сряда, 6 юни 2018 г.

Какво гледах през април и май


Здравейте  жълъдчета! Как сте? Какво е времето при вас? Тук във Варна гърми, ала пече слънце... Явно последно време Зевс изобщо не ни харесва..
Ако се чудите защо в този пост няма да си говорим за книги, реших да отделя филмите в отделна рубрика? , защото явно нещо се отключи в мен и започнах да гледам все повече. И (очевидно) постовете малко или много ще стават все по-дълги.
(Бтв се върнах към сериалите, което за мен си е постижение! )
Така че от сега нататък ще има отделни постове за това, какво съм гледала/чела през конкретния месец.

Филми
Април

През април изгледах четири скромни филма, които до един ми харесаха.

С Jumanji: Welcome to the Jungle открих месеца. Филмът беше доста забавен, интересен, но не беше нещо фрапиращо или спиращо дъха. Посмях се доста и определено приповдигнах настроението си.

The Greatest Showman от друга стана беше едно страшно попадение, което успя да ме обсеби  изцяло, че да стигна до там да си изтегля песните и да ги науча! Уви след две седмици всичко отмина, ала все пак продължавам да настръхвам когато видя трейлъра из youtube. Филмът беше уникален и изключително добре направен и факта, че е по истинска история го прави още по-интересен.

Guardians of the Galaxy и Guardians of the Galaxy vol. 2 бяха последните филми, с които закрих месеца и въпреки че дълго време ги отлагах, не знам коя сила ме накара да ги гледам. Преди просто не исках, смятах че ще са загуба на време и че ненужно ще се ядосвам после. Филмите са всичко друго, но не и загуба на време. Оказаха се страшно забавни, интересни и приключенски и не знам коя сила ме е карала да си мисля обратното. На вторият филм даже плаках, което не е изненада, но до последно си мислех, че този път водопада няма да тръгне. Страшно се радвам, че успях да се "запозная" с всички пазители, защото определено ако бях изгледала Avengers:Infinity War преди тях щеше да ми е малко(много) странно.

Май



Месец май започна ударно с Avengers: Infinity War, който изгледах с една приятелка и....
боже как си мразя приятелите. Пазех се от спойлери до този ден и точно докато отивахме към киното, на последния проклет ескалатор, тя просто ми каза кой ще умре. И аз бях:



и едва нея бутнах след киното. Да, дори след филма и бях ядосана. А що се отнася до филма:








Филмът беше страхотен. Както и да го погледна, хареса ми въпреки че през повечето време просто исках да изляза от залата, заради всички неща, които се случиха. Знаех, какво ще стане, но все пак беше болезнено да видя … всичко. Плаках отново, но за мое (не)щастие не и от началото, въпреки че трябваше. Филмът почва доста интересно между другото, хвърля те в тъч отвсякъде :)

Най-накрая пуснаха Black Panther в замундата и разбира се Елена беше първата, която си го изтегли. Очаквах повече от филма, защото много хора ми казаха, колко уникален бил и .т.н., но лично на мен не ми хареса, толкова колкото исках. И все пак Т'Чала си остава един от любимите ми герои. Чадуик е такъв сладур.

Suicide Squad: Hell to Play е най-разочароващото филмче, което успях да изгледам през месеца. Поне на мен не ми хареса толкова много. Имаше интересен замисъл, но така и не успя да ме спечели.

Ferdinand - най-добрата анимация, която съм гледала тази година. Изключително красиво, забавно и много поучително детско филмче, което ме остави с изпълнено с гордост и радост сърце.

Когато разбрах, че брат ми не е гледал Doctor Strange си казах, че веднага трябва да поправим това. Като че ли след филма брат ми не беше много очарован, но пък аз бях обратното. Въпреки че съм го гледала успях отново да му се насладя изцяло и да fangirling so hard когато Мадс Микелсен излизаше на сцената. Смешното тук е, че в точно този филм се събират двама от най-най-най-любимите ми герои - Ханибал Лектър и Шерлок Холмс.



И изпратих месеца с неповторимия Deadpool 2, с който се смях толкова много, че не истина. Филмът беше....дори не знам как да го опиша, това е Дедпул то просто трябва да се види.
Мисля че дори ми хареса повече от Отмъстителите.  Още в началото се чудиш какво става, но докато в Отмъстителите е това стресиращо и вдигащо пулса "Какво по дяволите?" ,  то тук е онова, което те обърква до крайна степен.

Как се чувствате след като видяхте този гиф? Да, точно така ще сте по време на филма. Ще се чудите защо. И как. Но най-вече защо.

Сериали


През месец май започна новият сезон на Legion, който започнах да следя от миналата година. Въпреки че сериала ми докарва главоболие понякога, заради доста странния начин по който се представя цялата история, мисля че успях да се привържа към него. Замисъла е интересен, този объркан начин, по който се развива сюжета също и до някаква степен е разпускащо. Занимавате и те кара напълно да забравиш къде си. И какво правиш. И защо го правиш. Сложно е. Интересното тук е, че като че ли втори сезон не е толкова объркан като първи или поне аз съм станала по-добра в разгадаването и предвиждането. Стигнала съм някъде до средата и се надявам този месец да успея да го завърша.





Siren е другият сериал, с който се занимавах през месеца. Успях да го изгледам и то
с брат ми!, което си е постижение, защото той не гледа подобни неща. Хареса ми, въпреки че историята беше предвидима и почти всички мои догадки се оказаха истина, успях да му се насладя. Каста беше страхотен, влюбих се в актрисата, която играе нашата красива русалка Рин, защото това момиче е толкова добро в работата си, че не е истина. Пресъздала е героя си по такъв професионален начин, че не мога. Дап, фенка съм ѝ моля не ми се подигравайте.
Чакам с нетърпение втори сезон!

И така, дойде краят на този пост. Надявам се да ви е харесал. Завършвам го с пожелание за слънчев и недъждовен следобед, както и с тези прекрасни рисунки дело на един от любимите ми артисти @patsu.x - можете да го последвате в инстаграм  ако желаете.









  
Между другото в момента протича предизвикателство подобно на mermay, за което ви споменах в предходния пост. Темата за този месец е demonjune и затова рисунките са на такава тематика. Създател на това предизвикателство е @annamarineart .


вторник, 5 юни 2018 г.

The Cruel Prince от Холи Блек


Здравейте жълъдчета! Доста отдавна не съм влизала в блога, знам, заслужавам бой с камъни, но преди да сте хукнали към градинката пред блока, искам да се обоснова. Имах нужда от малко промяна, затова реших да разнообразя малко ежедневието си и да се занимавам с други неща. Уви обаче скоро исках отново да се върна към четенето и писането и  така благодарение на "Гемина" успях да се вдъхновя да пиша отново. Но днес няма да си говорим за нея, а за друга също толкова интересна книга - а именно "The Cruel Prince" от Холи Блек.

С книгата имаме интересна история. Харесах си я веднага още щом я видях в инстаграм и момента, в който успях да я намеря в epub формат беше прекрасен, защото нямах търпение да се гмурна в историята. Разбира се, това така и не се случи, защото по това време четях други неща и скоро дори забравих, че я имам на телефона. После обаче започнах да се прибирам пеш и се чудех какво да слушам. Хрумна ми да слушам аудиокниги и си казах, какво по-хубаво от това, сега да си пусна TCP? Пуснах си я и се заплених. Книгата ме омагьоса и очарова, а да не говорим колко различни емоции предизвика в мен.

Мислех си, че ще я изслушам цялата между другото, но това така и не се случи, защото скоро се сдобих с хартиено копие (и то с твърдата корица!) от световен giveaway в инстаграм ( да, и аз гледах така о-о и се чудех това шега ли е, но не беше..) и реших да спра и да я дочета. Бях стигнала до 18 глава, което беше малко след средата и бях още по-изненадана! Бях разбрала абсолютно всичко до тук, но реших да я започна отначало, за да попълня пропуските си. Такива имаше, но бяха много малко и то не особено важни за сюжета (за който пита). Препрочетох  книгата до 18 глава и след това скочих с бърза стъпка към края. Доволна ли бях? Изобщо. Защото след 18 глава всичко, ВСИЧКО тръгна с краката нагоре и аз стоях и се чудех, това шега ли е или да?

Джуд и Кардан и обичайните им разговори.

Почвам от Холи.
Това беше първата самостоятелна книга на Холи Блек до която се докоснах (защото до сега съм чела само нейни съвместни творби като "Магистериум" и "Хрониките на Спайдъруик") и съм страшно щастлива, че я имам, защото Блек никога не ме е подвеждала. Още по-щастлива ме прави факта, че прочетох книгата в оригинал и се докоснах до творчеството и в този "чист" вид така да се каже. Начина ѝ на писане е пленяващ, някак опияняващ и макар че историята не беше кой знае какво, самият начин на предаване на информацията, на подредбата на думите те омагьосва и те кара да си кажеш "Оф, айде още една страница и спирам". 

Тъй като изслушах половината книга мога спокойно да кажа, че това "омагьосване" се е запазило, даже дори бих казала усилило, защото е едновременно супер странно, но и приятно да слушаш как някой чете. 

TCP е написана в първо лице, единствено число, сегашно време и това дава на читателя шанс да си представи всичко дословно, сякаш всичко се разиграва точно пред очите му.
Ако се притеснявате дали ще да можете да разберете всичко, спокойно, Блек не е използвала някакви завъртяни думи, напротив, книгата е написана леко, приятно и ако срещнете някоя непозната дума, няма да е фатално (но си ги записвайте, така най-лесно се запомнят!).

В TCP действието не се развива нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, има едно средно положение, в което всички са доволни. Има обрати, има интересни, напрегнати, жестоки, странни и сладки моменти, като цяло има от всичко по много. Краят е особено…учудващ, имам  предвид, лично аз последните 50 страници не ги очаквах, бях леко стресирана, когато започна един определен момент, но като цяло ми хареса и със сигурност ме накара да включа втората книга в списъка "ЗАЩО ПРЕЗ 2019??".

The Wicked King е продължението, което както разбрахте ще излезе през 2019 г.
Корицата по нищо не отстъпва на първата, да си го признаем!

Преди да започна с героите мисля, че е редно да ви разкажа накратко за какво иде реч в тази бяла тухличка, нали?
В TCP се срещаме с Джуд, която е човек живеещ сред елфи вече няколко години. След като заедно с близначката ѝ - Терин - и полусестра ѝ - Виви - биват отведени в Елфхайм, заедно те заживяват в красив замък сред елфи и всякакви чудати създания. До тук добре, ще си кажете, но какво е интересното?
Елфите не харесват хората. Всъщност, ако те не притежават определен много силен талант като да пеят, свирят или да коват оръжия, елфите не им обръщат внимание, освен когато нямат работа и не решат да се позабавляват с тях. Елфите са особено жестоки, подли и хитри, въпреки че не мога да лъжат и са готови на какви ли не дивотии.
Та, представете си Джуд, която е човек, няма никакъв талант за каквото и да е, и все пак е третирана като равна с тях. Ходи на училище с тях, носи същите дрехи, говори с тях ако щете - сами можете да си представите с какви очи са я гледали.
Джуд и Терън се опитват да поддържат нормален живот докато са в света на елфите, ала въпреки всичко намират неприятности. Най-вече Джуд, която е по-устата от двете, с повече воля и характер.
Само че скоро идва турнир, в който Джуд отчаяно иска да се включи, за да се докаже в очите на своя настойник. Ала с наближаването на турнира, всичко малко по-малко започва да се обърква, Джуд затъва в неприятности и скоро се оказва замесена в царски интриги, става свидетел на жестоки сцени и разбира дълбоко скрити тайни, докато отчаяно се бори със себе си и това, в което може да се превърне.

Иии малка част от картата в книгата.
Виждате ли еленчето?
Започвам със света, който за разлика от книгите на Маас и Толкин, не е напълно измислен, а съединен с нашия. Имам в предвид, за да стигнете до Елфхайм то просто трябва да тръгнете по правилния път, завивате зад ъгъла и хоп вече не сте пред мола, а в чудния Елфхайм. Това че преспокойно можем да попаднем там несъзнателно или факта, че елфите мога да ходят в същото кафене като нас е страхотно и много интересно. Учудих се когато Виви просто предложи да отидат до старбъкс и да пият кафе. Разбира се това ни дава основание да видим Джуд, която осъзнава, че въпреки че е човек, не принадлежи на този свят с технологии, а на този, изпълнен с магия.
Ако трябва да опиша Елфхайм, то бих казала магичен. Изпъстрен с цветове, живот и същества, също като Джуд и аз бих предпочела него. Да, дори елфите нямаше да ме притесняват.
А що се отнася до тях… Елфите ми хареса най-много. Външният им вид е толкова…елфски, толкова красив и плашещ едновременно, така различен от познатите ни до сега Рисанд и Леголас, че нямам думи! Зелено, синьо, златно, розово, оранжево, бяло, черно, я някой с крила, опашка, повече очи, коса, друг с дълги нокти, големи зъби, много висок или миниатюрен - каквото се сетите. Прекрасни са. Склонни да убиват, но прекрасни.

Една от красавиците в книгата
Сега към героите.
Джуд леко ме дразнеше, признавам имах чувството че се тревожи за безсмислени работи на моменти, въпреки че имаше много по-важни неща за вършене, но като изключим това я харесвам. Мечтател, целеустремена, смела, лоялна, устата, леко ми напомняше за Елин от "Стъкленият трон", но беше много по-малко арогантна. Един страхотно изграден женски персонаж, който ми хареса как успя да се развие от началото до края.

Близначката ѝ уви не харесвам, ненавиждам, искам да се удави в някоя река, много благодаря. Като цяло едно дразнещо и неблагодарно същество, обхванато от егоизъм.

Виви от друга страна харесвам повече. Не успях много да се привържа към нея, но със сигурност искам да я срещна в следващите книги.

И така, тук идва интересното. Тъй като Джуд се оказва замесена в кралски интриги няма как да не намесим кралското семейство, нали? То се състои от няколко принца и принцеси, но аз ще се спра на двама красавци.
Дейн, който се пада второ дете беше моят фаворит, само и единствено, защото имаше рога и крака на елен. Обичам елените и съм още по-голям любител на същества хибриди като Дейн. Що се отнася до характера му, допадна ми за малкото време през което успях да го опозная, защото той не присъстваше толкова много в книгата.


Нашето "лошо" момче
Кардан  е друга тема.
Кардан е един от елфите, които вгорчават живота на Джуд и всячески се опитват да я докарат извън нерви. Типичен побойник, с пари, който иска да става на неговата. Много ме дразнеше, често ме объркваше, но в крайна сметка успях да го харесам. Типично като за всеки гадняр, той имаше история, която да разкаже защо е такъв задник и т.н. Не бях впечатлена, но въпреки това го харесвам. Нещото, което обаче ме подразни в книгата е това, че реално, той се явява Жестокия принц. Кардан е всичко друго, но не и жесток или поне по моите стандарти и смятам че тази "титла" би била подходяща за друг индивид от книгата, но каквото такова. Лично аз не тълкувам заглавието като адресирано към Кардан, а към всички принцове ( в книгата) като цяло, защото всеки има нещо мръсно зад гърба си, но това е мое мнение.
Има трима елфи, за които искам да кажа дума, две. Накейжа, Лок и Валириан (на български звучат ужасно..) са приятелите на Кардан, които се закачат с Джуд. Лок - некоментирам, Накейжа - не харесвам, защото през повечето време е като момиче излязло от "Mean girls", а Валириан - въпреки убийственият си външен вид, бих предпочела да е умрял..

Let's talk about the cover.
Корицата, цялото оформление на книгата, картата, която видяхте по-горе в поста - всичко е прекрасно. Нямам какво да кажа, просто книгата е страхотна и визуално, и вътрешно.

Като за край на това (надявам се) изчерпателно ревю искам да кажа, че въпреки малките нещица, които ме дразнеха "The Cruel Prince" ми хареса. Още с първата страница се влюбих в нея, в сюжета и героите, в света и съществата и до последната  не спрях да придружавам Джуд в нейното жестоко приключение. Да, книгата има моменти на жестокост и малтретиране, но има и такива на смелост, опълчване и борба - за живот, за нов свят, за любов. Едно изпълнено с не чак толкова действие, но емоционално приключение, "Жестокият принц" е книга, заслужаваща да се прочете.

Много бих се радвала ако скоро я видим и на българския пазар, ала до тогава, можете да си я поръчате от bookdepository или bookpoint .

Ако някой се интересува откъде изслушах книгата - vk.com е златният сайт, който ми помогна. Ако нямате регистрация там, спокойно можете да намерите книгата в youtube. (кликнете тук)

Още нещо!

През месец май се проведе едно доста интересно предизвикателство, наречено mermay според което всеки ден хората взели участие  трябва да нарисуват русалка свързана с конкретна тема. Не ме питайте как попаднах на това, защото и аз не знам, но ако се чудите каква е връзката с "The Cruel Prince" то това е този страхотен арт отдолу, който обожавам.

и не забравяйте да последвате @arz28

И понеже няма как да се отървете от мен, с вас споделям и снимка на жената написала "Каравал" -  Стефани Гарбър - която най-подмолно си прегръща продължението и дразни хиляди читатели по света. 


Със сигурност така ще изглеждам и аз, когато моето копие пристигне след 247 дни (и да, сметнах го)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
              Страници: 370        Цена: 26 лв.     Издателство: -     Жанр: Фентъзи, YA

     

вторник, 17 април 2018 г.

Кажи ми три неща от Джули Бъксбаум

Здравейте! Днес споделям с вас едно позабравено ревю, което отново хващаше прах в папка "Чернови" прекалено дълго време...
Бъксбаум е една авторките, до които успях да се докосна миналата година, към чиято книга имах известни забележки, ала те не успяха да ми попречат да искам да прочета останалите ѝ книги. Миналият петък успях да намеря "Какво да кажа в отговор" (най-новата книга на Бъксбаум), която заглеждам още откакто излезе на пазара и признавам, щом прочета "Острието на асасина", то това ще е следващата ми мишена! Защо? Защото ми се чете нещо леко и приятно и съм абсолютно сигурна, че тази книга ще се окаже такава.

"Кажи ми три неща" от Джули Бъксбаум е от малкото дразнещи книги, които обичам да мразя и за която малко ме е яд, че не притежавам.
Преди да продължа искам да благодаря на една приятелка, която беше така добра да ми я даде и да не ме спойлва толкова много докато я четях. Благодаря ти и НАЛИ ТИ КАЗАХ, ЧЕ ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ТОЙ!

"Кажи ми три неща" е книга, която не обикнах още в началото, напротив даже я намразих, защото ми беше страшно депресираща, изпълнена с толкова негативизъм, че имаше моменти, в които едва се сдържах да не я оставя. С течение на времето обаче (и благодарение на ината ми) успях да премина депресиращото начало и да се потопя в другата част от книгата, по-светлата така да се каже, където героинята успя да преоткрие себе си, да се поучи от грешките си, да стане по-смела и от където читателя може да види истинската същност и важност на историята.

В книгата се срещаме с Джеси, нашата главна героиня, която е новото момиче в училището, напълно непозната както за съучениците си, така и за читателите. С развитието на историята тя ни запознава с живота си, предишния и настоящия, със смъртта на майка си, за новата жена на баща си и за доведения си брат. Разказва ни за трудностите в живота ѝ, за тормоза ѝ в училище, за хората там, за загубените приятели, за всичко, което ѝ липсва. Но ни разказва и за новото (трудно) начало, за щастието, което може да откриеш точно там където най-малко очакваш, за нестандартните приятели, за неочакваните събития. Разказва ни и за Някой Никойски, който се оказва лъчат (виртуална) светлина, който ѝ помага да изплува от бурята, в която се е превърнал живота ѝ, който движи цялото действие в самата книга и който я прави така интересна, забавна и чаровна.

източник
Сюжета не ми хареса или поне голяма част от него, защото според мен авторката беше представила по един прекалено негативен начин смъртта на майката на Джеси и нейното влияние върху момичето. Казвам си го още в началото. Просто не ми харесва идеята във всеки любовен роман да има човек, който да страда или да е страдал заради нечия смърт и то описано по толкова депресиращ начин още в началото. Разбирам, че ако тази част я няма, ако го няма това "обръщане на живота на 180°С" или нещо подобно, романа няма да е толкова интересен, няма да го има това израстване на героите, но на мен лично ми идва в повече. Прекалено депресиращо е, прекалено набиващо се е и ме отегчава (вече). Съжалявам ако съм обидила някого, но щеше да ми бъде по-приятно да чета за нечии семейни проблеми, за развод или нещо такова,  което изключва поне малко смъртта, защото тя не винаги е ключов фактор за създаване на страхотен роман. Но това е мое мнение.

Така след като си излях негативните чувства, преминаваме към положителните.

"Кажи ми три неща" сама по себе си е хубава книга, засягаща доста важни и наболели теми в обществото, съпоставяща доста гледни точки относно живота, която вплита в себе си тъжното минало на едно момиче с нейното, така да се каже, напълно различно, но и щастливо бъдеще. Нещото, заради което уважавам и харесвам книгата най-много е това, че в нея е засегната темата за промяната. Харесва ми, когато попадна на подобни четива, защото за мен промяната е едно от най-страшните и трудни неща, които могат да ти се случат, особено ако си от хората, които не обичат особено да променят ежедневието си. Беше ми приятно да наблюдавам, как Джеси израства пред очите ми, как първоначално отказваше да се промени и да приеме това, което се случва сега, връщайки се към миналото при всеки удобен момент, а после, малко по-навътре в книгата как успя да разбере, че макар миналото да е болезнено и настоящето трудно, то бъдещето е пред нея и тя сама трябва да реши дали ще го изживее в щастие или самосъжаление. Харесвам подобен тип истории, които напомнят на четящия, че дори и в най-трудните моменти има надежда, има смисъл да се борим за собственото си щастие. Те ни напомнят, че не сме сами, че има хора, които ни обичат и подкрепят въпреки всичко и ние сме тези, които понякога трябва да направят първата крачка.
Друго нещо, което не очаквах, че ще харесам бяха моментите между Джеси и нейния мистериозен приятел Някой Никойски, заради който измислих поне 365 вида варианта за това кой по дяволите е. Той беше една от главните причини, заради които приключих книгата за не повече от три дни, който както казах по-нагоре я движи напред и подтиква читателя да чете все повече и повече. Признавам, че в началото всичко ми се струваше леко нереално, защото и аз като Джеси имах съмнения, че някой си прави шега, но за разлика от нея аз държах на тази теория поне до половината на книгата, та даже и 50 страници след това. В крайна сметка обаче се оказа, че силно съм грешала и всичките теории, които бях измъдрила се оказаха напразни, освен една. Джули Бъксбаум пише по такъв начин, че да ти хване вниманието, да го завърти и насочи в толкова много посоки, че накрая да се окажеш със съмнения, кой кой е и да подозираш всеки нов герой, появил се на хоризонта, докато всъщност главният виновник за всичко да стои точно под носа ти.

Не се привързах към героите, защото намирах някои за доста нереални, други за прекалено пресилени, а трети сложени не на място, но това не ми попречи да симпатизирам на някои и да наслаждавам на присъствието им в книгата.

Като за край ще препоръчвам "Кажи ми три неща" защото е чудесно четиво, леко трагично, мистериозно, интересно и 100% любовно и смятам, че всеки (по)читател на любовните тийн романи би го харесал. Ала ако все пак се колебаете дали да дадете шанс на книгата, тогава не мога да ви помогна. Сами трябва да решите дали сте готови за нея сега или трябва да изчакате момента, в който ще я погледнете, а тя ще ви отговори с "Прочети ме!".
Образно казано естествено.

"Съвършените дни са за хора със скромни, осъществими мечти. А може би всъщност са за всички нас, защото ги има само когато погледнеш назад - струват ни се съвършени, защото са съдържали нещо, което необратимо и безвъзвратно сме изгубили."
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
   Страници: 328      Цена: 12.90 лв         Издателство: Егмонт      Жанр: Любовен/Тийн роман

сряда, 11 април 2018 г.

Цветовете на морето от Таня Щевнер

След като прочетох "Повикът на водата" бях страшно щастлива, защото книжката се оказа много лека и разтоварваща, а самата история - интересна и по детски простичка, без излишни драми или бавене на действието. Щом разбрах, че ИК Емас са решили да преведат останалите две книги от трилогията се развълнувах, защото Алеа и екипажът Алфа Кру бързо се превърнаха в мои любими герои, караха ме да се смея и искрено топлеха сърцето ми. В "Цветовете на морето" това не се промени. Отново имаше такива моменти, в които скришом се подсмихвах под мустак или такива, в които ми ставаше толкова драго на сърцето, заради обичта, която героите изпитваха един към друг.
Историята постепенно придобиваше един доста по-различен ход, успя да се разкрие информация за членовете от екипажа, както и за самият свят, в който Таня Щевнер е хвърлила своите герои. С няколко думи втората част беше също толкова интересна, колкото първата, с малката разлика, че тук любовта се усеща във въздуха.

Анотация: 
Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек?
И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът..

В "Цветовете на морето" имаме малко повече наблягане на героите и техните чувства. Както казах по-горе Щевнер се е постарала да ни запознае с миналото на някои от тях, както и техните страхове. Тес Таурус е един от тези герои. Тук читателят я вижда като не толкова нахаканото момиче от Франция, колкото като човек борещ се с недостатъците си. Тъй като обожавам всеки един от героите, няма да отричам че това сваляне на гарда много ми допадна. Така екипажът успя да стане още по-сплотен, въпреки че скоро им с наложи да се разделят..

Друг герой, за когото читателят научава още нещо е новият член на Алфа Кру Ленокс Скорпио. Ленокс е мистериозен и много интересен герой, с още повече интересни сили и минало. Хареса ми как Щевнер се е постарала да отговори на всички въпроси, породени в читателя от първата книга спрямо него, както и романса който е оформила между него и Алеа в тази част. И тук сигурно се чудите как аз, тази която много рядко харесва романтиката в детските книги, каза подобно нещо. Много просто - сладки са. По един детски начин. Разберете ме правилно, преди да започна книгата бях преминала през три, ТРИ емоционално разтърсващи книги, всяка уникална по свой си начин и просто милеех за нещо не толкова драматично и обвързано с действие. Тази книга ми даде това, което исках. Любовта между героите беше едно от най-сладките и дразнещи (в добрия смисъл на думата) неща за които съм чела. Разбира се имаше и неща, които не ми хареса, като това, че тази любов беше изместена на малко по-преден план през повечето време, ала не може всичко да е перфектно.  Така или иначе, това не ми попречи да приключа книгата и да ѝ се насладя изцяло.

Тук можем да видим нашата любима Алеа Аквариус като по-несигурно момиче, ала все пак така смело, грижовно и целеустремено. Една много сладка, любопитна и донякъде опасна Алеа се впуска в поредното приключение, с цел най-накрая да разбере откъде всъщност идва. Приела своята същност, Алеа изпадаше и в моменти, в които се чувстваше несигурна и уплашена, ала благодарение на подкрепата на Алфа Кру, бързо успяваше да преодолее това и да продължи напред. Харесвам Алеа. И съм сигурна, че ако бях чела книгата малко по-рано щях да си се представям като нея. Качеството, което най-много харесвам в нея е това, че иска да вижда доброто в хората. Винаги, не зависимо от това, че някои хора просто го нямат. Това качеството ми направи голямо впечатление и определено силно подкрепям подобно идея да се включва в подобни книжки. Защото колкото и жесток да е света, ние сме тези които можем да го направим по-добър. Може да е малко, но пак е по-добре от това, да не правим нищо. И е хубаво децата да научат това.

Що се отнася до останалите герои, ако помните по-горе казах, че за съжаление на нашите герои ще им се наложи да се разделят и заради това, нямаме толкова време с тях както беше в първата книга. Но спокойно, моменти в които всички са заедно ще топлят сърцето ви и ще ви накарат да почувствате нужда от прегръдка. (Тук визирам Сами, защото това малко същестео е просто повече от очарователно и гушливо)

Преди да обобщя искам да спомена прекрасното оформление на книгата с всички капчици по страниците и различни по вид хедъри. Това страшно много ми допадна в първата книга и бях изключително щастлива щом го стещнах и тук, във втората. Корицата със сигурност ми е най-любимата до сега, но ще видим каква ще бъде третата.

С няколко думи "Цветовете на морето" е книга, която попадна в ръцете ми в точния момент. Разтоварваща, лека и приятна, с нея успях да си почина от тежките четива, през които бях преминала, да се насладя на една интересна и очарователна история  и да си припомня, защо обичам морето толкова много. Втората книга от поредицата за морското момиче беше също толкова добра, колкото и първата, подготвяща читателя за поредното приключение носещо пладноха Круцис към следващото - в Исландия! Силно се надявам третата книга да излезе час по-скоро у нас, защото определено нямам търпение да видя, какво ще се случи от сега нататък с Алеа, Ленокс, Сами, Бен и Тес!


Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност да прочета книгата!


      Страници: 335        Цена: 14.90 лв.     Издателство: Емас       Жанр: Детско/Тийн фентъзи
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------