петък, 14 август 2015 г.

Принцът на тръните от Марк Лорънс

Заглавие: Принцът на тръните,първа книга от трилогията "Разделената империя"

Автор: Марк Лорънс

Страници: 336

Категория/Тип: Фентъзи

Цена: 15,99 лв.

Издателство: Бард

Моята оценка за книгата: 10 от 10

Благодарение на издателство Бард можете да прочете откъс от книгата: тук

Можете да си я поръчате от тук: клик

“  Пазете се от Принца на тръните...
Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал...

Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра,в която няма какво да загуби.

Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи с невъобразима сила? „

Книга,която не ме остави да спя.

Първото, което искам да кажа е, че книгата не е толкова...страшна или зловеща, или извратена колкото я представят. Всъщност на мен ми се стори съвсем нормална като изключим факта, че имаше повече смърт от обикновена фентъзи книга.

Трилогията на Марк Лорънс се върти около едно единствено нещо - историята на Йорг Анкрат.

В първата книга ще се срещнете с младия Йорг (под млад имам предвид 13-14 годишен), който търси начин да се завърне в бащиния дом и да се възкачи на трона. Ако сте прочели резюмето на книгата, ще знаете че като малък, деветгодишния Йорг става свидетел на невъобразима жестокост за едно дете - вижда как майка му и по-малкия му брат умират. Тази жестокост бележи героя дълбоко, карайки го да извършва лоши неща за в бъдеще. Кралят - баща му - като капак на всичко не търси мъст. Не напада хората,които за взели живота на жена му и собствения му син. Под контрола на гнева и желанието за мъст, Йорг граби, убива, изтезава, премахва всичко по пътя си, за да стигне целта и същевременно се забавлява. Ала дали обаче щом стигне бащиния дом ще свали баща си от трона? И дали желанието му за мъст го води или нещо друго? Всичко зависи от това дали ще прочетете книгата.

Историята на Йорг Анкрат е трагична, вълнуваща, приключенска и забавна.(поне на мен така ми изглежда). Сам по себе си Йорг е хлапе психопат, водено от гнева на безсилието, че онази жестока нощ не е можел да направи нищо, защото е бил в плен на тръните. Самите тръни също играят главна рола в книгата и най-вероятно те са причината, сегашното заглавие да  е ".... на тръните". Без значение дали е вярно или не, историята на Йорг не е за всеки, но който иска да се потопи в свят, не толкова различен от нашия, но представен от ИСТИНСКА гледна точка със всичките му хубости и мръсотии, това е правилната книга.


За моя миниатюрен опит в четенето на книги,попаднах на една коренно различна книга. Нещо което не бях чела до сега. История е написана толкова...истински както казах и изпълнена неимоверно с убийства и хумор, макар и черен. Дори има и фантастика, която още повече ме кара да обичам тази книга. Не съм изненада от себе си, че макар и лош,главния герой ми стана любим, но съм изненада от стила на писане на автора. Повечето автори, ако сте забелязали, пишат книгите си  с повече...хмм..въздържаност относно езика, който употребяват. Говоря конкретно за езика на пътя. Всеки знае как звучи, колко грозно и не културно и т.н. В тази книга, Марк Лорънс просто е забравил значението на думата"възпитан" и го кара направо. Радвам се че успях да попадна на автор, който не  се страхува да пише толкова откровено, с или без цел да ни накара да вникнем повече в историята на героя му. Да откриеш такъв автор си е златна мина (поне за мен) ! Макар че,не винаги неприличния език ми е харесвал. Харесвам това, че самата книга не скрива нищо.

Колкото до история на принца.....както казах - трагична. Наистина не искам и да си представям какво ли ще е ако бях на негово място. Сама по себе си, болката която се изпитва при загуба на близки хора е неописуема, да не говорим че тук, героя е стоял безсилен и е гледал от трънака. Нищо чудно че е станал такъв беземоционален задник. Макар че,може самият персонаж малко да е пресилен, защото не съм много сигурна че на девет-десет бих убила първия си човек,както е направил Йорг. Но не искам и да разбирам.

Ако си мислете че история се върти около Йорг и манията му за власт,бами прави сте. По пътя до замъка на Анкрат, Йорг не спира да мисли как ще взема трона от баща си,бкакво го очаква там, дали го е забравил или го мисли за мъртъв. Всичко свързано с него и само него.нНе му пука че "бандата му" и членовете им имат свое мнение, те го следват и това е. Никакво приятелство, само лоялност и обещания за възнаграждения. Във всеки един момент, когато някой от братството умре, другите са свободни да го ограбят, та дори да го довършат ако не се дава на смъртта. Истински приятели. Но не ги съдете, все пак са разбойници, а разбойниците са си такива по природа.

Жизнено важно нещо, което ме объркваше (и продължава да ме обърква,нзащото го има и във втората книга) е това,нче Йорг ни разказва нещо, което преживява сега и преди четири години.Тоест има две времена. Преди - когато е бил на 9-10 и е започнало всичко,тръните,братята, пътя и Сега - когато е на 13-14 и е тръгнал към замъка, за да се възкачи на трона. Объркващо е, защото когато автора спомене нещо в графа Сега, което е случило в графа Преди,която не сте чели се обърквате. Дори сега сте се объркали нали? В такива моменти търсих предишната глава/ страница/ абзац, за да схвана напълно за какво става на въпрос и за да не изгубя нишката на историята. Беше ми забавно.

Друго нещо, което ми харесва в книгата е фантастиката. Има магове, същества които до сега не съм срещала и такива неща. Аз чета предимно фантастика и се радвам, че и тук намерих нещо, което да ми хареса. Факта е че обожавам и самоиронията и като цяло добрия хумор. Тук го имаше на макс,независимо дали беше черен или не. Йорг колкото и голям психопат да е, успяваше да ме накара да се ухиля като Cheshire Cat, дори на моменти в които убиваше някой и размишляваше как и защо го е убил. Мисля че горе в краткия откъс предоставен от Бард имаше нещо свързано със смъртта на брат Гмет. Ако го прочете сами ще се обедите за какво говоря.

Като цяло, книгата не е лесно четиво, нито е за всеки.Аз, бързо четящата, я четях доста бавно, защото самият стил ми е някак тежък и труден, но пък компенсира с това, че всичко е по подробно описано, макар и от гледна точка на главния герой, който за такъв психо има доста точно око за всичко заобикалящо го. А колкото до това,нче книгата не за всеки - така е. За пример ще дам, случката с две приятелки, които бяха нагости. Бях им дала да прочетат един момент от книгата и и двете казаха че им стига. А в момента дори нямаше убийства! Мисля че беше онзи момент със Сара...
Без значение, ако обичате да четете истории с много убийства, черен хумор и мрачност или искате да пробвате нещо ново, тази книга е за вас. Ако ви хареса има още две след нея, така че радвай те се.
Аз съм силно влюбена в трилогията и се надявам до 4-5 дена да приключа и последната книга.

за съжаление няма да цитирам нищо,защото книгата не е във мен
да я ... библиотекарката,която не ми я даде
но поне има картинки 

Ревю на втората книга тук - клик

Няма коментари:

Публикуване на коментар