не познава. Решена да не стои със скръстени ръце, докато покрай нея разни мажоретки репетират скоковете си в студения влак, тя решава да излезе в студа и да намери по-топло място, където да прекара Коледа. Ала когато намира заведение, в което да се приюти , тя не подозира, че там ще срещне Стюарт, който ще промени живота ѝ изцяло.
***
Както казах, историята беше предвидима, лека,забавна и много романтична. Беше ми най-интересна от трите като изключим първите няколко глави, в които Джули обяснява за навиците и странностите на семейството си, както и отношенията си с Ноа. Наистина още от там успях да разбера накъде ще тръгнат нещата и просто ми се искаше Морийн Джонсън да не го беше споменавала, защото оттам си изкарах грешно мнение за Джубили. Мислех я за глупава, защото не виждаше какво всъщност прави Ноа, но в край на сметка, в последствие момичето се осъзна и разбра, кое е правилно и как трябва да постъпи въпреки, че може да боли. Като изключим тази драма се забавлявах искрено на останалата част. Нещата, които Джули и Стюарт правеха ме караха да се усмихвам и да ги шипвам (използвам страхотни думи) доста здраво на моменти, където те просто нищо не правеха. Стюарт е едно прекрасно момче, умно, забавно и прекалено мило и може би най ми допадна от всички персонажи в книгата.

Втората история "Мажоретно-фантастично коледно чудо" от Джон Грийн ми беше най-забавна. Аз съм почитателка на Джон Грийн и се радвам, че успях да прочета книгата в която има негова история. Като цяло тук се запознава ме с Тобин, Ти Джей и Херцога (която е момиче!). Трима приятели, събрали се в снежната нощ, за да се насладят на филми с Джеймс Бонт, когато изведнъж получават обаждане, в което се съобщава за мажоретки насъбрали се в едно кафене. И естествено, момчетата (защото са момчета) се решават да излязат в най-големия студ и да отидат в кафенето.
***
Доста се забавлявах с тази история. Гафовете, които ставаха по време на пътуването ме караха да си мисля колко скучно прекарвам Коледите си във вкъщи. Героите са доста различни като персонажи, но и с общи черти и 100% еднакво луди.Макар и всеки по различен начин. Тобин ми беше забавен, макар че към края на историята маалко да го намразих. Не знам защо. Ти Джей ме караше да се усмихвам с глупавите си решения и начина си на мислене.Херцога ми допадна много като героиня (като изключим объркването в началото, защото я мислех за момче). Сладка история, която почитателите на Джон Грийн ще харесат.

И третата история "Светецът-покровител на прасетата" от Лорън Миракъл ми докара най-различни емоции. От скука до гняв, от гняв до търсене на бухалка, за да ударя героинята и накрая удоволствие от това, че тя се осъзна. В третата история се запознава ме с Ади, която преживява тежка депресия след като е скъсала с гаджето. Тя не спира да се самообвинява за това и се изолира от света. Дори стига до крайности като причинява нещо на външния си вид. Но когато, като всички други верни приятели, приятелките ѝ Тегън и Дори идват и се опитват да я изкарат от депресията, Ади получава възможност да излезе за малко от депресираното си кътче и да помисли как да оправи нещата с приятеля си.
***
Честно наистина не вярвах, че някога ще се изнервя на книга *история*, но ЕТО! УСПЯХ! Историята на Лорън Миракъл е добре замислена, но просто тази любовна драма ми дойде в повече. Първите няколко глави едва ги траех, но се радвам че се мъчих. След 3-4 глава ми стана интересно и въпреки, че знаех *отново* как ще завърши историята ми беше интересно какви действия ще предприемат героите и как ще се развият нещата преди края. Ади във всеки случай претърпява най-голяма променя от всички герои в книгата. Психическа имам предвид. Признавам си искаше ми се да ѝ ударя един шамар от началото и да и кажа 'Стегни се, бе момиче!", но уви не можех. Радвам се обаче, че в края разбра къде греши и се осъзна. Приятелките ѝ ми бяха много симпатични, нищо че присъстваха една няколко глави. Колкото до приятеля ѝ....за него се разбира повече в предните истории.
*Гейбриъл е сладурче!*


Преди да завърша това ревю искам да кажа и нещо за оформлението на книгата. Корица дами и господа е просто прекрасна с тези снежинки-оригами! Радвам се, че издателство Егмонт са я запазили както и че са запазили рисунките на снежинки в книгата. Признавам си това беше най-красивата книга, която съм чела *говоря за картинките вътре*.

И  като за край ще кажа, че "Сняг вали" беше едно забавно, не чак толкова интересно, но леко за четене произведение идеално за студените дни. Описанията, които авторите правят на природата са реалистични до такава степен, че има вероятност да ти стане студено. Препоръчвам книгата на хора, които искат да си разтоварят мозъка след многото уроци или прекалено много антиутопии *аз съм от втория вид*.


   

неделя, 1 ноември 2015 г.

October Wrap up and November TBR

Честит ден на народните будители!

Чета малко книги и се дразня. Мразя училището,задето ми взема от времето за четене.

 Какво прочетох през октомври:

Като за начало на месеца довърши Алена кралица от Виктория Айвярд ,която ми допадна адски много и съм благодарна,че я прочетох. Мнението ми за нея вижте тук.
После се пренесох в света на Кал и неговите приятели в Железният изпит от Холи Блек и Касандра Клеър. Една прекрасна книга,която искам от Дядо Коледа под елхата за 25 декември.Мнението ми тук.
След това се впуснах в малко хорър със Септемврийски светлини от Карлос Руис Сафон.Една книга подходяща точно за Хелоуин*който мина хд*.Мнението ми за нея тук.
Като малко почивка реших да прочета една детска книжка за 3 клас,която никога не съм чела,а именно Малкият Принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Честно казано не съм сигурна,че съм я разбрала добре,затова след няколко години пак ще си я припомня.
И като за край на месеца,прочетох книгата за която ви приказвах от дооста време - Мечът на лятото от Рик Риърдън.Адски съм разочарована,че книгата свърши толкова бързо. 500 страници са ми малко,искам по скоро да стане октомври 2016,за да видим новата част от поредицата на Риърдън.Мнението ми за нея тук

Вдъхновение от доста от блогърите,които следя
Не че снимките станаха нещо особено хД
Но като за първи са добре
Какво смятам да прочета през ноември:

Тъй като днес се сдобих с още две книги Сезонът на костите и Орденът на ясновидците от Саманта Шанън благодарение на намалението на издателство Сиела*благодаря между другото* ще ги включа в списъка ми с книги за ноември.Към тях прибавям*отново* Червен изгрев от Пиърс Браун и Въглен в пепелта от Сабаа Тахир. И двете книги са във вкъщи повече от месец и двете ги включвам в TBR си за месеца,но все не ги почвам.Не знам защо.Дано този Сиела месец успея да прочета тези 4 антиутопии.

~Буквално наистина книгите ми за ноември са до една антиутопии издадени от издателство Сиела.~