неделя, 11 февруари 2018 г.

Отвъдземя от Тахере Мафи


"Отвъдземя" бе първата книга от  Тахере Мафи, която прочетох, но със сигурност няма да бъде последната. Едно от най-очарователните, интересни и оригинални, изпълнени с голямо количество магия, цветущи описания и герои  четива, до които съм се докосвала. Така бих описала тази малка синя тухличка.
Откакто книгата излезе на българският пазар си казах, че ще я имам, само че преди да успея да изпълня заканата си, една приятелка ме изпревари и ми я подари за Коледа. Благодарих ѝ поне към сто пъти, но ще го направя пак. Благодаря ти, Поли, за този прекрасен подарък!

Анотация:

Какво бихме могли да сторим, ако баща ни изчезне? Да го открием, естествено! Но през какво ли ще минем по пътя?
За Алис Алексис Куинсмедоу някои факти са изключително прости и очевидни:
- На майка ѝ няма да ѝ е много мъчно, ако Алис изчезне.
- Магията и пъстротата не я обичат много.
- Баща ѝ изчезна преди три години и Алис трябва да го намери.
Родена в свят, който е изтъкан от цветове и багри, Алис трябва да се примири с факта, че е странното момиченце с кожа и коса в млечен цвят. Колко скучно. Във Ферникова гора всеки притежава парченце собствена магия, а Алис не може да се похвали и с това. Но най-важното за нея е да открие баща си, а за тази цел трябва да предприеме пътешествие през мистичните и опасни територии на Отвъдземя. В
Отвъдземя всичко е необикновено – долу понякога е горе, ляво може да е дясно, a хартията оживява. Единственият спътник на Алис е Оливър, магическата сила на когото се крие в лъжата и заблудата.

За да открие баща си обаче, Алис трябва да открие първо истинските цветове на душата си и да се научи да открива любов и добрина дори в лицето на загубата.

Както казах, това бе първата ми книга от авторката, но няма да бъде последната. Стилът на писане на Тахере Мафи определено ми допадна - лек, интересен, увлекателен, все притежаващ нещата, които оценявам най-много . Хареса ми заигравката с  читателя още от началото, създаването на усещане, че няма автор, а любим човек, който просто разказва любимата си приказка на читателя. Употребените думи, начина на изразяване, на описание, както на героите, така и на света бяха уникални и изключително ярки, което също много ми хареса и изненада. Какво имам в предвид под ярки, ами, тъй като четях книгата предимно вечер, на светлината от фенерчето на телефона ми (because school), някак си в един момент тъмната стая сякаш се оцветяваше в цветове, вече нямаше таван, а едно безкрайно небе, покрай мен растяха цветя, и можех да видя Алис и Оливър, бродещи из Отвъдземя. Беше невероятно. Много лесно можеш да си представиш самата атмосфера на романа, въпреки че на моменти има неща, които може да ви се сторят нелогични, но само първоначално.
Друго, което също ми хареса е това, че Мафи не стоварва цялата информация в началото, а постепенно разказва и допълва своята история, като с това разпалваше желанието ми да чета ли, чета за приключенията на нашата главна героиня.

Замисъла на сюжета ми допадна, както и чудатият начин на представянето и развитието му. Алис е от онзи тип герои, с които и читателя израства, учи се и разбира, какво е важното в живота. Краят е предвидимо щастлив, но това ни най-малко не пречи на книгата да бъде интересна. Разбира се аз до последно се надявах, че ще има някакво отлагане и в следващата част всичко ще се разкрие,  и да, останах леко разочарована от това, че нямаше подобно нещо, но каквото такова. Смисъл да се нервя няма. И все пак лекото, като че ли сбиване на нещата, не ми допадна.
Действието от друга страна бе доста бавничко поне за моят вкус и на няколко момента се улавях да се дразня от това. За щастие съм инатлив човек и не му се поддадох, така че скоро свикнах с това и се наслаждавах на всяка една страница. До колкото мога. Защото си падам по по-динамичните действия.

Алис е една малка, очарователна и сладка героиня, с която си припомних колко е важно да се харесваш такъв какъвто си. Обожавам начина на израстване на героя ѝ, как в началото бе поредното плахо и ядосано на себе си дете, което бива отритнато за едно или друго нещо, смятано за странно. После как постепенно разбра, че колкото и несправедлив да е света, винаги можеш да откриеш някого на който да разчиташ. Как се сблъска с много препятствия и изкушения, но накрая разбра, какво всъщност е важно, коя е истинската Алис. Една от многото герои, от които ние хората трябва се поучим, според мен. Това е тя. Между другото много харесвам физическото ѝ представяне. Външният ѝ вид е уникален и много чудат, а да не говорим за възможностите ѝ. Възхищавам се на Мафи за това, че е успяла да създаде подобен тип герой и да я включи в такава увлекателна история, като "Отвъдземя".

Що се отнася до другарчето на Алис - Оливър, с него свързвам онези хората, които не знаят  какво искат, които чакат всичко наготово, онези страхливци, заради които ние хабим нервите си и се съмняваме в себе си. Не го харесвах през половината книга, защото държанието му бе доста обидно и на моменти ми идеше да го удуша. Но както в живота често се случва и тук той имаше някаква причина, за да постъпва по този начин, след чието разяснение читателя е по-благосклонен да му прости.
Anyway, хареса ми как героят му израства от началото до края на книгата, което разбира се не беше нещо уникално и непредвидимо, но пък беше напомняне, затова че понякога вторият шанс не е излишен.

И сега, нека споменем нещо за прекрасната корица дело на Матея Аркова. Повече от страхотна работа. Използваните цветове, малките детайли като линийката, крушката, розовото цветенце, черният плик, всички тънкости, всички неща, които трудно могат да се забележат с просто око ако не се вгледаш - уникални са. Обожавам я и съм изключително радостта, че има толкова надарени креативни хора в България.

С няколко думи "Отвъдземя" е книга за порастването, приятелството, поемането на необмислени решения и завръщане към детските безгрижни години, представена по един магичен, нелогично-логичен и чудат начин, с която ще си припомните най-важните максими в живота. Ще се потопите в цветущия и колоритен свят създаден от Тахере Мафи, за да приключенствате заедно с едно малко чудато момиче на име Алис, притежаващо голямо сърце и нейния приятел Оливър, с твърде много тайни. Но преди да започнете книгата, вземете си една линийка, защото в Отвъдземя, времето се измерва с нея. И внимавайте как ще го използвате, защото всяка пропиляна минута си има цена.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Страници: 405    Цена: 14.90 лв.    Издателство: Orange books     Жанр: Детско фентъзи


петък, 9 февруари 2018 г.

Рандеву в "Кафе дьо Флор" от Каролине Бернард

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Днешното ревю е посветено на една книга, към която за пореден път подходих с много скептицизъм, но която в крайна сметка ме остави дълбоко удовлетворена и с желание да посетя Париж.

Анотация:
Младата Виан напуска през 1928 г. родни си дом във френската провинция и пристига в Париж, за да започне нов живот. Голямата ѝ мечта е да стане ботаничка. Идва и голямата любов - английският художник Дейвид. Станала негова любима, муза и модел, Виан опознава зашеметяващия живот на френските авангардисти. И когато най-сетне идва назначението в прочутата Ботаническа градина, щастието ѝ изглежда пълно. Но тогава Германия окупира Франция и младата жена е изправена пред тежък избор...
Париж, 2015. При посещението си в музей "Д'Oрсе" 39-годишната Марлен попада на портрета на жена, която изглежда като нейно копие. Коя е красивата непозната и защо ѝ внушава усещането, че нейната история може да промени живота ѝ?


"Рандеву в кафе дьо Флор" е една от най-големите изненади, които ме споходиха този месец и съм изключително щастлива да призная, че бе приятна. Красива, нежна, романтична, но също и интересна, силна и въздействаща на сетивата книга, която неочаквано ми хареса страшно много. Изненадана съм от това, защото както знаете аз съм върл фен на фентъзито и много рядко посягам към други жанрове, още по-малко към този. И все пак, въпреки голямата доза скептицизъм от моя страна, книгата успя да надмине очакванията ми, да направи няколко нощи от живота ми по-щастливи, да ги изпълни с голяма доза от френската история и култура и да ми разкаже историята на две жени, всяка по свое му бореща се със себе си и света.

"Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения и тайни."

Стила на писане на Каролине Бернард ми допадна. Лек, приятен, доста лесен за четене, може би заради него успях да подхвана книгата толкова бързо и няколко дни по-късно да я приключа. Не се отличаваше с нищо конкретно, но определено авторката ме спечели с нещо друго.
Както разбрахте, действието на книгата се развива във Франция, тази страна с много богата култура и история. Никога не съм я намирала за привлекателна между другото, защото всички я провъзгласят, хвалят и като цяло я издигат на пиедестал. Това дълго време ме отблъскваше, защото не обичам подобно идеализиране на каквото и да е, но откакто направих едно доста солидно проучване за Франция, по специално за Париж и Френската Ривиера за училище, някак си успях да надмогна първоначалното си мнение за страната. С тази книга успях да се влюбя в нея. Каролине Бердард успява да пренесе част от парижанска обстановка в тази книга, описвайки много известни (и не чак толкова)  сгради и улици, споменавайки доста ястия, от които устата ми се пълнеше със слюнка, художници за времето си и картини. Толкова много изкуство събрано в тази малка книга, поднесено по един приятен, лек и ненатрапчив начин. Това страшно много ми хареса и разпали желанието ми да науча повече за историята и архитектурата на този така емблематичен френски град.

Книгата е разделена на две гледни точки - тази на Марлен, живееща през 2015, разказана от първо лице и тази на Виан, живееща през XX век от трето лице единствено число. Благодарение на това разделение читателя може да наблюдава изменението на абсолютно всичко - от дрехи, през храна, сгради и т.н. - само за да достигне до извода, че въпреки преживените войни, Париж запазва своя чар.
Разделението обаче на мен лично не ми хареса. В началото доста се бърках коя глава от кого е, защото няма заглавия, нито пък хедъри, което за човек, като мен който иска всичко да е изписано от до, малко не му се понрави. Въпреки това успях да разгадая системата, по която Бернард е структурирала своя роман - глава 2-3 глави от името на Марлен, следвани от толкова за Виан и така някъде до края. След като се нагодих към това, книгата ми потръгна още по-бързо и прелиствах страниците с нестихващ интерес.

Главите от името Марлен ми бяха по-безинтересни и някак скучни в сравнение с тези от гледна точка на Виан. Романтична, креативна, объркана, странстваща, така бих описала Марлен. Не ми беше много интересна като образ, защото знаеш, че постепенно тя ще се променя, докато не достигне до истинското си "аз",  но уви всеки път ми де свиваше сърчицето когато споделяше момент с Етиен. Те бяха една от най-сладките двойки, които съм виждала и от малкото, които показаха, че независимо от възрастта и обстоятелствата, граници за истинската любов няма.

"Ние се нуждаем един от друг, невъзможно е да живеем един без друг, нищо че понякога си вгорчаваме живота"

Виан от друга страна обожавам. Смела, борбена, здраво стъпила на земята, готова на всичко, за да постигне целите си, тя може би е истински пример, как независимо отношението към жените по нейно време, те не са се примирявали с това и са се борили със зъби и нокти за желаното от тях. Хареса ми още в началото, с това любопитство, което изпитваше към ботаниката, което постепенно промени живота ѝ. Беше едно наистина голямо вдъхновение за мен. Любовта, която споделяше с възлюбеният си - Джеймс - беше също нещо, което много харесах, защото нито тя, нито той бяха перфектни и въпреки трудностите, които връзката им претърпяваше те останаха верни един на друг, което веднага спечели симпатиите ми.

Що се отнася до корицата, в момента, в който я видях, разбрах че съм влюбена. Много, много, много обичам бежовото като цвят, да не споменавам лилавото и тази комбинация между двете ми пълни душата. Може би единствено тази дама в синята рокля (която може би е Марлен?) леко ме дразни, но едва ли без нея корицата би била така красива.

"Рандеву в Кафе дьо Флор" е една малка и лека книжка, изпълнена с голямо количество френска култура, любов и щипка реализъм, с която ще се потопите в историите на две силни, смели и борбени жени, всяка изправяйки се срещу  демони си, докато кръстосват улиците на Париж през миналото и бъдещето. Това е книга, с която спокойно можете да разпуснете, на която да се насладите, ала все пак тя не е поредният съвършен любовен роман, завършващ с щастлив край. Напротив, тя е истинската, сладко-трагична, чиито край зависи от това, какви вие бихте го разтълкували.

Искрени благодарности на издателство Емас за предоставената възможност!!
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
              Страници: 384          Цена: 16.90 лв       Издателство: ИК Емас       Жанр: Роман



четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Top 5 Wednesday (5)


Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре.
Отново закъснявам с поста от тази рубрика, ала след като снощи затворих последната страница на "Часът на чудовището" просто нямах сили да седна и да публикувам. Книгата е невероятна и ако не сте я чели, то трябва задължително.
Темата за тази седмица е hidden gems in your favorite genre, което ще рече книги, от любимият ви жанр, които често остават на заден план.
Моите любими жанрове са фентъзито и фантастиката, но съм си позволила и да включа една книга от young adult жанра. Дано не ми отнемат точки хд

5. Под номер пет слагам "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат" от Ишбел Бий, за която съм чела много малко и противоречиви мнения, но която лично аз страшно много харесвам. Едно красиво, шантаво, забавно и интересно фентъзи, което препоръчвам на по-широко скроените читатели, които обичат да четат между редовете и харесват нестандартните книги. 

4. "Душата на императора" от Брандън Сандерсън е едно много ощетено четиво, към което българските читатели изненадващо за мен не посягат. Една наистина интересна книга, която освен с хубава и смислена история, върви в комплект с изключителна корица. Много рядко виждам да се споменава нещо за нея където и да е и намирам това за много странно, защото:
1. Книгата е привлекателна
2. Има интересна идея
3. Дело е на Б. Сандерсън
4. Издадена е от Артлайн
Защо тогава е така избутана в ъгъла?

3. Ай, "Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир е книгата, която едвам траях..в началото. След известно време обаче я заобичах с цялото си сърце в момента тя се нарежда сред една от любимите ми книги. Ясно ми  е че не е толкова популярна из българското книжно общество заради корицата, но тя да ви е проблема. Книжката си заслужава всяка стотинка въпреки всичко.
Между другото аз намирам корицата за много красива. 

2. "Eliza and her Monsters" от Франческа Запиа не е преведена на български, но все пак смятам че това не е голяма пречка повече читатели да се докоснат до нея. Малка, интересна, увлекателна и много лесна за четене, тази книга бързо влезе под кожата ми, докосвайки ме много дълбоко. Книгата не е особено популярна в България, даже бих казала изобщо, но със сигурност си заслужава да ѝ се обърне внимание.

1. На първо място слагам книгата, която приключих снощи - "Часът на чудовището" от Патрик Нес. Емоционална и красива, тази прекрасна илюстрована книга ме остави разплакана и щастлива едновременно. Патрик Нес е уникален автор и за пореден път се убедих, колко съкровени, интересни и  докосващи са творенията му.
Отново както при "Душата на императора" не знам защо обаче много хора я подминават и не ѝ дават шанс. Вярно не е нещо нечувано и е предвидима, но начина на представяне и развитие на историята в нея е невероятен и заслужава да се прочете.

Това беше поста за днес....но дали? По принцип имах идеята на края на всеки месец да публикувам, какво съм чела и гледала, но малко плановете се промениха. Така че, за да наваксам и да вляза в графика, очаквайте още един пост днес. Или утре. По-скоро утре.

вторник, 30 януари 2018 г.

Престол и щурм от Лий Бардуго

Здравейте жълъдчета! Как сте? Надявам се добре. 
Въпреки че днес имам рожден ден (йей, ставам на 18 *хич не се вълнувам бтв хД*) и се очаква бурен купон с приятели, реших преди него да седна и да споделя още едно ревю на поредната прекрасна книга дело на Бардуго. Надявам се да ви хареса.
С нея разбрах много неща, както за себе си, така и за героите, отрих заложбите си на детектив, срещнах новия си fictional crush и като цяло ѝ се насладих на макс.

Анотация:
Мракът е навсякъде. Тъмнейший оцелява след Долината на смъртната сянка, придобивайки страховити нови сили и ужасяващ план, който ще предизвика границите на познатия свят.
Алина се завръща в страната, от която е избягала, решена да се бори с тъмните сили, надвиснали над Равка. Нови приятели, стари врагове, спиращо дъха приключение и опияняваща романтика, откриват свят, в който магията властва над всичко.

"- Чудя се и не мога да реша - луд ли си, или просто глупав.
- Притежавам толкова забележителни качества, че наистина ще ти е трудно да избереш".

Според мен "Престол и щурм" бе едно достойно продължение, което успя да доразкаже и доразвие историята на нашата смела, но и прокълната да носи на плещите си тежка съдба, героиня. С тази книга Алина успява да израсне пред очите на читателя, да се промени дори до неузнаваемост, разкъсвана между това, което желае тя и това, което ѝ казват, че е правилно. В много аспекти тази промяна у Алина ми напомняше на тази на Мер от "Алена кралица", как след всички тези случили се събития, духът ѝ в един момент успя да се пречупи леко, карайки я да изгуби себе си за кратко, мислейки не със своята душа, а с подбудите на някой друг. Въпреки това обаче, както стана с Мер, така и Алина успя да открие себе си отново и накрая дори изненадва с постъпките си както читателите, така и своите приятели и врагове.

"- Ти изобщо приемаш ли нещо на сериозно?
- Не и ако не мога да го променя. Иначе животът е такава досада."

Лий Бардуго за пореден път не ме предаде и както винаги ме омагьоса със своя стил на писане. Не знам как става това и на български, и на английски някак си все едно тази жена стои пред мен и ми разказва увлекателна приказка. 

Действието в книгата отново бе динамично, всичко се развиваше бързо, като ако авторката наблегнеше на даден момент, то имаше защо.. Нещо обаче, което силно ме изненада бе предвидимостта на няколко от събитията. Не знам аз ли съм развила прекалено големи дедуктивни умения или просто Бардуго не е успяла да заплете всичко както трябва, но на няколко момента успях да позная, какво ще се случи или кой е виновника. При всички положения обаче, краят не можах да го предвидя. 

"Страхът е силен съюзник - каза. - И верен при това."

Не мога да  възприема Мал като нещо повече от приятел на Алина и да, намирах го за слабохарактерен в първата книга. Не знам защо не можех да го възприема, просто явно съм свикнала да има повече наблягане на любовта между двама души, в следствие на всичките ya книги, които съм прочела през изминалите две-три години. Като изключим това, остава проблема със слабохарактерността. В първата част, признавам си, не го харесвах. Във втората мнението ми за него се промени и като че ли успях да го захаресам. Тук имаме малко повече наблягане на Мал, което като цяло успя да вдигне летвата и да ми го покаже от друга страна. Все още обаче не го харесвам достатъчно, за да го спася ако ми кажат, че ще го убият.

Ако се чудите дали любимият ни злодей ще се появи и тук, да ще срещнете Тъмнейший, но присъствието му ще е  ограничено. Но спокойно, на няколко пъти ще се появи и ще направи така че да не го забравите до последната страница.

Николай Ланцов е един от новите герои, за които ви казах още в началото (the new crush), който би ви спечелил още с появата си. Поне мен успя да спечели още тогава. Изключително изкусен манипулатор, но с добро сърце и смислена кауза зад гърба си, Николай се превърна може би в най-любимият ми герой от цялата трилогия, да не говорим колко бързо открадна сърцето ми. Харесвам характера му и идеите, които си е поставил да изпълни, погледа му към света и желанието му за промяна. Страшно ми е интересно как Бардуго смята да доразвие героя му в последната книга и какво е подготвила както за него, така и за другите герои в последния сблъсък на сили.

Що се отнася до Алина - колкото повече чета за нея, толкова повече се убеждавам, че с нея си приличаме изключително много. Всяко нейно решение, действие, дори мисленето ѝ през повечето време се  доближаваше толкова много до моето, че чак се плашех. Както споменах по-горе Алина преминава през труден период, успява да се опияни от властта, ала все пак накрая открива късчето надежда и се опитва да стъпи на земята. Определено успях да я харесам още повече в тази част.

Има още няколко персонажа, за които бих искала да кажа по няколко думи, но ще оставя сами да ги откриете и да направите свои заключения за тях.
(Бележка: въпреки всичко, още от началото харесвам Толя и Тамар)

Корицата е отново е прекрасна, но като че ли аз предпочитам може би първата. Има рогца, не ме съдете, а аз съм им голям фен, така че..

В заключение ще кажа, че "Престол и щурм" е едно достойно продължение на една омайваща трилогия, което ще оправдае очакванията ви още в началото и до края няма да ви даде мира, докато не попиете всичко. Ще се срещнете с нови герои, ще дерзайте със стари, ще станете свидетели на политически интриги, но и на големи саможертви, ще бъдете щастливи, ще бъдете и тъжни, но със сигурност книгата ще ви бъде интересна до последната страница.

Ревюта  на други книги от Лий Бардуго:
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
         Страници: 400           Цена: 12.90 лв.          Издателство: Егмонт         Жанр: Фентъзи